Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 3027331 Постинги: 223 Коментари: 17
Постинги в блога от 19.01.2014 г.
      Пътешественикът е символ на откривателския дух, на смелостта и жаждата да се докоснеш до непознатото. Благодарение на авантюристите, днес човечеството разполага с познания, които биха останали скрити, ако не е надделял куражът им да се сблъскат с далечни страни. Пътешественикът разширява не само своя хоризонт. Той преследва мечтата на човека да узнае, да види, да се изпълни с преживявания, които да направят живота му интересен, цветен и богат. Свободен е, защото тя го води, и е свободен, защото я постига.     Образът на Бай Ганьо не се покрива с тази представа. Той е много далеч от копнежа по един нов и различен свят. Нежелаещ да опознае културата на Европа, остава затворен в своето, без да разшири границите на мисловния си свят. Това го прави жалък и окаян.     Алеко Константинов е гениален в изграждането на своя персонаж. Бай Ганьо се оказва символ не на опитващия се да се отвори за новото човек, а на ограничения малокултурен балканец, който няма представа за себе си. Европейската култура е чужда за героя. Тя не намира отзвук в неговото съзнание. Той дори не прави опит да се докосне до нея. Изпълнен с преднамереност, лишава себе си от възможността да разчупи рамката на своето.
      Той не изпитва страх или срам, поради несъответствието между него и чуждия свят. Съизмерването се оказва невъзможно. Защото това е присъщо на интелигентния човек, който осъзнава своето несъвършенство и се стреми да се усъвършенства, нагласяйки поведението си спрямо различието. Не и Бай Ганьо. Той счита себе си самодостатъчен. От значение за него е само келепирът от личните му дела, без да проумява, че разбирайки една непозната култура, получава шанс да реализира своята предприемчивост. Но и за това са потребни находчивост, ум и желание за развитие, а не агресивно налагане на модел, несъвместим с този на другия.
    В това се коренят причините Бай Ганьо да може да бъде наречен „най-окаяният пътешественик“. Героят не се възползва в пълна степен от пътуването си в Европа. Той се държи като конкистадор завоевател, който преследва лични цели, а не като пътешественик, в когото е будно любопитството към различното. Неговият практицизъм е главна пречка за някакво духовно пробуждане. Интересува го само печалбата. Истинският пътуващ няма материални подбуди. Той е воден от едничката жажда да срещне пъстротата и предизвикателствата на света пред интелекта, пред разбиранията, пред стереотипите, които носи в себе си, и в този неочакван сблъсък да преодолее границите на собственото си съзнание, да го оцвети с различието и чуждостта.
   
Пътят на обогатяването изисква обмен между две култури, който да е двустранен. При Бай Ганьо посоката е една- властна и налагаща се с егоизма, с бездарието, с простащината си. Неговата първичност затваря съзнанието му и го оставя да се движи само в рамките на личния интерес. А без любознателност, без отвореност към шареността на другия, няма взаимодействие, няма приближаване един към друг, няма контакт, който да води до промяна, няма еволюция, няма прогрес.
     Робът не може да бъде пътешественик, защото пътешественикът е свободен по дух. Робът може само да се подчинява или, веднъж отхвърлил робството, да се превърне в поробител.
   Бай Ганьо е такъв- помогнали му да смъкне от плещите си „агарянския ямурлук“, всички решават, че е вече европеец. Той носи психиката на роба, който дори не е извоювал свободата си сам. Въпреки това, героят може поне да я заслужи. Достатъчно би било да приеме предизвикателството да се огледа в спътника си.            
Категория: Други
Прочетен: 5534 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.01.2014 20:23
      В отношенията между родители и деца винаги възникват проблеми. Това се дължи на разликата в годините, а от тук- на различия в опита, в начина на мислене и в поведението. Всеки има своя гледна точка, която смята за по-правилна. Родителите приемат, че са отговорни за живота и съдбата на децата си, и искат да им предадат житейските уроци. От своя страна, младите държат на свободата си и на това сами да достигнат до изводите, които да ги направят по-мъдри.     Единственото средство, чрез което поколенията могат да преодолеят конфликтите помежду си, е разговорът. Благодарение на него, всяка от страните разкрива себе си- своите мотиви, мисли и желания. Това е форма на доверие, в която те могат да се приближат и да си помогнат взаимно.       Винаги е било трудно родителите да осъществят контакт с децата си. Времето, ежедневните задачи, личните проблеми често са пречка за това. Не е лесно човек да балансира. И все пак, децата не искат много. За тях е потребно да им обърнеш внимание, да ги попиташ как са, тревожи ли ги нещо, да им помогнеш да изпълнят свое задължение, да бъдеш приятел с тях и в същото време авторитет, на когото те могат да се опрат и да разчитат в тежък момент.       Конфликтите между поколенията възникват, когато това отношение липсва. Когато родителите спрат да се интересуват от децата си и обратно- когато децата спрат да споделят и се отчуждят. Нарушената връзка може да доведе до непредвидими последици. Затова е от особено значение да има приемане на другия, да бъдеш открит към него. Това е смисълът на семейството- взаимопомощта. Когато има разговор, в който си искрен, когато всеки приеме мнението на другия, винаги може да се намери допирна точка и да се постигне разбирателство. Ако надделяват егоизмът, затварянето в себе си, нежеланието за контакт, проблемите могат да се задълбочат.        Децата имат потребност да бъдат разбирани, обичани и приемани, каквито са, без да бъдат съдени. Родителите са тези, които носят житейската сила да правят крачка към тях. Те носят по-голямата отговорност за това да няма конфликти. Невинаги е лесно. Има трудни деца, които са много самостоятелни и не търпят вмешателство. В такъв случай е потребно търпение и бавно пристъпване и неагресивно навлизане в света им. Самите родители носят в себе си средствата и знаят начина, по който да се справят с наследниците си. Защото те са тяхно отражение и общуването с тях им помага, както в грижата и отглеждането на свободни личности, така и самите те да израстват в ролята си на създатели на човешки живот.        Конфликти между родители и деца винаги ще има. Сблъсъкът на характери и поколения е неизбежен. Важното е, когато изгубят пътя един към друг, да осъзнаят това и да го намерят отново. Понякога децата носят повече мъдрост и инициативата да поискат да решат проблемите си може да бъде тяхна. В друг случай, родителят е този, който трябва да прояви съзнание и да подаде ръка. В живота няма правила и от хората зависи да си помагат, да не се нараняват и да се опитват да бъдат щастливи заедно.            
Категория: Други
Прочетен: 9298 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.09.2014 15:01
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027331
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Януари, 2014  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031