Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Постинги в блога от 27.01.2015 г.
27.01.2015 13:30 -
Бих ли оцелял на самотен остров? (есе, БЕЛ, 10 клас)
Ако се озова на самотен остров, ще бъда като първия човек на Земята. Ще трябва тепърва да открия всички блага и изобретения, с които сега разполагаме наготово и които дори не забелязваме.
На острова няма да имам телефон, компютър, телевизор, няма да ги има всички придобивки и уреди, които улесняват живота. Бих разполагала само с това около мен и със себе си. Затова, първо, бих обиколила острова, за да се ориентирам къде съм попаднала, и бих си избрала безопасно място за живеене. За да се пазя от слънцето, ветровете, дъждовете и евентуалните бури, ще ми трябва къща. Едва ли би ми било толкова лесно да издялам и сглобя колиба от дърво. Може би, на първо време, нещо от листа и клони. Да не забравяме и сечивата, които също ще трябва предварително да си изработя, за да добия нужния материал. Със сигурност, това не е съвсем женска работа. Може да се опитам да открия пещера или подобен заслон в скалите, за да нямам поне тази грижа. Но все ще трябва да си направя някакви постелки за сядане и спане, както и завивка. За целта или ще си изплета от растения, или ще трябва да убия животно заради кожата. Последното би било истинска смелост.
Проблем би била и прехраната. Едва ли веднага ще се науча да си ловя риба или да убивам по-дребни животни, ако има такива. По-вероятно, бих опитала всички плодове, за да разбера кой какъв вкус има. Подобно на Робинзон Крузо, ще ми се наложи да запаля огън, за да сготвя или просто да се стопля през нощта. Доста време ще ми е нужно да трия едно дърво в друго, за да стане това, защото няма да имам мъжка сила. Няма да има и кого да питам за едно или друго нещо и ще трябва да използвам цялата си сръчност, ум и въображение, за да преодолея трудностите.
За да отброявам дните, би било добре да намеря начин да ги отбелязвам- издрасквайки ги с нещо на дърво или за по-голяма трайност- върху камък. Ориентирането с посоките на света би ми било от полза. Това поне ще е лесно, защото ще гледам слънцето. А ако се разболея, не знам как бих се справила, без да познавам лечебните свойства на тревите. Идея си нямам как бих свикнала със солената океанска вода. Надявам се, че бих открила някъде извор.
Най-трудно и нетърпимо би ми било това, че бих била сама. Но кой знае? Може да се окаже, че островът не е необитаем. В такъв случай би следвало да търся начин да се разбирам с местните. Тогава животът ми значително би се подобрил, защото е доказано, че човек по-лесно оцелява в група. Освен ако не са канибали или нецивилизовани племена. Е, ако изобщо няма хора, бих се примирила да разговарям с някоя птица или друго животно. Може да успея да опитомя някое и то да ми стане приятел. Когато човек е поставен в екстремни условия и само от него зависи собственото му оцеляване, е възможно да се отключат неподозирани и за самия него способности.
Озовеш ли се на самотен остров, трябва да се превърнеш в създател. Там не съществува нищо, което е предварително дадено. За да го имаш и за да го ползваш, трябва сам да го направиш. И то така, че да е полезно и да ти служи. А за това са нужни много познания, умения и съобразителност. Но преди всичко- инстинкт за оцеляване. А защо не и доза късмет, която би пратила кораб или самолет на помощ?
27.01.2015 13:27 -
Да заповядваш на себе си е най-голямата власт (есе, Етика, 10 клас)
Фридрих Шилер казва, че е свободен само този, който владее себе си. Това е вярване, което проповядват и източните учения. Според тях, не можеш да измениш външните условия, но можеш да промениш себе си.
Контролът върху заобикалящия свят и другите е невъзможен и утопичен. Онова, което е по нашите сили, е да умеем да установяваме власт над себе си.
За най-велик в повечето философски учения се приема този, който има воля да управлява своите мисли, желания и стремежи. Прието е, че те са всичко, което считаме за лично и са проява на егото ни, на нашата по-нисша природа, и са илюзия. Ако човек следва този път, се превръща в дете, което непрекъснато иска едно или друго нещо, лута се и скача от желание на желание, докато изгуби себе си. Като мислещи същества, ние имаме способността да правим преценка и избор. Благодарение на това, можем да упражняваме контрол над себе си и своите копнежи. Знаейки, че сме изплетени от хаотични влечения, в нашите възможности е да проявим вроденото си качество да въвеждаме ред. Това е единственият начин да бъдем господари на себе си.
