Постинг
06.05.2013 16:53 -
Очни болести (реферат)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 7835 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2013 17:05
Прочетен: 7835 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.05.2013 17:05
Диагностиката и лечението на очните заболявания са предмет на науката офталмология. Думата „офталмология“ произхожда от гръцкото "ὀφθαλμός"- око и "λόγος"- слово, знание, и означава наука за очите. Тя е клон на медицината, който се занимава с болестите на зрителния анализатор и с лечението им. 80% от сетивната информация за човека се осигурява от зрението, което прави окото един от най-важните органи в човешкото тяло.
Специалистите, работещи в сферата на опазване на очното здраве, се наричат офталмолози. Те имат за задача да изучават, разпознават, лекуват и профилактират заболяванията на зрителния анализатор и локалните прояви в очите при други общи заболявания. Офталмологията е една от най-интегративните медицински специалности, тъй като предлага поле за съвместна работа на интернисти, невролози, ендокринолози рентгенолози и други тесни специалисти.
Офталмологията е дисциплина, която зависи от медицинската апаратура, но това не е достатъчно за добрите резултати. Очният лекар трябва добре да се ориентира в оплакванията на пациента. Добрата анамнеза води до точна диагноза.
В морфофункционално отношение зрителният анализатор се състои от периферен отдел (орган око), проводников (зрителни пътища) и централен отдел (корово представителство в главния мозък). Това е причината и очните заболявания да се разглеждат на сегментен анатомичен принцип. Те се поделят най-общо в три групи: заболявания на очни придатъци, на окото и на зрителните пътища. Носенето на очила не е болест, а отклонение в очната оптика. Затова и то не се лекува, а коригира посредством очила, контактни лещи или есхимерен лазер.
Заболявания на очните придатъци Заболяванията на очните придатъци засягат човешките клепачи. Клепачните възпаления са възпалителни (алергични и инфекциозни), дегенеративни, туморни и травматични. Обикновено са откриват навреме, тъй като са изложени на добро наблюдение, симптоматиката е богата и бързо води до вземане на лечебни мерки. Болестите на слъзния апарат най-често са от възпалително естество. Едно от тези заболявания е т.нар. сухо око, пряко свързано с прекомерното застояване и интензивна употреба на персонални компютри. Изразява се в усещане за дразнене, парене, сухота и се дължи на по-лошо овлажняване и изсъхване на лигавицата на окото (конюнктива) и очната роговица. Проблемите с конюнктивата са сред най-честите очни заболявания. До 40% от общата очна патология се пада на конюнктивитите. Те варират по тежест на проява и отговор на лечението, но обикновено са лечими и са с добра прогноза за зрението. Внимание изискват алергичните и епидемичните конюнктивити, както и някои туморни заболявания. Симптомите на алергичния конюнктивит се изразяват в сърбене, сълзене на очите, подуване и зачервяване на клепачите. Дължи се на хиперактивност на имунната система към чужди субстанции- т.нар. имуногени и алергени. Ключовият компонент на очната алергична реакция е мастоцитът, който взаимодейства със специфичните алергени. Лечението се изразява в намаляване на симптомите чрез елиминиране на алергичния фактор, изразяващо се в налагане на студени компреси, използването на лубриканти и изкуствени сълзи, които да отмият алергена. Епидемичният конюнктивит, заедно с фарингоконюнктивалната треска, са форми на вирусния конюнктивит. Епидемичният се причинява най-често от аденовируси 8 и 19. Ключовите симптоми са типичните за конюнктивита, като при тежки случаи може да се наблюдава срастване на конюнктивата на клепачите и очната ябълка. Състоянието е заразно. Вирусните конюнктивални инфекции се предават по въздушно-капков и социално-битов път. Инкубационният период е от 5 до 12 дни. Лечението е съсредоточено към профилактиката- изключване на контакта с други хора, неизползването на общи кърпи, очила, контактни лещи и др. Към очните придатъци се отнася и очницата (очната орбита). Заболяванията, свързани с нея, са разнообразни и изискват особено внимание, тъй като могат да се дължат на екстензия (разпространение) на друго заболяване. Те често изискват спешна системна терапия или продължително проследяване. Към тях спадат периостит, тенонит, екзофталм, енофталм и други. Периоститът може да се развие при проникване на инфекция по екзогенен път- при травма, с или без внедряване на чуждо тяло, или по ендогенен път- по съседство от околните околоносни кухини и по кръвен път. При засягане на периоста винаги се обхваща и подлежащата кост. Много често може да се образува абсцес между костта и периоста. Наблюдават се остър и подостър (или хроничен) периостит. Като се изключат специфичните прояви и симптоми, лечението и при двата типа се състои в прилагане на антибиотици и изчистване на гнойника. Тенонитът представлява възпалително заболяване на теноновата капсула. Причинява се от механична или оперативна травма, ревматизъм, грип, алергия и др. Заболяването започва с оток и зачервяване на клепачите и конюнктивата. За лечение се прилагат топли компреси. Лекува се основното заболяване с противовъзпалителни средства, кортикостероиди или антибиотици. Екзофталмът представлява изпъкване напред на очната ябълка. Най-често се причинява от увеличаване съдържимото на орбитата, вследствие на настъпил кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, ендокринни смущения, съдови промени и др. Енофталмът е хлътване на орбитата. Може да бъде вроден или придобит. При първия водеща причина е родова травма. Придобитият се наблюдава при фрактури на орбитата и при парализа на симпатиковата инервация като част от синдрома на Клод Бернар-Хорнер, който се характеризира с птоза, миоза и енофталм. При силно отслабване и при тежко обезводняване при стари хора може да настъпи също енофталм.
