Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Октомври, 2014 г.
          „Антигона“ е трагедия, създадена през 442г.пр.Хр. Сюжетът ѝ е разработван и преди Софокъл. Различното при него е в разрешаването на извършеното престъпление срещу божествения ред. Единственият изход от него е в пълното унищожаване на рода на престъпника. Авторът поставя акцент и върху конфликта между обичаите и правото, между писаните и неписаните закони, между родовите ценности и тези на държавата. Всеки от героите става изразител на една от тези позиции.             Антигона е на страната на божествените повели и категорично се обявява против тираничния ред, наложен от Креон. В нейния бунт прозира нравствената сила на човек с хуманистични възгледи, който поставя обичта и достойнството над земните закони. Чрез него успява да повлияе и промени останалите герои. Това прави образа ѝ красив, ярък и запомнящ се.          За силния характер на героинята свидетелства значението на нейното име. Антигона означава опърничава и своенравна. Очевидно, изборът не е случаен. Със своите действия и поведение тя потвърждава смисъла му.       Още в пролога на трагедията Антигона разкрива себе си като смел и непоколебим защитник на неписаните закони. Тя е готова да пристъпи волята на Креон да бъде погребан само единият от братята ѝ. В своята жажда за справедливост героинята се опитва да спечели сестра си за свой съучастник да извършат очищение на тялото на Полиник. Антигона е безстрашна и непреклонна, дори ако делото ѝ не остане скрито. Тя е готова да отстоява решението си докрай:                                    „Ще спра, когато секнат в мене силите.“ С готовност приема смъртта:                                    „(…) Знам, не ще пострадам толкова,                                    че да не бъде мойта смърт – прекрасна смърт!“   В тези нейни думи прозират жертвоготовността, неустрашимостта и непокорният ѝ дух. Те са израз на обичта ѝ към собствения брат. Поведението ѝ е продиктувано от хуманност и доказва, че в ценностен план за нея почитта към мъртвите стои над всеки земен закон.            Антигона е дръзка не само в намеренията си, а и в действията си. Тя спазва обичая и символично погребва брат си. Реакцията на Креон, разбрал за това, разкрива мъжеството и безграничната смелост на героинята:                                    „Кой е този дързък мъж?“. Тя надмогва човешкото в себе си и слабостта си на жена, пристъпва повелята на тиранина в името на честта и достойнството. С този жест се възправя в директен конфликт с държавника.       Гордо и неустрашимо Антигона застава зад действията си. Тя не се поколебава да признае на Креон стореното. Държи се твърдо и мотивира поведението си. Заявява, че се подчинява само на божиите правила и че те имат по-голяма сила от законите, създадени от хората, защото са вечни и неотменими. За пореден път приема предизвикателството да срещне смъртта. Държанието ѝ е оскърбително за Креон. За нея той е егоистичен тиранин. Величието и правотата на позицията на Антигона са продиктувани от разбирането ѝ, че пред смъртта всички хора са равни:                                    „Но Хадес иска равенство за мъртвите!“ Разграничението, което прави Креон между двамата братя- единият е добър, а другият лош враг, е следствие от мисленето му на управник, а не на човек. А за Антигона престъпването на законите на тиранина са проява на обич, на отдаване на почит към мъртвите:                                    „Не за вражда – за обич съм създадена!“. Героинята е жена, способна да прояви едновременно непреклонна сила и човешка милост. От тук произтича конфликтът ѝ с Креон, неспособен да допусне, че тя притежава мъжество и власт, с които оспорва неговите.          Силата на Антигона се проявява и в това, че твърдостта ѝ в отстояването на правотата успява да промени останалите герои. Исмена опитва да признае съучастие, което героинята отхвърля. Антигона не се страхува да остане сама и не се нуждае от фалшива подкрепа. Влиянието ѝ застига и годеника ѝ Хемон- син на Креон. Той моли баща си да отмени смъртната присъда, отсъдена на героинята. Сам Креон разбира погрешността на своето виждане и се отрезвява:                                    „Боя се да не би общопризнатите                                    закони да е най-добре да следваме!“.             Влиянието и въздействието на силния дух на Антигона постига своята цел. Самоубийството на героинята е форма на протест срещу несправедливостта, жестокостта и антихуманността. Като в истинска трагедия то предизвиква поредица от злощастия. Самоубиват се Хемон и Евридика. Със своя морален подвиг Антигона успява да предизвика мисловен и ценностен обрат у Креон.     Само нравствената сила може да направи един човек красив. С непоклатимостта в утвърждаването на принципите на хуманността и със свободолюбието си Антигона заявява способността на жената да бъде изразител на божествените закони. Това прави образа ѝ обаятелен и красив, защото само духовно извисеният притежава качества, които движат не само него, но имат властта да променят другите и света. 
Категория: Други
Прочетен: 5253 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.01.2015 13:35
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 123
Календар
«  Октомври, 2014  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031