Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2013 16:33 - Един от етносите в България. Евреи (реферат)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 4123 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.05.2013 16:35


Евреите са последователи на юдаизма, или по-общо- съставят еврейския народ (наричани още „децата на Израел“), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието включва и официално преминалите през смяна на религията към юдаизъм. Повечето от евреите живеят в САЩ и Израел, а общият им брой по света достига 14,5млн. души.   Евреите в България Първите евреи на Балканите се появяват още през ІІв. след завладяването на земите им от Рим. Това е документирано в надгробен паметник, открит край град Никопол на река Дунав- камъкът от Ескус (с.Гиген), надписан на латински от архисинагогус Йосиф. Тези евреи се наричат романьоти, а езикът им- ладино. Синагогата в Пловдив датира от ІІІ-ІVв. През българското Средновековие евреите са съсредоточени в отделни квартали на някои от големите градове в страната. Сред тях има както много богати, така и бедни и отритнати хора. Известно е, че палачи в столицата Велико Търново са евреи романьоти. По мерките на средните векове отношението към тях се отличава с относителна търпимост. Към средата на ХІVв. в старопрестолния град на два пъти се свикват събори, които засягат и юдеите- обвинявани в светотатство срещу християнските скрижали, но които преследват в не по-малка степен и българските еретици- богомили, адамити, варлаамити и др. Репресиите засягат само висшите им водачи, като наказанията са бичуване, дамгосване, прокуждане извън държавата и в много редки случаи- смърт. Дори в такива екстрени ситуации като съборите, екзекуциите се броят на пръсти. Любопитното в случая е, че организаторът на тези събори- цар Иван Александър (1331-1371г.) е женен за еврейка. Това е царица Сара- майка на последния средновековен български владетел цар Иван Шишман (1371-1396г.). Преди сватбата тя се покръстила и приела името Теодора. Именно тя е инициаторът на тези събори. Няма сведения сватбата на цар Иван Александър или възцаряването на „евреина“ Шишман да е породила остри конфликти  или противопоставяне от страна на българското общество, въпреки че подобен случай по това време, в която и да е друга страна на Европа, е направо немислим. Съвременникът на Иван Александър- полският крал Кажимеж ІІІ (правнук на българска принцеса) е анатемосан от папата, само защото има наложница еврейка. Втората компактна маса евреи, преселили се от Унгария, Бохемия и Бавария, е през ХІв. Истинският голям приток на евреи на Балканите започва след 1492г. след прогонването им от Испания. Тогава турският султан разрешава на бежанците да живеят в Османската империя, като се отнася към тях с толерантност. Това са т.нар. сафаради, чийто език произхожда от Испания и които съставляват над 90% от евреите в България. По-късно тук се преселват и евреи ешкенази, които идват предимно от германските земи и езикът им е диалект на немския. За разлика от сефарадите, те са посрещнати с неприязън, която постепенно изчезва с времето. Някогашните евреи романьоти се претопяват между тези две групи и изчезват безследно. Важно е да се знае, че на територията на Балканите евреите се сблъскват с конкуренцията на местните търговци и занаятчии- арменци, гърци, българи, сърби, власи, турци и т.н. Наистина, някои еврейски фамилии се издигат до двора на султаните и дори стават техни кредитори, но, общо взето, балканските евреи нямат тези силни икономически позиции, които притежават сънародниците им в други части на континента. И в българските земи, както навсякъде, евреите живеят предимно в по-големите градове. По свидетелствата на чешкия историк Константин Иречек от края на по-миналия век, българските евреи са „повечето русокоси, един умерен, скромен, работлив и благонравен народ“. По-големи капиталисти има само в София, Пловдив и най-много в Бургас. Евреите са дюкянджии, сарафи и амбулантни търговци, но има също така и занаятчии, даже хамали. Образът на евреите се допълва и от следния цитат на същия автор: „Шпаньолите носеха дори в София фес и полутурско облекло, с дълга до земята антерия от жълт и пъстър плат, но понастоящем европейските дрехи и калпакът печелят връх.“ А за междуетническите отношения и поведението на евреите продължава: „С българите шпаньолите поминуват съвсем добре. В София главният равин, белобрад старец с черна чалма, личи между първенците на града, които не трябва да отсъстват на никое тържество. При изборите шпаньолите винаги гласуват с правителството, на големи тълпи, като по команда.