Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927 Постинги: 222 Коментари: 14
Постинги в блога от Юни, 2013 г.
   Няма как темата, поставена в заглавието, да не бъде свързана с религиите, които проповядват любов към ближния. Тази, на която принадлежим и ние- християнската, също е сред тях. Братската обич, приятелството, взаимопомощта са част от нейната идеология. Тя проповядва взаимно разбирателство, хармония в отношенията между хората, прошка.     Способността да се прощава и да бъде разбран човека се приема за висша форма на хуманизъм. Затова и тя е привилегия на силните духом, на способните да съзрат доброто у всеки, независимо от постъпките му.       Да бъдеш милостив не означава да затвориш очите си за стореното от някого. Давайки опрощение, ти проявяваш разбиране към човека и му даваш шанс да се поправи. А и никой не е съвършен- утре постъпилият неправилно може да си самият ти.
   Никой не знае какви са истинските подбуди, които тласкат някого в неправилна посока и го карат да постъпва така, както едва ли и той би желал. Затова и се твърди, че няма крайно зли хора, а само такива, чиито постъпки са лоши. Не човекът, а поведението му може да излезе извън рамките на общоприетото. Ние не сме машини, а притежаваме нещо, което древните наричат- душа, а психолозите- психика. Тя често е непостоянна, колеблива, емоционална и способна да ни тласне по неподозиран от нас път, ако не успеем да се овладеем и да оставим разумът да ни води.      Това наше неблагоразумие, чието съществуване са установили живелите преди нас, е причина те да призовават идните поколения към опрощение и проява на мъдрост. Разбирайки своето несъвършенство, сме способни да отворим сърцето си за недостатъците на другите.      Едно от емблематичните за християнството поучения ни съветва да обичаме ближния като себе си. В това се крие дълбокото прозрение, че всички си приличаме в способността ни да изпадаме в заблуда. Проявявайки милост към другия, ние проявяваме милост и към себе си. С това позволяваме на живота да продължи. Нашият народ казва: „Ако има грешка, има и прошка“. Всички тези напътствия само ни помагат да имаме поведение, което да кара нас и останалите да се чувстваме добре и да бъдем щастливи. Проявената милост освобождава човека от угризенията, самонаказването, болката… Тя е доказателството, че сме способни да обичаме, че имаме сърце. Неслучайно то се свързва с най-висшите чувства, които човек може както сам да изпита, така и да изрази.     Не е лесно да бъдем благосклонни и да носим меко сърце, което да бъде отворено винаги към всички. Това е изключително благородство, което в днешно време трудно можем да срещнем, въпреки че този е единственият правилен начин да се чувстваме щастливи. Какво можем да направим и кое е в рамките на нашите човешки възможности? Да се опитваме да бъдем добри в своя кръг от познати- с близките и приятелите си. Да проявяваме съчувствие и да изпитваме състрадание, макар това да се приема за слабост. Защото мъдри може да ни направи само мисълта, че получаваме това, което сами даваме.   
  
