Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 3027364 Постинги: 223 Коментари: 17
Постинги в блога от 23.09.2013 г.
  Продължение от предходния постинг
В заключение би могло да се каже, че силно минерализираните води се използват за лечение на много болести, но знаем, че прекаляването с тях носи повече вреди, отколкото ползи. Не всички минерални води са полезни за пиене, а и в зависимост от състава, приложението е различно.Човешкият организъм има нужда не само от водата, а и от минералите, съдържащи се в нея. Но продължителното приемане на слабо минерални води, характерни за планинските райони, може да доведе до увреждане на щитовидната жлеза. Болестта е известна, като „гуша“, а причината е липса на йод. Прекалено чистата вода, не е полезна за организма. При нея има и друг ефект. Механизмът за задоволяване на нуждите на организма с вода и соли се извършва през клетъчните мембрани, а посоката на обмен зависи от концентрациите на течности от двете ѝ страни. Процесът протича от по-концентриран към по-разреден разтвор. При поемане на дестилирана вода, тя по-скоро „изсмуква“ соли от клетките. При прекалено минерализирана вода процесът е в посока към клетката, но това може да доведе до повреда на мембраната и клетъчните стени.         Изводът, който може да се направи е, че освен предпочитания, са необходими и познания, дори когато става дума за употребата на вода. Оказва се, че и за нея важи правилото „Дозата прави отровата.“ Тя е незаменим източник на живот за човека и без нея съществуването ни би било невъзможно.    Ползвани материали: Владимир Кабрански, Видове вода, в: http://nyamamideya.blogspot.com/2012/11/vidove-voda.html Основни видове води, в: http://mihalkovo.com/osnovni.htmlhttp://spring-bg.com/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0.html Качества и изследване на водите за водоснабдяване, в: theplan.net23.net/11A1.pdf Изворът на живота, Видове бутилирана вода, в: http://bgbarman.bg/%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-3.html Води на България, в: http://geografia.kabinata.com/05.htm Природни ресурси. Природноресурсен потенциал на планетата, в: http://www1.znam.bg/zmonres/edu/geografia%209/EUK/UNIT2/unit7.htm Водите като елемент на природната среда, в: http://download.pomagalo.com/572920/vodite+kato+element+na+prirodnata+sreda/ Видове вода, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B0
Категория: Други
Прочетен: 2245 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 13:47
 І.Значение на водите като природен компонент и природен ресурс В трите си агрегатни състояния водата се среща навсякъде в природата, като образува неравномерна и сложна покривка по цялото земно кълбо. Съвкупността от всички водни обекти се нарича хидросфера. Хидросферата заема междинно положение между останалите обвивки на земята. Тя прониква дълбоко в тях и се намира постоянно в тясна връзка и зависимост от тях. Природните води като компонент на природната среда са от особено значение за живота на нашата планета. Водата е едно от най-разпространените вещества в природата. Запълва огромни океански и морски басейни, образува езера, натрупва се във вид на ледници в полярните области и високите планини, тече в речните долини и образува реки. Навлиза в порите на скалите и формира подземни басейни. Изпълва тропосферата, като образува облаци, от които пада във вид на валежи. Водата влиза в състава на клетките и тъканите на всички живи същества. Тя създава онази физико-химична среда, без която е невъзможно осъществяването на основния процес при живите същества- обмяната на веществата. С други думи, тя се явява свързващо звено между организмите и обкръжаващата ги среда. Водите са особено важни и като природен ресурс. Това са всички, полезни и  годни за използване от човека в неговата стопанска дейност, води в хидросферата. На настоящият етап от обществено-икономическото развитие най-достъпни за експлоатация са пресните води в реките, езерата, язовирите и плитко залягащите подземни води. Без вода е немислима никаква стопанска дейност, защото се използва в бита, промишлеността и селското стопанство. Водите оказват влияние и върху водния транспорт и производството на електроенергия. Те се явяват важно условие за икономическото развитие на страната. Водните ресурси се характеризират с някои специфични особености- неизчерпаемост, неравномерно разпределение във времето и пространството, тясна връзка и единство на всички води в природата. Водният кръговрат е този, който осигурява възобновяването. Ресурсите от вода са изчерпаеми, но възобновяеми. Наред с това, те притежават и свойства, характерни за другите природни ресурси- многоцелево използване (в бита, промишлеността, селското стопанство, в енергетиката, за корабоплаване, риболов и отдих); възможност за подобряване на тяхното качество, възможност за транспортирането им. Водата е важно условие и ресурс за живота на Земята. Пресните води, които могат да се използват от човека за битови нужди и стопански цели, са около 37млн.м3.  Останалата част от тях са трудно усвоими (ледници, снежна покривка, дълбоко залягащи подземни води). Човекът използва около 0,6 % от водите на хидросферата. Водните ресурси са условие за развитие на аграрното стопанство, енергетиката, металургията, химическата и текстилната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, почивното и културно дело, за водоснабдяване на селища и комунално-битовото стопанство и други. Разпределението на водите върху сушата е неравномерно. Това е причина за острия недостиг на вода в едни региони (Северна Африка, Средна Азия, Близкия изток) и за излишъка на води в други (в екваториалните и в субполярните пояси). Световният океан е източник на енергийни и минерални ресурси, риба, водорасли, соли и други. Водните ресурси на България са неравномерно разпределени както по сезони, така и по територия. През пролетта и лятото те се увеличават. Повече са в Южна България (Рила, Пирин, Родопите). Реките ни са къси, с непостоянен режим и с ограничен отток.   ІІ.Видове води Химически чиста вода в природата не съществува. В нея винаги има разтворени повече или по-малко различни соли и газове и тя представлява дисперсна система. Най-често срещаните разтворени газове във водата са: O2, CO2 и H2S, а най-често срещаните соли, CaСl2, MgCl2, NaCl, CaSO2, MgSO4, Ca(HCO3)2, Mg(HCO3)2, Fe(HCO3)2, NaHCO3, CaSiO3, Na2SiO3, Ca(NO3)2.   Наименования на водата според състава ѝ: ·         мека вода- вода с ниско минерално съдържание; ·         твърда вода- вода с високо съдържание на минерали, обикновено калциеви и магнезиеви; ·         хидрати- съединения, които съдържат вода; ·         тежка вода- вместо от лекия водород (протий) е изградена от изотопа му деутерий; ·         свръхтежка вода- вместо от протий е изградена от изотопа тритий; ·         подземна вода; ·         минерална вода- вода, която извира от дълбоко и обикновено има терапевтично действие; ·         дестилирана вода- пречистена вода с помощта на процеса дестилация; ·         светена вода- вода, осветена в църква, сребърна вода; ·         мъртва вода- вода, в която няма живот, идея от приказки и легенди; ·         жива вода- вода, която съживява, идея от приказки и легенди. Обикновената вода се среща в природата в три агрегатни състояния: твърдо, течно и въздухообразно. Течна е при температура от 0°С до 100°С при нормални условия. При температура под 0°С преминава в твърдо състояние (замръзва), а при 100°С кипи и преминава във въздухообразно състояние (изпарява се). Освен обикновената вода, съществува т.нар. тежка вода (D2O), съставена от кислород и от особен вид тежък водород (изотоп наречен деутерий). Нарича се още протиева вода и се получава чрез охлаждане. Всъщност, молекули от нея са налични и в обикновената и не оказва вредно влияние. В тежката вода не може да се развива флора и фауна. Тя замръзва при 3,8°С, а не при 0°С както обикновената. Различава се от нея и по някои други свойства (точка на кипене, гъстота и други).Тя не става за пиене.Тежката вода не е радиоактивна, но се използва в някои ядрени реактори за забавяне на бързите неутрони. Процесът е равновесен, но концентрациите са нищожни и не могат да навредят. Изместването на равновесието и обогатяване на обикновената вода с тежка е сложен процес. Получава се чрез сложна система от електролизьори, а не в домашна обстановка. Видовете водоизточници- подземни води, реки, езера, блата, море, определят три големи групи вода, в зависимост от произхода ѝ: 1.атмосферна, 2.надпочвена (повърхностна- реки, езера, блата) и 3.подпочвена(грунтови, карстови, артезиански и минерални води). 1.Атмосферна вода Водните пари, дъждът и снегът, преди да паднат върху земята, са от атмосферни води. Дъждовната вода, произлизаща от охладени сгъстени водни пари в атмосферата, падайки, поглъща от въздуха азон, кислород, въглероден двуокис (въглена киселина), малко амоняк, озон, фини прашинки и микроби. Колкото въздухът в отделен район е по-замърсен, толкова съдържанието на погълнатите от дъждовните води газове, прах и бактерии е по-голямо. Една част от падналата дъждовна вода отново се изпарява, друга се стича по повърхността и се влива във водните басейни и течения (езера, морета, реки), а трета се просмуква в почвата и се превръща в подпочвена вода.

 Снежна и дъждовна вода В много източници се приписват различни екзотични свойства на тези води, но това не отговаря на истината. Заблуда е, че събраната вода от дъжд или сняг е изключително чиста. Кондензацията на водната пара в атмосферата, при което се получават дъждовните капки, се получава при наличие на кондензационни ядра, а те най-често са прахови частици. Подобен е механизмът за образуването на снежинки, а при падането към земната повърхност и водните капки, и снежинките почистват въздуха, поемайки прах и други замърсители в атмосферата. В някои случаи, дъждовната или снежната вода могат да са много по-замърсени от питейната. Като пример може да се дадат известните ни киселинни дъждове. Речните, езерните, блатните, морските и другите води влизат в групата на надпочвените (повърхностните) води. Те съдържат повече разтворени вещества от дъждовните, а особено голямо в тях е съдържанието на неразтворените (размитите) твърди материали. В тях преобладават примеси от органичен произход и микроорганизми. Водите от повърхностните водни течения и басейните менят състава си през различните сезони. Те не са достатъчно чисти, за да се използуват за водоснабдяване направо. Такива води се налага винаги да бъдат пречиствани.  2.Надпочвена, повърхностна вода Не всички бутилирани води, които пием, имат качествата на защитените от замърсяване подпочвени източници. Това ни отвежда до другия основен водоизточник и той се намира на повърхността. Повърхностните води, както подсказва и името, е натрупаната вода по повърхността на планетата, в реки и водоеми. Обикновено, те се възобновяват от подпочвените води, дъжд, сняг или от вода, която на практика е била предварително, използвани в градската водопроводна система, след което се пречиства (третира с химикали) и влива. Докато това не е приемлив източник на питейна вода, сравнен с натуралните минерални води или изворните води, може да се използва за чешмяна вода. Третирана с химически вещества, тя е напълно безопасна за консумация от човека. Надпочвените води, намиращи се близо до населени места и промишлени райони, са по-замърсени, а отдалечените са по-чисти. Намиращите се в тях органични вещества в съприкосновение с кислорода (разтворен, или от въздуха) се окисляват и съдържанието им намалява. Този процес на минерализиране на органичните вещества се нарича самопречистване. То се дължи още на утаяването, на унищожаването на органичните вещества от микроорганизмите, на въздействието на ултравиолетовите лъчи върху микробите. Различните течения и басейни имат различна самопречистваща способност. Реките в България са къси и маловодни. Изключение прави само р.Дунав. Речната ни мрежа е най-гъста в планинските области. Страната ни разполага с два речни отточни басейна- Черноморски и Беломорски. Стара планина  представлява разделителна линия за повечето ни речни басейни.  3.Подпочвени води Натуралните минерални води и изворните води са води с естествен произход. Това означава, че те идват от защитени източници, които ги правят годни за консумация от човека без допълнителна химична обработка. Тези естествени източници са известни като подпочвени източници (води). Те съдържат повече разтворени минерални вещества. Количеството им зависи от естеството и дебелината на земните пластове, през които е минала водата, от температурата и други. В подпочвените води се срещат алуминиеви соли и особено в голямо количество калциеви и магнезиеви бикарбонати и сулфати, които правят водата твърда. В тях се намират още железни съединения, хлориди, нитрати, понякога следи от олово и други. Съдържанието на въглена киселина в подпочвените води е също сравнително голямо, а това на амоняк е по-малко или липсва. В зависимост от качествата, които притежава, водата може да се окаже негодна за определена цел, а подходяща за друга. Много често се случва водата от някой водоизточник да е негодна за пиене, а да е годна за промишлени нужди. Има случаи, в които тя не може да се използува за определена цел, без да се пречисти. Водата за пиене трябва да бъде чиста и абсолютно безвредна за човешкия организъм. Качествата, на които трябва да отговаря, са определени с БДС 2823-83. За някои промишлени производства може да се използва условно чиста вода. Годността на водата за пиене се установява в зависимост от качествата ѝ, за определянето на които се провеждат физични, химични и бактериологични изследвания.

