Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1434054 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Април, 2014 г.

          Според древни митологични разкази и легенди, светът е породен от Хаос. Началото на живота започва от неподредеността. Хаосът невинаги означава обърканост и безредие. В него са вложени потенциалът на всички неща и необходимите елементи, които ги изграждат. Той е синоним на творчество и свобода.

        За Ницше това понятие белязва завръщането на човешката душа към нейното начало, към първичното й състояние. Хаосът в нея не я разрушава. Напротив, той е градивен, защото я освобождава от оковите на ограничението и я кара да твори.

         Да се върнем към своето първосъществуване е една от целите на всяка религия. Знае се, че в онова нематериално състояние, сме притежавали цялост, която сме загубили, когато е възникнал светът. Затова и всеки творчески акт е опит за постигане на онази висша свобода, в която душата е сама на себе си господар и е цяла. Когато е необвързана и волна, тя е способна да се изяви. Хаосът е водовъртеж от освобождаване, от полет и свободен избор на посока, начини и форми, чрез които може да се изрази една идея. Необременена от земните рамки, душата излива себе си, осъществява заложените в нея сили и възможности. Преражда се за едно по-висше съществуване и битие.

        Когато е в своя творчески вихър, носен от вдъхновението, човек си спомня състоянието на безтегловност, изпитва блаженство, което земната гравитация тук не му позволява да изживее. Това го превръща в творец и създател. Провокира неговата по-висша природа. Събужда в него силите на първосъздателя и му припомня, че е Бог, който е способен да твори светове.

Идеята, че някога хората са били богове, е много древна. Вярва се, че единствено чрез изкуството можем да се доближим отново до тази своя изначална същност. Редът и логиката са пречка за волеизявата на свободния човешки дух. Той е безграничен и хаосът- като антипод на подредеността, му позволява да се издигне над земното. Хората, които наричаме творчески личности, са носители на този дух. За тях е по-лесно да постигнат вътрешно освобождение. Всичко, създадено от тях, е продукт на света на идеите и въображението. Затова и Ницше го определя като „танцуваща звезда“. Защото има небесен, невеществен произход и може да бъде сравнен само с блясъка на звездите. Всяко творение добива свой живот, което превръща създателя си в безсмъртен. Съзидателната ни сила ни въздига до вечността.  

Хаосът в човешката душа е носител на мощната енергия на сътворението. Когато се подчиняваме на подтиците му, се доближаваме до естеството си и сме способни да създадем ценност, която притежава нематериална стойност. Това ни превръща във владетели на света на фантазиите, илюзиите и въображението и ни приближава до онзи извор на вдъхновение, който наричат извор на живота.

 