“ На фона на ширещия се антисемитизъм в модерна Европа спокойното съжителство на евреите с балканските народи изглежда непонятно и прави впечатление. Това се гарантира от Търновската конституция, която регламентира еднаквите граждански права на всички общности в България, включително и на евреите, което е бил и свещеният идеал на Васил Левски- всички етноси да бъдат равноправни във всяко отношение. Така при освещаването на синагогата в София на 9.09.1909г. на тържеството присъстват не само целият български елит, а и самият цар Фердинанд с царица Елеонора. Евреите от своя страна също са лоялни граждани и дори патриоти. Доказателство за това са жертвите, които дават в трите войни за обединение на българските земи (1912-1918г.). През периода 1923-1925г., когато България на два пъти изпада във вътрешно кръвопролитие, евреи има и в двата лагера. Един от комунистическите атентатори в църквата „Света Неделя“ в столицата през 1925г. е евреинът Марко Фридман. Сред невинните жертви на последвалия атентата терор от страна на властите е и евреинът Йосиф Хербст- известен журналист, първият директор на държавната Българска телеграфна агенция. Евреите са от двете страни на противоборстващи лагери и в годините на Втората световна война. Така например при извършването на т.нар. национализация на индустрията, част от която е и еврейска собственост, участват еврейски функционери. През този период обаче се появява нещо качествено ново. Хитлеристка Германия започва да упражнява все по-голям натиск върху българските власти за прословутото „окончателно уреждане на еврейския въпрос“. Така през декември 1940г. парламентът приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на масиран, държавно организиран тормоз и преследване на евреите (и масоните). Смесени бракове се сключват само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии, наложени са извънредни имуществени данъци. Но антисемитизмът, както и конкретният закон са против българската народопсихология. Антиеврейската кампания не среща отзив нито сред селяните, нито сред гражданите, нито сред интелигенцията, нито в православната църква, нито сред управляващите среди. Планираната тайна депортация на еврейското население в германските концлагери е осуетена както от граждански протести, така и чрез официалната съпротива на депутатите в парламента. Актът за изселването е отменен от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев. Освен това през Румъния и България за Палестина заминават много румънски, полски, а също така чешки, унгарски и литовски евреи. В съвременна България все още се спори чия е заслугата за спасяването на българските евреи. Освен действията на Светия синод на Българската православна църква, гражданските протести и ролята на Димитър Пешев, има доказателства, че това става благодарение на задкулисните комбинации на цар Борис ІІІ, който успява да договори с Хитлер свободата на евреите с български паспорти. Важна роля изиграва и вдовицата на държавника Петко Каравелов- Екатерина Каравелова, една от създателките на Комитет за защита на евреите. За нещастие, това не се отнася за тези в Беломорска Тракия и Вардарска Македония- тогава под българска и немска окупация. През март 1943г. около 11хил. евреи са депортирани от тези земи и стават жертви на холокоста. След Втората световна война евреите са 50хил. души, т.е. колкото и преди нея. След 1948г. огромно мнозинство от тях се изселва в новосъздадената израелска държава, а също така в САЩ и в други страни. През 1961-1962г. държавата отнема всички имоти, принадлежали на еврейската общност. Собствеността им е възстановена слез 10 ноември 1989г., с изключение на имота, на който е построен хотел „Рила“. Според преброяване от 1992г. като евреи са се самоопределили само 3 461 души. По данни от 2001г. те са 1 363 души. При последното преброяване от началото на 2011г. като евреи са се самоопределили 1 162 души. Към днешна дата 60% от тях живеят в София. В българските еврейски организации 3 800 души членуват в „Шалом”, която обединява 16 регионални организации в цяла България. Освен нея, има още 8 еврейски организации, 21 младежки, 2 женски, една спортна, една ложа – известна исторически като Бней Брит, и една федерация на ционистите в България- еврейски комитет „Цион“.   