Цели на образователната система В Германия се наблюдава стремеж към установяване на една обща структура на образователната система. В областта на началното, долната степен на средното образование училищата се реорганизират според модела на съответните училища във федералната република. В областта на професионалното образование училищата в новите провинции си остават със старата организация. В областта на висшето образование се създава Научен съвет, който е феодален орган и се стреми да унифицира системата от висши учлища. Отделя се голямо внимание на професионалната подготовка и на продължаващата професионална подготовка. Държи се на повишаване качеството на преподаване във висшите училища, както и на интензификация на изследователската дейност. Интегриране на научния потенциал в структурите на висшите училища. Има стремеж да се създава еднакъв статут на общото и професионално образование. Подпомагат се изявени таланти в професионалното образование, както и се поощрява още по-голямото усъвършенстване на следдипломните и следдокторските специализации. Интензифицира се чуждоезиковото обучение в духа на европейската интеграция. Синхронизират се действията на всички инстанции, свързани с управлението, техническото осигуряване и финансирането на образователната система. В България в това отношение има стремеж към изграждане на свободна, морална и инициативна личност. Цели се да се задоволят индивидуалните интереси и потребности и придобиването на широка обща култура. Приоритет е усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката. Осигурява се избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище. Има стремеж към развитие на материалната, културната и екологична среда на детските градини, училищата и обслужващите звена. Цел е усвояването на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура и развитието на индивидуалността и стимулирането на творческите заложби. Според Закон за висшето образование, основна задача е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитие на науката и културата. Прилики: Общовалидна цел е изграждането на свободна, морална и инициативна личност. Стопроцентово обхващане на учениците от задължителното образование. Предоставяне на образование с високо качество според световните стандарти и в съответствие със съвременното развитие на науката и технологиите. Формиране на граждани, които спазват законите на страната и зачитат правата на хората, проявяват търпимост към мненията на другите. Разлики: Усвояване, съхраняване и продължаване на националните традиции, от една страна, а от друга- интегриране в световната цивилизация чрез възприемане на общочовешките ценности. В Германия е така, но в България тази цел е формулирана като “усвояване на общочовешки и национални ценности, добродетели и култура”. Във федералната република целите на образователната система са изключително в служба на обществото, при нас това не съществува. В Германия се отдава голямо значение на професионалната подготовка, докато в България има само неуспешни експерименти. У нас няма точна и ясна определена цел, свързана с имигрантите, а в Германия се цели създаването на благоприятни условия за културно-образователното им интегриране и приобщаване.     Управление на образователната система   Германия е разделена на 16 провинции, всяка от които има собствено управление и законодателство. Грижата за образователното дело е задача на отделните провинции. Образователната политика и планирането на образованието се определят от федералната държавна структура. В Германия функционира т.нар.федерално- провинциална комисия за образователно планиране и изследователско подпомагане, в която влизат представители на федералното правителство и на всички провинциални власти в областта на образованието. Провинциалните власти осъществяват сътрудничество помежду си чрез т.нар.Постоянна конференция на министрите на образованието и културата на провинциите във Федерална Република Германия. Управлението на училищата се осъществява в рамките на провинциите на три нива- провинциално, министерство на образованието, окръжни училищни отдели и училищни служби на съответната местна власт- град, община и други. Местните училищни служби са отговорни за управлението на началната и долната степен на средното образование, а горната степен е директно под наблюдението на провинциалното министерство. Частните и църковните училища не са под държавно управление, но подлежат на държавен надзор. Управлението на висшите училища става чрез самоуправление. Те си съставят вътрешни правилници, които трябва да бъдат утвърдени от провинциалните власти, които упражняват правен контрол. По правило, висшите училища са държавни институции със статут на юридическо тяло, те са под юрисдикцията на провинциалните власти. В България управлението на предучилищното образование