Заболявания на органа око Роговицата е първият елемент на оптичната система на здравото око. Тя е нежна тъкан с много особености и болестите, които я засягат, могат да доведат до сериозно увреждане на зрението, тъй като са от възпалително, дегенеративно и травматично естество. В кръга от заболявания на роговицата попадат: отокът; появата на везикули по нея- задържане на течност между епитела и стромата; инфилтрат на роговицата- възпалителен процес, съпроводен с болка, съзлотечене и фотофобия; васкуларизация- образуване на кръвоносни съдове в коронеята; роговични дегенерации, които са последица от възпалителни или други очни и общи заболявания, довели до израждане на клетки в някои или всички слоеве на роговицата, изразяващи се в мътнини; маргинална дегенерация на Териен (браздовиден кератит)- разпад на роговичната тъкан. При необратима повреда на роговицата, тя може да бъде подменена със здрава тъкан от трупен донор- трансплантация. Това се извършва с операция, наречена кератопластика. Заедно с роговицата, склерата оформя външната обвивка на очната ябълка. Заболяванията на склерата са най-често възпалителни (склерити) и нерядко са белег на общо заболяване (ставни възпаления, колагеноза и др.). Към болести на склерата спадат: склерит, еписклерит, екваториален стафилом и склеректазия. Склеритът се поделя в две групи- преден и заден. При предния се засяга част от склерата, разположена пред екватора на очната ябълка. Образуват се склерни стафиломи- възелчета, които са болезнени при папилация, поради засегнатите цилиарни нерви. При рецидивиращи склерити често се развива склерозиращ кератит и вторична глаукома. Причините за настъпването на задния склерит са същите като при предния. Характерно тук е слабо изразеното протрузио на булба, болка при движение на очната ябълка, болка при натиск върху окото. Може да се развие отлепване на ретината. Лечението се изразява в прилагане на кортизонов мехлем, суха топлина. Кортикостероди и противовъзпалителни средства се прилагат по общ път. Еписклеритът е възпалително заболяване на повърхностните слоеве на склерата. Протича едностранно под формата на повърхностен дифузен или ограничен инфилтрат, наричан склерна пъпка. Лекува се чрез прилагане на антибиотични и сулфонамидни капки, кортизонови капки локално. Втората обвивка на човешкото око е увеята (ирис, цилинарното тяло и хориоидея). Тя е натоварена с кръвоснабдяването на очните тъкани и производството на вътреочните течности. В зависимост от това коя от структурите е засегната от възпалителен процес, увеитите са: преден (ирит, преден циклит, иридоциклит), интермедиерен (парс планит, хиалит, заден циклит), заден (хориоретинит, ретинохориоидит) или панувеит. Най-често болестите на увеята са възпалителни- с локален или общ произход. От основно значение е разграничаването на възпалителните заболявания от неинфекциозните увеити. Причината може да е травма, токсично увреждане, да маскира развитието на вътреочен тумор или дегенеративен процес. Увеитите могат да се проявят само със субективно усещане за плуващи мътнини пред иначе спокойни очи. Заболяването най-често се превръща в хронично. При болни с нарушен имунитет херпетичният увеит може да доведе до пълна двустранна слепота. Основната цел на лечението е да се потисне максимално бързо възпалителният процес. Лечението включва прием на медикаменти- антибиотици, антивирусни препарати, противовъзпалителни средства и др. Задължително е приложението на медикаменти за разширяване на зеницата. При имуномедиираните увеити лечението включва