 Произход и класификации Подпочвените води се захранват обикновено с дъждовна вода или сняг, а след това се просмукват под земята и пътуват надолу, през слоеве от скали и пясък, по пътя към подземната си дестинация. По време това пътуване се извършва естествено пречистване на водата, а самото то може да продължи от няколко месеца до няколко хиляди години в зависимост от местната геология. Подземното местоположение означава също, че тя е защитена от замърсяване. Най-общо, те се поделят на: грунтови (напорни) води- образуват се при просмукването в почвите и във водопропускливите пластове на валежни и речни води; карстови- образуват се в земите с млади варовици; в страната ни има около 90 карстови извора; артезиански- разположени са във водопропускливи пластове между два водонепропускливи пласта; на голяма дълбочина са и имат по-висока температура; минерални- в България има 525 находища с над 1600 минерални извора; от своя страна, се поделят на: топли (до 60°С) и студени (под 37°С). Бутилираната вода се разделя основно на три категории: натурална минерална вода, изворна вода и питейна (или трапезна вода).От друга страна тя може да бъде газирана и обикновена (негазирана). Водата е едно от малкото вещества, които се намират свободно в природата в три агрегатни състояния. Може да се среща под много и разнообразни форми- водна пара, облаци, ледници, айсберги, малки ручеи и други. Основно се разделя на сладка и солена. Хората и животните инстинктивно разпознават сладката вода от солената, която не е годна за употреба.

 Минерална Съдържа минерали, микроелементи и други компоненти, които променят вкуса ѝ и имат терапевтичен ефект. Добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени съоръжения. Първоначалната ѝ чистота и състав остават непроменени, а дълбокият и подземен произход гарантира защитеност срещу замърсяване на водоизточника.  Когато говорим за свойствата на водата, не трябва да забравяме, че чиста такава в природата на практика няма. Винаги имаме работа не само с водата, а и с разтворените в нея вещества. Многообразието е огромно, но по този показател, можем условно да отделим пет вида вода: ·         слабо минерализирана- с примеси до 2г/л; ·         умерено минерализирана- с примеси 2-15г/л; ·         силно минерализирана-15-30г/л; ·         разсолна- 30-60г/л; ·         силно разсолна-над 60г/л.

Минерали във водата Известен е фактът, че 70% от органите ни в тялото са във водна среда, която има нужда от подсилване и ежедневни грижи. Това може да стане само с правилен и достатъчен прием на вода. Различните видове води обаче и незнанието могат да ни лишат от полезните и жизнено важни за организма минерали. В състава на минералната вода има всички онези минерали, които са нужни за здравето ни. В голямата група от минерали спадат желязо, натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, хлор. Много семейства избират да пречистват питейната чешмяна вода, но с отстраняване на вредните микроби от нея те премахват и полезните вещества. По този начин лишават организма си от полезните минерали.

Предимства на минералната вода. Употребата на минерална вода има много предимства, както за вашето здраве, така и за по-добрия ви ежедневен тонус. Не всяка бутилирана минерална вода е подходяща за всекидневна употреба и различните минерални води се различават именно по количеството на минерали, съдържащи се в тях. За потребителите е от особено значение да разберат ползите от всички незаменими минерали, с които е богата минералната вода. Калций: Наличието на калций в минералната вода и всекидневното му приемане е изключително важно за поддържане на нормална костна плътност. Приемът на калций в достатъчно количество помага за укрепване на костите и предотвратява развитието на костни заболявания като остеопорозата например. Приемането на минерална вода, съдържаща калций е много важно за децата, младите хора и бременните жени.

Изисквания при бутилиране. Всяка натурална минерална вода трябва да е от определен подземен източник (чрез сондажен отвор или извор) и трябва да бъдат защитена от всякакъв вид замърсяване от внимателното управление на водосборните басейни до използваните материали за изработка на бутилката. Натуралните минерални води, трябва да бъдат бутилирани при източника с директна връзка на тръбопровода. С други думи, те не могат да бъдат транспортирани до инсталацията за бутилиране в насипно състояние. Водата от всеки кладенец има отличителен състав, вариращ от много ниско минерално съдържание-
Категория: Други
Прочетен: 7745 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 13:40
Продължение от предходния постинг
         