се осъществява на четири нива: национално, регионално, вътрешно и общинско. Осъществява се от Министерство на образованието, младежта и науката, от компетенциите на регионалните инспекторати, от директорите и съответните съвети, от общински администрации (техните отдели “образование”). МОМН разработва национална стратегия за развитие на образованието, науката и технологиите; национални приоритети за развитието на образованието, науката и технологиите; национални програми за развитие на образованието; програми за квалификация и специализация на кадрите в образованието; държавните образователни изисквания в системата на народната просвета и задължителните държавни изисквания и критерии за признаване на завършено висше образование и придобита квалификация; изисквания за приравняване на образователните степени и легализира документите за завършена степен на образование. Регионалните инспекторати представляват МОМН в дадения регион. Те са териториалните органи на министерството за управление и контрол. Общинските администрации имат следните функции: разработване на проекти за развитие и изменение; обезпечаване на задължителното училищно образование на децата до 16-годишна възраст; осигуряване в рамките на общинския бюджет на средствата за издръжка, изграждане, обзавеждане и основен ремонт на детските градини и училищата; създаване на условия за отдих, столово хранене, спортна база, общежития, транспорт за децата, учениците и учителите; организиране на здравното обслужване и сигурността на децата и учениците; обезпечаване на стипендии и специални помощи на ученици. Директори и съвети. Директорът организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на училището или детската градина. Той осъществява държавната политика в областта на образованието, представлява училището или детската градина пред органи, организации и лица, осъществява вътрешен контрол в съответствие с предоставените му от закона правомощия, разпорежда се с бюджета и извънбюджетните постъпления на училището или детската градина, като се отчита пред колективния орган на управление, подписва документи за завършен клас и образователна степен. Педагогическият съвет е специализиран колективен професионален орган за управление, включващ всички педагогически кадри. Училищният съвет като консултативен орган включва представители на учителите, родителите, обществеността и учениците. Управлението на висшето образование се осъществява на две нива: първо-национално и второ- вътрешно. Управлението на висшето образование на национално ниво- Народно събрание и Министерски съвет. Народното събрание открива, преобразува и закрива висши училища и определя субсидията за всяко държавно висше училище. Министерският съвет утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование; предлага на народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище; утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности; утвърждава броя на студентите и докторантите по специалности, чието обучение се финансира от държавата; определя размера на семестриалните такси за студенти във всяко държавно висше училище; утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във висши училища; утвърждава държавните изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища; представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби. Министерство на образованието, младежта и науката осъществява функциите по координация на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата, подготвя и поддържа държавен регистър на специалностите в тях. МОМН предлага, координира и организира, но не управлява висшето образование. Национална агенция за оценяване и акредитация- специализиран орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите на висшите училища. Тя разработва и актуализира критерии и стандарти за акредитация в съответствие със Закон за висшето образование. Националната агенция разработва и утвърждава процедурите и съответната документация за акредитационния процес. Тя оценява състоянието и дейността на висшите училища, техните факултети и специалности, въз основа на което акредитира или отказва акредитация. Създава и поддържа информационна състема с данни за акредитиране на висшите училища, факултети и специалности. Вътрешното управление на висшите училища става чрез органите на управление, които са: общо събрание, академичен съвет и ректор. Общото събрание приема или изменя правилника за дейността на висшето училище. Академичният съвет определя образователната политика, взима решения за създаване или преобразуване на катедри. Определя специалностите, формите и степените на обучение. Приема бюджета и контролира неговото изпълнение. Ректорът представлява висшето училище. Той сключва и прекратява трудовите договори. Всички управленски органи се избират за 4-годишен мандат. Академичното самоуправление се изразява в правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници. В този пункт се открива основна разлика: образователната система в Германия е децентрализирана, а в България- централизирана.   