Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 352917 Постинги: 166 Коментари: 12
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Въпросът за съществуването на извънземни цивилизации стои нерешен. Човечеството все още не е открило отговор. Хората от различни области на знанието продължават да го търсят. Някои учени са убедени, че не сме сами във Вселената. За други са нужни безспорни доказателства, за да го твърдят убедено. Писателите фантасти се чувстват най-свободни да градят хипотези и искат да открият решение. Темата за срещата между представителите на две цивилизации разработва и Павел Вежинов в разказа си "В един есенен ден по шосето".
 
Гостът от друга планета външно е като земните хора, но в сравнение с тях притежава фантастични способности. В диалога между него и разказвача се поставят важни за човечеството въпроси: за смисъла на живота; за смъртта; за мира и войната; за унищожаването на природата. Човекът е впечатлен от знанията и силите, които владее пришълецът, затова търси помощ от него за болния си приятел, но се оказва, че гостът е програмиран да ни наблюдава, без да се намесва. Той помага на болния, нарушавайки инструкциите, защото открива силата на човешките емоции.
 
Срещата между пришълеца и главния герой на разказа се осъществява на шосето. Разказвачът спира колата си, за да предложи помощ на вървящ под дъжда човек. Представителят на извънземна цивилизация съвсем прилича на хората- той изглежда възрастен, почти старец, но всъщност няма и шестдесет години. Той е сух, мършав, облечен в груб и износен панталон и брезентово яке. На гърба си носи мръсна раница. Лицето му е набраздено и грубо като на стар гъбар. Героят му предлага помощ и го кани да се качи в колата, а след известни перипетии и у дома си.
 
Извънземният се оказва колкото обикновен наглед, толкова особен, изненадващ и необичаен. Той не пътува за никъде и познава живота на човека, приютил го в колата си. Това извежда на преден план телепатичните способности на пришълеца- нещо свръхестествено за нормалните хора. В разговора са изведени главните проблеми, които стоят пред човека и с които се сблъсква новодошлият.
 
Разказвайки за въздушната пушка на главния герой, която той купува на сина си, но сам използва, повествованието ни отвежда към размисъл за агресията и господството на човека над природата. Това поставя въпроса за хуманността и ценностите на човечеството, за етичните и морални норми, които хората престъпват. Темата за убиването на друго живо същество кара героя да се замисли за загадъчността на своя спътник. Политането на колата над пропастта и невероятното ѝ връщане отново на шосето е сякаш нагледен урок, с който пришлецът желае да напомни, че животът има стойност и цена, че понякога заради миг невнимание можем да го изгубим. Напълно спокойно той обяснява на героя, че това е най-обикновена левитация. Оказва се, че непознатият владее антигравитационните сили и енергии, които са непостижими за човека и изглеждат като чудо, което ни кара да се замислим за еволюцията ни като хора и човешка раса. Това води и до темата за смъртта, която не е нещо изключително, както си мислим. Пришълецът споделя своето познание по този въпрос. Той твърди, че проблемът не е в умирането, а в самото съществуване. След като странникът изразява необичайно мнение по различни въпроси, разказвачът сам стига до логичния извод, че той не е представител на земната раса. Въпреки това, го кани у дома си.

        Главният герой се убеждава, че гостът му е от плът и кръв, но владее чужди на човека способности- ръката му спокойно преминава през масичката, пред която е седнал. Пришълецът разкрива, че във вселената всичко е възможно, освен да се създаде самата субстанция. Той обяснява, че тяхната цивилизация няма право да се вмесва в живота на Земята. Тя само наблюдава и се информира. Разказвачът не може да си обясни това и се пита защо, ако извънземните са по-напреднали, не оказват помощ на земляните, не изпитват състрадание и съчувствие към болката им. Той не разбира, че техният свят е свят на разум, а не на емоции. Затова и моли пришълеца да излекува приятеля му, търсейки помощ като по-слаб от по-силен.
 
Извънземният оценява проявата на загриженост за друго човешко същество у подслонилия го. Той съзира проявата на хуманност и желание да облекчи страданието на приятеля си и извършва исканото чудо.
 
            На свой ред променя своята гледна точка за света и живота и разказвачът. Той си задава и осмисля вечния въпрос за контакта с по-висши същества. Макар по пътя на логиката, той се опитва да открие взаимовръзката и причината за нещата. Чрез примера с мравките, който пришълецът му дава, сравнявайки хората с тях, героят осъзнава, че човечеството е също толкова незначително за извънземните цивилизации, колкото са за нас тези едва забелажими насекоми, за които сме приели, че нямат съзнание. Това е удар върху егото му на човек. Разбирайки на другия ден, че приятелят му е оздравял, в съзнанието на разказвача се извършва обрат, който го кара да повярва на случилото се по време на срещата и окончателно да промени мирогледа си. Внушеното му от пришълеца намира израз в укора на героя към приятеля му, който се разхожда в градината, да остави охлюва, който държи в ръцете си.
 
Героят получава своя нравствен урок и разбира, че всяко живо същество на планетата трябва да се пази, зачита и уважава. Опасно е човек да се мисли за господар на природата.
 
Представителите на двете цивилизации са обогатени взаимно. Съветите, които пришълецът предава на героя, са безценни. Той му открива знанието, че по-напредналите нямат право да променят хода на човешката история. Земляните трябва да изминат сами своя път и сами да постигнат знанията си, влагайки собствените си сили в своята еволюция. Ако получат помощ отвън, те биха повтаряли грешките си. Изстрадвайки сами посоката си, те придобиват своеобразен имунитет и могат да избегнат самоунищожението.
 
         Разказът на Павел Вежинов развива хипотезата за възможна среща на същества от различни цивилизации. Той утвърждава тезата, че необикновеността на извънземните не се заключава във външността им, а в техните способности, които дължат на еволюиралото си съзнание. Те са поклонници на разума. Авторът извежда идеята, че, ако успеят да проявяват разбиране към чувствата на хората, а те от своя страна надмогнат емоциите и егото си, осланят се повече на ума си, без да се поддават на своите страсти, контактът между тях би бил напълно реален. Осъществяването му зависи от обмяната на знания и от способността и желанието и у двете страни за промяна.  
Категория: Други
Прочетен: 187 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 21:39
Вечната тема за любовта и омразата се среща както в чуждата, така и в българската литература. Любовта е свещено право на всеки човек. Да обичаш и да бъдеш обичан- това е смисълът и красотата на живота, но често любовта е неразрешена и душата на човека се изпълва с омраза. Тези човешки чувства често се преплитат и се образува неразплетим възел във взаимоотношенията между хората. За такъв сложен възел пише Николай Хайтов в разказа си "Дервишово семе".
 
В образа на главния герой в началото на творбата любовта и омразата са ясно разграничени.Рамадан обича Силвина и, въпреки изпитанията, чувствата му се запазват през годините. Той намразва Руфат, защото е разрушил щастието му. Времето не намалява нито любовта, нито омразата му. Те се превръщат в неразплетим възел в душата на героя.
 
Женитбата между Рамадан и Силвина е наложена от родовите традиции, но истинската любов между двамата се ражда постепенно, когато се опознават и заживяват заедно.
 
Рамадан е оженен по силата на родовите повели. Дядо му е този, който предприема действия, за да му намери момиче. Единственото, за което той се допитва до главния герой, е какви да бъдат потурите му. Рамадан вижда жена си за първи път във вечерта след сватбата. Такива са законите на патриархалното общество, в което личното решение и избор не са от значение. Важно е възпроизводството на рода.

Преди да види своята невеста Рамадан е в недоумение и изпълнен със срам и неудобство. Той е все още дете, което не си дава сметка за отговорната роля на мъж и родител, с която го натоварват родовите закони. Той успява да се престраши само да попита баба си коя и от къде е бъдещата му жена.
 
Първото впечатление, което добива Рамадан, когато Силвина сваля булото си, се заключава в думите: „Мислех, че ми е докарал стар бубайко некое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!“. Той е възхитен и изумен от красотата ѝ. Както казва авторът, сърцето на Рамадан се навива и той се влюбва в Силвина.
 
Животът им заедно върви „като по вода“. Младата невеста е и красива, и трудолюбива, и добра домакиня. Тя шета, мете, готви, мие прозорците, в които се оглежда, за да среше красивите си коси. С присъствието си момичето сякаш огрява дома, внася уют и топлина.
 
Рамадан е изпълнен с щастие от живота си със Силвина. Любовта залива сърцето му. Преди да се нарадва на съпругата си, тя му е отнета. Унижението и оскърблението раждат желанието за отмъщение.
 
Братята на Силвина я отвличат от Рамадан, защото я пазаряват с Руфат за два пръча с два големи чана. В техния ценностен свят момичето е разменна монета. Разбирайки за случилото се, Рамадан първоначално е изпълнен с надежда, че ще му върнат Силвина. Когато тя се връща с новия си съпруг, сърцето на героя е като прободено с губерка. Той намира начин да наблюдава дома им, защото са му съседи. Виждайки жена си в ръцете на друг, сърцето на Рамадан се топи като свещ. Той се озлобява и изпълва с желание за отмъщение, което авторът изразява в следните думи: „Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!“. Героят населва въображението си със сцени на жестокост, която копнее да прояви към Руфат, представяйки си как мъчително го умъртвява.
 