            Конкуренция
Тя е взаимодействието между купувачите и продавачите на пазара, където всеки участник се стреми да реализира своите интереси. Тя има три страни:   конкуренция между купувачи; конкуренция между продавачи; конкуренция между продавачи и купувачи. Конкуренцията изпълнява три основни функции: информационна- информация за конкурентите и съотношението между търсене и предлагане; стимулираща- всеки участник се стреми към подобряване на пазарните си позиции; контролираща- контрол върху пазарното поведение.   Съвършена и несъвършена конкуренция Пазар на съвършена конкуренция- организационна пазарна структура с голям брой пазарни участници, имащи еднакъв достъп до информация за пазара без възможности самостоятелно да въздействат върху основните пазарни сили (това са търсенето и предлагането), а оттам и върху формирането на пазарните цени. Несъвършената конкуренця предполага реципрочното или обратното на гореказаното. Тя се дължи на т.нар. пазарни дефекти- външни и вътрешни фактори- недостатъчна информация, неравномерното усъвършенстване на производствената дейност и възможността на едни да реагират по-бързо на пазарните изменения и следователно да се сдобият с по-голям капитал, също дейността на монополите, нарушаването на принципите на частната собственост, намесата на държавата и други. Така на пазара участват определен брой икономически сили, които влияят върху пазарните сили и формирането на пазарните цени- могат да доведат до установяването на монополно високи или монополно ниски цени, монополни печалби, ограничаване на предлаганите количества. В резултат се намалява ефективността на пазарната система- налага се икономическа влсат на отделни икономически субекти, които имат икономическо господство и се стремят максимално да ограничат мащабите и силата на свободната конкуренция. Въпреки това именно пазарът на несъвършената конкуренция е естествената форма на пазарната организация (тъй като пазарното равновесие е трудно постижимо и още по трудно задържимо). Решение спрямо негативните ефекти от несъвършената конкуренция е организационната структура на смесената икономическа система. Тук държавата се намесва като катализатор на икономически процеси с основни цели- защита на частната собственост, и права и ограничения в тази област, с държавни санкции;подсигуряването на правните механизми за функционирането на икономиката. Така с намесата на държавата се осигурява една институционална среда за икономиката- за базата на производството, размяната и разпределението в глобален план. Институционалната среда е комплекс от социални, политически и законови правила- определя се институцонална структура на пазарното стопанство. Тази структура са непосредствените агенти на пазарните отношения- бизнес организации, също държавните и финансови институции, взаимодействащи с пазара и неговите субекти. Сформират се правила на пазарната игра- съвкупност от институционални норми за поведение. В България подобна роля има ЗЗК- Закон за защита на конкуренцията, който осигурява условията за свободното предприемачество, свободното ценообразуване, защита срещу злоупотреба на монополите- условия за регулиран монопол чрез въвеждане намаксималниили минимални цени, съдебната власт да реорганизира и разделя мнополни структури, да спира стопанска дейност и други; защита на интересите на потребителя. Държавата има отношение и към въпросите за външните, вторични или странични ефекти- задължава фирмите да изградят пречиствателни станции, да налага санкции срещу нарушители, или при благоприятни ефекти да поеме част от разходите- култура,образование, здравеопазване. Тук влизат и т.нар. обществени блага, чието придобиване не се осъществява от пазара, а от държавата за сметка на бюджетните разходи.   Инструменти на държавата по упражняване на намесата и в смесената икономика са: разходи за държавни покупки на стоки и услуги; система на данъците; трансферни плащания, насочени за социално осигуряване, компенсации при безработица и др.   Пазарно равновесие и факторът време. Еластичност и нееластичност. Търсенето и предлагането са двете основни пазарни сили. Когато те се уравновесят, се формира равновесната пазарна цена и равновесното пазарно количество. Установяването на пазарно равновесие изисква повече или по-малко време за реакция на пазара. Освен това равновесието не е неизменно. То се влияе от различни фактори и е по-скоро динамично. За пазарно равновесие говорим не в абсолютен смисъл, а в смисъл на относителна устойчивост за определен период от време на търсените и предлаганите количества около определено ценово равнище.То е налице, когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на производственото предлагане. То гарантирана продавачите реализация на тяхната стока, а на потребителите, че ще намерят блага за своите потребности. Не само търсенето, но и предлаганото количество се влияе от различни фактори. Еластичността на предлагане изразява степента на чувствителност на предлагането под влияние на различните фактори. Аналогично на еластичността на търсенето, ценовата еластичност на предлагането е отношението на процентната промяна в предлаганото количество спрямо процентната помяна в цената. Коефициентът на ценовата еластичност, предлагането спрямо цената е по принцип положителна величина, защото, когато се увеличава цената, нараства и готовността на производителите да предложат допълнителни количества продукти. Когато коефициентът е по-голям от 1, предлагането е еластично и съответно нееластично, когато е по-малък. Ценовата еластичност на предлагането зависи от продължителността на периода за адаптиране на производителите. Необходимостта от разграничаване на различните периоди е установена от Алфред Маршал. Той разграничава моментно, краткосрочно и дългосрочно равновесие. При моментно равновесие използваните ресурси не се променят. Това предлагане е абсолютно нееластично и затова възстановяването на пазарното равновесие става единствено на основата на цените. За краткосрочен период, част от ресурсите са променливи. Взаимодействието между търсене и предлагане за формиране на пазарно равновесие може да се анализира и в динамичен аспект. В действителност пазарът никога не е в идеално равновесие. При настъпили отклонения, се формират така наречените спирали на пазарната реакция. Когато търсенето е с по-голяма ценова еластичност спрямо предлагането, е на лице т.нар. "завиваща се спирала", при която равновесието се възстановява след определен период от време отново към първоначалната цена. Когато ценовата еластичност на предлагане е по-голяма от ценовата еластичност на търсене и под влияние на първоначалния импулс настъпи промяна в пазарното равновесие, се формира т.нар. "развиваща се спирала"- обемът на предлагането и равновесната цена се открояват от първоначалното ниво с нарастваща  интензивност и това дори може да разруши пазара. В такива ситуации е нужна и държавна намеса. Когато търсенето и предлагането са с еднаква еластичност и пазарното равновесие по някаква причина се наруши, започват колебания с постоянна интензивност, без да има възможност пазарът да се възстанови към първоначално равновесно равнище. Има връзка между еластичността на търсене и предлагане и разпределение на данъчната тежест  между производител и потребител. Ако търсенето е относитено по-нееластично от предлагането, данъчната тежест за потребителя е по-малка и обратно.   В заключение и след всичко казано могат да се изведат основните принципи, които характеризират структурата и начина на действие на пазарния механизъм. Пазарното ценообразуване отговаря на трите принципа на икономикса така : 1. Какви стоки да се произвеждат? Такива, които потребителите оценят по-високо, отколкото са алтернативните разходи за ресурси, необходими за производството на тези стоки.  2. Как да се произвеждат благата? Избират се методите, които водят до по-ниски алтернативни разходи- по-ниски разходи, по-висока печалба. 3. За кого да се произвеждат тези стоки? Благата се разпределят според количеството и цената на производствените ресурси. По-голямо количество блага се разпределят между лицата, които могат да предложат повече и по-високо ценени производствени ресурси и обратно. Пазарните цени формират системата поощрение- наказание, която мотивира стопанските агенти да се кооперират и да работят по-добре, да инвестират, да предлагат блага, които се търсят, да изразходват пестеливо ресурсите и да предлагат ефективни производствени методи.         Ползвани материали: Пазарен механизъм. Същност и видове пазари. Търсене и предлагане, в: Лекции по икономика, http://www.bg-ikonomika.com/2012/09/1_22.html Пазарът, същност и основни характеристики, видове пазари. Пазарен механизъм и функции на пазара, в: koronal.com/downloads/Pishtovi/OIT/Tema04.doc‎   Същност и характеристика на пазара. Видове пазари. Стокова борса, в: Лекции по право, http://www.bg-pravo.com/2009/12/3_5893.html   Теория за пазара, пазарен механизъм и пазарно равновесие, в: http://narmada.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/01/23/teoriia-za-pazara-pazaren-mehanizym-i-pazarno-ravnovesie.155856   Теория на пазара. Пазарен механизъм и пазарно равновесие, в: Лекции, реферати, курсови работи, теми, конспекти, http://prepisvam.blogspot.com/2009/03/blog-post.html Теория на пазара. Пазарен механизъм и пазарно равновесие. Пазар и видове пазари., в: http://www.referati.org/teoriq-na-pazara/65262/ref   
Категория: Други
Прочетен: 6500 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.10.2013 11:27
Въведение Въпросите „Как?“, „Колко“ и „За кого?“ в съвременната пазарна икономика, поради оскъдността, се решават преимуществено от пазара. Под пазар разбираме- всяка ситуация, при която продавачът и купувачът влизат помежду си в отношение на покупко-продажба. Пазарът е организирана размяна на стоки между продавачи и купувачи, всеки от които се движи от собствения си интерес. Затова основна е размяната, в която има винаги две гледни точки- тази на купувача и продавача. Пазарът е търсене на стоки, а търсене има тогава, когато купувачът може да купи стоката, затова пазарното търсене е количеството от дадена стока, която продавачите искат и могат да предложат на дадени цени в определен период от време. Покупко-продажбата е взаимодействие между двете страни и те трябва да знаят един за друг, да обменят пазарна информация и да се срещат по време и място. Стоката е обект на покупко-продажба и може да бъде продукт, услуга и други, съгласно трудовата теория за стойността, тя трябва да бъде продукт на труда и да има материален характер. Според Теорията за пределната полезност стоката трябва да носи полза и да задоволява определени потребности. Стоковият свят излиза извън рамките на двете теории, за това се използува понятието благо. Тъй като обект на размяна могат да бъдат неща които не са продукти на труда, нито носят полза на потреблението. Цената е паричният или натурален еквивалент, който се получава в размяната срещу стоката и зависи от вложените ресурси и от субективните предпочитания на потребителя. Всеки пазар има продуктова характеристика- това е видът на стоката, по която този пазар се отличава от останалите. Всеки пазар има териториална и географска характеристика. Пазарът на репички в София и този в Пловдив. На единия може да има излишък а на другия дефицит. Географският район може да бъде един град, една страна или една отделна сграда. Освен това трябва да се знае периода, в който се извършва размяната. Тези характеристики на пазара ни дават възможност да кажем, че той е орган за размяна на стоката. Засичането на продуктовата и териториалната  характеристика ни дават пазарната мрежа, която ни позволява да следим движението на стоките, разширяването и свиването на пазара както и да покажем пазарните секции и ниши. Ако добавим към пазарната мрежа и фирмите, които продават стоките си на различните пазари ще достигнем до понятието пазарен дял- процентното участие на дадена фирма в продажбата на даден продукт на един или всички пазари.     Същност и характеристика на пазара Най-общата представа за пазар се свързва със сферата на размяната, където се осъществява търсене и предлагане на стоки. Пазарът възниква на основата на възникването и развитието на стоковото производство и размяната. Хилядолетия наред първобитните хора са се трудили без да усещат нужда от размяна. Всичко, което e било нужно за тях, е била общата собственост. Това е било така поради липсата на излишъци. С развитието на разделението на труда се развива производителността и се появяват относително големи излишъци, оттам водачите  на общностите постепенно започват да налагат лидерството си и се превръщат в собственици. Първоначално размяната е имала стихиен характер. Смята се, че около 2600г.пр.Хр. тя вече е съществувала. Появата на парите към 4000г.пр.Хр.- размяната неимоверно се ускорява, а с това се развиват и усъвършенстват пазарните отношения. В най-широк смисъл пазарът се разбира именно като цялостна организация на разменния процес, предопределяща начина на комуникиране между производители и потребители. В този смисъл пазарът се дефинира така: Пазарът е системна позиция на икономиката, в която естествени механизми осигуряват равновесие на търсене и предлагане и регулират взаимодействие на участващите в размяната- купувачи и продавачи. В един по-различен смисъл (маркетингов смисъл) пазарът се разбира като взаимодействие между купувачи и продавачи, които имат определени повече или по-малко сходни характеристики- като равнище на доходи, потребности, навици, географско местоположение и т.н. В най-тесен смисъл (в ежедневието) пазарът се разбира като мястото, където се осъществява размяната. Пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната. Пазарът е съвкупност от икономически отношения в сферата на обръщението, посредством коитосе реализират стоките. На пазара се отива, за да се купят необходимите стоки и услуги, с които се удовлетворяват различни потребности. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Следователно, основа на търсенето са постоянно нарастващите потребности, а за бъдат те задоволени, хората трябва да платят определена цена. Способността им да купуват стоки и услуги се нарича платежоспособно търсене. От своя страна стокопроизводителите създават блага, изхождайки от потребностите на хората. Съвкупността от всички производители формира предлагането. Така на пазара се срещат търсенето и предлагането, пазарът е реално или въображаемо място, на което се осъществява акта на покупко-продажба. Пазарът е резултат, условие и предпоставка за функционирането на собствеността. В процеса на размяната контрагентите влизат във взаимоотношение като частни собственици на блага,а собствеността всъщност предполага сделките да се осъществяват на принципите на възмездност и еквивалентност. На пазара се получава съперничество между контрагентите при желанието им да постигат една и съща цел, а това се нарича конкуренция (взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси, независимо или за сметка на другите участници). В по-тесен план погледната, конкуренцията е присътвие на двама или повече продавачи/купувачи на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока. Икономиката, при която производството на благата се осъществява от милиони производители, всеки от които все по-тясно се специализира в определена област и поради това е принуден да предлага продукта си за размяна, се нарича пазарна икономика. Стоковото производство е само един от белезите на пазарната икономика. Това е също икономика, при която пазарът се явява всеобщ регулатор на деловата активност, а двигател на тази активност е икономическия интерес и стремежът към лична изгода. Това намира израз в конкуренцията, на основата на която системата на пазарната икономика функционира ефективно, без да има нужда от човек или институция, която да разработва планове или да контролира дали те се спазват. Страните, развиващи се на основата на пазара, показват изобилие от стоки и висок жизнен стандарт. Но критиците на този начин на организация на обществения живот твърдят, че той води до безработица, инфлация, силно неравенство и бедност. Водещо значение в пазарните отношения изпълняват цените, които носят основна информация за предпочитанията на потребителите и възможностите на производителите. Цените се формират на основание на двете основни пазарни сили: търсенето и предлагането. Именно в тяхното въздействие се изразява "недвижимата ръка", която според Адам Смит координира действията на участниците в стопанския живот, без да са нужни други намеси и институции. Пазарните цени показват на потребителя какво и колко трябва да пожертва, за да се сдобие с желаното благо, а на производителя- кои са предпочитаните стоки за потребителя. В пазарната икономика производството и размяната на благата се основават на два важни принципа: първият се свежда до това, че всеки участник в пазарните процеси има максималистично поведение- т.е. стреми се към максимална изгода при минимални разходи; вторият принцип се свежда до това, че при това максимално поведение има ограниения и задръжки, които намират израза в действието на редица обективни закони като закона за растящите разходи, принципите на възвращаемост и др. Характеристиките на пазара могат да се обобщят и накратко да се сведат до следните: продуктова характеристика- какво се продава на пазара; териториална- местоположението на пазара;     пазарен дял- процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга.     Функции на пазара Икономическата дейност се извършва от хора, които постоянно вземат решения. Знанията, координацията и мотивацията са ключов елемент във функционирането на всяка икономика. Ако хората не знаят къде техните услуги се оценяват най-високо, какви стоки се желаят от потребителите или какви производствени методи са най-ефективни, те не могат да икономисат ресурси. Ако действията им не са координирани, икономиката ще се движи към застой. Ефективно функциониращата икономика трябва да бъде комуникативна, координираща и стимулираща изпълнителите към активност. Обобщаването на информация е една от най-значимите функции на пазарната цена. Предпочитанията на потребителите не могат да се наблюдават директно, цената на продукта непрекъснато съобщава информацията за оценката на консуматора на тези и други стоки. Промяната в пазарните цени доставя информация за това дали дадено изделие или ресурс е станало повече или по-малко оскъдно. Ако продавачът доставя повече продукти на пазара, отколкото се търсят от потребителите, цената ще падне. Производителите ще намалят производството, някои ще напуснат този бизнес. Намалението на цената ще стимулира към повече потребление. Ако производителите доставят по-малко стока, отколкото потребителите желаят да купят, ще възникне излишно търсене. Купувачите ще са склонни да платят по-висока цена. Тъй като цената нараства, потребителите ще започнат да икономисват, а производителите да произвеждат повече, отново цената ще балансира търсенето и предлагането. Едно от големите предимства на пазарното ценообразуване е неговата способност да мотивира поведението на стокопроизводителите. Пазарът изпълнява няколко основни функции: селективна- пазарът извършва подбор на необходимите продукти; алокативна- пазарът осигурява ефикасно разпределение и разполагане напроизводствените фактори и подходящ избор на действие; дистрибутивна- пазарът преразпределя новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага; комуникационна/информационна- чрез цената пазарът информира за това, което се търси и предлага; същността ѝ се изразява в това, че без информацията която им дава пазарът, икономическите субсидии щяха да вземат много погрешни решения, а цените, давайки информация за предпочитанието на индивидите, насочват производството към онези стоки и към такова равнище на качество и технологии, което е желано от потребителя; мотивационна- изразява се чрез цената на обекта; без тя да се включва в пазарния процес, не можем да имаме нужните доходи; координационна- чрез пазара се координират взаимоотношенията между икономическите агенти;; в учебната литература се споменават още регулираща, измерителна,балансираща и възпроизводствена функции на пазара. Стремежът да се получава лична изгода е мощна движеща сила. Пазарните процеси координират индивидуалните планове на икономическите агенти и привеждат собствения им интерес в хармония с общественото благосъстояние. Това прокламира Адам Смит в 1776год. и тази идея и до днес не е отречена.     Структура на пазара Пазарът има сложна структура. Разграничава стоки за производство, стоки за потребление, трудов пазар, финансов пазар (паричния и капиталов пазар). Според функционалното му предназначение можем да разграничим: пазар на фактори и продуктов пазар (стоки и услуги за крайно потребление). Развитието на пазара до борсите, аукционите, търговете. Борсовата търговия е посредническа, осъществена чрез брокер и при спазването на строго определени правила, регламентирани в закона. Основни участници са фирмите, домакинствата, различни правителствени или неправителствани организации. Домакинствата от една страна са крайни потребители, а от друга- собственици на факторите за производство (труда, земята и капитала). Фирмите са по-скоро косвени пазарни участници, които поемат деловата инициатива и организират производството на стоки и услуги.     Видове пазари: Пазарите могат да се разделят на първични и вторични. Първичните- продажба на нови стоки, а на вторичните- на стари.   1.      Според стоките потребителските пазари се поделят на:       пазари на стоки с дълготрайна употреба; пазари на стоки с краткотрайна употреба.   2.      От гледна точка на териториалните граници и неговите мащаби пазарът е: местен; национален (вътрешен); регионален (външен); световен (външен).   3.      Според обекта на покупко-продажба: пазар на стоки и услуги, стокова борса- стоков пазар; пазар на факторите на производството- трудов пазар, трудова борса за наемане на персонал; пазар на капитали- търсенето и предлагането на суровини, машини, оборудване и други интересуващи фирмите стоки; пазар на земя- покупко-продажба на недвижимо имущество и различни видове земя. финансов пазар: паричен- валутен и капиталов (фондова борса- продажба на ценни книжа, акции и облигации), кредитен пазар (свързан със заеми).   4.      Според степента на зрялост на пазарните отношения: високо развит; формиращ се; възникващ; регулиран; свободен; монополен.   5.      Според броя на предлагащите и търсещите агенти: — полипол- пазар на свободната конкуренция; — олигопол- при няколко продавача и много купувачи; — монопол- при един продавач и много купувачи; — монопсон- при много продавачи един купувач.   6.      Свободен пазар- без намеса на държавата: — регулиран от държавата пазар.   7.      Централизиран пазар- търгове, аукциони, борси и други; — децентрализиран пазар- пръснат по цялата територия на страната.   8.      Според възможността за достъп и излизане от пазара: — открит/отворен пазар; — затворен пазар.     Пазарен механизъм. Основни елементи на пазарния механизъм. Пазарно равновесие. Пазарен механизъм- метод за организация на икономиката, който позволява посредством цените и производствените решения на частните производители да се решават основни икономически проблеми. Той се реализира чрез пазарните елементи- стока, цена, пазарно търсене, предлагане и конкуренция.   Стока (благо) Всичко, което е предмет на размяна или покупко-продажба. За представителите на трудовата теория за стойността стоката е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности, за представителите на теорията за пределната полезност благото е всяко нещо, което може да задоволи личните потребности и има ефект за потребителя, но в действителност има стоки, които не отговарят на условията нито на едната от тези две теории. Това са особени стоки като продажбата на гледка (стаята в хотел с изглед към морето е по-скъпа), както и други стоки, които не носят полза на обществото (наркотици и т.н.), а се произвеждат заради необходимостта от печалбата, която носят. Благата могат да бъдат класифицирани според различни критерии: 1) в зависимост от това дали съществуват, вследствие от положени човешки усилия, са: свободни или икономически; 2) в зависимост от това дали се доставят чрез пазара са: публични (тези, които не се доставят от пазара) и пазарни; 3) според времетраенето на потреблението са: стоки за еднократна употреба или за дълготрайна употреба; 4) според целите, които обслужват, са: стокизаместители и допълващи се такива.   Цена  В сърцевината на пазарната икономика лежи системата на цените. Цената е носител на информация, важна за купувача и продавача, тя е и стимулатор, който подтиква продавачите и купувачите към действие. Когато цената е висока, купувачите намаляват покупките, а когато е по-ниска, води до увеличаване на покупките. Продавачите пък правят своите производствени решения, като при увеличаване на цената, увеличават количеството на предлагането и обратно- при намаляване съкращават производството. Така ценовата система, използвайки интереса на производителите, ги кара да произвеждат това, което потребителите желаят. Системата на цените е стимул за внедряване на научно-техническия прогрес и изтласква неефективните производители от пазара. Днес почти всяка държава се опитва да влияе върху пазарния механизъм. Държавата може да установи долна граница и да защити определена група производители. Това, което се дава в замяна срещу получено благо, тя е паричният еквивалент, получаван срещу стоката/услугата в процеса на покупко-продажбата. Съществува механизъм, който установява пазарните цени и обуславя техните промени, известен под иметосистема на цените. Той разчита на различните решения, които вземат независимите агенти. Цените на стоките са в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането, което води до формирането на закона на Ортес, че "цените настоките са правопропорционални на търсенето и обратнопропорционални на тяхното количество". Цената формира своеобразна система поощрения и наказания, което подбужда към действие, към коопериране, към инвестиции в бъдещи проекти, доставя силно желани стоки, води икономично използуване на оскъдните ресурси и стимулира използуването на по-ефективни технологии. Търсенето и предлагането са двете основни променливи на пазара, чиито изменения са определящи за пазарното равновесие.   Търсене Търсенето е желание за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежанието на необходимити средства за нейното придобиване- това количество от дадена стока/услуга, което купувачите са готови да закупят при определено равнище на цената. Когато става дума за "търсене" в икномическата теория и практика, винаги се има в предвид платежоспособното търсене. За да се осъществи такова, е нужно притежание на пари, но трябва да е налице и второ важно условие, а именно- желанието да се закупи дадена стока. Така комбинацията от разполагане с лични средства и желание за покупка образува платежоспособно търсене. Величината на платежоспособното търсене се определя от количеството на едни или други стоки, които потребителите могат да закупят при сложените им цени и паричните им доходи. Един от съществените фактори, който влияе на търсенето, са цените. Съществува обратна връзка между величината на платежоспособното търсене и цената на конкретна стока. Колкото цената е по-висока, толкова по-малко е нейното търсене. Тази връзка се изразява чрез закона на търсенето, който гласи, че при равни дрги условия, колкото е по-високо нивото на търсената стока или услуга, толкова е по-малко търсеното количество от нея. Върху търсенето на стоки и услуги влияят и други фактори. Например доходите на домакинствата. За тъй наречените нормални стоки е налице положителна, права връзка между нарастването на дохода и търсенето на стоката/услугата. Т.е. при равни други условия, когато доходът на домакинството расте, расте и потреблението. Друг фактор, който влияе върху търсенето, са цените на останалите стоки, но връзката между конкретна стока и нейното търсене и цените на останалите стоки е различна, в зависимост от това дали става дума за допълващи стоки, за стоки заместители или за стоки, които нямат връзка с разглежданата стока или услуга. Ако в резултат на изменението на цената на стоката заменител се повиши или падне нейното търсене, то в противоположна посока ще се промени търсенето на заместващата я стока, а цената ѝ ще се промени в същата посока, в която се е променила цената на първата. При допълващи се стоки, ако в резултат на измененията на една от допълващите стоки, се промени нейното търсене, то в същото направление ще се търсенето на другата стока, а цената ѝ ще се промени в посока, противоположна на цената на първата стока. Влияят се взаимно и цените, и търсенето на стоки, които на пръв поглед изглеждат независими. Когато се променят цените на стоки с нееластично търсене (хляб), то при равни други условия потребителят е принуден да отделя все по-голяма част от дохода си за тях и в резултат- намалява търсенето на стоки с дълготрайно търсене (еластични). Друг фактор, който влияе, са очакванията на индивидите. Много често очакването за инфлация стимулира търсенето и то расте, независимо че растат и цените. Влияние върху търсенето оказва и качеството на стоките. Това е свързано с аномалия, която се нарича "Веблен" и се появява при съмнение на потребителя, че цените са ниски, защото качеството е ниско. "Снобски ефект"- има групи, които, когато една стока поевтинее, спират да си я купуват, и започват да взимат по-скъпи стоки със същото предназначение, за да покажат, че са от друга група в обществото.  Обобщение: Закон на търсенето- когато цената расте, търсенето спада- обратна зависимост между цената и броя на купувачите. Върху търсенето влияе цената на определена стока, доходът на населението, цените на останалите стоки, качеството, вкусовете и предпочитанията, техният брой и др. Когато става дума за ценовия фактор имаме движение по кривата на търсенето. Когато става дума за неценовия фактор (всички останали фактори), имаме цялостно изместване на кривата на търсенето вдясно и вляво. Различни домакинства могат да бъдат категоризирани към различни групи, в зависимост от равнището на доходите им. Те имат различна покупателна стойност. Когато обобщим търсенето на определена стока или услуга, което всяко едно домакинство има, за всяко конкретно равнище на цената получаваме пазарно търсене на конкретна стока.   Предлагане Количеството от една стока/услуга, което продавачите са готови да продадат на точно определена цена. Под предлагане на дадена стока разбираме количеството от нея, което се предоставя за продажба на пазара при определена цена. Предлагането също се обуславя от много фактори и, за да се разкрие тяхното влияние, също се прилага методът при равни други условия. Т.е. концентрираме се върху конкретен фактор, като приемаме останалите за незаменими. Зависимостта на предлагането на дадена стока е права и се изразява чрез закона на предлагането, който гласи, че при равни други условия колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-голямо е предлаганото количество. Друг фактор, който влияе на предлагането, са производствените разходи. Колкото по-високи са те, толкова по-неизгодно за производителя е да предлага стоката си при установилата се на пазара цена. Предлагането е в зависимост и от цените на останалите стоки. Връзката е обратна. Когато се разглежда директна връзка между цена и предлагано количество имаме движение по кривата на предлагането. Когато се изследва влиянието на неценови фактори, кривата на предлагане се измества цялостно. Обобщение: Законът за предлагането- предлагането е право пропорционално на изменението на цената, което означава, че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с нейното понижаване.   Продължава в следващия постинг...
Категория: Други
Прочетен: 16425 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 13:23
  Резюме             Промоция на здравето е сравнително нова формулировка, която включва в себе си разбирането за правилна информираност и поведение от страна както на компетентните лица и органи, така и на хората, потребяващи услугата, за постигане на задоволително ниво на здраве в обществото. За тази цел възникват концепции в областта на тези потребности. Изработват се механизми, благодарение на които да бъде осъществена промоцията на здравето. От съществено значение са здравната култруа, здравното образование и възпитание, които способстват самопомощта и помощта при поддържането на здравния статус на всеки от нас. Те от своя страна се осъществяват по схемата на различни теоретични модели и методи. Рефератът проследява и рисковите фактори и здравословния начин на живот в контекста на здравното образование.     Ключови думи: промоция, здраве, концепции, механизми, здравна култура, здравно образование, здравно възпитание, модели, методи, рискови фактори, здравословен начин на живот                     Промоция на здравето е нова област на стратегията за практически действия по отношение на здравето на човека и обществото. Свързва елементи от много сфери и научни дисциплини- главно социология, социална психология, медицина, педагогика, икономика и политически науки. Постигането на консенсус за една общоприета дефиниция на промоция на здравето, днес изглежда трудно от гледна точка на сложността и многоаспектността на нейните концепции и стратегии, както и на многодисциплинарния подход. „Промоция на здравето“ произлиза от две основни понятия- „промоция“ и „здраве“. „Промоция“ се дефинира като „действие за подпомагане, съдействие, поощряване, подкрепа на растежа или развитието на нещо“. „Здраве“, съгласно приетата в Устава на СЗО дефиниция, е „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъг“. Здравето е състояние на равновесие (хомеостаза) между организма и неговата среда, за разлика от болестта, при която равновесието е нарушено. Главно значение има възможността за пълноценен социален живот.