Категория: Други
Прочетен: 3707 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.09.2014 14:53
        Дени Дидро е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик, енциклопедист и атеист. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18в. до идеята за самодвижение на материята. Развива реалистични естетически възгледи. Мисълта му от заглавието разкрива значението на гледните точки и личните ни решения.          С казаното Дидро ни внушава, че изборите, които правим, рисуват картината на живота ни. От нас зависи какво ще видим. Гледната ни точка към света разкрива начина, по който го приемаме.     Според фразата, не е важно точно определеното местоположение във физическия свят, за да съзрем. Ние сме тези, които определяме дали и какво да видим. Гледната точка е въпрос на личен избор и решение. Ние я създаваме. Това ни превръща в автори и творци на своя живот.           Ъгълът на виждане не е в пространството. Той е в ума ни. Нашият начин на мислене, нашите възгледи и убеждения проектират това, което виждаме. Те са вътрешният свят- това е реалността, в която живеем. В думите на Дидро прозира древното вярване, че мислите притежават магическа сила, че те създават образите и предметите от физическия свят; че ако нещо съществува в ума ни, то съществува и в реалността. Такава мощ притежат и желанията ни. Ако поискаме да видим дъга сред облаците, това ще се случи по силата на нашите вяра и искане.      Начинът, по който възприемаме света, се обобщава от трите възгледа- оптимизъм, песимизъм и реализъм. Хората, които изразяват първата гледна точка, виждат винаги чашата наполовина пълна. Песимистите- наполовина празна. А реалистите виждат това, което е- нито повече, нито по-малко. Всяка от тези позиции или гледни точки е илюзорна. Те отразяват само моментно човешко състояние, една възможна гледна точка към нещата. Според някои, това е въпрос на нагласа, а според други се обяснява с генетична обусловеност в характера. Едни са способни да видят дъгата, а други- нищо, само защото първите са попаднали в позитивно възприятие, а вторите- в негативно. Според източните учения, светът ни не е нито положителен, нито отрицателен. Ние сме тези, които го възприемаме от едната или от другата позиция.           Казват, че е късмет да се събудиш сутрин жив и здрав, а щастието- въпрос на избор. Някой се чувства щастлив, когато съзира дъга сред облаците, а друг- когато нищо не вижда. Представите ни са субективни и от тук произтича нашето решение за това в какъв свят ще живеем. Въпрос на мислене и лична гледна точка. Ако настоящата не ви удовлетворява, променете я, като се отместите.  
Категория: Други
Прочетен: 1328 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.09.2014 14:56
            В своя първи творчески период Яворов се увлича от идеите на народнячеството и споделя социалистически нагласи. Затова и част от неговите поетически произведения носят белега на тази тематика. Социалният и национален драматизъм са отразени в кръг от неговите стихотворения. Това е свидетелство за ангажираността му с проблемите на обществото и нацията, за неговите патриотизъм и хуманност, които разширяват и допълват представата за него.             Страданието е основна тема в Яворовия художествен свят. То е лайтмотив, който превръща поета в певец на драматичната човешка съдба. Социалният и националният драматизъм са пречупени през призмата на човешката душевност. Социалното страдание се поражда от дисхармонията между човека и природата. А разкъсването на животворната връзка между него и родината от друга страна, води след себе си драмата на националното. Отдалечаването от отечеството ражда страданието на духа и тялото и превръща героите в мъченици.             Стихотворенията „Май“ и „На нивата“ разкриват драматичните преживявания на селянина. Те представят социалната гледна точка към живота на българина от село. В тях е отразено усещането за безплодността и за безсмислието на труда. Битът на обикновените хора е безперспективен. Те се превръщат в скотове, отдавайки се на монотонния и непосилен земеделски труд.             В „Май“ са разкрити немотията, нищетата и гладът, на които са подложени селяните. Единственото, на което те са способни, е да се борят с трудностите в своя живот, изживявайки го рутинно, макар превърнал се в безкрайно възпроизвеждащо се зло:                                                „Все пак злото няма край.“ Бедите са теглото, което разкрива обречеността на селяците. Битието им е лишено от значими цели. То се осмисля само от стремежа за оцеляване и осигуряване на прехрана, които, въпреки усилията, не дават плодове. Хората са заключени в своята безсмислена дейност, което носи усещане за духовна и физическа смърт:                                                „рий в пръстта до гроб ръце!“             „На нивата“ е връх в социалната тема в поезията на Яворов. На нивото на стилистичните похвати и фигури, на организацията на стиха, творбата обрисува кръговрата на житейската нищета. Повторенията „ори, ори, ори“ и „дий, воле, дий“ сякаш затварят страдалческия цикъл, на който селянинът е заложник. Той е принуден да се подчинява на ежедневния бит, на досадни еднообразни действия:                                                „И гледаш, слушаш, не знам досадно                                                  защо ти стане: их, опустяло!“ Безсмислието се поражда от безрезултатността на полаганото усилие. Трудът не води до удовлетворение. Употребата на просторечни и непоетични изрази са сякаш реакция на това. Те изразяват прозата на живота:                                                „Като няма прокопсия,                                                  плюл съм в тая орисия!“ Липсата на духовен живот, безпросветността, ограничаването на човешкото съзнание до бита имат само един изход- смъртта:                                                „Така си мреш,                                                  така сме ний,                                                  така – поглеж!                                                  