Финансиране на образователната система В Германия държавните разходи за образование, взети като процент от брутния вътрешен продукт се движат между 4 и 5.5. Най-голяма част от средствата  се дават от провинциалните правителства (75.2%), местните власти покриват 16.6, а федералното правителство- 8.2%. Има и частни инвестиции, които представляват 4% от брутния вътрешен продукт. Средствата за издръжка на детските градини, училищата и обслужващите звена в България се определят с държавния бюджет, приет от народното събрание, и с бюджетите на общините. Министерството на образованието определя издръжката на един ученик за всяка година според държавните образователни изисквания, вид училище и според условията на населеното място. Средствата за издръжка и за работна заплата се посочват отделно в бюджета на общините и в бюджета на Министерство на образованието. Детските градини и училищата имат право да си осигурят извънбюджетни приходи от наеми, такси, дарения, целеви средства от потребителите на кадри, доходи от педагогическа и учебно-производителна дейност и т.н. Професиите и специалностите, видовете училища и обслужващите звена, обучението в които се осъществява изцяло за сметка на държавния бюджет, се определят от списък, утвърден от Министерски съвет. Изграждането, поддържането, ремонтите, реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база на училищата, детските градини и обслужващите звена се извършват преди всичко със средствата от бюджетите на общините, и отчасти- от фондове на организации. Финансирането на висшите училища става в зависимост дали то е държавно или частно. В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват субсидии от държавния бюджет; финансова помощ от местните органи на власт; дарения, завещания, наследства, спонсорство; собствени приходи от научноизследователска работа, постъпления от семестриални такси и др. Разлики: В България държавните училища и детски градини се финансират директно от МОМН. Общинските училища и градини се финансират от общинските бюджети. Общините не формират самостоятелно бюджета си, отпуска се централно от правителството. В Германия най-голямата част се дават от провинциалните правителства, по-малка част отпускат местните власти, най-малка част предоставя федералното правителство.   Структура на образователната система В Германия образователната структура има три степени- първа- предучилищно и начално образование, втора- средно образование, което се разделя на долна и горна степен на средното образование, и трета- висше образование. Задължителното образование е с продължителност дванадесет години. Първата степен на предучилищно и начално образование се състои от детска градина и начално училище. Детската градина е за деца на възраст от 3 до 6 години и е традиционна форма за предучилищно възпитание. Посещението не е задължително. Дейността в детските градини има социализиращ характер, тя цели да подпомогне и допълни семейното възпитание, да улесни развитието на децата и да им осигури максимални шансове за по-нататъшно образование. За деца, които са на училищна възраст, но все още не са готови да постъпят в училище, са създадени т.нар. училищни детски градини. Посещението в тях не е задължително. По закон, постъпването в началното училище започва след навършване на 6-годишна възраст. Продължителността на началното училище е четири години. Преминаването от първи във втори клас е безусловно за всички ученици, докато в трети и четвърти преминаването е въз основа на постигнатия успех. Няма официален сертификат, който да маркира завършването на началното училище. Всички ученици са задължени да продължат образованието си в някое от училищата от следващата степен. Средното образование се разделя на долна и горна степен. Долната включва няколко вида училища: първото е основно училище. То е с продължителност шест години и осигурява общообразователна подготовка. Второто е реалното училище с продължителност шест години. Също дава общообразователна подготовка, която предимно дава знания за практическите професии. Третото е гимназията с продължителност шест години. Много добра общообразователна подготовка, в която се включват минимум два чужди езика. Четвъртото е обединеното училище-  продължителността му е шест години. То съществува като обединена форма на основното училище, реалното и гимназията. В Германия има много добре развита мрежа от специални училища за деца и младежи с физически и умствени увреждания. Като организационни форми съществуват отделни класове към обикновените училища, специални училища с целодневно обучение, както и интернати. Проучват