Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2013 16:11 - Общуването като взаимодействие между хората (реферат)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 23312 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.05.2013 16:17


Човекът е същество, което Елиът Арънсън нарича „социално животно“, перифразирайки далечния си предшественик Аристотел с твърдението му, че „Човекът е обществено животно“. Той не може да оцелее сам и да живее в изолация. Общуването със себеподобни, обединяването в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за съществуването му. Човек започва да общува с идването си на този свят и това продължава до края на живота му. Взаимодействието му с другите е условие за биологично оцеляване, личностно  развитие и социално израстване. Под грижите на семейството новороденото израства, макар безпомощно и незряло. По-късно в процеса на контакт и общуване човекът се развива и усвоява речта, овладява все повече умения, възприема опита не само от актуалното социално обкръжение, но и този, натрупан от поколенията и предаван чрез обучение. Още с раждането си ние започваме да се учим. Използваме готови модели на поведение, които много трудно се променят в по-късен етап. Човекът е биологично същество, най-висшата форма на живот на планетата. Той може да оцелее, само благодарение на социалната си природа, в закономерното взаимодействие с хората и обществото, на което принадлежи, чрез социализиращата роля на общуването. В него сеоткрояват три взаимосвързани страни. Комуникативната представлява обмен на информация. Интерактивната се изразява в организация на взаимодействието- да бъдат съгласувани действията, да се разпределят функциите или да се повлияе на настроението, поведението или убежденията на събеседника. Перцептивната се заключава в процеса на възприемане на партньорите и търсене на взаимно разбиране на тази основа. Според Г. Андреева  някои автори уравняват общуване и взаимодействие и ги  интерпретират като комуникация в тесен смисъл, т. е. като обмен на информация. Други  вземат предвид връзката между взаимодействие и комуникация по отношение на формата на един процес и неговото съдържание. Комуникацията не е само обмен на информация. Тя предполага и действие, в което се разгръща съвкупността от ценности, норми, модели на субординация, професионално поведение, които са в състояние да осигурят приемственост в развитието на дадена структура, стабилитет и виталност, иновативност и прогрес. Това е причината да не е разгледана отделно в настоящия реферат. Общуването се определя като общественонеобходима връзка между хората, в процеса на която възниква психически контакт, който се опредметява в обмяна на информация, взаимодействие, взаимовлияние, взаимопреживяване и взаимовъзприятие. Първостепенно условие за това е наличието на интелигентност и разум у човека. Ключова роля в този процес има т.нар. социална интелигентност. Социално интелигентният човек построява отношението си с другите хора по скалата на общочовешкия механизъм, понеже се самоосъзнава като член на обществото, разбирано като определен социален кръг в национален, професионален, личен план. Общуването е сложно явление, което възниква едновременно с човешката дейност и има две функции: служи за интегриране на индивида в човешкото общество и е средство за формирането и развитието му. Взаимодействието на човека със заобикалящия го свят се осъществява в системата от обективни отношения, които се установяват между хората в техния обществен живот, в производствената им дейност. Тази форма на контакт между индивидите, наречена интеракция, се характеризира като обмен на действия, операции или поведенчески актове, в резултат на което се стига до промяна във външното поведение или вътрешната психическа дейност на човека. Разбира се, като съгласие между участниците в съвместното действие. В много случаи общуването като взаимодействие може да означава и противодействие, несъгласие, изразяващи се чрез конкуренцията и конфликта. И в двата случая общуването оказва своето формиращо въздействие върху човека. Основни характеристики на междуличностното общуване могат да се представят в следните аспекти: всяко общуване е материално, защото се извършва между обекти; всяко общуване е предметно, защото има свой предмет; всяко общуване е социално, защото се извършва в социален контекст; всяко общуване е исторически обусловено, защото се извършва в точно определен исторически момент; всяко общуване е мотивирано, защото и немотивираната дейност не съществува. От друга страна, всяко общуване е свързано с поведението, с взаимодействието между отделните личности. Процесът на общуване може да бъде определен и като процес на социализация на индивида, в който той постепенно се превръща в личност. Социалните отношения, в които всеки от нас, както и всяка  социална група встъпва, са съвкупност от идеологически, правни, морални, религиозни отношения.    