Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2013 18:47 - Национално и общочовешко в разказа „Дервишово семе“ на Николай Хайтов (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 6849 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:43


    Разказът „Дервишово семе“ е с ключово значение за сборника „Диви разкази“. Книгата се появява през 60-те години на ХХв. и разкрива света на родопчаните, техния бит, морал и ценности. Тя опоетизира Родопа планина и освен регионалния си характер, има национално и общочовешко значение за културата ни. Като последен в сборника, „Дервишово семе“ е негово своеобразно обобщение.     Дълбоко свързани с рода и патриархалността, героите на разказа олицетворяват чертите на българина, чиято връзка с традицията трудно може да бъде прекъсната. През националния ни характер, обрисуван чрез диалектния език, поведението и нравите им, прозира и общочовешкият смисъл на разказаното. За любовта не съществуват национални, държавни, етнически или религиозни граници.        Националното в разказа „Дервишово семе“ прозира най-вече в предмета на изображение- любимия на автора родопски край и обрисуване на селото. За него те съхраняват остарелите морални устои на българския народ и представят живота на мохамеданите като неразделна част от тях.        Светът на родопчаните успява да съхрани патриархалните традиции на едно отминало време. То държи на продължаването на рода, за да гарантира своето възпроизводство и оцеляване във времето. Това е причината бабата и дядото на Рамадан да държат на неговата ранна женитба. Тя ще им осигури „работна ръка“, защото такива са правилата на техния свят- биологично оцеляване и физически труд. В него няма място за лични чувства, желания и красота. Дългът стои над любовта и индивидуалността.  Родовото съзнание е наша отличителна национална черта. Народът ни открива начин да се запази във времето чрез утвърждаването и укрепването на колективната общност, чрез повторението на нейните правила и закони.  Националното прозира и в характера на героите, извеждащи общонародни черти. От една страна, бабата и дядото с тяхната настойчивост и упоритост в желанието им да оженят Рамадан и да го направят член на родовото общество и негов продължител. Покорството и нерешителността на героя, въпреки дълбоката му вътрешна съпротива, и подчиняване на родовите правила. Красотата и типичните за българката черти- умение да бъде домакиня и да създава уют и спокойствие, прозиращи в образа на Силвина, способна да „озари“ къщата и да я превърне в дом. Християнската й смиреност и търпение са също част от българския характер. От другата страна са дълбоко вкоренените, но и представителни, „диви“- почти езически нрави, чиито носители са нейните братя и Руфат.  Българското в разказа откриваме в етнографското описание на обичаите на родопчаните и техните традиции. Предадени чрез диалектна разговорна реч, те разкриват една типична ценност- девойката да бъде чиста. Светостта на играта на пумпал, показваща съхранената човешка нравственост, и ритуалът на отвличането на Силвина с размяната й за два пръча от страна на братята й и Руфат рисуват картината на един непокварен, но и жесток в порядките си свят. Юмер и Реджеп олицетворяват един древен български занаят- чобанлъкът, и като негови последователи, го поставят над личната воля и желание на сестра си. По силата на техните жестоки закони, те я превръщат в съпруга на касапина Руфат.  Наред с типично националното, авторът извежда и общочовешкото. Най-ясно то прозира в темата на разказа- любовта. Една тиха, свенлива и плаха човешка обич се опитва да се изправи срещу грубия и безмилостен свят на агресията, управляващ живота на влюбените. Странният любовен триъгълник, в чийто възел са вплетени Рамадан, Силвина и Руфат, излиза далеч от рамките на национално характерното. Естествените човешки чувства- обич и омраза, между които се люшкат героите, са над тясното българско проявление. Общочовешко е желанието да отмъстиш. Както и силата да го победиш, благодарение на подкрепата на обичния човек. Силвина успява да потуши омразата в сърцето на Рамадан, въпреки че самата тя е жертва на обстоятелствата („Ако той беше звяр, не ставай и ти!“).  Общочовешки е и проблемът за правото на личен избор, за осъзнаването на личността като отделна от общността, на която принадлежи. Такъв е и сблъсъкът между родова и индивидуална човешка воля. Отвъд националното е свободата да избираш своя път в живота и смелостта да се изправиш срещу правилата, които те ограничават и ти пречат да го осъществиш. Отвъд е правото да бъдеш човек с лични желания и стремежи, а не разменна стока и сляпо оръдие на колективни ценности, които не са съзвучни с гласа на сърцето ти.   Разказът „Дервишово семе“ е пресечна точка на национални и общочовешки идеи. Той съхранява за поколенията споменът за миналото, благодарение на което една народност преминава през времето. Успоредно с това, защитава ценностите на хуманността, на обичта, на прошката, които са християнски, но присъстват във всяка религия и във всяка общност от хора, живеещи заедно, и преминават ограниченията на една местна, регионална нравственост. Повествованието носи повика и внушението за силата и способността да носиш обичта в сърцето си и, независимо от обстоятелствата, да направиш така, че тя да победи злото.
  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026464
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031