локални и/или системни кортикостероидни препарати, а при тежки случаи и продължителна имуносупресивна терапия. Леките форми се лекуват само с очни капки. Едно от най-често срещаните очни заболявания, което се проявява обикновено след 50-годишна възраст и засяга огромен процент от хората, е катарактата (сенилна катаракта или старческо перде). Изразява се в постепенна загуба на прозрачността на лещата, дължаща се на промяна в белтъчния ѝ състав. Засяга се едното око, последователно и двете и много рядко и двете едновременно. За помътняването на лещата са необходими от няколко месеца до няколко години. Познати са две форми на заболяването- корова и ядрена катаракта, в зависимост от локализацията на измененията в лещата. При коровата, още преди оплакванията, в периферията на лещата при офталмоскопско изследване се наблюдават спицовидни помътнявания с върхове, насочени към центъра на лещата. Оплакванията се появяват, когато помътняването достигне зеничната част на лещата или когато се разпростре по задната част на кората ѝ. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно. В развитието си коровата катаракта преминава през няколко стадия. Кората на лещата последователно потъмнява, след това набъбва, изпълва се с водни цепки и мехурчета с течност, докато накрая консистенцията ѝ отново става хомогенна, намалява обема и прозрачността си и придобива сивобелезникав цвят. Последните признаци показват, че катарактата е в стадия на „узряване“. В този период е удачно да се предприеме операция. В противен случай заболяването преминава в стадий на „презряване“, като ядрото на лещата се утаява в долната част на лещената капсула. Тя дегенерира и става пропусклива за белтъците на лещата. Катарактата на ядрото на лещата се развива предимно у късогледи лица. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Развитието на ядрената катаракта е много бавно и продължава 4-6 и повече години. Лечението е оперативно и се изразява в отстраняване на помътнената леща и оптическа корекция за възстановяване на зрението. Естествената вътреочна леща се подменя с изкуствена. Операцията се извършва чрез ултразвуково разбиване на лещата, но не и с лазер. Освен старческата катаракта, съществуват и други форми на заболяването. Патологичната катаракта, която се развива в резултат като последица и усложнение на общо заболяване, е една от тях. Такава е диабетната катаракта, която се появява у млади диабетици с високи нива на кръвната захар. Тази катаракта узрява за кратко време и е двустранна. Отстранява се, едва след като трайно се стабилизира нивото на кръвната захар и под защитата на антибиотици. Токсичната катаракта се появява при отравяне с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол. Лъчевата катаракта се развива при излагане на очите под въздействието на различни видове лъчи: инфрачервени, рентгенови, радиоактивни и други. Електрическата катаракта се развива при удар от електрически ток. Характерно за нея е, че узрява за кратък срок. Честа патология са заболяванията на стъкловидното тяло. Симптомите са плуващи в зрителното поле мътнини и мъглявини. Най-важната „виждаща“ тъкан на окото е ретината. Увреждането ѝ от травми, съдови заболявания (артериална хипертония, захарен диабет), възпаления, възрастови дегенерации, могат чувствително и необратимо да намалят зрението и да инвалидизират човека. От съществено социално значение е и ретинопатията на недоносените деца, поради пожизнено инвалидизиращия характер на това заболяване. Успешно лечение се постига с лекарства и лазер.