Дий...                                                  Дий, краста, дий!“           Сродни мотиви- за вечното зло, за потъпканите човешки надежди и жестокостта на природата откриваме в поемата „Градушка“. Тук, с помощта на множество градации, анафори, с детайлно рисуване на селския живот, с възклицателни изречения, апосиопези и богата палитра от стилистични фигури и тропи, Яворов излива целия социален патос, на който е способен. Творбата разкрива зависимостта на селянина от благосклонността на природата.        Обрисувано е едно природно бедствие- градушката. Тя се превръща в апокалиптично зло, което преобръща и без това непосилното битие на селяка. Непоносимо тежко е ежедневието му:                                                „Додето сила има,                                                 селяк без отдих труд се труди...“ Безмилостна и жестока се оказва за него и природата. Нейните знаци белязват приближаващата стихия. Облакът е „страшилище“ и пакостник, „тъмней зловещо“. С метафори и епитети- „расте и вий снага космата“, той е представен като вестител на идващото зло, което придобива космически размери, а драмата на потърпевшите надхвърля разума. Безглаголните изречения, елипсите обрисуват значимостта на бедствието. Речта е накъсана, изразяваща неочакваността на случващото се. Метафората във финала:                                                „и цвят надежди е пожнала...“ разкрива адската и жестока съдба, която трябва да понася селянинът- да се раздели с упованието си в бъдещето и доброто. Сякаш неговите труд и усилия заслужават не награда, а наказание. Силата на социалния драматизъм е в необяснимата безмилостност на природата, на съдбата, на жребия да влагаш труд, чиито плодове не можеш да обереш. Безконечното зло се проявява в житейската несправедливост на борбата с неподвластни на човешката воля сили.             Драматизмът в Яворовата поезия има още едно измерение- националното. Отношенията между човек и родина откриваме в „Арменци“, „Заточеници“ и „Нощ“.             Основанието за човешкия драматизъм е насилствено разкъсаната връзка с родното място. Съдбата на бежанците арменци е съдба на изгнаници, обречени да бъдат далеч от отечеството си. Такива са и заточениците- солунските атентатори в Подрумкале, на които е посветена творбата „Заточеници“. Лишените от роден край са изпълнени с носталгия и драматична загуба на връзка с родния край. А поемата „Нощ“ отбелязва свещения обет и посвещение на героя към родината.             Образите на героите от първите две творби са основен носител на драматизма. Заточениците са представени пестеливо чрез накипелите сълзи и прострените в окови ръце. Преживяванията им са разкрити чрез горчивата скръб в сърцата им. Акцентирано е на раздялата с родния бряг, а отплуването е символ на прекъсване на родовите корени. По-богато обрисувани са арменците. Те са „изгнаници клети“, „отломка нищожна“, „дечица“, „жертви на подвиг“, „изпити и бледни“, „сърцата им в рани“, „гонено стадо“, „немили-недраги“, „боси и голи“. Поетичният език чертае низвергнатото им положение и трагизма на съдбата им на бежанци. Те пият и пеят, подобно героя на „В механата“, за да забравят. Рани, злоба и жажда за отмъщение изпълват вътрешния им свят. Доведени до крайно отчаяние и непоносима болка, те страдат от прекъснатата връзка с родния дом.             Не по-малко драматизъм в творбите внася образът на родината. В „Арменци“ тя е „майка, робиня тревожна“ и „бащин кът“, което отвежда към асоциации с Ботевата представа за отечество. То е едновременно нуждаещо се от закрилата на своите чеда, и свидно място, което дарява с уют и топлина. Докато в „Заточеници“ България е „родина свидна“, тя е „свят олтар“, „скъпи предели“, „изгубен рай“, „роден край“. Тук тя вече носи послание за свещено място, пред което се коленичи, мълчи и се покланя. За него се воюва и умира, то трябва да бъде защитавано от посегателства. В това е драмата на героите- че няма да могат да изпълнят този свой свещен дълг.             Мотива за отговорността пред родината и за неосъществения патриотичен дълг откриваме в една от най-дълбоко драматичните творби на Яворов- поемата „Нощ“. Героят се разкайва и моли за прошка, давайки обет да начертае кръст с кръвта си, маркирайки границите на извечния български идеал- от Дунав до Егея, от Албанската пустиня до Черно море. Разкрита е синовната жертвоготовност в името на постигането му:                                                „И тоя кръст на дух свободен                                                  всегдашния ще бъде път;                                                  за гения ти все по него                                                  разкошни лаври ще растът...“ Националното е подложено на изпитание, неговата цялост е застрашена, а синовете на отечеството са неспособни да го защитят. Разгледаните творби, посветени на този аспект от Яворовата поезия, разкриват мотива за скиталчеството, бездомността и безпътицата. Той е и обединяващото звено, което завързва възела на драматизма. Невъзможността на героите да откликнат на патриотичните си пориви ги води до принудително физическо и духовно разкъсване на връзките с родното.           Яворов е поет на страданието в различни негови измерения и аспекти. Социалният и националният драматизъм, пречупени през човешките преживявания и съдба и отразени в творбите му, оформят образа му на поет, който не е затворен само в рамките на психологическите изживявания и философски дълбочини. Той е болезнено свързан с драмата на българския селянин и патриотичната тематика. Те го вълнуват не само като поет, а и като гражданин, българин и човек, който е движен от реални събития, който чувства пулса на истинския живот и е съпричастен с всичко, което се случва в него.  
Категория: Други
Прочетен: 1793 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.04.2014 10:40
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1434054
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 124
Календар
«  Април, 2014  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930