Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1367912 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Ноември, 2015 г.
В съвременния свят понятие като „морал“ звучи остаряло. Правилата за редно и нередно и границите на нещата са повече от размити. Да бъдеш морален е равносилно на това да си човек от отминала епоха, изгубил представа за реалността, извън времето. Нормите за поведение не са твърдо установени. Рамките им са подвижни и зависят от отделния човек, неговите представи и разбирания. Моралът и отговорността могат да се разглеждат като равнопоставени. Моралният човек е отговорен човек и отговорният е морален. Те изразяват съзнателно подчинение на правилата или тяхното постигане по пътя на опита. Моралът- това са неписаните закони на обществото. Те се подразбират, без да е необходимо да бъдат установени със специален документ. Подлежат на нашето разбиране за необходимостта от тяхното съществуване. Те са ориентирите, които ни помагат да се съхраним като хора, когато изгубим посоката, когато пристъпим невидимите ограничения, отвъд които контролът над себе си и събитията става невъзможен.

Да бъдеш отговорен означава да съзнаваш риска и следствията от своите действия или да си житейски закален от проби и грешки и направил свои изводи. Научил си се да поставяш разума над импулсите и имаш власт над случващото се. Емоциите могат да бъдат колкото вдъхновяващи, толкова и разрушителни, ако се оставиш да те владеят напълно.

Следването на обществените предписания предпазва от заплитане в сложни ситуации, чийто изход трудно може да се предвиди. Разбира се, има хора със свободен дух, способен да надскочи общовалидните морални норми. Това са силни личности, които не умеят да се подчиняват. Те са тези, които определят границите и формират представите за правилно и неправилно. Но са и способни да носят отговорност за това. Могат да мотивират постъпките си и живеят с последствията от тях.

Независимо дали зачитаме или отхвърляме моралните правила, ние търпим резултатите от своите действия. Защото нормите не са външно ограничение, което се стремим да прескочим. Те са израз на нашите собствени вътрешни рамки. Ние сме тези, които имаме граници в себе си. Не е случаен изразът, съхранил се от древността до днес: „Човекът е мяра за всички неща“. Сами творим живота си, сами създаваме правилата, по които се движим.