Заболявания на зрителния нерв Най-честото заболяване на зрителния нерв е глаукомата. Основен патологичен механизъм за развитието на тази невропатия е високото вътреочно налягане, въпреки че последни изследвания показват, че болестта може да се развие и при нормални негови стойности, и лечението е насочено към овладяване на този показател. Под негово въздействие се развиват тъканни нарушения на зрителния нерв, които се проявяват с постепенно отпадане на зрителното поле. Болестният процес завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време. Натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, е по-висок от атмосферното налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и оттока на вътреочната течност. Тя изпълва предната и задната очна камера, като от задната преминава през зеницата в предната. Оттичането ѝ от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, разположени на различни нива. Те отвеждат течността във венозната система на предните венички на ресничестото тяло. Централната нервна система регулира продукцията и оттока на вътреочната течност по невро-рефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22мм живачен стълб. Стойности над 25мм се приемат за състояние на патологично повишено вътреочно налягане, а под 14мм- за намалено. Основното деление е на първична, вторична и конгенитална (вродена). Първичната, наричана още хронична, е характерна за възрастните хора и се изразява в запушване на вътреочните канали и повишаване на налягането. Тя бива откритоъгълна и закритоъгълна. Според СЗО всички пациенти над 40 години подлежат на ежегоден контрол на вътреочното налягане. Причинителят на вторичната не е стареенето. Обикновено е съпътствана от други заболявания. Може да бъде закритоъгълна, откритоъгълна, пигментна и други. Според функционалното състояние и нивото на вътреочно налягане глаукомното заболяване има две форми- застойна и проста глаукома. За застойната е характерно, че вътреочното налягане се променя остро, скокообразно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и понижение на зрението, поради оттока в прозрачните среди и потискане на нервните влакна. Окото е зачервено от застойното кръвонапълване, роговицата е оточна, зеницата е широка. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но в продължение на 10-15 години болестният процес прогресира и функцията на едното око отпада, а на другото око значително се уврежда. Болковите и зрителните оплаквания се появяват сутрин или след умора, след емоционални преживявания, престой на тъмно (кино, театър), след работа с продължително наведена глава, топла баня, както и при излагане на студ. Могат да се появят болки във веждата, долната челюст и областта на тила. Зрителните нарушения се изразяват в леко преходно примъгляване, преминаващо в значително и продължително намаляване на зрението. При простата глаукома болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. Освен това заболяването прогресира различно в двете очи. Нивото на вътрешното налягане не е много високо (около 35мм) и денонощните му колебания не са много големи (под 10мм). При изследване се открива отпадане на част от зрителното поле от страна на носа, но болният не усеща това, тъй като отпадналото зрително поле се компенсира от запазеното поле на здравото око. Затова много често глаукомата се открива при вече напълно ослепяло едно око, при случайно затваряне на зрящото. Обикновено такива болни си спомнят, че са имали нарушения в адаптацията към тъмно и светло, на което не са обърнали внимание. Характерна е появата на пресбиопични оплаквания. При всички форми и стадии на глаукома лечението цели нормализиране на вътрешното налягане и преустановяване на нарушенията в храненето на тъканите на окото. При леките случаи още в началото на болестта е достатъчно спазването на хигиенно-диетичен режим. Диетата трябва да бъде плодово-зеленчукова, без прекален прием на течности, с ограничаване на солените храни. Трябва да се избягва престой на силно слънце или нагряване. Използването на капки е най-разпространената лекарска практика, както и лазерното лечение, при което се прави малък отвор в окото, който да позволи оттичането. При по-тежки случаи се прилага минимално количество пилокарпинов разтвор. При пристъп, заедно с него и дехидратин, напоследък с голям успех се използват и осмотично действащи диуретици, включително манитол и глицерин. Полезна е и топлата баня на краката. Към формите на глаукома следва да се отбележи и детската глаукома. Тя се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането. Едни от признаците са сълзотечение и фотофобия (страх от светлина). При операция, предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Възпаленията на зрителния нерв могат да бъдат изолирани (засягащи само нерва) или в контекста на друго неврологично заболяване. При поставяне на диагноза неврит е правилно да се потърси друго заболяване от общ характер, като например множествена склероза. Тя е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност (фамилна обремененост). За първи път болестта е описана от Жан Шарко през 1868г. Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, причините остават не напълно изяснени. Различни теории посочват генетичната предиспозиция или инфекция, както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда. Наблюдава се силно изразен градиент на заболеваемостта по отношение на географската ширина. Така, при екватора заболяването се среща най-рядко, като честотата се увеличава по посока на полюсите. Затова и то е типично по-скоро за северно европейци, макар че в области, където болестта е често срещана, някои етнически групи са в нисък риск от развитие на множествена склероза- саами, туркмени, индианци, канадски хутерити, африканци и маори. Като ключов фактор в развитието на заболяването могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. То засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие, което повлиява на способността на нервните клетки да комуникират помежду си. Това причинява образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми. Множествената склероза се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените, като след 50-годишна възраст засяга еднакво и двата пола. Почти всички неврологични симптоми могат да съпровождат заболяването, като често се стига до физическа и ментална инвалидизация. Не съществува познато лекарство за множествена склероза. Лечението е насочено към възстановяване на функциите след пристъп, превенция от нови пристъпи и предотвратяване на трайната инвалидизация. Въпреки липсата на подкрепящи научни изследвания, много от заболелите се насочват към алтернативни методи на лечение. Средната продължителност на живот при засегнатите пациенти е с 5 до 10 години от останалата част на населението. В заключение може да се каже, че очните болести са социално значими и не бива да бъдат пренебрегвани, както от пациентите, така и от офталмолозите. Навременното им диагностициране и лечение са от съществено значение за здравето на всеки от нас. Профилактиката и превенцията, информираността и познаването на опасностите, които съществуват, са основните фактори, които могат да ни предпазят от нежелани увреждания и сериозни здравословни проблеми, застрашаващи една от основните ни връзки със заобикалящия ни свят, а именно- очите. Ползвани материали:
акад.Василева, П.- 2011г., Как се лекува окото при увеит?, в: http://www.24chasa.bg
http://apteka.framar.bg
http://www.doctorbg.com http://bg.wikipedia.org
Заболявания на очните придатъци Заболяванията на очните придатъци засягат човешките клепачи. Клепачните възпаления са възпалителни (алергични и инфекциозни), дегенеративни, туморни и травматични. Обикновено са откриват навреме, тъй като са изложени на добро наблюдение, симптоматиката е богата и бързо води до вземане на лечебни мерки. Болестите на слъзния апарат най-често са от възпалително естество. Едно от тези заболявания е т.нар. сухо око, пряко свързано с прекомерното застояване и интензивна употреба на персонални компютри. Изразява се в усещане за дразнене, парене, сухота и се дължи на по-лошо овлажняване и изсъхване на лигавицата на окото (конюнктива) и очната роговица. Проблемите с конюнктивата са сред най-честите очни заболявания. До 40% от общата очна патология се пада на конюнктивитите. Те варират по тежест на проява и отговор на лечението, но обикновено са лечими и са с добра прогноза за зрението. Внимание изискват алергичните и епидемичните конюнктивити, както и някои туморни заболявания. Симптомите на алергичния конюнктивит се изразяват в сърбене, сълзене на очите, подуване и зачервяване на клепачите. Дължи се на хиперактивност на имунната система към чужди субстанции- т.нар. имуногени и алергени. Ключовият компонент на очната алергична реакция е мастоцитът, който взаимодейства със специфичните алергени. Лечението се изразява в намаляване на симптомите чрез елиминиране на алергичния фактор, изразяващо се в налагане на студени компреси, използването на лубриканти и изкуствени сълзи, които да отмият алергена. Епидемичният конюнктивит, заедно с фарингоконюнктивалната треска, са форми на вирусния конюнктивит. Епидемичният се причинява най-често от аденовируси 8 и 19. Ключовите симптоми са типичните за конюнктивита, като при тежки случаи може да се наблюдава срастване на конюнктивата на клепачите и очната ябълка. Състоянието е заразно. Вирусните конюнктивални инфекции се предават по въздушно-капков и социално-битов път. Инкубационният период е от 5 до 12 дни. Лечението е съсредоточено към профилактиката- изключване на контакта с други хора, неизползването на общи кърпи, очила, контактни лещи и др. Към очните придатъци се отнася и очницата (очната орбита). Заболяванията, свързани с нея, са разнообразни и изискват особено внимание, тъй като могат да се дължат на екстензия (разпространение) на друго заболяване. Те често изискват спешна системна терапия или продължително проследяване. Към тях спадат периостит, тенонит, екзофталм, енофталм и други. Периоститът може да се развие при проникване на инфекция по екзогенен път- при травма, с или без внедряване на чуждо тяло, или по ендогенен път- по съседство от околните околоносни кухини и по кръвен път. При засягане на периоста винаги се обхваща и подлежащата кост. Много често може да се образува абсцес между костта и периоста. Наблюдават се остър и подостър (или хроничен) периостит. Като се изключат специфичните прояви и симптоми, лечението и при двата типа се състои в прилагане на антибиотици и изчистване на гнойника. Тенонитът представлява възпалително заболяване на теноновата капсула. Причинява се от механична или оперативна травма, ревматизъм, грип, алергия и др. Заболяването започва с оток и зачервяване на клепачите и конюнктивата. За лечение се прилагат топли компреси. Лекува се основното заболяване с противовъзпалителни средства, кортикостероиди или антибиотици. Екзофталмът представлява изпъкване напред на очната ябълка. Най-често се причинява от увеличаване съдържимото на орбитата, вследствие на настъпил кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, ендокринни смущения, съдови промени и др. Енофталмът е хлътване на орбитата. Може да бъде вроден или придобит. При първия водеща причина е родова травма. Придобитият се наблюдава при фрактури на орбитата и при парализа на симпатиковата инервация като част от синдрома на Клод Бернар-Хорнер, който се характеризира с птоза, миоза и енофталм. При силно отслабване и при тежко обезводняване при стари хора може да настъпи също енофталм.