Категория: Други
Прочетен: 3197 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.10.2013 11:28
Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда до края на британското владичество през 1947г. Наречен е още „Баща на нацията“. Неговото учение е основано на идеята за ненасилствени протести за постигане на политически цели. Терминът „махатма“ е от санскрит и означава „велика душа“. Той произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция, а фактът, че Ганди носи прозвището, е доказателство за възвишеността, светостта и мъдростта, с които е допринесла личността му, за да спечели правото над това име. Махатма Ганди е известен с много свои цитати, мисли и афоризми. Заглавието на настоящото есе е една от прочутите негови фрази, в които е видна идеята за способността на човека да прощава, добре позната ни и от християнството. С нея мъдрецът изразява увереността си, че силен е този, който притежава това велико умение. За източните учения е характерно да проповядват безграничната и безусловна любов, която произтича от взаимната връзка, която съществува не само между хората, но и между тях и природата и всички нейни същества. Тази свързаност предполага равнопоставеността им. От тук идва и идеята за ненасилието във всички негови аспекти. От нейна гледна точка всяка агресия се тълкува не като нападка срещу друго- различно от теб същество, а срещу себеподобен. За хората на западния свят е трудно да проумеят свързаността и единността на света. За тях съществуват понятия като индивидуалност, личност, Аз. Това разграничение между човека и заобикалящото го е форма на противопоставяне, в която прозира скрит конфликт. В източната философия не съществува подобен антагонизъм. Поради тази причина отсъства възможността за противоборство. Това е причината да властва разбирането, че човешката сила се състои в умението да прощаваш, да се грижиш за човека до теб, да обичаш всяко живо същество. Дълбоко свързано с него е учението за кармата, което проповядва, че всяко действие има противодействие. Ако проявяваш агресия, такова ще бъде отношението и към теб. Даряваш ли обич, ще получиш взаимност и разбиране. А ако все пак ответната страна не е в този вселенски синхрон, то ти проявяваш своето великодушие и дълбоко разбиране на света и неговите закони, като спазваш правилото за ненасилие, като утвърждаваш доброто и любовта. Постъпвайки така, ти помагаш на човека до теб да види, че има по-добър начин да се отнасяш със света и хората. Така го издигаш до равнището на безпрекословната любов, в която всички са равни. Конфликтите и противопоставянето предполагат да има „победен“ и „победител“. А това разделя хората. Прави ги различни. Източната мъдрост ни учи на обратното- че в единството и взаимопомощта откриваме силата си на човеци. И в това равенство или допълване няма обезличаване. Това е вид духовна икономика, в която не се налага хората да бъдат едни на други длъжници, но само ако са способни да проявят опрощаващата любов на света. Махатма Ганди е изразител на познато на всички ни правило. Метафорично казано, силата е в слабостта да отстъпиш, дори да изгубиш (изразено с термин в игрите), но благодарение на разбирането за безсмислието на агресията, а не по силата на потиснатата емоция или желанието да проявиш само външно своето великодушие. Такъв човек е открил пътя към правилното поведение- онова, което е добро както за него, така и за останалите, защото не предизвиква опустошение, разцепление или разделение, а съхранява и пресътворява целостта и хармонията на света, в който живеем. С това той утвърждава нещо по-висше от самия себе си, без значение как ще бъде наречено- бог, вселена, космос, природа, енергия или сила, и остава в неразривна връзка с него, даже истинска част от това невидимо за нас, но несъмнено, живо същество.
  
Категория: Други
Прочетен: 2017 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.09.2014 15:14
     Най-лесно е, когато разполагаме с готов план. Ако случаят е такъв, работим по него, сглобявайки опорните точки в единно цяло.

      При всички случаи, е необходимо да се познава произведението.

1.Част от предварителната подготовка е запознаването с текста- време на създаване; принадлежност към определено течение (модернизъм, символизъм, авангардизъм, експресионизъм и т.н.), тъй като от това произтичат много от особеностите на текста; жанр на творбата (поема, ода, повест, разказ и т.н.), които определят авторовите похвати, образност и език; теми; идеи; основно чувство и образи (ако е поетически текст). Обикновено този предварителен етап преминава в лекционните часове или в часовете за упражнение и за успешното създаване на ЛИС е необходимо да не са били пропуснати, защото това би довело до затруднения при писането.