Интеракцията като междуличностно въздействие    Думата произхожда от англ. interaction < лат. inter + activus действен и се използва в социалната психология и културологията и означава взаимодействие, взаимно влияние между хората или между групи като взаимно стимулиране за действие. Общуването протича като междуличностно взаимодействие, т.е. съвкупност от връзки и взаимовлияния между хората в процеса на съвместната им дейност. Междуличностните взаимодействия представляват последователност от развиващи се във времето реакции спрямо действията, отнесени към тях. Поведението на А променя поведението на Б. Б реагира, което на свой ред въздейства върху поведението на А. Интерактивният аспект на общуването  е условен термин за описание на тези компоненти, които са свързани с взаимодействието на хора от незабавна организация на съвместни дейности.Той представлява въздействието на една личност върху друга личност, както и оказване на влияние и приемане на такова от страна на другия. То се проявява в две форми: преднамерено и непреднамерено. Чрез някои фактори, човек оказва влияние върху общуващите с него, без да си е поставил за цел. Например- маниери, стил, речеви особености, облекло и др. Встъпвайки в определена връзка хората си поставят за цел да упражнят въздействие върху друг човек, да получат желания от тях отговор, изпълнение на задача, разбиране и т.н. Целите на общуването отразяват потребностите на съвместната дейност на хората. Всяко въздействие има своите средства за постигане потребностите на индивида. Пътищата са два- вербален и невербален, като авторите в психологията разделят общуването на вербално и невербално, позовавайки се именно на начина на реализация на конкретната цел в комуникативния акт. Както е известно, основната отлика на човека от останалия организмов свят е способността му да говори. Речта, а не езикът (понеже той е по-широко понятие, което обхваща повече носители на информация), е активният сигнал, предизвикващ действие. Вътрешната страна, която го предхожда, се заключава в мотива за предизвикването му- субективната цел, заложена у човека. Желанието да променим поведението на другия или да предизвикаме търсената от нас реакция се изразява словесно-пластически. Това ще рече, че човешките същества съчетават способността на двата комуникативни метода. Тяхното поведение е не само речево, а се извършва и на равнището на тялото- чрез мимика, жест, поза и други. Това прави действията им психо-физически и ги превръща в резултат от комплексно въздействие в процеса на общуване.  Всяка комуникативна ситуация се реализира според шаблоните на няколко основни типа общуване. От чисто езикова гледна точка те се формират, въз основа на броя и участниците в нея и съобразно целта на общуването.   Типове общуване В процеса на комуникативната ситуация най-често се срещат информационен, дискусионен и изповеден тип общуване. Информационният диалог се характеризира с обмен на информация, при който участниците споделят конкретните факти, отговарящи на потребностите и възникналите в съответната ситуация тема и предмет на обсъждане. Чрез него се създава общо поле, през което протичат удовлетворяващи страните данни по интересуващи ги проблеми и въпроси. В емоционален план този тип общуване би могло да се определи като неутрално, защото не цели изразяването на чувства или лични мнения, а споделянето на обективно съществуваща информация от различни области и сфери на дейност. Дискусионният тип диалог възниква при среща на различни гледни точки, когато се проявяват различия в интерпретацията на едни или други факти, събития и т.н. Негова особеност и средство в процеса на общуването е изтъкването на доводи, привеждането на доказателства и аргументи, ползване силата на убеждаването. В една дискусия винаги се откроява стремеж за налагане на позиция и гледна точка, основани не на някаква тяхна изначално зададена правилност, а на умението и способността на всеки от опонентите успешно да защити становището си. Личните качества при този тип комуникация са от особено значение. Изповеденият диалог е най-доверителното общуване, което протича, когато човек се стреми да изрази и сподели своите дълбоки чувства и преживявания. Общуване, основано на взаимното приемане на индивидите, на споделянето от тях на общи ценности и значения. То е средство за саморазкриване на личността, израз на висша форма на доверие към слушателя. Изповедта е търсене на разбиране, провокиране на емпатия (съчувствие), на взаимност и емоционална опора. Тя може да изисква опрощение или търсене на значения и ценности, които човек губи в житейския си път. И не на последно място, този тип общуване недвусмислено доказва потребността на отделната личност от присъствието на другия като коректив на собственото поведение, като средство да погледнеш себе си с отстранен, обективен, незамъглен от субективни емоции поглед- като в огледало, за да достигнеш самооценката, която е потребна за личностното ти развитие и промяна. Той чертае образа на човека като социално същество, надскачащо своята самодостатъчност. Едно от условията за нормално и ефективно  междуличностно взаимодействие е точно и ясно установената мрежа от социални роли в групата, а другото условие са социалните норми (т.