  Развитие на концепцията за промоция на здравето „Промоция на здравето“ като понятие е въведено за първи път от американския професор по обществено здравеопазване Winslow през 1923г. като: „организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществената система, осигуряваща на всеки стандарт на живот, адекватен за поддържане и подобряване на здравето“. През 1974г. канадският министър на здравеопазването Lalond в своя доклад „Нова перспектива за здравето на канадците“ (първи официален документ, в който се третира проблемът) предлага промоцията на здравето като ключова стратегия за подобряване на здравето. Според него, здравето е функция на начина на живот и жизнената среда и е повлияно от човешката биология и осигуряването на здравни грижи. Той въвежда идеята, че има четири основни групи фактори, допринасящи за причините за заболявания и умирания на хората: нездравословен стил и начин на живот, екологични вредности, биологични фактори и пропуски в дейността на здравеопазната система. През 70-те години на ХХв. на международно ниво стартира нова стратегия на Световната здравна организация за укрепване и повишаване на здравето на хората. Резолюция на Световна асамблея на СЗО от 1977г. постановява: „Постигането на здраве за всички трябва да стане основна социална цел на всички правителства“. Това е раждането на глобалната стратегия „Здраве за всички до 2000 година“ (сега „Здраве за всички в 21 век“). Мерките за промоция на здравето са от съществено значение за реализиране на нейните цели. Концепцията за промоция на здравето се утвърждава в началото на 80-те години на ХХв. като философска основа на движението за ново обществено здравеопазване. То приема здравето като основен ресурс на индивида, общността и обществото и подчертава влиянието на социалните и икономическите аспекти на здравето върху благополучието на индивида и просперитета на обществото. И така, от 1981г. СЗО разработва стратегия за промоция на здравето, включваща теоретичната концепция и превръщането ѝ в действена и резултатна обществена практика. Научната основа на теорията за промоция на здравето е холистичното разбиране за здравето- то се възприема в неговата цялостност по отношение на измеренията му и на влиянието на заобикалящата човека среда. Здравето на човешката общност, в която живее и работи отделният индивид е ключ за неговото собствено здраве. Ето защо усилията при практическата реализация на здравно-промотивните дейности са насочени както към отделния индивид, така и към човешките общности. Първата международна конференция по промоция на здравето се състои в гр.Отава- Канада, през 1986г. Неин най-съществен принос е приемането на Отавската харта за промоция на здравето.  Тя е базисен докумен със следните приноси: дефинира понятието промоция на здраве; посочва основните предпоставки за здраве; очертава три основни подхода за промоция на здравето; поставя пет приоритетни области за дейност по ПЗ. Дефиницията на понятието от Отава се изразява в следното: „Промоцията на здраве е процес, при който хората получават възможност да увеличат контрола върху своето здраве и да го подобрят.“ Към тази дефиниция участниците в Конференцията в Джакарта десетилетие по-късно добавят, че получаването на възможност за повишаване на контрола се отнася до детерминантите на здравето. Отавската харта определя промоцията на здравето като стратегия, която свързва здравето с жизнената среда и поведението. Последното се разглежда като съответствие на действията, модели на справяне, модели на консумация, профилактични умения и действия, самопомощ и грижа. Жизнената среда- социална среда, физическа среда, икономика, политика влияе съществено върху здравето. Освен това промоцията на здравето съчетава личния избор с общественато отговорност. Непосредствената цел е формирането на здравословен начин на живот, а крайната цел е подобряване здравето на населението и постигане от всеки индивид на максималните му здравни потенциали.       Основните механизми за осъществяване на промоцията на здравето                Създаване на равни възможности- осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите.
               Подкрепа- комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане.
               Посредничество- координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото.
               Включване- уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве.
              Уважение- уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група.
              Фокусиране- определяне на приоритета здраве.