Рамадан не осъществява нито едно от своите намерения. Като резултат, той се разболява от треска и е изпратен в Триград, за да се лекува. Застрашено е Дервишовото семе и дядото изпълнява своя дълг, за да го съхрани. Под грижите на дебелото Айше, Рамадан възмъжава- поникват му мустаци и брада.
 
Героят се жени и дори му се ражда дете. Това не успокоява борбата, която се води в душата му, а я усложнява, защото сега му се налага да се справя с душманин, дете и жена. Въпреки това, той отлага отмъщението си. Да вижда Силвина е едничката му радост, която го кара да загърби злото. Така минават години, през които децата и на Рамадан, и на Силвина, порастват.
 
Възел е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби. Рамадан не може да пренебрегне семейството си, а когато се решава да направи стъпката, болестта на Руфат и любовта към Силвина го карат отново да чака.
 
            След четиридесет години за пръв път се срещат Рамадан и неговият съперник, паднал тежко болен на легло. Героят пожелава да прегърне любимата си пред очите на съпруга ѝ и това да бъде отплатата за стореното зло, но бива възпрян от проявената от нейна страна морална сила. Тя го спира, казвайки: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!“. Рамадан се подчинява на желанието на Силвина и обичта към нея взема надмощие.
           
Пак заради любовта си, героят потъпква егото си и помага на любимата си да се грижи за Руфат. Рамадан става изразител на висша преданост и всеотдайност в името на Силвина. Двамата герои са носители на нови ценности, различни от родовите повели. Тяхната обич надхвърля патриархалните ограничения и издига етиката и хуманността като основни човешки принципи.
 
Разказът „Дервишово семе“ е изпъстрен с диалектизми и архаичен език. Въпреки това, посланието му има съвременно звучене. То ни отвежда към идеята за правото на свободен човешки избор. Утвърждава силата на индивидуалността, на отделната човешка личност. Внушава на читателя, че над законите за възпроизводство на рода стоят силата на обичта и способността на индивида да я отстоява.
  
Категория: Други
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 21:10
Поводът за създаване на средновековната творба „За буквите“ е Преславският събор. На него са взети важни решения. Симеон е провъзгласен за княз, столицата е преместена в Преслав, ръкоположени са епископи и се утвърждава славянската писменост като официална и за богослужебни нужди.
Необходимо е било чрез творбата да се защити идеята за право на съществуване на българската азбука. За това подпомага изборът на жанр- полемична апология. Целта му е не достоверността, а патриотичната убедителност на фактите. Това превръща текста в идеологически.
В своето произведение Черноризец Храбър показва цялото риторическо майсторство, на което е способен. Актуалната за времето славянобългарска идея прави „За буквите“ динамична и аргументирана защита. Творбата пламенно застава зад нея. Водещ е патосът на автора, който трябва да убеди слушателите в нейната значимост.
    Композицията е изградена на принципа „въпрос-отговор“. Съчинението отхвърля обвиненията на отрицателите по тази схема. Чрез използвания похват авторът извежда тезата за културната равнопоставеност на народите и се възправя срещу закостенелите вековни предубеждения. Той е патриотично настроен. Неговият патос увлича слушателите и читателите и убедително изразява идеята му, че всеки народ има право на свой език и идентичност.
      Авторът поднася историческите факти, каквито са. Той обяснява потребността от собствена писменост, която най-добре може да изрази мисленето на българите. Не скрива, че Кирил съставя част от буквите по образец на гръцките, а друга- според славянската реч. С това доказва, че писмото ни не е чисто подражателско, а е в съответствие на гòвора на българите. Буквите ни не са по-различни от гръцките, които следват еврейските и също не са оригинални. С това ни нарежда до културите, допринесли за обогатяването на общочовешката цивилизация и определя нашето място в нея.
      Кулминацията на творбата е заредена с патриотичен патос: българските азбукарчета знаят и помнят името на Кирил, създателят на славянската писменост. Това е най-силният от емоционална гледна точка аргумент, който авторът извежда срещу онези „окаяни и безумци“, които могат да оспорят правото на народа ни да се самоутвърди.
            „За буквите“ откроява силата и способността на българите да бъдат народ със свое лице и култура. В спор с отрицателите, творбата утвърждава идеята за мястото ни в световната цивилизация. Българите имат не по-малка стойност от всяка друга народност и държава и заслужават да застанат рамо до рамо с останалите носители на култура.
 

(ІІ-ри вариант)

„За буквите“ е пламенен текст, който защитава българската азбука. От жанра, който авторът избира- полемична апология, произтичат главните особености на творбата. Със силата на емоционално зареденото слово той цели да пропагандира идеята за правото на всеки на народ да ползва за своите богослужебни и административни потребности своя писменост.
Творбата е създадена за Преславския събор. Чрез огненото ѝ слово е изведена значимостта и стойността на азбуката ни. Тя е център на апологията и идеологията на автора.
Основното внушение се постига, благодарение на патоса и патриотичното настроение на средновековния писател. Във времето, в което той живее, си пробива път идеята за славянобългарска писменост. Макар еретична и в противоречие с триезичната догма, тя е демократична и революционна, прокламираща духовна свобода на народите. В своето произведение Черноризец Храбър пламенно я защитава със силата на своите риторически способности.
Творбата е оформена чрез противопоставянето на теза-антитеза. Онези, които се възправят срещу новото и отричат правата на славянските народи, получават в отговор аргументи, които оспорват значимостта на тезата им и я представят като несъстоятелна. Авторът изтъква, че те застрашават идентичността на всички, които не се вписват в ограничените им и закостенели разбирания. Той е патриот и негова главна задача е убедително да застане зад своята вяра, че правото на свой език е свещено и неприкосновено.
Черноризец Храбър е откровен и отговорен към историческите факти, които представя. Не ги заобикаля и не отрича истината. Той знае, че Кирил се опира на гръцкото писмо, но не смята, че в това има нещо нередно или неправилно. Напротив, това свидетелства, че Константин не е самонадеян и неинформиран, а ерудиран и способен филолог, който няма как да подмине вече достигнатите постижения в областта на езика. Въпреки това, нашето писмо е оригинално, защото е съобразено с говора на славяните. Ние не сме по-различни от останалите. Имаме същите способности и възможности, които ни правят не по-малко значими от тях. Достижението ни- създаването на своя азбука, е доказателство за това.
       Историческата ни и културна памет също съдейства за изграждане на идеологическата сила на творбата. Всички българчета азбукарчета са наясно кой и кога създава абуката ни. Този силен от емоционална гледна точка аргумент е предназначен да срази и напълно убеди противниците на славянството и идеята му да има своя писменост, за да се нареди до другите културни народи.
      Идеологическата сила на „За буквите“ се корени в искреността, в откритостта, в разбирането на своя автор, че пътят за самоутвърждаване преминава през разумната и аргументирана защита. Той застава зад идея, която се нуждае от подкрепа със силата на словото- същото онова, в името на което се бори. И успява да постигне целта си. Текстът е изпълнен с всеотдайност и истинска вяра, че свободата за откриване на път към духовно развитие се завоюва цивилизовано и мъдро.
 
  
Категория: Други
Прочетен: 230 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 21:06
„За буквите“ е една от най-коментираните и любопитни средновековни творби. Интерес будят автентичността, авторството, стилът и особеностите на полемичната апология. Това е едно от най-българските произведения, в чийто център попада славянската писменост. Тя е представена като културна ценност, чието значение трябва да осъзнаем и уважаваме.
            Достойнствата на азбуката ни са предмет на защита и възхвала в творбата. Уникалността на нашата писменост се заключава в нейната святост, боговдъхновеност и оригиналност.
          На първо място, писмеността ни е създадена от свят и обичан от Бога човек. В лицето на Кирил авторът съзира личността, която става причина за духовно обединение на славянските народи. Той е „праведен и истинолюбив мъж“ и сътвореното от такъв човек не може да е лишено от стойност. Кирил се опира на образците на останалите азбуки, но влага и своето разбиране и филологически усет в това дело.
      Философът ползва гръцките букви, сътворявайки славянското писмо. Това, което го прави оригинално обаче е, че той наглася всяка буква според изговора на българите. Не следва сляпо чуждите модели, а влага своя мисъл и разбиране. Той се съобразява с фонетиката и спецификата на езика ни. Това прави азбуката ни автентична, без да копира останалите.
         Славянската азбука е с тридесет и осем букви. Броят им е повече, отколкото в гръцката. Това не е недостатък, а има свой смисъл. Авторът изтъква, че създателят на писмеността ни се съобразява с потребностите на славяните. Кирил добавя допълнителни букви, с които да се обозначават числата. Факт, който говори за уникалността на азбуката ни.
      Едно от най-големите достойнства на нашето писмо е, че е сътворено за много кратък срок. В сравнение с гръцкото, чието усъвършенстване продължава дълги години и от различни писмовници, нашето е създадено „за пръв път“, както се изразява авторът. То се появява изведнъж, което не го прави по-малко удобно и съвършено. Напротив, в него е вложена творческа сила. Благодарение на тази боговдъхновеност, писмеността ни даже превъзхожда другите. Нашите букви са „по-свети и за почит“, защото са първосъздадени, а не нагласявани в продължение на години.
            Всяко българско дете азбукарче знае кой и кога е създал буквите ни. Това е свидетелство, че ценим писмеността си, за разлика от гърците. Бог ни обича, давайки ни разум и качества да открием и утвърдим мястото си сред другите културни народи.
       Достойнствата на славянското писмо дължим на мъдростта, прозорливостта и светостта на Константин-Кирил Философ. Той извършва апостолско дело, сравнимо с подвига на всеки светец, отдал живота си в името на една мисъл, една вяра, една идея. Като създадена с божествено покровителство, писмеността ни е достояние, което превръща културата на цялото славянство в част от световната цивилизация.
 