Религия, празници, кухня Религията на евреите е юдаизъм- тя е монотеистична. На базата ѝ по-късно възникват християнството и ислямът. Евреите вярват в Йехова и в това, че са богоизбран народ, с обещано спасение и обетована земя. Техни свещени книги са Тора и Талмудът. По отношение на празниците на еврейската общност би могло да се каже, че българските евреи вече са отбелязали своята 5 772 нова година (към гражданската година-2012г., се прибавя числото 3 760). Еврейската година се брои от началото на света, а не от Рождество Христово, като месеците са лунни- по 29 и 30 дни. Първият месец е Тишрей, който обикновено съвпада със септември, но понякога е и октомври. Началото на годината е Рош Ашана- Нова година- рожден ден на сътворението на света. Йом Кипур е денят на изкуплението, в който всеки трябва да поиска прошка от ближните, към които е съгрешил. Сукот е празник на шатрите, който напомня  на евреите 40-те години скитничество в пустинята при бягството им от Египет и при който седем дни правоверният се храни и спи в шатра. Симхат-Тора (радостта от Тора) ознаменува дарението на Тора на Моисей и се отбелязва с четенето на Закона. Светите текстове се изваждат от Свещения ковчег и се носят пред кръста. Традиционен празник е Ханука – празникът на светлината, символизиращ нейното светене в продължение на осем дни при новото освещаване на храма през 164г.пр.н.е. Пурим е празник на жребия, който хвърля князът на персийския цар, за да избере деня на изтребването на евреите в империята. На него се чете Книга на Естир. Най-големият еврейски празник е Пасха, ознаменуващ спасението им от еврейско робство. На него се чете разказът за излизането от Египет(Хагада) и задължително се яде мацах (безквасен хляб, т.нар. нафора) и се забранява всеки друг хляб през осемте празнични дни. Петдесетница (или Шевуот) чества дарението на Закона(Тора), направено от Бог на Моисей. Разрушаването на двата храма на евреите (586г.пр.н.е. и 70г.н.е.) се отбелязва на Тиша Бе Ав с пост. От народните празници се почитат най-вече новата година на плодните дръвчета и празникът на учениците, посветен на Симеон Бар Йохай- авторът на Зоар, съчинение на езотеричната традиция.  Еврейските празници не са шумни и атрактивни и обикновено повечето от тях се празнуват по домовете, а доброто хапване е задължително. Има няколко аксесоара, които всяко еврейско семейство трябва да има в своя дом – ханукалните свещи и мезузата – малка правоъгълна кутийка, закована за вратата с молитва за благословия на дома. Освен обичайните за евреите по света празнични дни, 10 март у нас се чества като деня, в който българският народ ги защитава и успява да накара правителството да отмени заповедта за депортацията им в лагерите на смъртта. Българската еврейска кухня е от средиземноморски тип и е „кашерна” – „най-просто казано е първата система на разделно хранене в света”, според Максим Бенвенисти. Тя е силно пикантна, с много черен пипер, с много чесън и, разбира се, без свинско месо. Еврейската кухня понякога прекалява със захарта, защото за нея са характерни сиропираните сладкиши. Това превръща евреите в най-често боледуващият от диабет етнос в света. Любимото питие на старите евреи отпреди 80-90 години е било мастика с вода, а съвременното поколение пие всичко, което и българите. В ритуалите неизменно е включено червено вино, защото древността не е познавала бялото вино. То идва по-късно с химическите методи. Виното е било червено, гъсто и затова са го разреждали с вода.  За вековното си присъствие в българските земи еврейската общност дава своя принос във всички области на живота. Със световна известност са художникът Жул Паскен от Видин и писателят Елиас Канети от Русе- носител на Нобелова награда за литература. Евреи са и композиторът Панчо Владигеров, поетесата Дора Габе, проф.Исак Паси, музикантът Милчо Левиев, писателят Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Кирил Маричков и други. Българското еврейство и днес продължава да дава своя принос към духовността и материалния свят на съвременна България. След промените през 1989г. евреинът по майка Андрей Луканов е двукратен премиер на правителства на бившите комунисти. Евреин по майка е Георги Пирински, министър на външните работи в червеното правителство от 1994 до 1997г. Същото се отнася и за Филип Димитров, както и за вицепремиера на Костов- Александър Божков. Тези факти са напълно неизвестни на българското общество, не защото някой ги крие, а защото българите нямат проблем с толерантността, етническия мир и разбирателството между етносите, населяващи нейната територия.  
Ползвани материали:
 
Евреи:
http://bg.wikipedia.org
Еврейски календар и празници: 2009г., http://hebrewbg.blogspot.com
Историческа справка за евреите в България:
http://www.omda.bg
Преброяване 2011г. (окончателни данни): http://www.nsi.bg
Харизанова, Т.: 2011г., Традиционните етноси в България- еврейската общност, http://bnr.bg
  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027036
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031