се възможностите за интегрирано обучение на здрави деца и такива със специални потребности, а в някои провинции са създадени интегративни класове. Горната степен на средното образование включва следните училища: първо- горни класове на гимназията с продължителност три години. Тя има различни форми: гимназия, професионална гимназия, техническа гимназия, горни класове на обединеното училище. Предметите са групирани в следните области: езици, литература, изкуство, социални науки, математика, естествени и технически науки. Обучението завършва с матура по четири предмета. Издържалите успешно зрелостния изпит, могат директно да постъпят във висшите училища. Второто е професионално-техническо горно училище с продължителност две години. Осигурява професионално-техническа подготовка в областта на занаятчийските професии, търговията, социалното дело, изкуството, здравеопазването. Третото е професионално горно училище, с продължителност две години. Съчетават се общообразователна, професионална теоретическа и практическа подготовка. Четвъртото професионално училище- продължителност две години. Осъществява се т.нар. дуална система за професионално обучение- обучение в училище и в предприятието. Петото е професионално училище за учащи над 18-годишна възраст- продължителност от една до три години. Кандидатите трябва да са завършили професионално училище и да имат трудов стаж. Обучението завършва с изпит и получаване на сертификат. Шестото е вечерна гимназия и колеж за учащи на 18-годишна възраст- продължителност две или три години. Тяхното завършване дава възможност за прием във висшите училища. Висшето образование представлява разнообразие от следните видове висши училища (общият им брой е 318). Първото е университет. Има 91 университета, които от своя страна се делят на следните типове: университет от класически тип (има 75 такива); технически университет (9 такива); университет- обединено висше училище (7 университета от този тип). Съчетават се специалности от традиционния и техническия университет. Второто е висше училище (135 такива от различен тип), които предлагат подготовка по специалности във всички области на живота. Третото е педагогическо висше училище. Има 11 такива и в тях се подготвят учители за детските градини, началните училища и училища от долната степен на средното образование. Четвъртото е висше училище по изкуствата. Съществуват 20 такива по музика и театър и 20 по различни изобразителни и приложни изкуства. Петото е техническо висше училище (има 10 такива училища). Шестото е академия. Те са доста различни типове- технически, медицински, планинска, по изкуствата. Седмото е висше училище по управление (те са 24). В тях се подготвят административни кадри. Академичните степени са според специалността и завършването на висше образование. То става с: диплома, магистърска степен, държавен изпит, промоция. Дипломата се получава след четири години следване, представяване на дипломна работа и полагане на писмен и устен изпит по специалността. Магистърската степен се получава най-често след пет години, но може и след четири- в областта на хуманитарните и социални науки. Изпитът за магистър се полага по два основни предмета и представяне на дипломна работа. Държавният изпит се полага след пет години по учителските специалности, право или шест години следване по медицина, фармация. Получаването на степента “доктор” в Германия се нарича промоция. Няма официална държавна защита на дисертацията. Предпоставки за допускане до докторантура са: наличие на едно от по-горните три вида дипломиране, предварително съгласие със съответното учебно заведение за приемане на докторанта. Продължителността на докторантурата е най-често от една до две години.   Училищното образование в България е задължително до 16-годишна възраст. То е светско и е безплатно. Средствата за издръжка и развитие на просветата се определят с държавния бюджет, приет от Народното събрание, и с бюджетите на общините. Официален език е българският, а тези, за които той не е майчин, имат право да изучават своя, при защита и контрол от страна на държавата. Учебната година се състои от два срока, като започва на 15 септември и завършва през май или юни, в зависимост от степента. Образователната система се състои от следните нива: предучилищно, начално, средно и висше образование. Посещението на детска градина не е задължително. Детските градини и училища са държавни, общински и частни. Държавни са детските градини училищата и обслужващите звена, които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерство на образованието, младежта и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост. Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и психическо развитие на децата и учениците. Законът за народната просвета регламентира Държавни образователни изсквания. Детските градини са за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас. Предучилищното образование се осъществява в подготвителни групи към детските градини или училищата и включва децата между 5 до 6-7 годишна възраст. Училищата в България са: начални (от І-ІV клас); прогимназиални (от V-VІІІ клас); основни (от І-VІІІ клас); гимназии (от ІХ-ХІІ клас); профилирани гимназии; средни общообразователни (от І-ХІІ клас); професионални гимназии (от VІІІ или ІХ-ХІІ клас); професионални (от VІІ или VІІІ клас с продължителност на обучението до три години, от ІХ клас- с продължителност на обучението до четири години) и професионални колежи след завършено средно образование- с продължителност на обучението до две години; спортни; по изкуствата; специални; по културата. За приемането в едно или друго училище се полагат изпити по съответните предмети или проверка на изискваните способности. Държавните зрелостни изпити са два, като единият от тях е задължителен и е по български език и литература, а вторият се заявява от ученика и е част от задължителната подготовка в гимназиалния етап. Формите на обучение са: дневна, вечерна, задочна, кореспондентска, индивидуална, самостоятелна, дистанционна. Децата със специални образователни потребности се обучават интегрирано в училищата. За лишените от свобода с незавършено средно образование се организира обучение. За лица, навършили 16-годишна възраст, се откриват и вечерни (сменни) училища. Религиозните институции в страната с разрешение на министъра на образованието, младежта и науката могат да откриват духовни училища, които се приравняват на светските. Към момента системата на висшето образование включва 51 висши училища, които, съгласно Закон за висшето образование, са държавни и частни, включително университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Има 37 държавни висши училища и 14 частни. Академичната година е разделена на два семестъра и в общия случай продължава 32 академични седмици. Точната дата на началото на всяка академична година се определя от съответното висше училище. Управлението на системата се осъществява на държавно и институционално ниво. Държавата разработва и осъществява дългосрочна национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища. В България е въведена тристепенна система за висше образование: бакалавър- състои се от две нива- „професионален бакалавър” и „бакалавър”; магистър; доктор. Нормалната продължителност на бакалавърската програма е четири години в съответствие с учебната програма. Бакалавърски програми се предлагат от университети и специализирани висши училища във всички области на науката. Обучението за бакалавърска степен в съответствие с учебната програма предоставя изчерпателна подготовка или специализирано професионално обучение по професионални направления и специалности. Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" осигурява задълбочена научно-теоретична и специализирана подготовка, съчетана със специализация по съответната специалност. За обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" се приемат лица, които са завършили средно образование, осигуряващо им достъп до обучение във висши училища, т. е. които успешно са издържали държавните зрелостни изпити или лица, които са придобили степен "професионален бакалавър по..." или "бакалавър". Прилики: Академичните степени в България и Германия са: бакалавър, магистър и докторска степен. Разлики: В Германия се приема структурният модел от две степени: 6 години начално + 5, 6 или седем години средно образование и вторият модел: 4 години начално + 5 или 6 години долна степен на средното + 2 или три години горна степен на средното образование. В България основен модел е 7 години основно + 4 години средно образование. Продължителността на задължителното образование в Германия е 12 годиини, а в България е до навършване на 16-годишна възраст. Завършилите гимназии в Германия продължават без приемни изпити, а завършилите други училища полагат приемни изпити за някои висши учебни заведения.   Подготовка на преподавателите в образователната система В Германия подготовката на учителите за детските градини, началните училища и долната степен на средните училища се осъществява в педагогическите висши училища. Подготовката на учители за горната степен на средните училища става в университетите, технически, обединени университети, висши училища по изкуствата. Университетското учителско образование трае четири или пет години, като завършването става с държавен изпит. Наблюдават се три тендеции, общи за всички провинции: все по-голямо концентриране на учителското образование в университетите; стремеж към координация и дори уеднаквяване на различните форми на учителското образование; все по-увеличаваща се взискателност към квалификацията на учителите. Подготовката на учителите в България се извършва и в трите вида висши училища- университетите, специализираните висши училища, колежите. Учителите по общообразователните предмети се подготвят по над двадесет педагогически и около 15-20 университетски специалности. Общо тринадесет университета в България имат педагогически факултети. Учители за профилираните гимназии се подготвят в почти всички технически, икономически, селскостопански и други училища. Висшите училища организират обучение за преквалификация на учители по нови специалности, което се налага от промените в учебния план. В това отношение не се отбелязват прилики или разлики.       