Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1434054 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Ноември, 2014 г.
     Дон Кихот е може би един от най-комичните и запомнящи се образи в световната литература. Той предизвиква противоречиви реакции у читателите, които са от открития присмех до размисъл за поведението му. Героят съчетава в себе си наивността, граничеща с глупост, и извисеността на философ.        Силата на образа на Дон Кихот е в крайностите. Старият идалго е носител на остарелите за времето си ценности. Той е роб на изгубените идеали. Търсенето им в настоящето, го превръща в безумец и мъдрец.     Времето на рицарството е отминало. С него са си отишли храбростта, честността, честта и справедливостта. За Дон Кихот те все още не са история. Носейки ги в себе си и воден от тези свещени идеали, които неотклонно защитава, героят се превръща в безумец. В очите на другите стремежът му да пази и възкресява спомена за рицарските времена е глупав, безсмислен и смешен. Отстояването на каузи, които не са съзвучни със съвремието, го превръща в обект на подигравка. Такава е и цялата екипировка на Дон Кихот- нелепа и неадекватна- от счупения стар леген на главата му до мършавия и изпосталял кон Росинант.       Вярата във висшите идеали на закрилничеството и хуманността, на чистата любов и отдаденост на нуждаещите се и на страдащите е лудост и безумие. Да се сражаваш с вятърни мелници и да виждаш една обикновена жена като муза- вдъхновение и олицетворение на съвършенството, за околните е признак на пълно умопомрачение. Да съзираш нещо, което всъщност не е там, за нормалните хора е не проява на въображение и опит да одухотвориш света, а загуба на връзка с действителността и бягство от нея.
      В това е лудостта и безумието на Дон Кихот. Но на това се крепи и неговата мъдрост. Стигнал крайната точка на унижение и присмех, той се превръща в мъдрец. Обърнат към миналото, той не просто не може да се приспособи към настоящето, към новия променен свят. Неговата симпатична откаченост и смехотворната му наивност са всъщност вик и предупреждение за изгубеното и изживяло времето си величие. Поведението му е апел към практичния и материален свят, че не може да се живее без висша цел, без идеал, без стремеж, без риск да пазиш света от нещо, което за другите е нереално. В света на Санчо може и да има сигурност, но той е лишен от красотата на невъзможния идеал. Мъдростта се ражда от смелостта и силата да подкрепяш своите разбирания и вяра, дори с риск да изглеждаш глупав и смешен. Тя е сестра на тъгата, породена от разминаването между реалност и въображение, от сблъсъка на желаното и очевидното.
     Дон Кихот е безумец и мъдрец. Сервантес осмива героя си. В изпразнения му от съдържание образ, в извисените му, но кухи фрази, в безсмислената му и ненужна изисканост и патетика той влага благородството и триумфа на един отживял свят. Мъдростта и идеализмът умират със смъртта на героя, оказал се техен последен последовател и защитник. Не е нужно те да бъдат възкресявани. За това са потребни смелост и пълно отсъствие на суета. А и на кого е необходимо? Кой би рискувал да изглежда глупаво в името на представа, съществуваща единствено в неговия ум, отвлечена и неразбираема за другите?  
                           
Категория: Други
Прочетен: 12636 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.11.2014 22:48
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1434054
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 124
Календар
«  Ноември, 2014  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930