Учебни материали :: Арменци (реферат)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.05.2013 16:43 - Арменци (реферат)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3086 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.05.2013 17:40

Кратка историческа справка Арменският народ е един от най-древните народи. Според различни данни той започва да се консолидира между ХІV и ХІІв.пр.Хр. и този процес завършва през периода ІV-ІІІв.пр.Хр. Арменците приемат християнството като официална религия през 301г.н.е. и са първата християнска държава.Рано е създадена и арменската азбука от Месроб Машоц през 406г. Арменският език принадлежи на групата на индоевропейското езиково семейство, но значително се различава от славянския, гръцкия, турския и други езици. В синтактично отношение и от гледна точка на речниковия фонд той е близък до иранския. Арменският език търпи влиянието на древнославянския, гръцкия и персийския езици. Предистория на арменските преселения на Балканите Още през IVв. една голяма група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени само от войниците си. Проф. Адонц датира събитието към 369-474г. Малко по-късно към посочените князе се присъединили и жените и децата им, заедно с верните си васали. През 570г. с друга преселническа вълна арменци се заселват в Никея, Александруполис и Филипополис. Византийският император през 582г. изтеглил почти цялата арменска войска от Мала Азия и я хвърлил срещу аварите, които преминали р.Дунав и застрашавали Тракия. След успешните им действия в Мизия и Добруджа той оставил някои части в тамошните гарнизони, а други изпратил в Македония. Това са сведения на арменския историограф Себеос, които съвпадат с известието на византийската писателка Анна Комнина, която подчертава, че от VIв. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население. Арменците в България За навлизането на арменците в България е трудно да се посочи точна дата. По исторически свидетелства, това започва още през Vв., когато византийските войски, в които участват арменци, идват по тези земи. Според други автори, допирът на българи и арменци датира не по-късно от ІІв.н.е. Второто преселение е през VІІ-ІХв. в Тракия. До Хв. се заселват многократно военнослужещи. Също така и членове на павликянското религиозно еретическо движение, които са като цяло арменци и сирийци. В средата на VІІв. започва формирането на многобройната у нас колония във Филипопол. Разпространението на арменци в нашите земи се дължи и на династичните бракове, които са се сключвали в миналото. Доколкото е известно, съпругата на цар Симеон- Рабна, е дъщеря на арменски дипломат от византийския двор на Георги Сурсувул. Цар Петър взима за жена Мария- внучка на византийския император с арменски произход Роман І Лакапин. След сватбата, българската царица принцеса Мария е преименувана в Ирина, което означава мир. Братът на Петър- Иван, също взима за жена арменска принцеса. Смята се също, че цар Самуил е с арменски произход. Според различни източници майка му е била арменка. Това споменава в книгата си Ибрахим Канахасан-Чанър- ”Етнически малцинства в България”. За същото говори и Евгения Мицева. Третата вълна на заселване се отнася към периода 1606-1610г. За първите арменци, заселили се в Бургас, се споменава през 1549г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис- „Сурп Степанос“ още през 1673г. На негово място през 1748г. арменците издигат дървена църква. Арменски колонии се формират във всички по-големи градове у нас- Пловдив, София, Велико Търново, Варна, Бургас, Русе, Сливен, Пазарджик и др., защото обикновено арменците практикуват земеделие и дребна търговия. Някои са населявали селата, като образували нови общини. Занимавали се с овощарство, земеделие, лозарство, градинарство, но днес следите от селския живот са само наименования на някои от селата. Известни са като сръчни и интелигентни хора, за което говори фактът, че първата златарска фабрика в България е дело на фамилиите Сукиасян и Степанян. Първата фабрика за производство на тюл е основана през 1896г. в Русе, като тюлът също е донесен от арменците. Първата килимарска фабрика в Панагюрище също е дело на арменци. Те са пионерите и в отглеждането на копринената буба. Арменец и българин са съоснователи на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Важно значение за страната ни има и постъплението на арменските капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. В наше време се занимават с престижни дейности и професии и предпочитат да не ги свързват само със занаятчийството и търговията. В края XIX век (1894-1896г.) османското правителство инспирира и ръководи, съпроводено с нечувани жестокости “етническо прочистване” на Западна Армения и Европейска Турция, при което са избити над 300хил. арменци. Това предизвиква вълна от възмущение сред българската общественост. Българи и арменци провеждат съвместни митинги в защита на християнското население. Поетът Яворов написва известното стихотворение “Арменци”. В резултат на гонението започва масово изселване от родните земи. В България пристигат почти 20хил. бежанци през есента на 1896г. през Македония. Макар че българските власти създават специални комисии за посрещането и настаняването им, а местното арменско население приютява много свои сънародници по домовете си, мизерията и болестите са спътник на бежанската вълна. Малко по-късно, през ХХв.- 1912-1918г., след гръко-турската война, 22хил. души се заселват в нашите земи. Този хуманен жест от страна на българите поражда дълбока признателност у арменския народ. Последната бежанска вълна в нашите земи е през 1922г. Политиката на комунистическия режим към арменците е непоследователна и противоречива, както и политиката спрямо всички малцинства. Първоначално арменските училища преминават на държавна издръжка, но в тях започва да се изучава не западноарменският език на арменците на Балканите, а източноарменски- езикът на Съветска Армения. През 1961г. те са закрити, както и всички училища на малцинствата. Поради антирелигиозната политика се унищожават арменски църкви, представляващи културни паметници. Разпускат се всички арменски организации, закрити са вестниците и списанията, създава се (1944г.) казионната, изцяло контролирана от властта, Културно-просветна организация на арменците в България “Ереван” с едноименен вестник. Както всички печатни издания