(ІІ-ри вариант)
 
„За буквите“ на Черноризец Храбър е ярка и емоционално заредена средновековна творба, която цели да защити писмеността ни. Главна задача на полемичната апология е да очертае образа на азбуката ни и да изведе предимствата, които я правят най-значимото културно дело в историята ни. Произведението горещо защитава  и аргументира отличителните черти на славянското писмо, за да му осигури полагащото му се сред останалите място.
Онова, което прави азбуката ни различна и дори я издига над вече съществуващите писмена, е това, че тя е творческо дело, сътворено с божествената благословия, не следва чужди образци и модели, а е оригинална. Благодарение на нея, славяните се приобщават към народите със своя писменост, с което извоюват идентичността си.
           Създател на българската азбука е Константин-Кирил. Авторът на творбата твърди, че той е обичан от Бога мъж. Неговата святост придава свещено значение и на неговото дело. Ореолът му на изключителна и надарена личност с филологически способности и мъдрост озарява святото му творение. В него той влага себе си и това придава на азбуката ни извънмерна значимост.
        За да осъществи делото на своя живот, Кирил не разчита само на божествената намеса. Притежавайки разум, той разбира, че трябва да се опре на вече създадени от други народи писмена. За образец му служат гръцките букви, но Философът влага и своите познания, за да направи азбуката адекватна на славянската душевност. Той се съобразява с фонетичната специфика на говора ни и това прави творбата му уникална, а не обикновено копие.
        Кирил няма как да не следва нуждите на онези, в чието име работи. Прозорливостта му го отвежда до решението да добави букви, с които да се обозначават числата. Това е едно от достойнствата на писмото ни, което го прави удобоно за ползване. По-големият брой на буквите в сравнение с гръцките е предимство, а не недостатък, защото е една от отличителните черти, на които азбуката ни дължи уникалността си.
          Гръцките писмена се създават в течение на дълги години. В това начинание участват много хора. Нашето писмо възниква отведнъж. Подобни творчески дела са плод на висше вдъхновение. Приема се, че в тях има божествена намеса. Когато едно творение се наглася, то губи от изключителността си и се превръща в човешко. Намесата на хората отнема от заряда, който е вложен от първосъздателя, и профанизира сътвореното. Затова и авторът определя нашите букви като „по-свети и за почит“- главно тяхно достойнство, което трябва да бъде повод за гордост.
           Да познаваш създателите на своите писмена е знак за интерес към своята културна история, както и признак за уважение и почит към нея. Българските деца знаят кой и кога създава буквите ни. Този факт говори за способността ни да пазим и тачим паметта за своето първоначало като народ и откроява азбуката ни като свято и значимо събитие.
            Кирил е не просто загрижен за славяните. Неговият поглед стига по-далеч. Вродената му далновидност му налага да даде най-доброто, на което е способен. Привнасяйки качествата си на богопочитан и покровителстван свише човек, той отваря вратата на бъдещето пред славянските народи. Достойнствата на азбуката ни я поставят наравно с останалите и доказват значимостта ни, която безапелационно изискват подобаваща оценка и признание.
           
  
Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 21:00
            Идеята за свещения характер на трите езика- еврейски, гръцки и латински, се появява още през ІVв. Теорията, че те присъстват на Господния кръст е широко разпространена в сферата на римската и източната църкви. На всяко богослужение, извършвано на език, различен от тези, се гледа като на еретическо. Затова и появата на славянската книга е пробив в традицията и е почти революция.
            Когато Кирил и Методий са задържат във Венеция, присъстват на събор, който поставя въпроса за триезичната догма. Духовниците, които я поддържат, подлагат на дискусия въпроса за славянските книги. Кирил убедително защитава правото на славяните да имат своя писменост и език.
         Спорът с триезичниците е съществен епизод от „Пространно житие на Кирил“. Той разкрива умението на героя да отстоява тезата си и умело да борави с аргументи, побеждавайки противниците си. По време на събора немските триезичници „налетяха на Философа като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес...“- казва авторът. Враговете на Кирил подлагат на съмнение светостта на славянските книги и правото им на живот. Те са консервативни и не допускат идеята за развитие. Според тях, ако апостолите, папата или учителите на ранното християнство не са създали славянска писменост, значи, на никого не е разрешено това. Всички други езици и култури се приемат за малоценни.
        Кирил е горд „сокол“, който смело се противопоставя на нападките. Той носи демократични идеи и се заема с жар да защити славянската писменост. С това се проявява като защитник на всички европейски племена, които служат на чужд език в своите църкви. С помощта на риторични въпроси Константин се възправя срещу опонентите си: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“. Опирайки се на цитати от Светото писание, почитани еднакво от западната и източната църква, Кирил доказва несъстоятелността на тезата им. Той разкрива значението на родното слово: „Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.“
      Триезичниците не могат да оспорят думите на славянския първоучител, защото не могат да отрекат думите на свещените книги. Горд с победата на Кирил, житиеписецът отбелязва: „С тези думи и с още много други Философът ги посрами, остави ги и си замина.“.
            Така Константин удържа нова победа във Венеция. Срещу една робска теория той противопоставя човечната идея за правото на всеки да създава култура на свой език. Няма малки и големи народи, няма богоизбрани и мразени от Бога. Всички са равни и могат да имат свой език, за да не са слепи и глухи за божественото слово. Те трябва да имат възможност да го възприемат с помощта на своя писменост и да бъдат част от културата на света.
 
(ІІ-ри вариант)

            В епохата на Средновековието са приети три езика за свещени и божествени. За недопустимо се приема богослужението на друг. Църквата отхвърля опитите на по-малките народи да извоюват правото си да проповядват на свой език. Разпространението на славянската писменост, което осъществяват Кирил и Методий, също попада под нападките на защитниците на триезичната догма.
            Оспорването на свещеното основание на славяните да имат своя писменост става предмет на дискусия. Константин смело се възправя срещу недоброжелателите и с увереност и твърдост отстоява това им справедливото и законно право.
        Диспутът с триезичниците във Венеция е възлова сцена в житието на Кирил. Тя концентрира смисъла на всички по-ранни мисии на апостола. Той не просто участва в поредния богословски спор. Такива той води неведнъж. Това не е обикновена догматическа дискусия. В нея се намесва не само богословската логика, а и искреното вълнение на човек, който защитава каузата и делото на своя живот.
         Спорът е изграден по правилата на античната риторика. Доводите „за“ и „против“ са изложени във възходяща градация.  Библейските цитати са подредени в съответствие с вътрешната йерархия на свещените книги- първо са старозаветните, после новозаветните- евангелски (от Йоан, Матей, Марко и Лука) и накрая- най-важни и авторитетни- от апостол Павел.
        С помощта на градация от риторични въпроси се поставя началото на вековна демократична хуманистична традиция, която присъства в славянската култура през цялото Средновековие до днес. Чрез словата на Кирил житиеписецът повдига питането за равнопоставеността на народите: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?“. Словото на Философа звучи силно и актуално. В него личи умението му да полемизира. Той отговаря уверено, използвайки дарбата си на оратор и извежда новите идеи, които са чужди на последователите на църковните догми.
        Кирил разкрива всеизвестни истини- че Бог е един за всички и от това следва, че всеки народ има право на свой език и писменост. Един от най-силните му аргументи е: “Кажете ми: дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това,  или го смятате за завистлив, та не иска?”. С това той пряко обвинява триезичниците, които познават божиите закони, но егоистично забраняват да се осъществи стремежът на всеки народ да бъде самостоятелен. Цитирайки Библията: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието: сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.”, полемистът сразява противниците си и предизвиква техния срам.
Идеята на Философа в защита на святото дело е реформаторска и революционна за времето си. Неговата бърза мисъл побеждава ограничеността на триезичниците и разкрива мощта на вярата му в нея: “предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език…”. Една средоновековна догма е оборена, а враговете не съумяват да се възпротивят, прозирайки неоспоримата правота на своя опонент. Жтиеписецът обобщава изхода от спора така: “С тези думи и други по-силни ги посрами и си отиде.”
Кирил е човек с широта на мисленето, притежаващ мъдрост и красноречие. Но не те са определящи в прението. Той не само показва риторичните си умения. Константин се стреми да постигне тържеството на една нова култура, да утвърди ново хуманистично съзнание, което признава духовното равноправие между народите. Спорът е поредният повод първоучителят да блесне  с интелекта си, но и да изведе славянството по нов път на развитие.
  