  Здравна култура, здравно образование и възпитание; здравни убеждения и отношение към здравето; здравна мотивация и здравно поведение: основни понятия   Здравна култура, здравно образование и възпитание Субективната здравна култура е съвкупност от здравни знания, здравни убеждения и здравно поведение, които са насочени към опазване на индивидуалното, груповото и общественото здраве. Здравното образование и възпитание е целенасочен процес на формиране на субективна здравна култура. Те могат да се дефинират като сумарните влияния и въздействия, които определят знанията, убежденията и поведението, свързани с повишаването, поддържането и възстановяването на здравето на индивидите и човешките общности и обединяват формалното и неформалното образование в семейството, училището и обществото като цяло. Здравното образование и възпитание са комуникативни дейности, насочени към подобряване на позитивното здраве и превенция на негативното здраве при индивидите и групите, чрез повлияване на убежденията, отношението и поведението на заемащите ключови позиции и на обществото като цяло.  Здравни убеждения и отношение към здравето Убеждения- „...нещо, в което се вярва; убеденост за истинността на дадено твърдение или реалното съществуване на даден феномен, особено когато се основава на проучване на доказателства...“. Силата на убежденията може да бъде повлияна от такива фактори като: доверието и уважението към този, който отправя „съобщението“. За разбирането на човешкото поведение от централно значение са отношенията (становищата). Те се повлияват от убежденията и ценностите на личността и могат да рефлектират върху чувствата и поведението. Те са относително стабилни, но не и фиксирани, променят се и могат да бъдат променяни. Придобиват се чрез индивидуалния опит от семейството и приятелите, училището и колегите, мас-медиите. Те дават възможност на човек да пресее и преподреди своя опит, чрез изразяване на определени отношения може да се привлича вниманието на околните и др. Отношенията могат да бъдат изследвани чрез анкетиране или наблюдение. Могат да се променят чрез даване на знания, на ценностна база или чрез модифициране на поведението посредством въздействие върху мотивацията.  Здравна мотивация и здравно поведение Мотивацията на човешкото поведения (moveo- движа на лат.) се определя като вътрешните подбуди за действие. А мотивите представляват съвкупност от психологически процеси, които активизират човешкото поведение, насочват го към определена цел и го поддържат стабилно във времето. Те са тясно обвързани с ценностната система на индивида и йерархията на неговите потребности. Те обосновават избора на определено поведение. Според модела на Маслоу мотивацията се основава на човешките потребности, които той обособява на пет нива- базови, сигурност, принадлежност, его-статус и самореализация.

Здравното образование и възпитание като комуникация Съдържанието на комуникацията е необходимо да се регулира по следната схема- какво се иска да се каже, какво се казва, какво се чува, какво се разбира, какво се запомня, какво се възпроизвежда. В процеса на комуникация се преминава през определяне на реалната цел на съобщението; преценяване на представата за приеманото съобщение; използване на подходящ канал за изразяване; получаване на обратна връзка за проверка на взаимното разбиране; постоянно упражняване на комуникативните навици; използване на възможностите за практикуване; насърчаване и възнаграждаване за добрата комуникация. Върху комуникацията оказват влияние фактори като пол, възраст, образование, социален произход, интелигентност, тип личност, здраве, интереси, националност, професия, религия и др. За да бъде комуникацията успешна от особено значение са качествата на комуниктора- да е симпатичен, да има добър външен вид, да прилича на „клиента“ (аудиторията), да се асоциира с посланието, което предава.  За да се възприеме добре посланието трябва да е полезно и уместно, позитивно заредено, да се предаде по прост и разбираем начин, да представлява новост, да се съобрази представянето с аудиторията. Начинът за предаване на информацията също не е маловажен. Дали е писмен, аудиозапис, аудио-визуален метод, чрез комбиниран метод, комбиниран метод с директен контакт между комуникатора и аудиторията.

 Здравно образование и възпитание: модели и методи   Теоретичен модел за промоция на здравето Включва следните елементи: 1.Здравно възпитание- целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения. 2.Здравна защита- съвкупност от  мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда. 3.Здравна профилактика- всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението. В своя учебник „Промоция на здравето“ Св. Димитрова прави следното разделение: Модели на здравно възпитание. Традиционен (инструктивно-директивен, авторитарен); съпричастен (споделен); промотивен (еволютивен). Методи. Класически: словесен; печатен; нагледен; комбиниран. Модерни: социално заучаване; социална имунизация; дифузия на нововъденията; игрови методи за повишаване на жизнените и здравно-значимите умения; методи от поведенческата медицина- контрол на дистреса, кризисни интервенции и др.

 Рискови фактори и здравословен начин на живот в контекста на здравното образование Според природата на рисковите фактори те биват: биологични, генетични, психологични, поведенчески, социални, екологични, метеорологични и др. Рисковите фактори могат да се представят в четири основни групи: 1.      Стил на живот- включва социални и поведенчески фактори, които са потенциално управляеми и предотвратими по принцип, без да е нужно да се очакват радикални научни открития (тютюнопушене, злоубоптреба с алкохол, наркотици и лекарствени вещества, адинамия и хиподинамия, нерационално хранене, психо-социален стрес, нестабилност на семейството, самотност, ниско образование и култура и др.). На тях се дължат 49-53% от най-честите увреждания на здравето и 70-80% от умиранията в развитите страни. 2.      Генетични и биологични фактори- най-вече предразположение към наследствени и дегенеративни заболявания. Те обуславят 18-22% от уврежданията на здравето. Имат отношение към атеросклерозата, исхемичната болест на сърцето, рака, диабета и др. 3.      Рискови фактори от околната среда- неблагоприятни въздействия от общата и трудова среда (замърсяване на въздуха, водата, почвата, работната среда) и социално-икономически фактори (доходи, заетост, безработица, разходи, потребление). Те обуславят 17-20% от уврежданията на здравето. 4.      Рискови фактори, свързани с дейността на здравната служба- те са отговорни за 8-10% от уврежданията на здравето.      Здравословен начин на живот Здравословният начин на живот е синтезиран израз на типичните за даден индивид или социална група черти на позитивното здравно поведение. Той се характеризира с наличието на: активно отношение към собственото здраве, позитивна здравна мотивация; умения за опазване и укрепване на здравето; позитивни здравни навици; умения за самопомощ и взаимопомощ; готовност за участие и ангажираност в решаване на проблемите на общественото здраве. За изграждането на здравословен начин на живот и постигането на реална успешна промоция на здравето има два стратегически подхода: индивидуален (високорисков) и масов (популационен). При първия подход центърът е самият човек, най-често влязъл в ролята на пациент. Той се изразява в профилактични мерки и действия. Взаимоотношенията лекар-пациент, изградени на базата на доверие са най-съществената предпоставка за успешна промоция на здравето при този подход. За поддържането на доверието и за промотивните дейности на лекаря и работещия с него екип са необходими високопрофесионални комуникативни умения. При втория подход целта е да се променят поведенческите норми в обществото. На базата на много добра и актуална информация и анализи се избира подходяща интервенция, предназначена за голям брой хора от общността (популация). След внимателно и задълбочено планиране се пристъпва към осъществяване на интервенцията при постоянно мониториране. Всяка популационна интервенционна програма завършва с оценка на крайните резултати. Заслужава да се отбележи фактът, че включването на нашата държава в ЕС и изобщо засиленото международно сътрудничество от по-ново време доведоха до засилен интерес към дейностите по промоция на здравето. Това от своя страна трябва да бъде стимул за популяризиране на промоцията на здравето, защото, за да съществува, всяко общество се нуждае от способни да се грижат, интересуват и подобряват своето здраве членове.