2.Анализ на заглавието.
     Правилното вникване в съдържанието на заглавието на ЛИС е, може да се каже, половината от работата по съчинението. То ни дава ключа, който ще ни позволи да разгърнем мисълта си и да открием онези важни моменти от разглеждания текст, които ще осмислят съчинението ни, както и ще ни насочат към формулирането на тезата.
Примерен анализ: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина. В конкретния случай заглавието на съчинението поставя само един проблем за разглеждане- трябва да се представи един от разказите на Елин Пелин като разказ, в който главна тема е тази за жизнелюбието. Уточнено е, че става дума за жизнелюбието на българина. Това ни насочва към необходимостта да се достигне едно по-широко обобщение и да се разгледат героите като типизирани характери, като представители на тази национална черта.
    Хубаво е да си отговорим на въпроса кои са героите в творбата, които са олицетворение на тази черта, и по какъв начин- с кои свои действия или убеждения, я изразяват и доказват, че я притежават. Познаването на съдържанието на творбата особено помага. Затова е и задължително като предварителна подготовка. В разглеждания разказ това са дядо Корчан и Лазар Дъбака- от една страна, като образи символи на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота в творчеството. От друга страна, това е Христина, която танцува заедно с Лазар един от националните ни танци- ръченица. Чрез надиграването, празника и веселието, чрез красотата на своята младост те изразяват своето жизнелюбие и стремеж към осъществяване на любовта и постигане на радост от живота. С този анализ сме конкретизирали и тезата- остава ни само да я формулираме и оформим с две-три изречения. Тези заключения пък от своя страна очертават двата основни момента от композицията на разказа, които ще представляват двете основни ядра, около които ще изградим доказателствената- аргументативна, част на съчинението: творческите пориви на дядо Корчан и Лазар и моментът на надиграването между Лазар и Христина, които ще трябва да проследим.
   От тук следват две възможни посоки- да преминем към увода или да формулираме тезата. Ако решим да следваме строгата последователност на съчинението, би трябвало да се насочим към първата. Съществува и друг вариант, който за някои е по-нормалният ход, а именно- да напишем тезата, а увода да добавим чак накрая. Въпрос на лично предпочитание, на стил на работа, на навик и т.н. Аз лично, оформям приблизително тезата си, защото тя е нещо като център, около който се изгражда всичко останало и ми дава пълна яснота за какво ще пиша, но първо записвам увода. Както и ще постъпя в настоящия момент.

3.Увод.     Казахме вече, че анализът на заглавието маркира основните моменти в съчинението. Казахме, че „Ветрената мелница“ е един от разказите на Елин Пелин, които утвърждават национални черти. Следователно, можем да започнем с това в увода- да посочим творбата като част от кръг творби на певеца на селото, в които той се съсредоточава върху национално характерологичното, и да представим жизнелюбието като нравствена добродетел на народа ни. Втори вариант: бихме могли да го обвържем и с мечтателството като стремеж за постигане на удовлетворение от живота; да говорим за хедонизма (хедонизъм- способност за извличане на удоволствие от живота) в творбата. Трети вариант (може да бъде наречен „стандартен“): за Елин Пелин като „певец на селото“ и за жизнелюбието като част от тази негова голяма тема. Четвърти вариант: връзка и тълкуване на заглавието на разказа. То съдържа, носи и предава идеята за мечтателството и стремежа на българина към сътворяване, към изграждане на свят, различен от ежедневието, който носи наслада и удовлетворение.            Примерен увод: „Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Стремежите им ги разкриват като обичащи живота и всички блага, които той предлага. С това авторът утвърждава хедонистичното начало в света и разкрива умението на българския селянин да изживява и пресъздава красотата.

3.Формулиране на тезата.       Всъщност, тя ни е почти готова, благодарение на извършения от нас анализ. Остава ни само да я запишем и оформим. Последните три изречения от увода са подготвили прехода към тезата, в която представяме героите като изразители на жизнелюбието. Той може да се направи и с отделно изречение, изведено на нов ред. При мен обаче се получи естествено и няма рязка граница между двете части на съчинението и не ми е необходим преход. Разбира се, съществуват варианти.          Примерна теза: Чрез своите герои- Лазар Дъбака и дядо Корчан, Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака. Те откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са главни носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота.    Видно е, че тезата е разделена на две, с което очертава и двата ключови момента от изложението на съчинението. В нея се съдържат двете му подтези- творчеството, изобретателският дух и майсторлъкът като израз на жизнелюбието на героите, от една страна, и красотата им в изкуството на танца- от друга.