Категория: Други
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове: 1
      „Пространно житие на Константин-Кирил“ е едното от двете жития, наречени от славистите Панонски легенди. Те са агиографски творби- книжовни текстове за светци. Биографичното повествование изобразява поведението и словесните жестове на героя. Те чертаят образа му в хода на сюжета.
          Изображението на Кирил се подчинява на идеализацията. Героят е разкрит чрез деянията му на мисионер просветител, на светец от апостолски тип.На изключителните му качества се дължи неговата обаятелност.
     В експозицията Кирил е представен като седмо дете- син на благороден и богат мъж. Още на седем години той е осенен от пророчески сън. По божия промисъл, героят прави съдбовен избор на поприще: „името ѝ беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах.“
      Светостта на Кирил, неговата божествена белязаност са подчертани чрез любознателността и ранния му интерес към науката. Той учи наизуст писанията на свети Григорий Богослов и създава първата си творба похвала за просветителя. Кирил сам търси знанието и тъгува, когато молбата му да се учи при чужденец граматик бива отхвърлена. Константин носи дарбата да размишлява и да търси смисъл във всичко. Тя го отвежда в Магнаурската школа. Под ръководството на Лъв и Фотий той е възпитаван в дух на хуманност и културна разностранност. Умствените му заложби се съчетават с бързина и прилежание, но над тях той проявява „кротък нрав“. Стремежът му да постигне светостта- „да живее с бога“, го води по пътя на науката и изцяло направлява живота му.
      Изключителната му чистота и желание да се уподоби на Всевишния привличат вниманието на всички, както и на логотета. Преследват го материални и светски изкушения- злато, предложение за брак с кръщелницата на логотета и професионално израстване. Подобно Христос, Кирил поставя над всичко мъдростта. Той се съгласява да бъде библиотекар, но се отказва от службата и се скрива в манастир. Философът не е славолюбив и суетен. Константин вижда щастието си единствено в работата с книгите и духовните занимания. Затова приема преподавателската катедра, която му предлагат.
       Кирил е остроумен и красноречив. В своя първи словесен двубой с патриарх Анис юношата се проявява като дълбок философ с точни знания. Това е първият му успех на обществената сцена, с който си спечелва славата на способен оратор и общественик. На двадесет и четири години Кирил излиза да спори в сарацинската империя с високообразовани опоненти. Той успява да ги „наддума“ по всички въпроси, с което предизвиква удивлението на противниците си. Кирил се опира не само на християнските книги, а цитира и Корана. Той говори ясно, достъпно и с прости примери от живота.         
Константин се налага като надарена и образована личност. Възвеличаването се подсилва от поканата на Михаил ІІІ към героя да мисионерства в Хазария. Като дисциплиниран и добър християнин, Кирил приема задачата като царска заръка и чест.
         Обаянието на героя откриваме чрез чудесата, които го спохождат. Деянията му на апостол- разпространител и защитник на християнството, са изпълнени с тях. Трите основни мисионерски пътувания доказват божествената му сила и святост. Героят се спасява от отровата, поднесена му от сарацините. В уединение след мисията, неочаквано мъж удовлетворява потребността на героя от храна. Закрилата от Бога за пореден път свидетелстват за светостта на философа и напомнят за неговата необикновеност.
         Кирил е даровит филолог. В Херсон той изучава еврейския език и книжнина, като превежда осемте части на граматиката. Невероятната му способност бързо да прониква в непознатото се изразява в опознаването на самаритските книги. С помощта на молитва той извършва чудо. Успява да отдели гласните и съгласните на странния „рушки“ или руски език. Благодарение на дарбата си, успява по-късно да разчете стиховете върху чаша от църквата „Света София“, които се отнасят до пророчество за Христос.
        Многостранните знания и бързият ум на Константин са качества, които му помагат за три дни да убеди хазарите в силата на християнството и да се покръстят. Той действа като смел човек, който не се бои от трудностите и опасностите, а неустрашимо излиза срещу тях, запазвайки самообладание и човешко достойнство.
        Върхов момент е създаването на славянската азбука. Прозорливият ум на героя съзнава потребността от букви. От това зависи културното утвърждаване на славяните в света. Кирил е призван да сътвори азбука, което извисява светите му качества до проява на божествени творчески сили. Далеч от суетата на деня, той се уединява с брат си- Методий, пожелава да бъде творец и започва да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у бога, и бог беше Словото.“ Буквите са просветление и вдъхновение, призвание и историческо предназначение на Константин-Кирил, свидетелство за светостта и духовния подвиг на славянския учител.
   Обаятелността и светостта на героя проличават и чрез просветителското му дело във Великоморавия. Той популяризира новосъздадената азбука чрез преводи на богослужебна книжнина и обучение на ученици. Разпространението на славянските писменà представят Кирил като посланик на славянската култура.
     Героят побеждава в полемиката с триезичниците във Венеция. Богословският спор целѝ да защити правото на всеки народ да общува с Бога на свой език. Константин застава зад своето дело, умело боравейки с цитати от Светото писание и ползвайки красноречието си. Демократизмът на героя, изразен в реторичния въпрос: „Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички?“, поставя спора на общокултурна основа. С това той изпъква със своя хуманизъм и загриженост за бъдещето на сънародниците си. За него няма богоизбрани. Всички са равни пред Бога. За това свидетелства триумфалното освещаване на славянските книги в Рим. Официалното признание и узаконяване на Кирило-Методиевото дело в Западна Европа е свидетелство за светостта на героя.
     Животът на светеца достига своя връх. Отдадеността му на обществена и духовна дейност не го променя. Но и жанрът на творбата не изисква това. Идеалните му черти присъстват от началото до края на житието: мъдър, трудолюбив и усърден, остроумен и победител във всички диспути, той извършва божествено дело. Кирил става създател и творец, дарил просветление на целия славянски род.
    
Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 20:47
    „Пространно житие на Константин-Кирил“ е едното от двете жития, наречени от славистите Панонски легенди. Те са агиографски творби- книжовни текстове за светци. Биографичното повествование изобразява поведенческите и словесни жестове на героя. То чертае образа му в хода на сюжета.
   Изображението на Кирил се подчинява на идеализацията. Героят е разкрит чрез деянията му на мисионер просветител, на светец от апостолски тип.
   Житието започва  със стандартна фабулна експозиция, представяща детството му. Кирил е седмо дете- син на благороден и богат мъж. Още на седем години е осенен от пророчески сън. По божия промисъл, според каноните на житийната литература, героят прави съдбовен избор на поприще: „името ѝ беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах.“
 Светостта на Кирил, неговата изключителност и божествена белязаност са подчертани чрез любознателността и ранния му интерес към науката. Бъдещият славянски учител учи наизуст писанията на свети Григорий Богослов и създава първата си творба похвала за просветителя. Кирил сам търси знанието и тъгува, когато молбата му да се учи при чужденец граматик бива отхвърлена.
   Дарбата на Константин да размишлява и да търси смисъл го отвеждат в Магнаурската школа. Под ръководството на Лъв и Фотий той е възпитаван в дух на хуманност и културна разностранност. Умствените му заложби се съчетават с бързина и прилежание, но над тях той проявява „кротък нрав“. Контактите му са целенасочени: „беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло.“ Стремежът му да постигне светостта- „да живее с бога“, го води по пътя на науката и изцяло направлява живота му.
  Изключителната му чистота и желание да се уподоби на Всевишния привличат вниманието на всички, както и на логотета. Битието му протича по образеца на този на светците. Преследват го материални и светски изкушения- злато, предложение за брак с кръщелницата на логотета и професионално израстване. Подобно победата на Христос над Лукавия в пустинята, Кирил поставя над всичко мъдростта. Той сам избира и чертае пътя си. Съгласява се да бъде библиотекар, но се отказва от службата и се скрива в манастир.
  Философът не е славолюбив и суетен. Константин вижда щастието си единствено в работата с книгите и духовните занимания. Затова приема преподавателската катедра, която му предлагат.
  Иконоборческото време, в което живее Кирил, създава благоприятни условия за изява на остроумието и красноречието на героя. В своя първи словесен двубой с патриарх Анис юношата се проявява като дълбок философ с точни знания. Това е първият му успех на обществената сцена, с който си спечелва славата на способен оратор и общественик.
 Втората част на творбата разкрива деянията на Константин като апостол- разпространител и защитник на християнството. Трите основни мисионерски пътувания на героя са изпълнени с много чудеса, които доказват божествената му сила и святост. Негов библейски прототип е апостол Павел, известен със своите три дълги пътувания.
 Двадесет и четиригодишният Кирил излиза да спори в сарацинската империя с високообразовани опоненти. С това житиеписецът целѝ да възвеличи своя герой. За разказвача е много важно да подчертае мъдростта на Кирил, защото с това подготвя читателя за най-големия му подвиг- създаването на азбуката. Затова се акцентира, че той ги „наддума“ по всички въпроси, с което предизвиква удивлението на противниците си. Кирил се опира не само на християнските книги, а цитира и Корана. Той говори ясно, достъпно и с прости примери от живота. Така защитава и авторитета на държавата, която го изпраща.
 Любопитен момент са чудесата, които спохождат Кирил. Той се спасява от отровата, поднесена му от сарацините. В уединение след мисията, подобно библейския сюжет с петте хляба и двете риби, неочаквано мъж удовлетворява потребността на героя от храна. Връзката с и закрилата от Бога за пореден път свидетелстват за светостта на Кирил и напомнят за неговата необикновеност.
 Константин се налага като надарена и образована личност. Възвеличаването, характерно за агиографската традиция, се подсилва от поканата на Михаил ІІІ към героя да мисионерства в Хазария. Като дисциплиниран и добър християнин, Кирил приема задачата като царска заръка и чест.
  В Херсон героят изучава еврейския език и книжнина, като превежда осемте части на граматиката. Невероятната му способност бързо да прониква в непознатото се изразява в опознаването на самаритските книги. С помощта на молитва- доказателство за светостта му и невидимата намеса на Бог, Кирил извършва чудо. За спътниците му такова е отделянето на гласните и съгласните на странния „рушки“ или руски език.
 Внимателното отношение към книгите и езиците потвърждават сериозните филологически интереси на героя и влечението му към писмеността на различните народи. Усетът му на езиковед му помага да разбира неизвестното и да се ориентира в него. Благодарение на дарбата успява по-късно да разчете стиховете върху чаша от църквата „Света София“, които се отнасят до пророчество за Христос.
  Многостранните знания и бързият ум на Константин са качества, които му помагат за три дни да убеди хазарите в силата на християнството и да се покръстят. Той действа като смел човек, който не се бои от трудностите и опасностите, а неустрашимо излиза срещу тях, запазвайки самообладание и човешко достойнство.
 Върхов момент от агиографското повествование е чудотворната божествена намеса при създаването на славянската азбука. Прозорливият ум на героя съзнава потребността от букви. От писменàта зависи културното утвърждаване на славяните в света. И Кирил разбира необходимостта от тях, замисляйки се за бъдещето на славянския род. Героят е призван да сътвори, да създаде азбука, което извисява светите му качества до проява на божествени творчески сили.
  Далеч от суетата на деня, вглъбен в книгите, той се уединява с брат си- Методий, и пожелава да бъде творец, както го съветва Михаил: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде бог, …“. „И бог, който слуша молитвите на своите роби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у бога, и бог беше Словото.“
  Буквите са просветление и вдъхновение, призвание и историческо предназначение на Константин-Кирил, свидетелство за светостта и духовния подвиг на славянския учител.
  Просветителското и свято дело на агиогероя продължава във Великоморавия. Популяризирането на новосъздадената азбука става чрез преводи на богослужебна книжнина и обучение на ученици. Светителското въвеждане в тайнството на новия език преживяват и панонците. Разпространението на славянските писмена се превръща в проповед за духовно усъвършенстване и утвърждаване.
 Славянската мисия на Кирил побеждава в полемиката с триезичниците във Венеция. Богословският спор целѝ да защити правото на всеки народ да общува с Бога на свой език. Във възходяща градация и с йерархиране на библейските цитати (старозаветни, новозаветни и от апостол Павел) Константин застава зад своето дело, извършено в името на целия славянски род.
   Демократизмът на героя, изразен в реторичния въпрос: „Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички?“, поставя спора не на догматична, а на общокултурна основа. С това той изпъква със своя хуманизъм и загриженост за бъдещето на сънародниците си. За него няма богоизбрани. Всички са равни пред Бога. За това свидетелства триумфалното освещаване на славянските книги в Рим. Официалното признание и узаконяване на Кирило-Методиевото дело в Западна Европа е свидетелство за светостта на героя.
  Животът на светеца достига своя връх. Отдадеността му на обществена и духовна дейност не го променя. Но и жанрът на творбата не изисква това. Идеалните му черти присъстват от началото до края на житието: мъдър, трудолюбив и усърден, остроумен и победител във всички диспути, той извършва божествено дело. Кирил става създател и творец, дарил просветление на целия славянски род.
    
Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 1
     Житието на Кирил е едно от най-интересните произведения в старата ни литература. Приема се за достоверен източник на исторически данни да славянския първоучител. Творбата възниква скоро след смъртта му и авторът очевидно познава отблизо жизнения път и апостолския подвиг на героя си.
         Въпреки достоверността, има основания да се смята, че не всичко в този разказ е историческа истина. Част от описаните факти са резултат от обичайното съобразяване с житийния канон.
      Творбата започва със стандартна експозиция, в която са представени данни за семейството на Кирил. За тях и досега се водят спорове- дали произходът му е изцяло гръцки или полубългарски, какво е името на майка му, санът на баща му, както и дали наистина героят е седмото дете на родителите си. Числото седем би могло да има символично значение. Подобно колебание има и по отношение тълкуването по повод детските години на светеца. Не може да се каже със сигурност дали пророческият сън на Кирил, когато той е на седемгодишна възраст, е факт или измислица на житиеписеца. В разказа се твърди, че детето има сокол, но не става ясно дали е истина или птицата символизира привързаността към светския живот, с който се разделя.
        Втората част на житието представля деянията на Константин като апостол- разпространител и защитник на християнството. Тя е пространна и съдържа разказ за трите основни мисионерски пътувания на героя- при сарацините, при хазарите и при великоморавците. Всяко от тези пътувания е пресъздадено в голям брой епизоди. Случват се много чудеса, които доказват божествената сила и святост на Кирил.
       В строгите жанрови рамки е вложена вълнуващата история на един живот, изцяло отдаден в служба на Премъдростта и Бога, на културния разцвет на славяните. Именно в това се състои творческото постижение на анонимния житиеписец. Героят на творбата не е само мисионер и просветител, а и жив човек. За образец е избран апостол Павел, известен със своите три дълги пътувания, при които проповядва християнските идеи. Сам Кирил високо цени и уважава светеца и често го цитира в своите произведения. Очевидно е, че още приживе, съзнателно или несъзнателно, славянският първоучител се уподобява с християнския проповедник. Затова и потомците и учениците наричат Кирил „равноапостол“.
    Ключов момент в творбата е описанието на създаването на глаголическата азбука. Този извънреден по значението си миг е представен като боговдъхновено дело- като осъществено чрез чудотворна божествена намеса.
       Възлова сцена в житието е диспутът с триезичниците във Венеция. Кирил защитава правото на славянските писмена да съществуват, въпреки нападките на еретиците-триезичници. Доводите „за“ и „против“ са изложени във възходяща градация; библейските цитати са подредени в съответствие със свещените книги- първо са старозаветните, а после новозаветните и накрая- като най-важни и авторитетни- от апостол Павел. Правят впечатление риторичните въпроси: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?“. Те представляват убедителна защита на каузата и делото на живота на Кирил.
    Третата част на житието- разказът за смъртта на героя в Рим и съдбата на мощите му, се характеризира с историческа точност. Фактите, описани тук, могат да бъдат проверени по запазените до наши дни документи на папската канцелария във Ватикана. Гробът на светеца в църквата „Св. Климент“ се пази като неоспоримо доказателство за автентичността на житийния разказ.
     Може да се обобщи, че в пространното житие на Константин-Кирил Философ е налице съвършена хармония между историята, жанра и житейските факти. Това е един от първообразите на жанра в старата ни литература- може би първото оригинално житие, написано на старобългарски. Едновременно с това, творбата е жив и вълнуващ разказ за живота на славянския „равноапостол“ св.Кирил. Четейки произведението, не бива да забравяме за измислицата, но и да признаем въздействащата сила на неговата документалност. 
Категория: Други
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.08 21:01

          Според древни митологични разкази и легенди, светът е породен от Хаос. Началото на живота започва от неподредеността. Хаосът невинаги означава обърканост и безредие. В него са вложени потенциалът на всички неща и необходимите елементи, които ги изграждат. Той е синоним на творчество и свобода.

        За Ницше това понятие белязва завръщането на човешката душа към нейното начало, към първичното й състояние. Хаосът в нея не я разрушава. Напротив, той е градивен, защото я освобождава от оковите на ограничението и я кара да твори.

         Да се върнем към своето първосъществуване е една от целите на всяка религия. Знае се, че в онова нематериално състояние, сме притежавали цялост, която сме загубили, когато е възникнал светът. Затова и всеки творчески акт е опит за постигане на онази висша свобода, в която душата е сама на себе си господар и е цяла. Когато е необвързана и волна, тя е способна да се изяви. Хаосът е водовъртеж от освобождаване, от полет и свободен избор на посока, начини и форми, чрез които може да се изрази една идея. Необременена от земните рамки, душата излива себе си, осъществява заложените в нея сили и възможности. Преражда се за едно по-висше съществуване и битие.

        Когато е в своя творчески вихър, носен от вдъхновението, човек си спомня състоянието на безтегловност, изпитва блаженство, което земната гравитация тук не му позволява да изживее. Това го превръща в творец и създател. Провокира неговата по-висша природа. Събужда в него силите на първосъздателя и му припомня, че е Бог, който е способен да твори светове.

Идеята, че някога хората са били богове, е много древна. Вярва се, че единствено чрез изкуството можем да се доближим отново до тази своя изначална същност. Редът и логиката са пречка за волеизявата на свободния човешки дух. Той е безграничен и хаосът- като антипод на подредеността, му позволява да се издигне над земното. Хората, които наричаме творчески личности, са носители на този дух. За тях е по-лесно да постигнат вътрешно освобождение. Всичко, създадено от тях, е продукт на света на идеите и въображението. Затова и Ницше го определя като „танцуваща звезда“. Защото има небесен, невеществен произход и може да бъде сравнен само с блясъка на звездите. Всяко творение добива свой живот, което превръща създателя си в безсмъртен. Съзидателната ни сила ни въздига до вечността.  

Хаосът в човешката душа е носител на мощната енергия на сътворението. Когато се подчиняваме на подтиците му, се доближаваме до естеството си и сме способни да създадем ценност, която притежава нематериална стойност. Това ни превръща във владетели на света на фантазиите, илюзиите и въображението и ни приближава до онзи извор на вдъхновение, който наричат извор на живота.