на територията на България през този период, и той е инструмент на пропагандата на властта. Същевременно обаче е единственото възможно поле за изява за хората, работещи за арменско самосъзнание. Макар че през този период не е лесно да се напусне България, около 5хил. арменци успяват да емигрират в САЩ. След политическите промени през 1990г. се възобновяват доста арменски организации- Общоарменският благотворителен съюз “Парекордзаган”, Арменският помощен съюз ХОМ, скаутската организация “Хоманътмън”, съюзът “Хамазкаин”, хорове, театрални състави и др. Продължава да съществува и изцяло променената “Ереван”. В някои училища (София, Пловдив, Варна) започва да се изучава арменски. В градове, където арменците са по-малко, общността създава съботни училища. Отбелязват се традиционните арменски празници, както религиозните, така и историческите. Обикновено отбелязването на Деня на геноцида от 1915г. намира отзвук и в централните български медии. В своето многовековно присъствие по нашите земи арменският народ има своя духовен принос към културата на страната ни. Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Той представлява четириевангелие от 966г., написано върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници. Всеизвестно е също така, че арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат народа ни по време на турското владичество, участвайки в освободителната Руско-турска война, в Балканската война и антифашистката съпротива. От множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик- Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта "Иванко", балета "Хаджи Димитър" и др. В съвремието познати и незабравими остават имената на журналиста Кеворк Кеворкян, на мага Астор, банкера Левон Хампарцумян, авторът на шоу програми и предавания Магърдич Халваджиян и други. Според окончателните данни от преброяването през 2011г. като арменци са се самоопределили 6 552 души. Религия и празници Когато става дума за арменската празнична традиция, трябва да бъде отбелязано, че тя се е променяла под влиянието на османското владичество, както и на българската култура. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа. Арменците се гордеят с това, че тяхната църква е първата християнска църква. Християнството е прието за официална държавна религия през 301г. от светеца Григорий Просветител, чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор. Догматиката се осланя на решенията от трите първи вселенски събора и се придържа към христологията на св.Кирил Александрийский (така нареченото миафизитство). Това и отличава арменската църква от християнската, а именно, че арменците приемат само първите три Вселенски събора. На Четвъртия вселенски събор Арменската апостолическа църква не участва по обективни причини и решенията, взети на този събор, тя не признава. В периода 491-536г. окончателно се отделя от Византия. През 555г. на събора в Дивин арменската църква официално приема монофизитството, т.е. че Иисус е единосъщ с Отца си. След това арменският народ преживява арабското робство, византийското и турското нашествие, изселването на арменците и сключването на частична уния с римокатолическата църква. В днешно време Арменската апостолическа църква има 5 епархии в Армения и няколко в Америка, Азия, Европа и Австралия. Арменската апостолическа църква е близка с православната църква, но има също арменци католици, евангелисти и вярващи в различни протестантски деноминации. Армения е родина на павликянството и тондракитите. Определена част от арменците са приели исляма и техни потомци днес живеят в Турция, Близкия изток, Балканските страни и др. Църквата оказва влияние и върху празниците. Арменският календар е започвал на 21 март. По-късно началото му се отнася към 11 август 2 492г.пр.н.е. Годината 2 000 от н.е., съгласно този метод на определяне на дати, е 4 492 (2 000+2 492). Празничният календар на арменците започва с Нова година. Бъдни вечер е на 5 януари, а Нова година на 6-ти, което я поставя в рамките на Великия пост. Както в Армения, така и в диаспората, Арменската Апостолическа Църква чества множество празници, които най-общо се поделят в пет групи: Велики празници- Авак донер; Господни празници- Дноринаган донер; Празници посветени на Света Богородица- Сурп Асдвадзадзин нъвирвадз донер; Празници посветени на Светия Кръст- Сурп Хачин нъвирвадз донер; Празници посветени на Светии- Сурперун нъвирвадз донер. Първата група отбелязват светостта на дейците, имащи заслуга за изявяването на Спасителя- светци и апостоли, и за правилното усвояване на християнския мироглед. Честват се преди Рождество Христово. Господните празници са свързани с живота и дейността на Иисус Христос и проследяват основните моменти от жизнения му път. В кръга, посветен на св.Богородица, вярващите отбелязват значимите моменти от живота на светата Дева. Празниците на Светия Кръст ознаменуват откриването, появата, спасяването на една от значимите светини на християнството. Затова те са празници и на самата църква. Светийските дни са определени за отдаване на почит към светиите, победили греха. Тук попадат библейски, национални и чужди светци, както и празници, посветени на ангели. В заключение може да се каже, че арменците в България са от една страна изключително устойчива общност, съхранила своята идентичност и в години, когато това не е било лесно, от друга, те са напълно интегрирани в българското общество и участват във всички сфери на обществения живот. Исторически са известни като сръчни майстори в традиционни за общността занаяти- бижутерство, часовникарство и др. Днес немалко арменци в България се изявяват в новите свързани с компютърната техника професии. Доста са и свързаните със съвременната българска култура и наука арменски имена. Присъствието на арменски фамилии сред създателите на българската култура и наука пък стимулира и друг процес- интересът на българското общество към арменската култура и история.
Ползвани материали:

Арменски апостолически храм „Сурп Кеворк“: http://www.surpkevork.com/index.php
Арменци: http://bg.wikipedia.org
Арменци в България: http://bg.wikipedia.org
Боцева, П.: 2011, Арменците в България- традиции, празници и култура, http://arminbg.org
Преброяване 2011г. (окончателни данни): http://www.nsi.bg
„Света Богородица“- арменска апостолическа православна църква София: http://www.armenianchurch-sofia.org

Нагоре