Дали ще постъпим безотговорно или с пълно съзнание и власт над ситуацията, и в двата случая придобиваме опит, който ни показва докъде се простира нашата съвест, какъв е начинът ни на мислене, какви са широтата и дълбочината на вътрешния ни свят. Така опознаваме себе си и постигаме мъдростта, която е съхранена в морала, с тази разлика, че тя става наше лично убеждение, а не резултат от сляпо следване на вложените в него ограничения, не възприета в готов вид, без нашето собствено разбиране. Опитът ни учи на истинска отговорност, посочвайки ни кое е редно и кое не. Благодарение на него, градим своята представа за морал.  
Категория: Други
Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.11.2015 20:57
             Човекът е същество, което от раждането си, стои между света на вещите и този на нематериалното. В него се води непрестанна борба между привързаността към ценности, които са от физическо естество, и онези, които имат духовна основа.  Той ежедневно е в ситуация на избор.          Заобиколени от предмети, хората рискуват да се превърнат в техни роби. Често забравят, че са носители на ценности с нематериална природа, които произтичат от самите тях, формират самоличността им, свързват ги с другите и представляват истинското богатство.             Светът на вещите е декорът, сред който живеем. Той е мястото, в което ни се налага да оцеляваме, и ние трябва да умеем да си служим със средствата, които ни предоставя. Това, което ни заобикаля, е опора за физическото ни съществуване. Всеки предмет, който принадлежи на него, ни служи, за да ни бъде по-удобно, по-лесно, за да ни спести време, в много случаи напълно ни замества и не е нужно ние да вършим определени действия. В това няма нищо лошо. Технологиите се развиват с бързи темпове и скоро много дейности може да се окажат извън необходимостта да бъдат изпълнявани от човека. Тревожното е във факта, че забравяме къде е границата на служенето с вещите и на пълната зависимост от тях. Ако се поставим изцяло в тяхно подчинение, може да изгубим от поглед наистина значимото.        Отвъд видимото, човекът има божествена природа. В нея са вложени всички онези качества- доброта, таланти, характер, които му придават стойност и го издигат над света на конкретното. Времето, в което живеем, все повече замъглява тази истина, а реализацията на тези наши способности е нещото, което ни приближава до същността ни. Защо ти е да имаш скъп телефон, ако никой не ти звъни на него? Тази съвременна фейсбук философия добре изразява състоянието на ценностите днес. Важно е да бъдеш в крак с новото, но също толкова, ако не и с по-голямо значение, е да бъдеш човек, способен да изрази човешкото в себе си. По-висока стойност има да се отнесеш добре с някого или да проявиш своя заложба в услуга и за радост на хората, отколкото да имаш скъпа кола например. Първото има значение не само за теб, а за поне още един човек, докато притежанието заради самото притежание е форма на егоизъм. Във вещите има повече показност, а в действията ни- повече смисъл. Вярно е, че предметите не могат да те наранят така, както хората. Те няма да изразят неразбиране, ако следваш инструкциите им за употреба. Може би, затова предпочитаме тяхната компания. Защото с хората е по-сложно. Общуването и себеизразяването изискват да успеем да покажем онези страни от нас, които са отвъд вещественото. Предметния свят сме създали сами за себе си, а душевността ни, качествата ни и всичко, което ни отличава и ни прави уникални, не са наш продукт, те имат по-висш произход. Добре ще е да си спомним това, когато ни се наложи да изберем да се сдобием с последен модел телефон или да спечелим нов приятел.        Материално или душевно богатство? Пътят към едното или другото всеки извървява сам. Ние сме творци на собствения си живот и избираме какви да бъдем и какво да имаме в живота си. Сами градим себе си и от нас зависи кое да надделее и да присъства повече. Въпрос на лично виждане, предпочитание и разбиране. 
Категория: Други
Прочетен: 1232 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.11.2015 20:46
Уважаема госпожо Директор! Скъпи учители, съученици и гости на нашето тържество!   Днес за последен път прекрачваме прага на родното училище. Вече сме зрелостници. Завършва общият ни път. Преминахме го, както всички преди нас. И ние като тях имахме училищни тревоги. Сблъсквахме се с проблеми и трудности. Имахме свои успехи. Малки или големи, те са признание за нашите и вашите усилия, скъпи учители. Може да не бяхме изключителни. Може да не ни запомните. Може да сме от тези, които не оставят ярка следа. Всеки клас има свой характер и особености. Ние- също. Благодарим Ви, че се грижихте за нас, че изисквахте от нас, че опитахте да ни подготвите за по-сложните битки, които ни очакват! Благодарим Ви, че през всички тези години ни учихте да търсим смисъла на думи като „знание“, „приятелство“, „взаимопомощ“! Жертвахте се с всеотдайност и професионализъм, направихте училището наш дом, в който неусетно пораснахме. Дадохте ни ориентири, които се надяваме да следваме с Вашата самоотверженост. За това: благодарим! Казват, че трябва да помним доброто. Само времето има власт да придава или отнема смисъл на това, което е било. Нека то отсъди справедливо и подреди спомените ни. Надяваме се, че всичко, през което преминахме, ни е направило хора. Независимо от това дали и колко искрени сме били едни с други, нека съхраним човешкото в отношенията си. Нека бъдем благодарни, че сме били заедно! Нека с топлина и умиление се връщаме към всеки жест на загриженост, подкрепа и разбиране, които сме получили от съученици и учители! Защото е имало поне един такъв. А ако са били повече, значи, сме били благословени да усетим щастието от това да споделяш общ път. А каква по-здрава основа, от която да отправиш поглед към идващото? Колкото и да се опитваме да скрием чувствата си, настъпи краят на важен етап от нашия живот. Каквото и да бъде казано, както и да бъде изречено, всеки от нас дълбоко се вълнува. Днес се разделяме, но и отваряме нова страница, поемаме в нова за нас посока. Пожелаваме си да я изминем с мъдрост и достойнство. Нека успеем да развием способностите, които всеки от нас носи! Нека се опитаме да дадем най-доброто от себе си, защото от това се нуждаем ние и светът! Нека наученото тук бъде пътеводна звезда за правилната за нас пътека! Младостта е най-красивият недостатък и най-могъщото предимство! Нека го превърнем в двигател на живота си, който едва сега започва! Благодарим Ви, учители! На добър път, приятели! Успешно представяне на матурите и нека житейската ни реализация е венецът на това, чието начало сме поставили тук!
Категория: Други
Прочетен: 5402 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.11.2015 20:37
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1367912
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 123
Календар
«  Ноември, 2015  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30