Ползвани материали: Сравнение на образованието на България и Германия, в: http://www.referati.org/sravnenie-na-obrazovanieto-na-bylgariq-i-germaniq/61919/ref Българската образователна система, в: http://www.dynot.net/index.php?option=com_content&task=view&id=38&lang=bg Закон за народната просвета, в: http://www.erisee.org/downloads/2013/2/b/Education%20Law%202012%20BL.pdf Научи повече за българската образователна система, в: http://europa.eu/youth/article/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0_bg Образование в България, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Немска образователна система, в: http://darbi.eu/sredno-obrazovanie-v-chuzhbina/obrazovatelni-sistemi/nemska-obrazovatelna-sistema Средно образование в Германия, в: http://www.edus.bg/index.php?m=107&lang=1&state_id=79&mtype=3&type=2&subtype=2  

      Всеки от нас има права и свободи, които са нормативно регламентирани и гарантирани от Конвенция на ООН за правата на детето без значение на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, имуществено състояние, рождение или друг статут. Предвид незрялостта на децата, трябва да бъде осигурено израстването им като самостоятелни и отговорни личности. Някои от тях се нуждаят от специални грижи.        Интегрираното обучение (ИО) е форма на обучение на деца със специални образователни потребности (СОП), при която всяко от тях се обучава в масово училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. То се регламентира от международни документи, осъществява се по определени модели, благодарение на усилията на ресурсен учител.     Етапи на реализация на ИО 19в. е времето, когато се дефинира инвалидността и когато децата с увреждания са в изолация, господство и подчинение. От началото на 20в. докъм 60-те се формира медицинският модел на инвалидността, а образованието е подчинено на споменатите принципи. В този период съществуват специални училища. Акцентът пада върху патологията, върху неспсобността на индивида да изпълнява присъщите му социални роли и да извършва характерните ежедневни дейности. От средата на 60-те до средата на 80-те настъпва нормализация в тези процеси. Родители на деца с увреждания повеждат борба, включително по съдебен път, в защита на правата им. Налага се идеята, че децата с трайни увреждания са способни да усвояват различни дейности в обществото. От средата на 80-те насам се установява моделът на гражданските права на инвалидите. Образованието е подчинено на принципите на свободен достъп и социално включване в общността. За инициатор на това, което днес наричаме интегрирано обучение, се приема австро-унгарският педагог на зрително затруднените- Йоханес Клайнер. През 1839г. той публикува „Ръководство за обучение на слепи деца от най-ранно детство вкъщи и местното училище“. До практическо осъществяване и регламентиране на интегрираното обучение се стига с приемането на Всеобща декларация за правата на човека през 1948г. и Декларация за правата на детето в 1959г. В България интегрираното обучение е прието официално през 2003г. То обхваща следните категории деца: с интелектуална недостатъчност; със зрителни увреждания; със слухови увреждания; с хронични заболявания; с езиково-говорни нарушения. Приема се, че тези категории деца са със специални образователни потребности поради наличието на определени дефицити в различни сфери- познавателна, моторна, сензорна. В страните от Европейския съюз ИО е въведено отдавна. Всяка от тях има изработена собствена система на интеграция, която отчита националната специфика.     Интегрираното обучение на ДСОП в международни документи: ·                ХV доклад на СЗО по психохигиена- Женева 1967г.; ·        Резолюция 2856 на ОС на ООН от 1971г.