е. одобрение, неодобрение, осъждане, поощрение и др.). Участието едновременно на много хора в дейността означава, че всеки е длъжен да внесе своя дял в нея. Това позволява да се интерпретира взаимодействието като организация на съвместната дейност.   Форми на човешко взаимодействие В психологията видовете взаимодействия се разделят на два противоположни вида: кооперация (сътрудничество) и конкуренция (конфликт). Взаимодействието е партия, която осъществява не само обмен на информация, но също така и организира  съвместни действия за изпълнение от общите партньори. Кооперацията е взаимодействие, което съдейства за организиране на съвместната дейност за постигане на колективна цел. Отличава се с това, че създава положително отношение към съвместната дейност, сплотява груповите действия, засилва взаимопомощта, дава възможност за творческа изява, оптимизира организационните усилия. Комуникативните връзки в кооперацията са доброжелателни, свободни, непосредствени. Ако  процесът на общуване е роден, въз основа на някои съвместни дейности, обмен на знания и идеи за тази дейност, неизбежно предполага  разбирането, постигнато при прилагане на нови опити да се разработят по-нататъшни съвместни действия. Участието на много хора в тази работа, означава, че всеки трябва да изготви специален принос към него, и това позволява да се интерпретира като взаимодействие и организация на съвместни дейности. Конфликтът е сблъсък на противоположно поставени цели, интереси, принципи и гледни точки. Традиционно, той се разглежда като негативен тип взаимодействие. Понастоящем са проведени много изследвания, които разкриват и позитивните страни на конфликта. Като характерна черта на социалните системи, той е неизбежен и неминуем, затова трябва да се разглежда като естествен елемент на човешкия живот. Конфликтът следва да се приема като една от формите на нормалното човешко взаимодействие, защото не винаги и не задължително предизвиква разрушения. Това е един от главните процеси за съществуване на цялото. Съвременните разбирания за конфликта предполагат, че той не винаги означава нещо лошо, а може да бъде стимул за промени или да се тълкува като призив, който изисква и цели творческа реакция. Дори и най-конфликтното взаимодействие може да се окаже полезно за участниците в него, защото сблъсъкът на противоречия „разрежда атмосферата”, освобождава психическото напрежение и позволява да се възстановят равновесието и хармонията между хората, като бъдат разкрити техните истински мотиви, желания и мисли. Това го представя като нормален механизъм за поддържане на взаимоотношенията. Общуването е невъзможно без преодоляването на препятствия. То е невъзможно без наличието на противодействие. Благодарение на него,  общуването се реализира като действие. Всяко съгласие, без съпротива, обезсмисля комуникативния акт. Като форма на успешно осъществяване на действия и цели, човекът възприема и се възползва от формирования като колектива, общността, групата. В социума хората се кооперират в различни по произход, характер и специфика на общуване обединения.   Форми на сътрудничество. Конформизъм Независимо от желанието или нежеланието си, човек се ражда като член на обществото. С времето кръгът и броят на обществените групи, към които принадлежи, се разширяват или свиват, засилват или намаляват значението си в неговия живот, в зависимост от начина му на живот и лични предпочитания. Те са в негова полза като жизнена и ценностна основа, като обществена норма и регулатор на поведението му, но със силата на своя авторитет могат да бъдат и пречка за личностната му изява и самостоятелно развитие. В тази връзка могат да се отделят следните обществени обединения. Социалното множество преследва определена цел, след постигането на която може да се разпадне. Затова и се определя като нетрайна съвкупност от хора. Общуването между тях е неформално. Такова е то и при разновидност на множеството- социалната съвкупност, при която хората се обединяват не посредством социална връзка, а статистически. На този признак се основава обединението, наречено социална категория. В него хората са групирани по признаци като пол, възраст, професия и др., а общуването между тях се осъществява неформално, макар че е възможно да бъде формализирано от определени правила. На базата на общ признак, институционална изява и пространствена локалност се формира социалната общност. Тя се характеризира като трайна социална връзка, защото обхваща по-продължителен период от време. Може да се каже, че е основен идентификационен белег за всеки индивид, защото обединения като семейната, етническата, селищната и т.