 

Категория: Други
Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.09 14:53
        Дени Дидро е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик, енциклопедист и атеист. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18в. до идеята за самодвижение на материята. Развива реалистични естетически възгледи. Мисълта му от заглавието разкрива значението на гледните точки и личните ни решения.
         С казаното Дидро ни внушава, че изборите, които правим, рисуват картината на живота ни. От нас зависи какво ще видим. Гледната ни точка към света разкрива начина, по който го приемаме.
    Според фразата, не е важно точно определеното местоположение във физическия свят, за да съзрем. Ние сме тези, които определяме дали и какво да видим. Гледната точка е въпрос на личен избор и решение. Ние я създаваме. Това ни превръща в автори и творци на своя живот.
          Ъгълът на виждане не е в пространството. Той е в ума ни. Нашият начин на мислене, нашите възгледи и убеждения проектират това, което виждаме. Те са вътрешният свят- това е реалността, в която живеем. В думите на Дидро прозира древното вярване, че мислите притежават магическа сила, че те създават образите и предметите от физическия свят; че ако нещо съществува в ума ни, то съществува и в реалността. Такава мощ притежат и желанията ни. Ако поискаме да видим дъга сред облаците, това ще се случи по силата на нашите вяра и искане.
     Начинът, по който възприемаме света, се обобщава от трите възгледа- оптимизъм, песимизъм и реализъм. Хората, които изразяват първата гледна точка, виждат винаги чашата наполовина пълна. Песимистите- наполовина празна. А реалистите виждат това, което е- нито повече, нито по-малко. Всяка от тези позиции или гледни точки е илюзорна. Те отразяват само моментно човешко състояние, една възможна гледна точка към нещата. Според някои, това е въпрос на нагласа, а според други се обяснява с генетична обусловеност в характера.
Едни са способни да видят дъгата, а други- нищо, само защото първите са попаднали в позитивно възприятие, а вторите- в негативно. Според източните учения, светът ни не е нито положителен, нито отрицателен. Ние сме тези, които го възприемаме от едната или от другата позиция.
          Казват, че е късмет да се събудиш сутрин жив и здрав, а щастието- въпрос на избор. Някой се чувства щастлив, когато съзира дъга сред облаците, а друг- когато нищо не вижда. Представите ни са субективни и от тук произтича нашето решение за това в какъв свят ще живеем. Въпрос на мислене и лична гледна точка. Ако настоящата не ви удовлетворява, променете я, като се отместите.  
Категория: Други
Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 26.09 14:56
            В своя първи творчески период Яворов се увлича от идеите на народнячеството и споделя социалистически нагласи. Затова и част от неговите поетически произведения носят белега на тази тематика. Социалният и национален драматизъм са отразени в кръг от неговите стихотворения. Това е свидетелство за ангажираността му с проблемите на обществото и нацията, за неговите патриотизъм и хуманност, които разширяват и допълват представата за него.
            Страданието е основна тема в Яворовия художествен свят. То е лайтмотив, който превръща поета в певец на драматичната човешка съдба. Социалният и националният драматизъм са пречупени през призмата на човешката душевност. Социалното страдание се поражда от дисхармонията между човека и природата. А разкъсването на животворната връзка между него и родината от друга страна, води след себе си драмата на националното. Отдалечаването от отечеството ражда страданието на духа и тялото и превръща героите в мъченици.
            Стихотворенията „Май“ и „На нивата“ разкриват драматичните преживявания на селянина. Те представят социалната гледна точка към живота на българина от село. В тях е отразено усещането за безплодността и за безсмислието на труда. Битът на обикновените хора е безперспективен. Те се превръщат в скотове, отдавайки се на монотонния и непосилен земеделски труд.
            В „Май“ са разкрити немотията, нищетата и гладът, на които са подложени селяните. Единственото, на което те са способни, е да се борят с трудностите в своя живот, изживявайки го рутинно, макар превърнал се в безкрайно възпроизвеждащо се зло:
                                               „Все пак злото няма край.“
Бедите са теглото, което разкрива обречеността на селяците. Битието им е лишено от значими цели. То се осмисля само от стремежа за оцеляване и осигуряване на прехрана, които, въпреки усилията, не дават плодове. Хората са заключени в своята безсмислена дейност, което носи усещане за духовна и физическа смърт:
                                               „рий в пръстта до гроб ръце!“
            „На нивата“ е връх в социалната тема в поезията на Яворов. На нивото на стилистичните похвати и фигури, на организацията на стиха, творбата обрисува кръговрата на житейската нищета. Повторенията „ори, ори, ори“ и „дий, воле, дий“ сякаш затварят страдалческия цикъл, на който селянинът е заложник. Той е принуден да се подчинява на ежедневния бит, на досадни еднообразни действия:
                                               „И гледаш, слушаш, не знам досадно
                                                 защо ти стане: их, опустяло!“
Безсмислието се поражда от безрезултатността на полаганото усилие. Трудът не води до удовлетворение. Употребата на просторечни и непоетични изрази са сякаш реакция на това. Те изразяват прозата на живота:
                                               „Като няма прокопсия,
                                                 плюл съм в тая орисия!“
Липсата на духовен живот, безпросветността, ограничаването на човешкото съзнание до бита имат само един изход- смъртта:
                                               „Така си мреш,
                                                 така сме ний,
                                                 така – поглеж!
                                                 Дий...
                                                 Дий, краста, дий!“
          Сродни мотиви- за вечното зло, за потъпканите човешки надежди и жестокостта на природата откриваме в поемата „Градушка“. Тук, с помощта на множество градации, анафори, с детайлно рисуване на селския живот, с възклицателни изречения, апосиопези и богата палитра от стилистични фигури и тропи, Яворов излива целия социален патос, на който е способен. Творбата разкрива зависимостта на селянина от благосклонността на природата.
       Обрисувано е едно природно бедствие- градушката. Тя се превръща в апокалиптично зло, което преобръща и без това непосилното битие на селяка. Непоносимо тежко е ежедневието му:
                                               „Додето сила има,
                                                селяк без отдих труд се труди...“
Безмилостна и жестока се оказва за него и природата. Нейните знаци белязват приближаващата стихия. Облакът е „страшилище“ и пакостник, „тъмней зловещо“. С метафори и епитети- „расте и вий снага космата“, той е представен като вестител на идващото зло, което придобива космически размери, а драмата на потърпевшите надхвърля разума. Безглаголните изречения, елипсите обрисуват значимостта на бедствието. Речта е накъсана, изразяваща неочакваността на случващото се. Метафората във финала:
                                               „и цвят надежди е пожнала...“
разкрива адската и жестока съдба, която трябва да понася селянинът- да се раздели с упованието си в бъдещето и доброто. Сякаш неговите труд и усилия заслужават не награда, а наказание.
Силата на социалния драматизъм е в необяснимата безмилостност на природата, на съдбата, на жребия да влагаш труд, чиито плодове не можеш да обереш. Безконечното зло се проявява в житейската несправедливост на борбата с неподвластни на човешката воля сили.
            Драматизмът в Яворовата поезия има още едно измерение- националното. Отношенията между човек и родина откриваме в „Арменци“, „Заточеници“ и „Нощ“.
            Основанието за човешкия драматизъм е насилствено разкъсаната връзка с родното място. Съдбата на бежанците арменци е съдба на изгнаници, обречени да бъдат далеч от отечеството си. Такива са и заточениците- солунските атентатори в Подрумкале, на които е посветена творбата „Заточеници“. Лишените от роден край са изпълнени с носталгия и драматична загуба на връзка с родния край. А поемата „Нощ“ отбелязва свещения обет и посвещение на героя към родината.
            Образите на героите от първите две творби са основен носител на драматизма. Заточениците са представени пестеливо чрез накипелите сълзи и прострените в окови ръце. Преживяванията им са разкрити чрез горчивата скръб в сърцата им. Акцентирано е на раздялата с родния бряг, а отплуването е символ на прекъсване на родовите корени. По-богато обрисувани са арменците. Те са „изгнаници клети“, „отломка нищожна“, „дечица“, „жертви на подвиг“, „изпити и бледни“, „сърцата им в рани“, „гонено стадо“, „немили-недраги“, „боси и голи“. Поетичният език чертае низвергнатото им положение и трагизма на съдбата им на бежанци. Те пият и пеят, подобно героя на „В механата“, за да забравят. Рани, злоба и жажда за отмъщение изпълват вътрешния им свят. Доведени до крайно отчаяние и непоносима болка, те страдат от прекъснатата връзка с родния дом.
            Не по-малко драматизъм в творбите внася образът на родината. В „Арменци“ тя е „майка, робиня тревожна“ и „бащин кът“, което отвежда към асоциации с Ботевата представа за отечество. То е едновременно нуждаещо се от закрилата на своите чеда, и свидно място, което дарява с уют и топлина. Докато в „Заточеници“ България е „родина свидна“, тя е „свят олтар“, „скъпи предели“, „изгубен рай“, „роден край“. Тук тя вече носи послание за свещено място, пред което се коленичи, мълчи и се покланя. За него се воюва и умира, то трябва да бъде защитавано от посегателства. В това е драмата на героите- че няма да могат да изпълнят този свой свещен дълг.
            Мотива за отговорността пред родината и за неосъществения патриотичен дълг откриваме в една от най-дълбоко драматичните творби на Яворов- поемата „Нощ“. Героят се разкайва и моли за прошка, давайки обет да начертае кръст с кръвта си, маркирайки границите на извечния български идеал- от Дунав до Егея, от Албанската пустиня до Черно море. Разкрита е синовната жертвоготовност в името на постигането му:
                                               „И тоя кръст на дух свободен
                                                 всегдашния ще бъде път;
                                                 за гения ти все по него
                                                 разкошни лаври ще растът...“
Националното е подложено на изпитание, неговата цялост е застрашена, а синовете на отечеството са неспособни да го защитят. Разгледаните творби, посветени на този аспект от Яворовата поезия, разкриват мотива за скиталчеството, бездомността и безпътицата. Той е и обединяващото звено, което завързва възела на драматизма. Невъзможността на героите да откликнат на патриотичните си пориви ги води до принудително физическо и духовно разкъсване на връзките с родното.
          Яворов е поет на страданието в различни негови измерения и аспекти. Социалният и националният драматизъм, пречупени през човешките преживявания и съдба и отразени в творбите му, оформят образа му на поет, който не е затворен само в рамките на психологическите изживявания и философски дълбочини. Той е болезнено свързан с драмата на българския селянин и патриотичната тематика. Те го вълнуват не само като поет, а и като гражданин, българин и човек, който е движен от реални събития, който чувства пулса на истинския живот и е съпричастен с всичко, което се случва в него.  
Категория: Други
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.04 10:40
Процесът на разработване на международно право, конвенции и насоки за закрила на бежанците започва в началото на 20 век под егидата на Обществото на народите, предшественик на Организацията на обединените нации. Той достига своята кулминация на 28 юли 1951г., когато на специална конференция на ООН се одобрява текстът на Конвенцията за статута на бежанците.
Конвенцията от 1951г. за бежанците е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа. Една от основните клаузи на Конвенцията ясно посочва, че бежанците не трябва да бъдат връщани в държава, където имат основателни опасения, че ще бъдат подложени на преследване. Освен това документът определя задълженията на бежанците към приелите ги държави, като определени категории лица- например военнопрестъпници- които не отговарят на условията за получаване на бежански статут.
Конвенцията от 1951г. за бежанците признава международния обхват на бежанските кризи и необходимостта от международно сътрудничество и споделяне на отговорност между държавите.
Първоначално документът е повече или по-малко ограничен до закрилата на европейските бежанци в годините след Втората световна война. Протоколът към нея от 1967г. разширява нейния обхват и премахва географските и времеви ограничения, с което превръща Конвенцията в наистина универсален инструмент, тъй като проблемът с масовото преселение на бежанци вече е обхванал целия свят.
Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават хората да търсят спасение: нарушения на правата на човека, политически или въоръжен конфликт в техните родни държави. Тя е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила и друга помощ, като крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот.
Заедно с Протокола към нея от 1967г. Конвенцията вдъхновява приемането на важни регионални инструменти за закрила на бежанците като например Конвенцията за бежанците на Организацията за африканско единство от 1969г. и Декларацията от Картахена от 1984г. за бежанците в Латинска Америка.
В международното право бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Бежанците са част от по-широката група на разселените лица. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини. Разликата между бежанците и вътрешно разселените лица е, че вторите не преминават през международни граници.
Тези, които искат статут на бежанци, понякога са наричани политически бежанци. Казва се, че на тях им се предлага политическо убежище. Най-често молбите за убежище изтъкват политически и религиозни причини.
В света около 10 страни дават квоти на бежанци, които живеят например в бежански лагери. Обикновено това са хора, които бягат от война. В последните години квота получават хора от Иран, Ирак и бивша Югославия.
 