- с тази резолюция Общото събрание на ООН приема “Декларация за правата на лицата с умствени затруднения”, в която “изрично се подчертава правото им на пълноценно образование, живот и труд”(26.06.2009г.); ·         Споразумение от Саламанка- 10.06.1994г., на което трябва да се обърне по-специално внимание: в него се казва, че всяко дете има основното право на образование, че има уникални качества, интереси, способности и образователни нужди, поради което е потребно да има достъп до обикновените училища; то призовава към политическо и бюджетно внимание за подобряване на индивидуалните различия и затруднения, както и да се разработят проекти и механизми за планиране, мониторинг и оценка на образователните условия за деца и възрастни; да се поощряват и подпомагат родителите и осигурят програми за усъвършенстване на учителите; обръща се към ООН, Световната здравна организация, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и неправителствените организации да съдействат за въвеждане на образованието за специални нужди и осигурят услуги в отделните страни; към академичната общност- да засили изследванията и кооперирането, да служи като интелектуален център за разпространяване на опита и резултатите, постигнати на национално ниво; ·             За пръв път въпросът за интегрираното обучение се урежда в Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от 1998г.; ·         Със Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от 2002г. законодателно се решава проблемът за интегрираното обучение; ·         Наредба №6 от 2002г. за обучението на деца със СОП и/или с хронични заболявания, според която тези деца се обучават интегрирано; ·         Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета (приет с Решение №894 от 22 декември 2003г. на Министерски съвет).     Законодателна уредба на интегрираното обучение в България Още през 1929г. Васил Стефанов- директор на първото училище за слепи в България след посещение в САЩ докладва за наблюдаваната от него система на слепи и слабо виждащи в специален клас към масовото училище. През 1984г. във Варна към училището на деца с нарушено зрение е създадена първата за страната действаща ресурсна служба. През 1986г. се открива и втора такава към училището за деца с нарушено зрение в София. По отношение на децата със слухови нарушения интегрираното обучение съществува от 1998-1999г., когато към различни масови учебни заведения в София са открити кабинети, подпомагащи интегрирани ученици с увреден слух.     Същност на интегрираното обучение. Дефиниция. Особености Интегрираното обучение се дефинира като „съвместно обучение на деца със специални педагогически потребности и здрави деца в обикновеното училище чрез квалифицирано подпомагане от специален учител“. За да е интегрирано обучението, детето трябва да прекарва най-малко 50% от учебното време в обикновената класна стая.             Главната цел на ИО е да постигне вграждане на децата със СОП в средата на техните връстници, а впоследствие- в обществото като цяло. Затова учебните часове се провеждат заедно с класа, който посещава съответното дете. В зависимост от дефицита, с него провеждат индивидуални занимания различни специалисти- специални педагози. Важна особеност на ИО е, че е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със СОП. От тях не се изисква покриване на стандартите на обучение за съответния клас; дори и усвоили минимум от знания, те преминават в по-горен клас. Интегрираното обучение не е само една съвременна концепция, а качествено нова образователна политика. То не може да бъде нито метод, нито принцип, тъй като обективно в себе си използва и двете. Това обучение включва и учебните стратегии и стилове, поради което не може да се отъждествява с тях. В условията на интегрирано обучение изключително важно е да се разбере, че масовото училище поема част от отговорността за обучението на детето със специални педагогически нужди. Това обучение е истинско партньорство между специалното, масовото училище, родителите и обществените институции, които формират неговата солидна обществена база. Включващо образование- при него стои идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят особените потребности на всяко дете. Смята се, че то предоставя възможност на всички ученици да усвояват изцяло учебния материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи от детската градина, през училището до университета. Включващото образование активира ресурси, които са насочени към стимулиране на равноправието на учениците и създаването на възможности за тяхното участие във всички аспекти на живота на групата (класа).     