Не всяко наше желание е конструктивно и разумно. У всеки от нас има разрушителни сили и влияние. Ако се оставим в техните ръце, животът ни може да вземе посока, която не е добра за нас. Така е, защото в света действа законът за причината и следствието. Всяка постъпка има последствия. От избора, който правим, зависи какви ще бъдат те за нас. Затова е толкова важно да имаме власт над себе си. Затова е от голямо значение самоусъвършенстването ни. Всяка победа над егото е крачка към постигането на по-висшата ни природа. Едва когато сме спазили правилата, можем да се наречем свободни. А те не са произволни и не произтичат от нашите прищевки. Благодарение на опита, всеки от нас гради представа кое е редно за него и кое не. Да бъдеш в съгласие със себе си не е самоограничаване, нито потискане на личните пориви. То е осъзнаване на собствения ни дълг- единственият човек, пред когото сме отговорни за едно или друго, сме самите ние. Затова и властта над себе си е от полза за нас.
За да можеш да си влияеш, е потребно да се познаваш. Когато си наясно кое е добре за теб и кое не, знаеш как да се владееш и да действаш така, че да проявиш само онази част от личността си, която не би навредила. Това е качество на мъдрия. Той има силата да се обърне към вътрешния си свят, да се самопознае. Този е пътят, по който достига просветление, а от него до властта над себе си крачката е само една.
27.01.2015 13:23 -
Преодоляване на конфликта родители-деца (есе, Психология, 9 клас)
На нас- децата, невинаги ни се струват правилни съветите на родителите ни. Дори понякога ни звучат смешно. Ние имаме свое мислене, което коренно се различава от тяхното. Може би защото носим силата на младостта и всичко ни се струва възможно, не си даваме сметка за рисковете. Така е и защото родителите ни налагат своя опит, който искаме да добием сами.
Конфликтите между нас възникват, поради разминаванията във вижданията ни. Нашият устрем и непокорството ни, жаждата ни за живот се сблъскват с улегналостта и мъдростта на родителите ни. За да преодоляваме сблъсъците, е необходимо да бъдем близки и да не губим връзка помежду си.
Винаги има нещо, което застава между родителите и децата. Понякога семейството не е достатъчно силно, за да подкрепя изборите на наследниците си. Приятелският кръг и съвременните средства за общуване заемат голяма част от нашия свят и родителите могат да се окажат по-незначителната. Важно е човек да бъде приеман и разбиран в своето обкръжение, но е хубаво влиянието му да е премерено. Все пак, хората, които най-добре ни познават, би трябвало да бъдат тези, които са ни създали. Дори и да не сме съвсем близки с тях, винаги търсим опората им, защото те имат способността да виждат нещата отстрани и могат да преценят разумно едно или друго наше действие. Те може да не ни разберат напълно, може да са с по-стари схващания, но за нас е по-добре да бъдем приятели.
Всеки млад човек има нужда да изпита свободата си. Така сам открива границите на правилното и неправилното, опознава възможното и невъзможното. В това има както необходимост, така и риск и опасност. От една страна, трябва да се изградим като самостоятелни личности, но от друга- да умеем да се вслушваме в другите, да чуваме и ценим тяхното мнение, а не да действаме непремерено и на своя глава. Последствията от собственото ни поведение търпим самите ние. Държейки връзка, споделяйки с родителите си, можем да бъдем сигурни, че ще получим подкрепа, ако сгрешим. Понякога може да преценим правилно една ситуация, но може да се случи и обратното. Тогава хората, към които се обръщаме, са най-близките. Винаги се връщаме при тях. Докато не се научим на собствен полет, докато не стигнем възрастта, в която ролите ни се сменят и самите ние станем родители. Дори тогава все още имаме нужда от опитността им. Затова са толкова важни контактът и споделянето с тях.
Конфликтите са резултат от отказ да изслушаш другия, от нежелание да подадеш ръка, да потърсиш помощ. Тогава настъпва отчуждението. А последствията от него могат да бъдат сериозни. Важно е да се научим да бъдем самостоятелни, но това не изключва приемането на подкрепа от по-възрастните. Ако държим на своето, поне не пречи да се вслушаме в техния опит, докато придобием свой. Дължим им го. Това е един от начините да изразим уважението и признателността си към тях.