н. общности са основополагащи за идентичността на всеки от нас. Те са най-важният източник на ценности, които изграждат личността и очертават границите на светогледа и поведението ни. Социалната общност притежава свои форми и разновидности. Вид социална общност е социалната група. Тя е съставена от ограничен брой хора с общи интереси, ценности и вътрешна структура и обособена по даден признак. Общуването в нея е неформално, но може да бъде формализирано от определени правила. Друга разновидност на социалната общност, която не се характеризира със строго определен принцип на обособяване и вътрешна организираност, е социалният кръг. Той функционира чрез поддържането на неформални контакти (приятелски, браншови, длъжностни, статусни и пр. кръгове) и традиционни срещи и общуването е неформално, като определени правила биха могли да го формализират. Всяка социална общност е обкръжена от съвкупност от хора или групи- това е социалната среда. Групата има универсален характер за човешкото съществуване. Тя може да му гарантира защита, оцеляване и развитие. Разбира се, съществува и другата гледна точка- тази, при която тя влияе върху индивида и изменя личностните му качества в полза на своето утвърждаване. Изправен пред дилемата да остане в изолация или да продължи да се отъждествява с групата в ситуация на конфликт между колективните норми и индивидуалните си разбирания човекът може да избере конформизма. За него се говори, когато е налице противоречие между мнението на групата и мнението на отделния човек, което се разрешава в полза на колектива. При конформизма може да се говори за упражняване на нормативно социално влияние чрез натиска на другите и информационно социално влияние чрез социално сравнение. Той е своего рода подчиняване, отказване от лична гледна точка, което застрашава свободата на избор и свободата на изразяване на личността. Чрез тези механизми на психологически натиск групата открива пътя на укрепване на позициите си на обединение, което печели правото да формира и да задава посока на движение и развитие. Т. Шибутани посочва два изхода- следване на груповите стандарти и стереотипи или избор на неконформно поведение. Всяка една от двете позиции носи риск за личността. В единия случай тя да изгуби способността да бъде изразител на своите собствени, уникални идеи, но да остане референтна, т.е. тъждествена с групата, и в другия- да престане да се преживява като член на общността, поради различието си с нея.       Заключение Човешкото общество е немислимо без общуването. Без него е невъзможно пълноценното формиране не само на отделните психични свойства, но и на човешката личност като цяло. Реалността и необходимостта от него се определя от съвместната дейност на хората. За да живеем, ние се нуждаем от взаимодействие с другите. Общуването ни позволява да се организираме, да създаваме контакти и да си взаимодействаме в рамките на междуличностните отношения. Общуването между личностите се извършва в социален контекст, като субект на отношение може да бъде отделна личност или група. Общуването на индивида не е нищо друго, освен взаимодействие. Информацията е, която се предава при поведението между субектите в комуникативния акт. Човешката дейност е процес, който постоянно се развива. По време на този процес се получава резултат от поведението. На практика, целият материален свят е резултат от междуличностните общувания и тяхната екзотермична форма, като те биват обект на разглеждане, както от психологията, педагогиката, философията, така и на всички социални дисциплини, имащи за свой предмет социума и човека като възел на социални взаимоотношения. Общуването е стратегия и успешна форма на сътрудничество между хората, чрез която те разрешават вътреобщностните си конфликти, обменят състояния, настроения  и ценности, градят норми и правила на поведение, които да им гарантират осъществяване на поставените цели. Затова и тя не е затворена система, а представлява гъвкав модел от образци, които подлежат на корекция, за да бъдат полезни за хората в справянето им при взаимодействието с членовете на социума, на който принадлежат.  

Ползвани материали:

Андреева, Г.М. 1994: Социальная психология. Третье издание., М. Барутчиева, Л. Социална адаптация и конформно поведение, http://www.icp-bg.com Интеракция. Действие чрез слово: http://www.referati.org Карамихалева, Ал.: Общуването като взаимодействие между хората, http://www.pomagalo.com Общуване: http://psy.calinova.org Общуването: http://www.studentskigrad.eu Социология: http://www.wikipedia.org Социологична психология- специфика на общуване: http://www.studentskigrad.eu Шибутани, Т. 1969: Социальная психология, М. http://www.pomagalo.com    



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026742
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031