4.Изложение / Доказателствена, аргументативна част. Примерна първа подтеза: творчеството и изобретателният дух на Лазар Дъбака и дядо Корчан като израз на жизнелюбие и съзидателна дейност.    Следва да потърсим в текста онези моменти, които доказват това твърдение. Желателно е да наблюдаваме и авторовото отношение към него. Да следим за негови думи, изрази и похвати, които разкриват и аргументират нашата идея.          -психологически портрет на героите, чрез който те са представени като олицетворение на идеализма и мечтателството: дядо Корчан и Лазар Дъбака са с „похватни майсторски ръце“; „изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, а „неуморните ръце“ на дядо Корчан ги осъществяват; -съзидателната дейност на героите- проектите, реализацията им, емоционалният заряд и ентусиазъм на героите; единият им проект е за тепавица, но сушата ражда ново желание и нов план- ветрена мелница. И двете начинания остават недовършени, а действието им автора нарича „ветрено“. С това скрито сравнява характера на героите с този на променливия нрав на природата. Така утвърждава близостта на човека с естественото му начало, а стихийността му като израз на лична свобода.
   Представили своята първа подтеза, е добре да направим кратък извод- обобщение на нашата идея. Примерен извод: Своята творческа сила героите влагат в труд, който няма практическо приложение или цел. Той е израз на желанието за себеизразяване и реализиране на личната свобода на личността да бъде създател и да преобразява света, в който живее. Чрез своите герои авторът внушава, че не е важно постигането на една идея или цел, а стремежът към нея, защото всяко ново начало е нов живот, както всяка промяна е белег за развитие и търсене на нова емоция и предизвикателство. Примерна втора подтеза: способността на българина да се весели и надиграването между внучката на дядо Корчан- Христина и Лазар Дъбака- висш израз на жизнелюбие и на авторовите естетически възгледи (на представите му за красиво).             -проследяване поведението на Христина като олицетворение на младостта, на зараждащия се живот, на жаждата за любов и красота; наблюдения върху портретната и психологическа характеристика- девойката е закачлива, необуздана, непокорна и игрива (примерен цитат: „Каква е дива кокошчица!“);             -предизвикателството на облога за надиграване с ръченица;         -красотата на българина в образите на Христина и Лазар, впуснали се в лудешки танц- наблюдения върху сравненията и епитетите (примерни цитати: Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“; Дъбакът е „елен“, а движенията му- „чудни“); авторовите похвати сякаш се опират на народните песни и черпят енергия от самата природа- героите са изобразени като едни от най-фините, най-красивите, най-нежните природни създания, като идеал за красота; проследяване на движенията- героите се носят, ситнят, дебнат се един друг- динамика в изображението; надиграването е представено като борба между мъжкото и женското начало, между земното и небесното; танцът като разтваряне на човешката душа;           -победата на Лазар- символ на мъжкото надмощие и нежна власт.             Примерен извод: Силата на творчеството е надмогнато от друга творяща сила- любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар (християнска символика на имената и алюзия с Евангелието) и това е знак за могъществото на природата, част от която е човекът. Неговото щастие и любов към живота се състои в подчиняване на нейните правила, в следването на нейната логика и естествен ход.