Модели на интегрирано обучение Съществуват около двадесет модела за интегрирано обучение. Тук проследявам само някои от тях. Първият е този на тоталната интеграция. Той предполага в определени случаи спомагателна роля на специалните училища, особено ако интегрираният ученик има сериозни проблеми със специфичния начин на ограмотяване. Този модел изисква също така много добра комплексна подготовка на ресурсния учител, който трябва да отделя повече време за подпомагане на детето, особено през първата година от обучението. В условията на тотално интегриране особено важна роля играят родителите, които вкъщи могат да допълват функциите на ресурсния учител. Другият е моделът на частична интеграция- той предвижда детето със СОП да получи възможността да посещава масово училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица. От този модел могат да се възползват деца с емоционални разтройства, с интелектуална недостатъчност и със синдром на Даун. Занятието по музика и рисуване са особено полезни. Важно е посещенията да бъдат индивидуални, а не групови. Макар и да не осигурява пълна интеграция, моделът е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация. Модел за интегриране в определена училищна степен. В сравнение с тоталното интегриране, този модел е по-лесно приложим, поради факта, че след завършване на началния или средния курс в специалното училище, детето може да продължи в обикновен клас. В този случай се дава възможност за осъществяване на по-добра подготовка за интеграция, тъй като детето отива в масовото училище с достигнато определено равнище на знания и умения. Моделът предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.   Интегрирано обучение на деца със СОП в другите страни: Модел на „единствения път”- това са страни, в които образователната политика и прилаганите практически решения и действия са насочени към интеграцията на почти всички деца в масовите училища. Такива страни са Гърция, Испания, Италия, Кипър, Норвегия, Португалия и Швеция. Интересно е например, че в Италия още от 70-те години на 20в. няма специализирано образование. Модел на „двата пътя”- това са страни, в които съществуват две отделни образователни системи, които функционират на основата на отделни правни норми за образование в масовото (интегрирано) и специалното образователни течения. Отделен сектор за специално образование действа в Белгия, Холандия, както и в България, Латвия и Румъния. Модел на „множество решения”- тук не се използва едно решение, а по-скоро се предлагат различни концепции, свързващи елементите на горните два модела на образование. Такива страни са Австрия, Великобритания, Германия, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Финландия, Франция, както и Естония, Литва, Полша, Словакия, Словения и Чехия.     Роля и функции на ресурсния учител Най-важната роля в интегрираното обучение играят така наречените ресурсни учители. Функциите им могат да се разделят на основни, които биват три вида, и допълнителни. Първите са- подпомагане на интегрирания ученик, подпомагане на масовия учител, подпомагане на родителите. Ресурсният учител е главна фигура в процеса на интеграция. Той трябва да проучи и анализира всички фактори, свързани с въвеждането в обучението, да подготви ученика за интегриране. При постъпването в обикновен клас е длъжен да му помогне да се адаптира в околната среда и да създаде нагласа и в самия клас за приемането му. На здравите ученици трябва внимателно да се обясни, че въпросният ученик е също като тях и има същите потребности. Учителят трябва да осигури специални учебници и пособия, ако има нужда от такива. Той инструктира и води ученика през материала по съответните дисциплини от специалните програми на обучение. Оказва помощ в професионалното ориентиране на ученика и заедно с родителите и ръководството на училището разработва индивидуален план за това. По необходимост, ресурсният учител разширява сферата на обслужване на детето- ако се наложи допълнителен медицински преглед, специфично лечение или вид терапия, те следва да бъдат организирани и с подкрепата на родителите. Ресурсният учител подпомага масовия учител, като го консултира в обучението на ученика, както и родителите, като ги запознава с целите и философията на интегрираното обучение и ги съветва как да бъдат полезни в помощта за уроците и домашните упражнения. Той изработва индивидуална програма за обучение и развитие на интегрирания ученик.     Заключение Отношението към децата със специални образователни потребности трябва да се основава на хуманността и разбиране на положението, в което се намират. Водещи са принципите, които гарантират спазване на човешките права. Интегрираното обучение е форма на проява на осъзнаване на необходимостта от приемане на тези деца като част от нашето общество. То трябва да осигури пълноправното им участие в живота ни и да подпомага реализацията им като пълноценни личности в професиите, които избират. Гаранция за това трябва да бъде не просто дългът ни към тях, а разумното основание, че са човешки същества, които имат нормални човешки потребности, каквито имаме и ние.
  Ползвани материали: Декларация от Саламанка, в: http://www.zaednoschools.org/moodle/mod/resource/view.php?id=116 Интегрирано обучение, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Интегрирано обучение на деца със СОП, в: http://www.slideshare.net/gerganoff/ss-10326563 Конвенция на ООН за правата на детето, в: http://www.unicef.org/magic/media/documents/CRC_bulgarian_language_version.pdf