Учебни материали :: Езикът- гордост и болка (съчинение разсъждение, БЕЛ, 7 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2013 16:34 - Езикът- гордост и болка (съчинение разсъждение, БЕЛ, 7 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 5027 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:31

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието родина, определя Вазов като горещ поклонник на родния език. За него е въпрос на чест да отстоява правото на българското слово да съществува и да се развива. В стихотворението си „Българският език“ той отхвърля хулите и клеветите срещу родната реч и с гордост и чувство на преклонение доказва силата, мощта и ценността ѝ. Контрастните чувства болка и гордост, които поетът изразява, доказват, че е истински българин. Той пламенно защитава и възторжено възхвалява родното слово, защото е свято, древно и е духовен мост между поколенията. То е изпълнило историческа мисия- чрез него са оцелели народът и неговият национален дух. Болката на Вазов се дължи на несъгласието му с охулването на езика и принизяването на духовната същност на народа. Твърдата позиция на родолюбеца срещу хулителите го подтиква да даде обет пред езика, че ще докаже неговата красота и творческа мощ. Това е достойно изпълнение на човешкия му, патриотичен и творчески дълг. Един от подтиците за изразяване на авторовата болка е чувството на възмущение, гняв, обида и горчивина от несправедливите обвинения към езика, че той е груб и неизразителен. Вазов не го възприема като орисан да изразява само груб брътвеж. Той протестира срещу опетняването и опозоряването му от свои и чужди, защото клеветите са отправени от неразбиращи и неспособни да оценят стойността на родната реч хора. Подтикнат от накърненото си чувство за справедливост, поетът укорява обвинителите в непознаване на собствения си език и богатството му. Така изразява болката си, че се отхвърля истинското, ценното и изконното- българщината. Вазов се чувства длъжен да защити българското слово. Загрижеността му за това идва от тревогата за бъдните поколения. Той разчита и се надява те да проявят разум, да се разграничат от невежите обвинители, да усетят красотата на родната реч. Реторичните въпроси, поставени в началото на стихотворението, чертаят образа на езика- мелодията на сладките му звуци, хубостта, мощта на гъвкавата му и звънлива реч, размаха и изразителността му. Освен красив, родният език е свещен. Той е речта на дедите, на миналото, в което са и мъките, и славата, и мъдростта на народа ни. Той е майчин език, език на родината ни, способен да изрази живота на народа- както дните му на позор и неправда, така и тези на слава и чест. Българският език е богат, звучен и мелодичен. Той изразява най-нежните тонове на чувствата и най-силните пориви на духа. Вазовият дълг да защити родното слово е и дълг на твореца. Поетите са съвестта на народа, затова авторът се чувства отговорен да приеме черния срам, хвърлен върху езика, за свое вдъхновение. Като защитник воин, той показва блясъка и красотата му, а творбата ме у горещ призив да се съхрани богатството му и да бъде предаден на бъдещото поколение. Гордостта и възхищението от българския език карат поета да даде обет да запази красотата му и тя да бъде приета от българите, които ще живеят след него. Създаването на творбата, посветена на родното слово, е най-яркото доказателство за изпълнението му. Вазов огласява болката си. Но и я преодолява чрез пламенната защита, породена от гордостта, че принадлежи на народ, способен да сътвори красив език като нашия. Той утвърждава достойното място на родното слово в съзнанието на народа. А то е такова, защото е връзка между поколенията и камбана, чийто звън отеква в народната памет и напомня, че езикът трябва да се пази и обогатява, да бъде изразител на българското съзнание и характер.

Нагоре