Видове закрила предоставяна на чужденци на територията на Република България съгласно закона за убежището и бежанците
Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по Закона за убежището и бежанците, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.
 
Убежище
Президентът на Република България предоставя убежище. То се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Президентът предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това.
Молба за убежище, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Президента на Република България.
 
Статут на бежанец и хуманитарен статут
Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут.
Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
1. смъртно наказание или екзекуция;
2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;
3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Той се предоставя по преценка на председателя.
Когато чужденец има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България и подаде молба за статут в Държавната агенция за бежанците, производство за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява.
 
Временна закрила
Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз.
Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там.
 
Пребиваване в Република България
Пребиваването в Република България и издаването на разрешение за това са уредени в Закона за чужденците в Република България и се предоставя от Дирекция “Миграция”- МВР.
Молба за пребиваване в Република България, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Дирекция “Миграция”- МВР.
 
Указания относно реда за подаване на молба за предоставяне на закрила
 
Молба за предоставяне на статут
Може да се заяви желание за предоставяне на статут лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците или пред друг държавен орган. Молбата за предоставяне на статут може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата трябва да съдържа личните данни, както и конкретните искания към Република България. В Държавната агенция за бежанците при МС се извършва обиск от лице, което принадлежи към пола на бежанеца, и ако той притежава документи за самоличност, те биват задържани и съхранени в Държавната агенция за бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение. Следва бежанецът да бъде фотографиран и да бъдат взети пръстови отпечатъци. От изключителна важност е той да съобщи истинските си имена и рождена дата, тъй като това има много сериозни последици за него. Той бива регистриран и питан за биографичните му данни. След като му се направят медицински изследвания, остава под карантина, докато станат известни резултатите.
Ако е родител и е придружен в Република България от малолетното си дете, може да поиска статут и за детето със своята молба. Ако е родител, който е придружен в Република България от непълнолетното си дете, детето може да поиска предоставяне на статут със своя молба, която следва да бъде одобрена от родителя.
 
Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут
С регистрацията в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет ще бъде образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут. Производството ще се проведе в съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета. По силата на международните задължения на Република България, пръстовите отпечатъци на лицата над 14 години се въвеждат в националната и европейската база данни ЕВРОДАК. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. При необходимост с него се провежда интервю. 
Съществуват случаи, при които може да се окаже, че друга държава е компетентна да разгледа молбата за статут, като:
1. Съпруг/съпруга или дете на бежанеца са в производство за предоставяне на статут на бежанец, или имат предоставен статут на бежанец в друга държава членка на ЕС.
2. Друга държава членка на ЕС е издала виза или разрешение за пребиваване.
3. Бежанецът е влязъл на територията на ЕС през друга държава членка.     
4. Бежанецът вече е подавал молба за статут на бежанец в друга държава членка на ЕС.
Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни могат да се използват при обмен на информация с други държави членки на ЕС, за целите на производството.
При производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут решаващият орган ако установи, че Република България е компетентна, взема решение, с което образува производство за предоставяне на статут.
Ако се установи, че друга държава е отговорна да разгледа молбата за статут, решаващият орган отказва да образува производство за предоставяне на статут в Република България и разрешава прехвърлянето в компетентната държава.
Решението бива връчено. То можете да обжалвате в 7-дневен срок от връчването му пред Административния съд- град София, чрез органа, издал решението. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
 
Производство за предоставяне на статут
I. Ускорено производство- ако производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут приключи с решение да се образува производство за предоставяне на статут в Република България, след влизане в сила на решението, на бежанеца се образува ускорено производство. То се образува и когато не бъде взето решение в сроковете по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си.
Производството за предоставяне на статут е изключително важно. Не всеки чужденец бива признат за бежанец и получава закрила от Република България. Интервюто е най-важна възможност за обосноваване молбата за закрила и в интерес е бежанецът да окаже съдействие на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците. След регистрирането, се определя дата за провеждане на интервю, за което бежанецът получава покана. Той трябва да се яви навреме на насроченото интервю. При провеждането му се съставя протокол. При необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта. Бежанецът бива уведомяван своевременно за датата на всяко следващо интервю. Може да заяви желание да бъдете интервюиран от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от съответния пол. Интервюто се провежда на заявен от бежанеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че той владее. Бежанецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по молбата, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства. Протоколът бива прочетен и се подписва от бежанеца, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган. Ако лицето откаже да подпише протокола от интервюто това ще бъде удостоверено с подписите на двама свидетели. Причините за отказа ще бъдат отбелязани в протокола.
В срок до три дни от образуване на производството интервюиращият орган има правомощието да вземе едно от трите решения: да отхвърли молбата като явно неоснователна; да прекрати производството; да образува производство по общ ред.
Ако интервюиращият орган с решение отхвърли молбата или прекрати производството, решението се връчва на бежанеца. Решението можете да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административен съд по настоящия адрес от регистрационната карта. Жалбата следва да се подаде чрез органа, издал решението, като тя спира изпълнението на решението. Подадена след срока жалба се връща срещу разписка.
II. Производство по общия ред- то се образува, когато интервюиращият орган вземе решение да образува производство по общ ред, както и когато в тридневния срок от образуване на ускорено производство интервюиращият орган не вземе решение. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си.
В срок до три месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което може да предостави статут или да откаже да предостави статут. Председателят може да вземе решение да прекрати производството. Връчва се препис от решението. Решението, с което председателят е отказал предоставянето на статут или е прекратил производството на бежанеца, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез председателя на Държавната агенция за бежанците, като тя спира изпълнението на решението.
Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато без основателни причини:
1. след надлежно поканване бежанецът не се яви за провеждането на интервю, нито в продължение на 10 работни дни след това;
2. промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център;
3. бежанецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба.
Решението за спиране няма да бъде връчено.
Спряното производство ще бъде възобновено, когато бежанецът представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица.
Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, бива прекратено, когато бежанецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането му. Решението за прекратяване ще бъде връчено. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В случай, че бежанецът поиска доброволно да се завърне в държавата си на произход, му бива оказано съдействие.
III. Връчване на решенията- Решение, издадено от:
• решаващият орган в производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут;
• интервюиращият орган в ускорено производство;
• председателя на ДАБ в производство по общ ред
бива връчено по следния ред:
при явяване в Държавната агенция за бежанците препис от съответното решение бива връчено лично, като съдържанието му бива съобщено на език, който бежанецът владее. Връчването бива удостоверено с подписа на лицето, както и с подписите на преводача, съответно тълковника и длъжностно лице. Ако решението не му бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, ще му бъде изпратено съобщение с обратна разписка. При неявяването на лицето в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка, решението се счита за връчено. Ако съобщението с обратна разписка се върне в Държавната агенция поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено.
По този ред няма да бъдат връчени единствено решения на интервюиращия орган за допускане до производство по общ ред и на председателя на Държавната агенция за бежанци за спиране на производството.
 