Използвана литература:
Димитрова, Св., Промоция на здравето, Ст. Загора, 2013
Ивков, Б., Промоция на здравето- основни понятия и дефиниции, в:
http://bojidarivkov.wordpress.com/2012/11/01/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8/
Ламбов, Д., Що е промоция на здраве?, в: http://zdrave-to.blogspot.com/2010/09/0130.html
Промоция на здравето- същност и социално-медицинско значение, в:
http://medic.etilena.info/topics/so/641
Доц.д-рСалчев, П., Профилактика и промоция     
Категория: Други
Прочетен: 19934 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 12:57
 Възпитанието е обществено явление и е присъщо само на човека и човешкото общество. Това е преднамерена форма на взаимодействие между децата и възрастните, която е определена от степента на еволюция на културния опит, религията и морала на общността. Основните фактори, които довеждат до възникване на възпитанието, са трудът, езикът и човешкото общество.
  Трудът става източник за съществуването на хората, а езикът обобщава техния опит. Възпитанието възниква като резултат от човешката дейност и от потребността на хората да се развиват и съществуват заедно- като общност, в която действията са съгласувани, хармонични, ефективни и продуктивни. С времето напредничавите умове на епохата дават своя принос в тази област. Обособява се наука, чийто предмет е именно възпитанието. Тя съхранява, обогатява и доразвива познанията ни в сферата на човешкото общуване, взаимодействие и промяна. 
  Човек се появява, когато се отделя от света на животните. Започва трудова дейност, когато прави оръдия на труда и си служи с тях. Изработването на оръдия на труда означава човек да въздейства върху природните предмети така, че да им придаде форма, благодарение на която чрез тези предмети да придобие средства за съществуване. В индивидуалния си живот можем да придобием много малко знания за действителността. Това е продължителна еволюция. Възрастните предават на децата начина за изработване на оръдия на труда. Това по същество е възпитанието в примитивните общества. То представлява предаване на опита на минали поколения на подрастващите.
  Трудовата дейност на хората обуславя появата и на възпитанието. То се превръща в необходим задължителен елемент на човешкото общество, защото осигурява приемственост между миналите и новите поколения, осигурява развитието на обществото.
  Езикът възниква в процеса на трудовата дейност, защото се налага хората да съгласуват действията си, да споделят мисли, да общуват. Езикът обобщава и съхранява изминалия опит. За възпитание се говори, когато върху подрастващия се въздейства със средствата на речта. Ако няма устно указание, няма възпитание в истинския смисъл на тази дума.
  Подготовката на подрастващите поколения за живота е обществена потребност, една вечна функция на обществото, чието предназначение е приемствеността между различните поколения, която от своя страна осигурява бъдещето на цивилизацията. Тази потребност се удовлетворява от възпитанието. Кълновете на човешката цивилизация и култура са в родово-общинната епоха. В нея са корените и на учебно-възпитателната дейност и педагогическата мисъл.

  Исторически етапи в развитието на възпитанието като обществено явление
  Три са подпериодите в развитието на първобитното общество на възникване и формиране, разцвет, на разпадане. Предполага се, че периодът на възникване и развитие продължава няколко стотин хиляди години. Известен е като палеолит. В тази епоха, наричана още и старокаменна, човек се създава като анатомичен вид. Появява се членоразделната реч. През този период хората живеят на стада /кланове/, възпитанието е единно за всички деца от родовата общност. Учебно-възпитателната дейност в тази епоха включва в себе си изхранването, отглеждането, участието в труда и възпитанието. През този период то не се отделя от процеса на труда и заедно с него образува едно цяло. В литературата е отбелязано убиване на новородените. Децата са на всички и за тях се грижат възрастните от общността. Възпитанието е еднакво за всяко от децата. През този период те още не се смятат за социална ценност. Няма съзнанието, че те са продължители на рода.
  През неолита, или новокаменна епоха, се развива родовоплеменният строй. Възпитанието се отделя от процеса на труда и се обособява в самостоятелна социална дейност. Принципно ново различие е обучението с оглед на бъдещето. Възпитанието е строго разграничено по пол. До 7-9 г.  възраст всички деца се възпитават от майката. След тази възраст момчетата отиват при мъжете и под тяхно ръководство се учат на лов и риболов. Преминаването през възрастовите групи става чрез церемонии. Това са изпити за посвещаване във възрастност- инициация. Възпитанието получава организиран характер. Младите хора се подготвят за инициациите, създават се "младежки лагери".
  Енеолитът или Каменно-медната епоха е период на разделение на труда, през който се обособяват професионални групи на земеделци, скотовъдци, занаятчии. Разпада се матриархалната родова община и се утвърждава патриархалното семейство. Мъжът застава начело на рода. Възпитанието получава семеен характер. То е авторитарно- гради се на авторитета на бащата, предците, боговете. Диференцира се съгласно социалното различие. "Младежките лагери" се разделят на младежки домове за всички и на домове за децата на племенните вождове и жреците.
  Възпитанието се появява като особена обществена функция със зараждането на човешкото общество. То е негова функция.Като наука обаче се оформя значително по-късно.

Възпитанието като наука. Исторически преглед на обособяването на педагогиката
  Формирането ѝ е предизвикано от растящите потребности на възпитателната практика, съществувала в робовладелското общество много по-рано в древна Гърция (в Китай, Египет, Индия, Персия и др.). В Гърция обаче педагогическите знания, макар че не са били ярко диференцирани  в рамките на философията, подлагат на осмисляне и обобщение дотогавашния социален опит във възпитанието на човека и, обогатени с нови идеи, правят решителна крачка напред в развитието на теорията и обществената практика в обучението и възпитанието на подрастващите.
  Преходът от родовата организация към епохата на робовладението е важен период в човешката история. Той включва дълбоки изменения и във възпитателната практика и педагогическата мисъл. Анализирането на писмеността също става в древните общества. Условията за появата на писменост са налице най-първо в тях. Развитието на търговията е едно от най-важните условия за създаване на писмеността. В източните страни възниква сложна държавна организация, чието ръководство изисква да се пише и чете. Голяма стъпка в развитието на учебната дейност през тази епоха е появата на училищата, като специализирани учреждения за обучение и възпитание.
  Най-съществената характеристика на учебната практика в епохата на средновековието е пълното господство от страна на църквата, на целия духовен живот в обществото. Характерна черта на периода е дуализмът, олицетворен във властта от папата и краля, а в обществото от духовенството и миряните. Негов израз е разграничаването на две култури- религиозна и светска.
  През епохата на феодализма, когато влиянието на църквата върху възпитанието на подрастващите е изключително голямо, по-голяма част от педагогическите идеи се развиват в рамките на теологията. Ренесансовата епоха (Новото време) издига редица мислители, педагози- хуманисти като Виторино Дафелтре (1378–1446), Франсоа Рабле (1483–1533), Еразъм Ротердамски (1469–1536), които подлагат на критика църковното възпитание и въвеждат идеи за ново, което да бъде хуманистично. Следователно, педагогиката възниква на определен етап от развитието на класовото общество, за да задоволи потребностите не на цялото общество, а на господстващата класа. В нея влизат робовладелската аристокрация и част от социалната прослойка на населението, която е освободена от робство. Затова в класовото общество педагогиката има класов характер и служи на интересите на господстващата класа- да укрепи нейното икономическо, политическо и духовно господство над нисшите класи. В отделни моменти обаче, когато имотните класи отразяват потребностите на развиващото се производство и интересите на широките маси, официалната (буржоазната) педагогика заема прогресивна позиция. Буржоазните педагози (Ф.Паулсен, Д.Люй и др.) се опитват да отрекат връзката на възпитанието и на педагогиката с конкретно общество, но това има за цел да прикрие истинската същност и ролята на буржоазното възпитание, да представят възпитанието, ръководено и направлявано от господстващата буржоазна класа, за надкласово, т.е. обслужващо в еднаква степен и задоволяващо потребностите както на експлоататорите, така и на експлоатираните. Марксизмът-ленинизмът доказва че възпитанието по цели, съдържание, характер, методи и средства се мени при конкретните обществено-исторически условия и тези изменения се определят от производствените отношения. Възпитанието е пряко свързано с базата и всяко изменение в нея се отразява върху облика и характера му. От своя страна, то оказва влияние върху породилата го база. Ето защо в педагогиката, както и във всяка обществена наука, като елемент на надстройката намира израз идеологията на господстващата класа.
  Педагогиката е относително самостоятелна наука. Тя се развива в тясна връзка с други науки, използва техните методи на изследване и постижения. В обучението трябва да доминира емоционалното въздействие върху учениците, екстазът, илюзията, фантазията и др. Скритите им цели са съвсем очевидни- да бъде откъснато обучението и възпитанието на подрастващите в буржоазното общество от нерешените социални, икономически, политически, културни и други въпроси на действителността в интерес на трудещите се.
  Обект на педагогиката е човекът като обществено същество, а възпитанието е нейният предмет, а така също и образованието и обучението на хората. От тук следва, че педагогиката е обществена наука, защото се занимава с една от обществените дейности- установяване закономерностите на учебно-възпитателната практика и развитието на педагогическата мисъл и различните обществено-икономически формации. Също така педагогиката е социална наука, защото нейният обект е социален феномен. Тя е също и теоретико-приложна наука, защото отразява неразривната връзка между теорията и практиката, т.е. от една страна осветлява закономерностите на възпитанието и образованието, е от друга- използва вече установените закономерности в учебно-възпитателната практика.

 Възпитанието като предмет на педагогиката. Образование и обучение.   Възпитанието в най-общия смисъл на думата като предмет на педагогиката е процес на предаване от старото на новото поколение на обществено-историческия опит за подготовката му за живота и за труда. Без възпитание подрастващото поколение не може да съществува. То е организиран и целенасочен процес на индивидуално и колективно въздействие върху подрастващите и младежта, формирани у тях на нравствени, физически и естетически черти и характер, подготовка за трудова дейност и конкретна професионална реализация.
  Възпитание в широк смисъл на думата е целенасочен процес на формиране на физическите и духовни сили на личността, подготовката ѝ за живота, активно участие в трудовата дейност под въздействието на всички социални фактори. В този смисъл понятието „възпитание“ включва в себе си също така образованието и обучението. В по-тесен смисъл означава системно и целенасочено въздействие на възпитателя върху възпитаниците, активна дейност на самите възпитаници.
  Общественото възпитание е главният фактор за подготовка на подрастващите за живота. Неговата сила и резултатът се допълват от възпитателното влияние на семейството, което органически допълва общественото възпитание.
  Образование е система от научни и културни ценности, натрупани в продължение на цялата история на човечеството. Под образование разбираме както процес, така и резултат от усвоената от личността система от знания и придобити умения и навици и на тази основа осигуряване на съответно равнище на развитие на личността.
  Под образование трябва да разбираме овладяване от подрастващите и младежта на система от общонаучни и технически знания и свързани с тях умения и навици; формиране у тях на научен мироглед, на нравствени и естетически понятия, убеждения и чувства; развитие на техните познавателни способности и творческа активност; изграждане на умения за прилагане на знанията в трудовата дейност. Образованието може да бъде общо, професионално и политехническо. То може да бъде постигнато по различни пътища (самообразование, курсове, лектории, радио, телевизия и др.). Но най-надеждният път за постигане на нормално и пълноценно образование  е обучението.
  Под понятието обучение разбираме педагогически правилно организиран, целенасочен, съзнателен и ръководен процес на въоръжаване на учениците със знания, умения и навици, развиване на мисленето, формиране на мироглед и нравствени качества.     Връзка на педагогиката с други науки   Системата на педагогическите науки представлява особени педагогически дисциплини, обединени  от единството на целта, областта и метода на изследване.
  Връзката на педагогиката с другите науки се изразява в това, че тя се намира в тясно взаимоотношение преди всичко с марксистко-ленинската философия, която представлява нейната методологическа основа. Такива философски науки като социологията, етиката, научния атеизъм, естетиката се занимават с проблемите на възпитанието като обществено явление.
  Педагогиката е свързана и с психологията. При решаване на въпроси на възпитанието и обучението педагогът е длъжен да използва знанията по обща възрастова и педагогическа психология, изучаващи обективните закономерности на формирането на духовния облик на човека под влиянието на възпитанието и психологическите особености на децата от различните възрасти, а също така психологическите закономерности на усвояването на знанията от тях, на уменията, навиците, развитието на тяхната самостоятелност и творчество, формирането на личността на учащия се. Това има голямо значение  за правилната организация на учебно-възпитателния процес.
  През последните години се задълбочава връзката на педагогиката със социалната психология, която има за предмет на изследване взаимоотношенията, чувствата, настроенията, мненията, оценките, чертите, характера и особеностите на психологическия образ на хората, намиращи се в различни социални условия.
  Педагогиката е свързана също така с хигиената на учебния труд, която изучава санитарно-хигиенните условия, на възпитание и обучение на учащите се в учебното заведение с отчитане на техните възрастови особености.
  Образованието се превръща в неделима част от условията за осъществяване на научно-техническия процес, все по-тясна става връзката на педагогиката с икономиката.
  Връзката на педагогиката с посочените науки се осъществява чрез най-разнообразни форми, като се започне от съвместно изследване на общи проблеми или привличане на педагогиката на данни, факти, термини и постановки от други науки и се завърши с използване на методи от тези науки в педагогическите изследвания.
  Системата на педагогическите науки включва в себе си такива науки като: Обща педагогика. Тук става дума за педагогика, която разработва в себе си общите и основни въпроси на възпитанието, образованието и обучението във всички типове възпитателни учреждения. Тя се състои от три основни дяла: общи основи на педагогиката, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). Предучилищна педагогика, която разглежда проблемите на възпитанието, образованието и обучението в училище. Педагогика за възрастни (андрагогия). Тя изучава закономерностите на обучението и възпитанието на възрастни. Специална педагогика (дефектология), разработваща проблемите на обучението и възпитанието на деца и възрастни, които имат органически дефекти. Тя се състои от следните раздели: сурдопедагогика- за възпитание и обучение на глухонеми, тифлопедагогика- за слепи, олигофренопедагогика- за деца със задръжки в умственото развитие. Военна педагогика. Тя разглежда учебно-възпитателната практика при специфичните условия на обучение на военнослужещите в отделните страни. Сравнителна педагогика, използваща сравнителният метод за изучаване на обучението, възпитанието и образованието в отделните страни.
  През последните десетилетия бяха поставени основите на нови междинни педагогически дисциплини или отделни научни клонове на педагогиката като педагогическа социология, педагогическа етика, педагогическа кибернетика, социална педагогика и др.

