Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Март, 2016 г.
Според класическото определение за демокрация, възникнала в антична Гърция, тя е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа, като под „народ“ се имат предвид по-скоро „гражданите“, защото в древността гражданство притежава само част от народа. Това поражда множество интерпретации на понятието „народовластие“. Главни негови характеристики са равенството и свободата. Поради различната историческа съдба и политическо развитие на отделните страни, във всяка от тях практическото приложение на тази форма на управление придобива нееднакъв развой. Де юре, България е демократична държава от вече двадесет и седем години, но не времето е определящо за качеството на живот на демократичното общество, а утвърждаването на неговите ценности- равенството и свободата. Тук те все още се разбират превратно и затова- са химери. Наличието на правила и тяхното спазване е най-важното условие, за да бъде една държава демократична, но българите са само в етапа на тяхното осъзнаване и усвояване.   Страната ни разполага с необходимите за едно демократично управление органи и закони, но в повечето случаи те не работят в полза на гражданите и не се прилагат. Поради това, често чуваме израза „фасадна демокрация“. Де факто, живеем в процеса на създаването ѝ. Преходът, необходим, за да се извърши смяната на едно политическо държавно устройство с друго, в България продължи твърде дълго и бе използван за егоистичните цели на част от обществото. Оказа се, че моралът на отделния човек не се диктува от формата на управление. Свободата е отговорност, а ние показахме неспособност да я прилагаме, довело ни до злоупотреба с това основно право на демокрацията, до неуспех в превръщането ни в истинско демократично общество. От страха ни да постъпваме правилно и според законите- писани и неписани, следват всички пороци на недоразвитата ни политическа система: корупция, безработица, емиграция, бедност, нисък демографски прираст, бездуховност. Те се възпроизвеждат един от друг и задушават опитите на можещите да освежат и задвижат системата. Личният морал и нравственост, спазването на законите са от изключително значение за всяко общество, независимо какво е държавното му устройство, и Румъния, с която България изминава сходен път, доказа, че те не са врата в полето. Тя смело защити собствения си интерес- да бъде зависима от себе си и сама да определи какво да бъде обществото ѝ, а именно- от граждани, чиито права и глас имат значение. За жалост, в България човешкият ресурс не се приема по подобен начин- като двигател на процесите. Психологията на българския политик е психология на страхлив човек, който се уповава на чужди директиви и потъпква собствения си народ, вместо да го ръководи. Да, българите могат да пътуват, да се обучават и работят зад граница, но това се трансформира в емигранство, в изселване, в диагноза „заличаване на идентичността“. Да, съществува свобода на словото, но тя е относителна, защото медиите обслужват управляващите; всеки може да изрази мнение, но това винаги има последствия, което води до автоцензура. Да, съществуват възможности за развитие, но и твърде много бюрократични спънки. Управляващите игнорират проблемите и отказват да ги решат, защото трябва да престъпят личните си интереси. Така се създава огромна социална пропаст между две прослойки: крайно богати и крайно бедни, а инициативата на отделния човек не е достатъчна, за да се осъществи промяна за всички. В резултат- системата буксува, запазва се статукво, изгодно за определен кръг облагодетелствани.     Заглавието на настоящото есе не отразява в пълна сила действителността. Спрямо нея, то звучи като препоръка и пожелание, като смислена цел, която към настоящия момент изглежда като илюзия, защото не се забелязва стремеж за придвижване към нея. В реалността промените се извършват с по-бавни темпове, отколкото на теория, тъй като тя не може да предвиди всички възможни обстоятелства, които могат да възникнат и да доведат до различен изход. Да, гражданин съм на общество, което е по пътя на своето демократизиране.  
Категория: Други
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.03.2016 13:33
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 123
Календар
«  Март, 2016  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031