Права и задължения на чужденците, получили закрила съгласно закона за убежището и бежанците
„Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.”- Чл.5 от ЗУБ.
На основание чл.20 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Съгласно чл. 23 ал.1 от ЗУБ, чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците в България, както и от други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила.
Чужденец с предоставен статут на бежанец придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; да бъде военнослужещ; други ограничения, изрично предвидени със закон.
Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.
Чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците е предоставено убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут или временна закрила, има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Разрешението за това се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците.
На членовете на семейството на чужденеца се издава разрешение за продължително пребиваване след разрешението за събиране на семейството, издадено при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците. Разрешението за пребиваване е със срок една година с възможност за подновяване, без да се надвишава срокът на пребиваване на титуляря, съгласно чл.25б от Закона за чужденците в Република България.
Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, който е настанен в Регистрационно-приемателен център следва да напусне сградата на Общежитието, където е настанен, тъй като в същото се настаняват само чужденци в производство за предоставяне на закрила.
Чужденците, получили закрила, имат право на труд, социално и здравно осигуряване по реда на българските граждани. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 т.4 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са и лицата с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Задължението за здравно осигуряване възниква от датата на откриване на производството за закрила. До приключване на производството за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут здравноосигурителните вноски се внасят от Държавната агенция за бежанците. След предоставянето на закрила Държавната агенция за бежанците прекратява внасянето на здравноосигурителни вноски. В зависимост от характера на дейността, която се упражнява от лицето и източниците на доходите на същото, то попада в една или повече категории осигурени лица, което определя кой заплаща сумата за здравноосигурителна вноска на лицето.
Съгласно чл.109 ал.1 от Закона за здравното осигуряване осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Правата на здравноосигурения са лични и не могат да се преотстъпват или прехвърлят на друго лице.
Задължението за осигуряване се прекратява при смърт на чужденеца или с отнемане или прекратяване на статута на бежанец или хуманитарния статут.
След получаване на решение за предоставяне на статут, чужденецът представя в Държавната агенция за бежанците адреса на населеното място, в което ще се установи. Държавната агенция за бежанците изготвя писмо до общината на това населено място, въз основа на което чужденецът се регистрира и му се дава ЕГН (единен граждански номер), което е необходимо за издаване на документи за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.
Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право на издаване на документ за самоличност- карта на бежанец, респективно на карта на чужденец с хуманитарен статут. Условията и реда за издаването и получаването им се определят съгласно Закона за българските лични документи.
Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство. Когато чужденецът придобие българско гражданство има право да поиска изтриване на пръстовите отпечатъци от система ЕВРОДАК.
Всеки български гражданин и всеки чужденец следва да знае, че непознаването на законите на Република България не извинява и не е основание за освобождаване от отговорност.
По време на производството бежанецът има право:
1. да получи разяснения относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще последва, и за неговите права и задължения;
2. да остане на територията на Република България;
3. на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет;
4. да получи регистрационна карта;
5. на подслон и храна;
6. на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани.
Има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата за статут поради независещи от него причини.
Няма да му се предоставят правата на подслон и храна и на социално подпомагане, ако не принадлежите към уязвима група и подаде последваща молба за предоставяне на статут, както и когато производството по молбата му за статут е спряно. Уязвима група са малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Предоставянето или непредоставянето на правото на храна и подслон става с решение на директора на съответния регистрационно-приемателен център. Решението бива връчено на бежанеца. Решението, с което е отказано предоставянето на храна и подслон, може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната му карта. Жалбата се подава чрез органа, издал решението.
При издаването на регистрационна карта и при продължаването на срока й не се събират такси. Ако бежанецът изгуби, повреди или унищожи регистрационната карта, при издаването на нова заплаща такса в размер на 10лв., което става в Държавната агенция за бежанците.
По време на производството е длъжен:
1. да изпълнява разпорежданията на длъжностните лица и да не пречи при изпълнение на служебните им задължения;
2. да предаде всичките си документи и документите на придружаващите го деца;
3. когато не притежава документ за самоличност, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, както и на придружаващите го деца, семейното си положение, чрез декларация пред длъжностно лице. При посочване на неверни данни носи наказателна отговорност- лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300лв., съгласно чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс;
4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;
5. да пребивава на адреси, разрешени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Винаги когато иска да промени адреса си, е длъжен да съобщи новия си адрес в Държавната агенция за бежанците;
6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение;
7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
8. да съдейства за изясняване на своя случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица;
9. да даде пръстови отпечатъци.
Ако повреди или унищожи вещ, предоставена за ползване от Държавната агенция за бежанците, бежанецът бива наказан с глоба от 50 до 200лв., като заплаща и стойността на вещта.
По време на производството за предоставяне на статут носи гражданска, административна и наказателна отговорност съгласно българското законодателство.
 
Интеграция на новопризнати чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут
След връчване на решението за предоставяне на статут, новопризнатите чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут могат да се включат в Националната програма за интеграция на бежанците (2011-2013г.) в Република България, която се реализира от Интеграционния център към Държавната агенция за бежанците. В програмата са предвидени мерки и дейности за подпомагане на процеса на адаптация и интеграция на получилите статут през първата година след връчване на решението за статут.
 
Право на достъп до Националната програма за интеграция.
Право на достъп имат:
- чужденците, получили статут, които са подали молба за включване в програмата до 20 работни дни след получаване на решението за предоставяне на статут;
- лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, пребивавали в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, до 20 работни дни след напускане на дома поради навършване на пълнолетие;
- чужденци с предоставен статут, които не разполагат със собствен доход и нямат регистрирана фирма по Търговския закон.
Ред и условия за включване и подпомагане по Националната програма за интеграция.
Чужденците с предоставен статут подават молба-образец и декларация за материално състояние до председателя на Държавната агенция за бежанците, в срок от 20 работни дни от връчване на решението за статут. С подалите молби кандидати се провежда социално интервю, изготвя се индивидуален интеграционен план (в плана се описват правата и задълженията на кандидата и се набелязват мерки за неговата интеграция) и проектодоговор за участие в програмата. След разглеждане и одобряване на молбите и плановете от Интеграционната комисия към ДАБ, се изготвя предложение до председателя на ДАБ за включване на кандидатите в програмата и следва подписване на договор между кандидата и председателя на Агенцията.
Подпомагането по Националната програма за интеграция са обвързани със задължително посещаване на курсове по български език, социална и културна интеграция и курсове за придобиване на професия.
Децата на включените в програмата, които са на възраст от 7 до 16 години, са задължени да посещават редовно курсове за изучаване на български език или да продължат образованието си в общински и държавни училища.
Чужденецът, получил статут по ЗУБ, или членове на неговото семейство да не пътуват на собствени разноски извън България по време на участието им в програмата, освен в изключителни случаи, след предварително одобрена молба от председателя на ДАБ при МС.
При неизпълнение на поетите задължения по индивидуалния интеграционен план, част от сключения договор, без уважителни причини, включеният в програмата подлежи на отпадане от Националната програма за интеграция.
Дейности и мерки за интеграция, заложени в Националната програма (2011-2013г.).
Те са за период до една година от включването в програмата. Дейностите по интеграция се провеждат в Интеграционния център към ДАБ:
- обучение по български език по утвърдена програма и курсове за професионална квалификация. Посещаването има задължителен характер;
- социална и културна ориентация- история и география, традиции и празници в Република България;
- ежемесечно здравно осигуряване;
- стипендия за обучение в курсовете по български език и социално ориентиране;
- еднократна социална помощ до максималния размер, определен в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане при напускане на РПЦ и настаняване на квартира;
- ежемесечно финансово подпомагане за наемане на жилище и заплащане на комунално-битови разходи на получилите статут;
- седмични транспортни карти по време на курсовете за обучение по български език, социална и културна ориентация;
- целева помощ за издаване на лична карта, съгласно ППЗСП;
- месечна помощ за деца, посещаващи български общински и държавни училища;
- учебни материали за непълнолетните деца на включените в програмата лица, които посещават българско училище (учебни тетрадки, пособия, учебни помагала).
- заплащане на такси за детска градина.
 
 
 

Ползвани материали:
Бежанец, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%86
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в: http://www.aref.government.bg/?cat=14
Закон за убежището и бежанците
Национална програма за интеграция на бежанците в Република България- 2012/2013г.
Убежище, в: http://eu.mvr.bg/Areas/Asylum/default.htm
 

Категория: Други
Прочетен: 600 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 16.03 13:50
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 352917
Постинги: 166
Коментари: 12
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031