 Личностен принос в развитието на науката педагогика   За родоначалник на съвременната педагогика се смята великият чешки мислител, педагог реформатор, хуманист и патриот- Ян Амос Коменски(1632-1670). Той става такъв чрез своя труд, който е наистина гениален “Велика дидактика”(1632-1657). Наричали са го “педагогически гений на славянството и учител на народите”. Той е основоположник на системната наука за възпитанието и образованието. Неговата “Велика дидактика” е велика по широтата и значимостта на задачите, които си поставя да разреши, но тя е велика и по начина на разработката, по философската обосновка на развитите в нея педагогически принципи и методически препоръки. Коменски употребява понятието дидактика в широк смисъл на думата, каквото означава днес терминът “педагогика”. Освен училищното обучение, в неговата “Велика дидактика” се разглеждат и въпросите на нравственото, естетическото, физическото и религиозното възпитание, т.е. въпроси, които са обект на педагогиката. Книжовното наследство на Коменски възлиза на 158 съчинения. Той съставя също така редица учебни книги, като най-известни от тях са: “Информаториум на майчиното училище”, “Отворена врата към езиците”, “Най-новият метод на езиците”, “преддверие на латинския език”, “Латинско-немски речник”, “Сетивният свят в картини” и др. На Коменски дължим разработките на идеята за всеобщо образование, предучилищно образование, трудово обучение, социално развитие, както и на принципите за съобразяване с природната закономерност при обучението, онагледяване на учебното съдържание, системност и последователност и др. От него са начертани основните направления на съвременното учебно дело. Той издига идеята за всестранност и хармоничност в развитието на детската личност. С оригиналната си педагогическа система, Коменски оказва съществено влияние върху по-нататъшното развитие на педагогическата мисъл и училищната практика на своето време.
  През периода на прехода от феодализма към капитализма изразител на буржоазните идеи и въжделения в областта на възпитанието в Англия е Джон Лок(1632-1704) със своя педагогически труд “Мисли за възпитанието”.
  Съществен принос в развитието на педагогическата мисъл внасят френските просветители от XVIIIв. Жан-Жак Русо(1717-1778) с книгата си “Емил или за възпитанието”, Клод Адриян Хелвеций(1715-1771) със съчинението си “За ума и за човека”, за неговите умствени способности и възпитанието му и Дени Дидро(1713-1784) с труда си “Системно опровержение на книгата на Хелвеций “За човека”.
  Голямо значение за по-нататъшното формиране на педагогиката като наука имат трудовете на педагогическата дейност на швейцарския педагог Йохан Хенрих Песталоци(1746-1827). Неговите демократически идеи намират по-нататъшно развитие в съчиненията и педагогическата практика на изтъкнатия немски педагог Фридрих Адолф Вилхелм Дистервег(1790-1866).
  Дял в развитието на педагогическата теория имат и руските революционни демократи от дореволюционна Русия В.Г.Белински(1811-1848), А.И.Херцен(1812-1870), Н.Г.Чернишевски(1828-1889) и Н.А.Добролюбов(1836-1861), които в своите съчинения за първи път свързват задачите на възпитанието с необходимостта от революционно преустройство на обществото.
  Въпросите на педагогическата теория и практика са обект на разработка и на Л.Н.Толстой(1828-1910), който води борба против формализма, догматизма и дресировката в училището на царска Русия и призовава за уважение на личността на детето и развитие на неговите творчески способности.
  Особено е ценен приносът в развитието на педагогическата мисъл на К.Д.Ушински(1824-1870). В неговото съчинение “Човекът като предмет на възпитание” са изложени неговите педагогически възгледи. Десетки поколения са се обучавали по неговите учебници.
  Зараждането на социалистическата идеология е свързано с имената  на ранните социалисти утописти: Томас Мор(1478-1535) и Томазо Кампанела(1568-1639). Те обосновават и развиват идеята за демократично възпитание, за възпитание у децата на готовност на общественополезен труд, за преодоляването на противоречието между умствения и физическия труд, за свързване на обучението с производителния труд. Идеите, издигнати в съчинението на Томас Мор “Златна книга за най-добрия строй и за новия остров Утопия” и на Томазо Камианела “Градът Слънце” намират по-нататъшно развитие в трудовете на социалистите утописти Анри Сен-Симон(1760-1825), Шарл Фурие(1772-1837) и Роберт Оуен(1771-1858). Тяхната утопичност се състои в това, че те считат, че е възможно с помощта на възпитанието да се измени общественият строй, да се създаде ново високоорганизирано общество на принципите на пълното равенство и справедливост и по този начин не виждат необходимостта от класова борба и революционно преобразуване на действителността.  На Карл Маркс и Фридрих Енгелс принадлежи заслугата за научното обяснение на основните педагогически явления, за разкриване на техните закономерности и за формиране на основите на новата, марксическата педагогика. Те дават оригинално научно осветление на проблемите на възпитанието и зависимостта на неговите цели, задачи, характер и съдържание от социалните условия и равнището на развитие на производството. Да се изучи възпитанието като обществено явление e невъзможно, ако то се разглежда изолирано от условията, мястото и времето, при което е възникнало. С Маркс и Енгелс възниква нов период в развитието на науката. Те обосновават научно-материалистическия мироглед, като го превръщат в оръжие за опознаване на обективния свят. Диалектическият материализъм на Маркс и Енгелс се превръща в теоретична основа, в методология на всички науки. Една от тези науки е и педагогиката. Маркс и Енгелс отдават особено значение на възпитанието в процеса на революционната борба на пролетариата против капитализма и след победата на пролетарската революция. Световноисторическото значение на педагогическите възгледи на Карл Маркс и Фридрих Енгелс се състои в това, че учението им за възпитанието отразява вярно обективните закономерности в развитието на възпитателния процес и е свързано с борбата на най-прогресивната обществена класа- работническата. В.И.Ленин(1870-1924) разглежда въпросите на възпитанието като неразделна част от задачите за отхвърляне на господството на експлоататорските класи и построяване на ново комунистическо общество. Той необходимостта от превръщането на училището в оръдие за комунистическо преустройство на обществото. Н.К.Крупская(1869-1939), заедно с активното участие на А.В.Луначарски(1875-1933) разработва основните принципи на единното трудово-политехническо училище и на структурата на общото и професионалното образование, а също така и на първите държавни училищни документи. А.С.Макаренко(1888-1939) също изиграва значителна роля в развитието на педагогиката. Неговата заслуга е в това, че създава завършена теория за организация и възпитание на детски колектив и личност в колектива и чрез колектива. В България възникването на образованието се свързва с Охридско и Плисковско-Преславската книжовни школи. Към учебното дело на Първата българска държава се отнасят отшелничеството, богомилството, както и църковните и манастирските училища като средища на култура и образование. Съществена роля за съхраняване на нашата идентичност и самосъзнание изиграват килийните училища през периода на османското владичество. Първите просвещенски идеи за възпитание и образование откриваме в съчиненията на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Възраждането е богато на идеи и ентусиазъм. Всички познаваме педагогическата теория на д-рПетър Берон и прочутия му „Рибен буквар“. Особено дейни и активни са Васил Априлов и Неофит Рилски, Г.С.Раковски, Л.С.Каравелов и Хр. Ботев, а по-късно и Йоаким Груев. Днес всички тях титуловаме- „народни будители“. Сред тях е и името на Марин Дринов като организатор на учебното дело и пръв просветен законодател. След него се открояват педагогическите възгледи на Петър Нойков, Петко Цонев, Михаил Герасков, Димитър Кацаров и Христо Негенцов.
   

    Потребността на човека от възпитание е неоспорима. Благодарение на него, се осъществява приемствеността на ценности и познания от поколение на поколение. То е връзката между миналото и бъдещето и методите и подходите, чрез които се реализира, трябва да бъдат динамични и гъвкави, да отговарят на всяко ново предизвикателство на развиващото се човешко общество. Разбира се, светът се променя, но човекът и неговата психика са устроени така, че необходимостта от моделиране винаги съществува. Така науката, която се занимава с този предмет на дейност, представлява средство за самопознание на всеки от нас и става ръководство за практическата дейност на хората.
      Ползвани материали: Възпитанието в примитивните общества, в: http://bg.wikipedia.org Възпитанието като обществено явление, в: http://www.referati.org/vyzpitanieto-kato-obshtestveno-qvlenie/62713/ref История на българското образование, в: http://www.kaminata.net/istoriya-na-balgarskoto-obrazovanie-t37675.html Педагогиката като наука, в: http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=2015:--1-&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116                                                                       
Категория: Други
Прочетен: 18184 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 12:57
 Управление на организацията 
Цел: Потребителите получават устойчива, добре планирана и управлявана услуга.

·   Доставчикът разполага със свой постоянен офис, който е добре оборудван и достъпен за хора в неравностойно положение, предлага сигурна работна среда, както и място за провеждане на поверителни разговори. ·   Доставчикът има ясна управленска структура и разпределение на отговорностите, които му позволяват да предоставя социалната услуга ефективно и в съответствие с неговите цел и мисия. ·   Управленската структура съответства на обема на дейността на доставчика, на обхвата и сложността на предоставяната услуга.     Финансови процедури 

Цел: Счетоводните и финансови процедури, използвани от доставчика, благоприятстват за  устойчивостта на  услугата „Социален асистент”.

·         Доставчикът използва доказали ефикасността си счетоводни и финансови процедури и практики, които осигуряват ефективното осъществяване на дейността, както и нейната финансова устойчивост. ·         Доставчикът използва прозрачни и ясни процедури за изчисляване на потребителските такси, издава финансови документи при тяхното заплащане и проследява закъснелите плащания.     Правила и процедури в защита на правата и интересите на потребителите

Цел: Правата, здравето и интересите на потребителите са защитени с ясни писмени  правила и процедури, разработени от доставчика.