5.Заключение.      То представлява обобщение на всичко казано до момента. В него събираме изводите, които сме направили в хода на аргументацията. Примерно заключение: С разказа си „Ветрената мелница“ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава ново начало, води към промяна и прави живота му красив.    
Категория: Други
Прочетен: 37405 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 30.09.2013 11:59
   Алеко е известен със своя критичен поглед към българската действителност след Освобождението. Това отчетливо личи в неговите фейлетони. Той е разочарован от падението на нравите и от несъответствието между високите му идеали, мизерията в новата столица и криворазбраната политика. В творбата си- „Бай Ганьо“, авторът си поставя за цел да изобличи негативните черти на българина. Те са причината името на героя да се превърне в нарицателно, защото чрез тях е представен типът на необразования и малокултурен, но амбициран да забогатее с нечестни средства българин.      Алековият герой е жив и днес със своя груб език и неспособност да възприеме правилата на държавите с култура и добро социално устройство. Пословични са неговият стремеж към власт и пари, които иска да придобие с измама. Келепирът във всичките му измерения е основна негова цел. Героят присъства в целия ни обществен живот и сред хората от различни социални групи, но особено се откроява присъствието му в политическия ни живот.      Не може да се отрече, че с отварянето на границите ни, българинът се научи на културно поведение в другите страни- на възпитано и любезно отношение, на съобразяване с правилата. Все пак има и сънародници, които все още се опитват да надхитрят реда, който властва там и да се възползват от него, без да полагат усилие. Да ползваш благата, да бъдеш консуматор и да смяташ, че всички са ти длъжни са основни отрицателни черти на българите, които все още не са осъзнали, че напредъкът е резултат от вложен труд, а не подаяние. Такива хора можем да срещнем, както у нас, така и сред сънародниците ни, живеещи в чужбина. И все пак, не е нужно да отправяме поглед далеч, за да се сблъскаме с оцелелия до наши дни герой. Достатъчно е да пуснем телевизора или да обърнем внимание на момчета с некавалерско поведение и реч.     Днешният Бай Ганьо не носи антерия и дисаги. Много по-често можем да го видим да говори чрез добре облечени, костюмирани мъже, които разполагат с пари, власт и известност. Те демонстрират своите материални възможности и разчитат да докажат себе си чрез показност, агресия и груб език. Простакът си пробива път с безочие и амбиция, разчитайки на силата на медиите и подкупа, а не на своята образованост и култура. Байганьовците от 21 век карат скъпи коли и се считат за недосегаеми и над закона. За тях не съществува правов ред, а само този, който властва в егоистичния им и меркантилен свят. Все повече ставаме свидетели на наглото отношение на такива хора- най-вече политици, които приемат, че са защитени от закона, само заради общественото си и държавно положение, което заемат.       Едничка цел на съвременния герой на Алеко са властта, парите и славата. И за да ги постигне, той си служи с хората, преминавайки границите на морала. Много по-жив днес е Бай Ганьо от втората част на творбата на писателя- „Бай Ганьо в България“. Дребната му търговийка с розово масло е превърната в голяма политическа игра, а келепирът достига размерите на огромна печалба, придобита със средствата на манипулация и политически шантаж. За него не съществуват обикновени хора- те са само средство и път за осъществяване на целта му- лично облагодетелстване.      Чудовищните рамки на злото, които чертае поведението на този комичен в началото герой, отблъскват съвременния човек, който се стреми към честен, достоен и справедлив живот- живот по правила и закони. Хората се чувстват омерзени и употребени, когато байганьовците си служат с тях и печелят положение, потъпквайки правата им. В повечето случаи обаче, за съжаление, те са безсилни да се противопоставят на мащабите на простащината и аморалността, защото средствата, с които си служи противникът са крайно груби и нехуманни, а понякога могат и да застрашат човешкия живот. Поискат ли да оцелеят, ще трябва да възприемат байганьовско поведение. А тези, които желаят да съхранят себе си, са по-скоро отчуждени и мълчаливо и безучастно наблюдават случващото се.       Бай Ганьо е жив и днес в нашия живот. В това никой не се съмнява. А ще продължава да бъде така, докато българинът сам не осъзнае своите недостатъци. Може би, ни е нужно да се погледнем отстрани и да се опитаме да преодолеем негативните черти на националния си характер. Всеки народ притежава такива, от които се срамува, но ние непрекъснато се връщаме към тях и не спираме да си припомняме, че ги има. Ако се опитаме да видим своите положителни качества като народ и започнем да ги отстояваме, като подкрепяме интелигентния и доказалия се с уменията и знанията си, а не с подлостта и бездарието си, ще успеем да загърбим образа на Бай Ганьо и ще се превърнем в цивилизована и нормална страна. 
Категория: Други
Прочетен: 7252 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.06.2013 18:33
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1367927
Постинги: 222
Коментари: 14
Гласове: 123
Календар
«  Юни, 2013  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930