Заболявания на органа око Роговицата е първият елемент на оптичната система на здравото око. Тя е нежна тъкан с много особености и болестите, които я засягат, могат да доведат до сериозно увреждане на зрението, тъй като са от възпалително, дегенеративно и травматично естество. В кръга от заболявания на роговицата попадат: отокът; появата на везикули по нея- задържане на течност между епитела и стромата; инфилтрат на роговицата- възпалителен процес, съпроводен с болка, съзлотечене и фотофобия; васкуларизация- образуване на кръвоносни съдове в коронеята; роговични дегенерации, които са последица от възпалителни или други очни и общи заболявания, довели до израждане на клетки в някои или всички слоеве на роговицата, изразяващи се в мътнини; маргинална дегенерация на Териен (браздовиден кератит)- разпад на роговичната тъкан. При необратима повреда на роговицата, тя може да бъде подменена със здрава тъкан от трупен донор- трансплантация. Това се извършва с операция, наречена кератопластика. Заедно с роговицата, склерата оформя външната обвивка на очната ябълка. Заболяванията на склерата са най-често възпалителни (склерити) и нерядко са белег на общо заболяване (ставни възпаления, колагеноза и др.). Към болести на склерата спадат: склерит, еписклерит, екваториален стафилом и склеректазия. Склеритът се поделя в две групи- преден и заден. При предния се засяга част от склерата, разположена пред екватора на очната ябълка. Образуват се склерни стафиломи- възелчета, които са болезнени при папилация, поради засегнатите цилиарни нерви. При рецидивиращи склерити често се развива склерозиращ кератит и вторична глаукома. Причините за настъпването на задния склерит са същите като при предния. Характерно тук е слабо изразеното протрузио на булба, болка при движение на очната ябълка, болка при натиск върху окото. Може да се развие отлепване на ретината. Лечението се изразява в прилагане на кортизонов мехлем, суха топлина. Кортикостероди и противовъзпалителни средства се прилагат по общ път. Еписклеритът е възпалително заболяване на повърхностните слоеве на склерата. Протича едностранно под формата на повърхностен дифузен или ограничен инфилтрат, наричан склерна пъпка. Лекува се чрез прилагане на антибиотични и сулфонамидни капки, кортизонови капки локално. Втората обвивка на човешкото око е увеята (ирис, цилинарното тяло и хориоидея). Тя е натоварена с кръвоснабдяването на очните тъкани и производството на вътреочните течности. В зависимост от това коя от структурите е засегната от възпалителен процес, увеитите са: преден (ирит, преден циклит, иридоциклит), интермедиерен (парс планит, хиалит, заден циклит), заден (хориоретинит, ретинохориоидит) или панувеит. Най-често болестите на увеята са възпалителни- с локален или общ произход. От основно значение е разграничаването на възпалителните заболявания от неинфекциозните увеити. Причината може да е травма, токсично увреждане, да маскира развитието на вътреочен тумор или дегенеративен процес. Увеитите могат да се проявят само със субективно усещане за плуващи мътнини пред иначе спокойни очи. Заболяването най-често се превръща в хронично. При болни с нарушен имунитет херпетичният увеит може да доведе до пълна двустранна слепота. Основната цел на лечението е да се потисне максимално бързо възпалителният процес. Лечението включва прием на медикаменти- антибиотици, антивирусни препарати, противовъзпалителни средства и др. Задължително е приложението на медикаменти за разширяване на зеницата. При имуномедиираните увеити лечението включва локални и/или системни кортикостероидни препарати, а при тежки случаи и продължителна имуносупресивна терапия. Леките форми се лекуват само с очни капки. Едно от най-често срещаните очни заболявания, което се проявява обикновено след 50-годишна възраст и засяга огромен процент от хората, е катарактата (сенилна катаракта или старческо перде). Изразява се в постепенна загуба на прозрачността на лещата, дължаща се на промяна в белтъчния ѝ състав. Засяга се едното око, последователно и двете и много рядко и двете едновременно. За помътняването на лещата са необходими от няколко месеца до няколко години. Познати са две форми на заболяването- корова и ядрена катаракта, в зависимост от локализацията на измененията в лещата. При коровата, още преди оплакванията, в периферията на лещата при офталмоскопско изследване се наблюдават спицовидни помътнявания с върхове, насочени към центъра на лещата. Оплакванията се появяват, когато помътняването достигне зеничната част на лещата или когато се разпростре по задната част на кората ѝ. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно. В развитието си коровата катаракта преминава през няколко стадия. Кората на лещата последователно потъмнява, след това набъбва, изпълва се с водни цепки и мехурчета с течност, докато накрая консистенцията ѝ отново става хомогенна, намалява обема и прозрачността си и придобива сивобелезникав цвят. Последните признаци показват, че катарактата е в стадия на „узряване“. В този период е удачно да се предприеме операция. В противен случай заболяването преминава в стадий на „презряване“, като ядрото на лещата се утаява в долната част на лещената капсула. Тя дегенерира и става пропусклива за белтъците на лещата. Катарактата на ядрото на лещата се развива предимно у късогледи лица. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Развитието на ядрената катаракта е много бавно и продължава 4-6 и повече години. Лечението е оперативно и се изразява в отстраняване на помътнената леща и оптическа корекция за възстановяване на зрението. Естествената вътреочна леща се подменя с изкуствена. Операцията се извършва чрез ултразвуково разбиване на лещата, но не и с лазер. Освен старческата катаракта, съществуват и други форми на заболяването. Патологичната катаракта, която се развива в резултат като последица и усложнение на общо заболяване, е една от тях. Такава е диабетната катаракта, която се появява у млади диабетици с високи нива на кръвната захар. Тази катаракта узрява за кратко време и е двустранна. Отстранява се, едва след като трайно се стабилизира нивото на кръвната захар и под защитата на антибиотици. Токсичната катаракта се появява при отравяне с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол. Лъчевата катаракта се развива при излагане на очите под въздействието на различни видове лъчи: инфрачервени, рентгенови, радиоактивни и други. Електрическата катаракта се развива при удар от електрически ток. Характерно за нея е, че узрява за кратък срок. Честа патология са заболяванията на стъкловидното тяло. Симптомите са плуващи в зрителното поле мътнини и мъглявини. Най-важната „виждаща“ тъкан на окото е ретината. Увреждането ѝ от травми, съдови заболявания (артериална хипертония, захарен диабет), възпаления, възрастови дегенерации, могат чувствително и необратимо да намалят зрението и да инвалидизират човека. От съществено социално значение е и ретинопатията на недоносените деца, поради пожизнено инвалидизиращия характер на това заболяване. Успешно лечение се постига с лекарства и лазер.
Заболявания на зрителния нерв Най-честото заболяване на зрителния нерв е глаукомата. Основен патологичен механизъм за развитието на тази невропатия е високото вътреочно налягане, въпреки че последни изследвания показват, че болестта може да се развие и при нормални негови стойности, и лечението е насочено към овладяване на този показател. Под негово въздействие се развиват тъканни нарушения на зрителния нерв, които се проявяват с постепенно отпадане на зрителното поле. Болестният процес завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време. Натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, е по-висок от атмосферното налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и оттока на вътреочната течност. Тя изпълва предната и задната очна камера, като от задната преминава през зеницата в предната. Оттичането ѝ от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, разположени на различни нива. Те отвеждат течността във венозната система на предните венички на ресничестото тяло. Централната нервна система регулира продукцията и оттока на вътреочната течност по невро-рефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22мм живачен стълб. Стойности над 25мм се приемат за състояние на патологично повишено вътреочно налягане, а под 14мм- за намалено. Основното деление е на първична, вторична и конгенитална (вродена). Първичната, наричана още хронична, е характерна за възрастните хора и се изразява в запушване на вътреочните канали и повишаване на налягането. Тя бива откритоъгълна и закритоъгълна. Според СЗО всички пациенти над 40 години подлежат на ежегоден контрол на вътреочното налягане. Причинителят на вторичната не е стареенето. Обикновено е съпътствана от други заболявания. Може да бъде закритоъгълна, откритоъгълна, пигментна и други. Според функционалното състояние и нивото на вътреочно налягане глаукомното заболяване има две форми- застойна и проста глаукома. За застойната е характерно, че вътреочното налягане се променя остро, скокообразно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и понижение на зрението, поради оттока в прозрачните среди и потискане на нервните влакна. Окото е зачервено от застойното кръвонапълване, роговицата е оточна, зеницата е широка. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но в продължение на 10-15 години болестният процес прогресира и функцията на едното око отпада, а на другото око значително се уврежда. Болковите и зрителните оплаквания се появяват сутрин или след умора, след емоционални преживявания, престой на тъмно (кино, театър), след работа с продължително наведена глава, топла баня, както и при излагане на студ. Могат да се появят болки във веждата, долната челюст и областта на тила. Зрителните нарушения се изразяват в леко преходно примъгляване, преминаващо в значително и продължително намаляване на зрението. При простата глаукома болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. Освен това заболяването прогресира различно в двете очи. Нивото на вътрешното налягане не е много високо (около 35мм) и денонощните му колебания не са много големи (под 10мм). При изследване се открива отпадане на част от зрителното поле от страна на носа, но болният не усеща това, тъй като отпадналото зрително поле се компенсира от запазеното поле на здравото око. Затова много често глаукомата се открива при вече напълно ослепяло едно око, при случайно затваряне на зрящото. Обикновено такива болни си спомнят, че са имали нарушения в адаптацията към тъмно и светло, на което не са обърнали внимание. Характерна е появата на пресбиопични оплаквания. При всички форми и стадии на глаукома лечението цели нормализиране на вътрешното налягане и преустановяване на нарушенията в храненето на тъканите на окото. При леките случаи още в началото на болестта е достатъчно спазването на хигиенно-диетичен режим. Диетата трябва да бъде плодово-зеленчукова, без прекален прием на течности, с ограничаване на солените храни. Трябва да се избягва престой на силно слънце или нагряване. Използването на капки е най-разпространената лекарска практика, както и лазерното лечение, при което се прави малък отвор в окото, който да позволи оттичането. При по-тежки случаи се прилага минимално количество пилокарпинов разтвор. При пристъп, заедно с него и дехидратин, напоследък с голям успех се използват и осмотично действащи диуретици, включително манитол и глицерин. Полезна е и топлата баня на краката. Към формите на глаукома следва да се отбележи и детската глаукома. Тя се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането. Едни от признаците са сълзотечение и фотофобия (страх от светлина). При операция, предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Възпаленията на зрителния нерв могат да бъдат изолирани (засягащи само нерва) или в контекста на друго неврологично заболяване. При поставяне на диагноза неврит е правилно да се потърси друго заболяване от общ характер, като например множествена склероза. Тя е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност (фамилна обремененост). За първи път болестта е описана от Жан Шарко през 1868г. Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, причините остават не напълно изяснени. Различни теории посочват генетичната предиспозиция или инфекция, както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда. Наблюдава се силно изразен градиент на заболеваемостта по отношение на географската ширина. Така, при екватора заболяването се среща най-рядко, като честотата се увеличава по посока на полюсите. Затова и то е типично по-скоро за северно европейци, макар че в области, където болестта е често срещана, някои етнически групи са в нисък риск от развитие на множествена склероза- саами, туркмени, индианци, канадски хутерити, африканци и маори. Като ключов фактор в развитието на заболяването могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. То засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие, което повлиява на способността на нервните клетки да комуникират помежду си. Това причинява образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми. Множествената склероза се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените, като след 50-годишна възраст засяга еднакво и двата пола. Почти всички неврологични симптоми могат да съпровождат заболяването, като често се стига до физическа и ментална инвалидизация. Не съществува познато лекарство за множествена склероза. Лечението е насочено към възстановяване на функциите след пристъп, превенция от нови пристъпи и предотвратяване на трайната инвалидизация. Въпреки липсата на подкрепящи научни изследвания, много от заболелите се насочват към алтернативни методи на лечение. Средната продължителност на живот при засегнатите пациенти е с 5 до 10 години от останалата част на населението. В заключение може да се каже, че очните болести са социално значими и не бива да бъдат пренебрегвани, както от пациентите, така и от офталмолозите. Навременното им диагностициране и лечение са от съществено значение за здравето на всеки от нас. Профилактиката и превенцията, информираността и познаването на опасностите, които съществуват, са основните фактори, които могат да ни предпазят от нежелани увреждания и сериозни здравословни проблеми, застрашаващи една от основните ни връзки със заобикалящия ни свят, а именно- очите. Ползвани материали:
акад.Василева, П.- 2011г., Как се лекува окото при увеит?, в: http://www.24chasa.bg
http://apteka.framar.bg
http://www.doctorbg.com http://bg.wikipedia.org
Тагове:
Няма коментари