·      Доставчикът разработва и включва в Правилника за вътрешния ред правила и процедури, основаващи се на практиката и съответстващи на законодателството, които се актуализират ежегодно (при необходимост и по-често) и чието спазване се мониторира в рамките на процеса на осигуряване на качество на услугата.     Правилата и процедурите обхващат следните области, начини и действия при предоставяне на социалната услуга, като: ·        
- обхват на извършваните дейности и граници на отговорност на доставчика;
·   здравословни и безопасни условия за предоставяне и получаване на услугата; ·         - осигуряване на качество на услугата; ·       -поверителност на личната информация и данни и начин за осигуряване на достъп до нея; ·         използване на недискриминационни практики; ·     -заплаха от или осъществяване на сексуален или расов/етнически тормоз; ·         услуги, изискващи физически допир; ·      - заплаха от или осъществяване на  насилие и агресия; ·      - поведение при инциденти, злополуки и други критични ситуации; ·   -информиране за и обсъждане на случаи на злоупотреба и лоши практики; · -информиране относно нововъзникнали рискове за здравето и състоянието на потребителите и/или социалните асистенти; ·         помощ при прием на лекарства; ·  - боравене с пари и извършване на финансови операции от името на потребителя; ·     - подаръци и завещания; ·     - поддържане на дневник на потребителя; ·     - достъп до дома на потребителя; ·     - оплаквания и похвали; ·     - дисциплинарни нарушения и оплаквания; ·     - обучение и развитие на персонала. Персоналът на доставчика е запознат с разработените и периодично актуализирани правила и процедури, а потребителите и техните законни представители имат достъп до тях, предоставени в подходящ формат.        Осигуряване на качество

Цел: Качеството на услугата се развива  в интерес на потребителите.

·      Доставчикът разработва – въз основа на настоящата Методика–ефективна система за осигуряване на качество, включваща ясни индикатори и правила при предоставяне на услугата. ·         Разработена е ясна процедура за получаване на обратна връзка за качеството на предлаганите социални услуги от потребителите, техните законни представители, близки или роднини.   Тази процедура включва: • редовни посещения на всички потребители (веднъж месечно) от доставчика, които включват и мониториране на дейността на асистента; • годишна среща с потребителите, техните законни представители, близки или роднини за запознаване с тяхното мнение за предоставените услуги и предложения за подобряването им; • периодична проверка и преглед на документацията. ·          Доставчикът отчита предложенията на потребителите, техните законни представители или роднини  за подобряване на социалната услуга и за създаване на инициативи в общността. ·         Стандартите и резултатите от работата по осигуряване на качество се оценяват и актуализират ежегодно. Представят се за сведение на потребителите, техните законни представители, близки или роднини, както и на всички заинтересовани от работата на доставчика.     Подбор и назначаване на социални асистенти

Цел: Правилата  и процедурите на доставчика за подбор и назначаване на персонал са насочени към подбор на подходящи лица, които ще защитават здравето, сигурността и благополучието на потребителите на услугата „Социален асистент”.

·         Подборът и наемането на персонал от доставчика съответства на изискванията на българското трудово и антидискриминационно законодателство и осигурява защита на потребителите. За осъществяване на своята дейност доставчикът може да привлича и доброволци. ·         Кандидатите за социални асистенти и за доброволци задължително се интервюират от доставчика с цел установяване на мотивацията и нагласите им за работа. ·         При кандидатстване на работа, кандидатите за социални асистенти и доброволци задължително представят медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост. Наемат се само кандидати, които са показали удовлетворителни резултати по време на събеседването, намират се в добро физическо и психическо състояние и не са осъждани. ·         Новоназначените социални асистенти подписват трудов договор, изготвен по реда и условията на Кодекса на труда, декларация за спазване на поверителността на личните данни и информацията, запознават се с длъжностна си характеристика и получават копие от Правилника за вътрешния ред на доставчика.     Изисквания за извършване на работата

Цел: Ясно определените професионални задължения и отговорности на персонала на доставчика гарантират високо качество на предлаганата услугата “Социален асистент”.

·         Всички социални асистенти получават длъжностна характеристика, която е част от техния трудов договор и която описва техните задължения, отговорности и подчиненост. ·         В случай на сигнали за неподходящо поведение или действия на социалния асистент доставчикът незабавно провежда вътрешно проучване, а ако е необходимо– уведомява компетентните органи (полиция, прокуратура, и др.). ·         В трудовото досие на социалния асистент се вписват и съхраняват всички данни за евентуални негови неправомерни действия, дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания.     Безопасни условия на труд

Цел: Доставчикът свежда до минимум рисковете за здравето и безопасността на социалните асистенти по време работа.

·         В своята дейност доставчикът се ръководи и спазва стриктно изискванията на българското законодателство за здравословни и безопасни условия на труд. ·         Доставчикът на социалната услуга разработва правила и процедури за осигуряване на здравето и безопасността на социалните асистенти, които задължително съдържат:     оценка на риска за здравето и безопасността, която обхваща работните процеси и други странични фактори; — планирани подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка; — описание на необходимата организация за осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнението на планираните мерки; — процедурите за докладване и проучване на злополуки, опасност от предаване на инфекциозни болести (при заболяване на потребител или асистент) и заплахи от насилие към асистенти; — план и програма за обучения на социалните асистенти по темата. ·         При констатиране на риск за здравето и безопасността на социалните асистенти, който не може да бъде отстранен по друг начин, доставчикът им осигурява необходимите лични предпазни средства и предварително ги информира за рисковете, от които ги защитава с личните предпазни средства. ·         Доставчикът осигурява на социалните асистенти обучение и организира демонстрация на използването, съхраняването и начините на проверка на изправността на личните предпазни средства. ·         Доставчикът извършва периодични проверки за качеството на личните предпазни средства.Честотата на тези проверки се определя от естеството на предоставените лични предпазни средства.      Развитие и обучение

Цел: Потребителите са сигурни, че социалните асистенти притежават умения и знания, необходими за удовлетворяване на техните потребности.

·   Доставчикът осигурява възможности за развитие на социалните асистенти чрез обучение и обмяна на опит. Обучителните програми се ревизират ежегодно, за да отговарят на променящите се потребители и условия в общността. ·         Доставчикът осигурява въвеждащо обучение на всички новоназначени социални асистенти, преди да започнат работа в дома на потребителя, което трае минимум 3 дни и задължително включва следните теми: • общи познания за домашните грижи и за необходимите на социалния асистент умения; • основни задължения на социалния асистент; • специфика на грижите за стари хора, за деца и лица с увреждания, за терминално болни; • методика за предоставяне на услугата „Социален асистент”; • етични стандарти в работата на социалния асистент; • здравословни и безопасни условия на труд, включително въведение в процедурите за оказване на услуги с физически контакт; • процедури за осигуряване на качество на услугата и за мониторинг; ·         Обучението може да се извърши в различни форми: • курс за професионално обучение; • съвместна работа с по-опитен и компетентен социален асистент; • индивидуални занимания с подходящи наръчници и помагала, консултации с обучител; • комбинация от горните форми; • други подходящи форми. ·         Обучението на социалния асистент задължително включва следните теми: • спазване на основните принципи на грижата в общността, свързани с насърчаване независимостта на потребителя, зачитане на неговото достойнство и правото му на лично пространство; •поверителност на личните данни и информация; • антидискриминационни практики, включително зачитане на различията; • недопускане и ранно сигнализиране на опасност от различни форми на злоупотреба или експлоатация на потребителите, включително сексуален, расов/етнически  и други форми на тормоз; • действия и поведение при предоставяне на услуги, изискващи физически допир; • действия и поведение при боравене с пари и имущество на потребителя; • действия и поведение при отказ от получаване на подаръци и завещания; • злоупотреба с алкохол, цигари и други вредни за здравето вещества по време на работа; • начини, по които се изразява загриженост относно управлението и/или предоставянето на услугата,  включително обсъждането на лоши практики. ·         Обучението по здравословни и безопасни условия на труд включва задължително следните теми: • оценка на рисковете, включително на опасностите в дома на потребителя; • избор на подходящо облекло и обувки, респективно използване на лични предпазни средства; • оказване на първа помощ и начин на действие в спешни случаи; • оказване на помощ при приемането на лекарства, правила и граници на отговорност; • основни правила за поддържане на лична хигиена и контролиране на опасностите от заразяване; • действия и поведение при  случаи на насилие и предизвикателно поведение; • действия и поведение при случаи на сексуален и/или расов/етнически тормоз; • действия и поведение при потребители, пристрастени към вредни за здравето субстанции; • основни изисквания към подготовката и съхраняването на храна съобразно изискванията на Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му; • опасности, произтичащи от битовите условия на живот на потребителя (напр. неизправна ел. инсталация, повредени домакински уреди, и пр.); •поведение спрямо домашни любимци; • правила и процедури за достъп до дома на потребителя; • правила за водене на документация относно инциденти, случили се с потребители или асистенти. ·         Доставчикът осигурява консултиране и супервизия на социалните асистенти, както и  психологическа подкрепа в кризисни ситуации. ·         Потребностите от поддържащо обучение на социалните асистенти се идентифицират поне веднъж годишно по време на оценката на персонала и се включват в програмата за развитие и обучение на персонала. ·         Доставчикът има разработена система за подкрепа на социалните асистентите, както и ясни критерии и  процедури за оценка на техния труд.     Мониторинг

Цел: Дейностите, които извършват социалните асистенти, се мониторират и оценяват  редовно.

·         Доставчикът наблюдава редовно работата на социалните асистенти  и оценява нейното качество веднъж годишно. ·         Доставчикът посещава потребителя веднъж месечно, за да мониторира на място предоставянето на услугата. Резултатите от проведените срещи и предприетите действия се  документират. ·   Веднъж годишно работата на социалните асистенти и техните потребности от обучение се оценяват от доставчика. Копие от тази оценка се съхранява в трудовото досие на социалния асистент.     Доставчикът работи в мрежа

Цел: Потребителите се насочват към друг доставчик на услугата „Социален асистент”  и/или  други социални услуги, когато доставчикът няма капацитет и компетентност да посрещне специфичните потребности на потребителя.

·               Доставчикът си сътрудничи с други доставчици на социални услуги. ·         В оценката на потребностите от социални услуги на потенциалните потребители се отбелязват и онези, които доставчикът не може да задоволи. ·      След анализ на установените потребностите на бенефициентите,  доставчикът може да направи предложение към общинския съвет за разкриване на нови форми на социални услуги. ·         Доставчикът  насочва и подпомага потребителите да установят контакт с други доставчици на услуги в общността или професионалисти в определена област (лекари-специалисти, психотерапевти, рехабилитатори, и др.) с цел удовлетворяване на индивидуални негови потребности. ·         Социалните асистенти работят в екип и с други специалисти, когато с отговорностите по задоволяване на специфичните нужди на потребителите са ангажирани и други доставчици на услуги или организации.     Доставчикът като част от общността

Цел: Доставчикът  поддържа добри връзки с общността и нейните членове и с това противодейства на процеса на изолация на потребителите.

·         Доставчикът провежда информационни кампании в общността, като представя дейността си и активно подържа връзките си с други правителствени и неправителствени организации и институции. ·         Доставчикът посредничи между потребителите и останалата част на общността - граждани, доброволци, неправителствени организации, община, социални служби, пр., с цел подобряване социалното включване на потребителите. ·          Доставчикът и неговият персонал насърчават и улесняват включването на потребителите в социални и културни събития в общността и подкрепят инициативите  им. ·         Доставчикът има дългосрочен и краткосрочен план за интегриране на потребителите в общността. ·         Доставчикът получава обратна връзка за степента на удовлетвореност на потребителите.  
Категория: Други
Прочетен: 2829 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09.2013 12:56
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027364
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Септември, 2013  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30