Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2013 19:34 - Героят от разказа „Ангелинка“ между детството и зрелостта (БЕЛ, 7 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 1208 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.05.2013 19:37


         Разказът „Ангелинка“ на Елин Пелин съчетава вълнението от тайнственото и непознатото, от мечтите и въображението. Той е посветен на встъпването в света на възрастните, на уроците на живота. Текстът представя идеите за добро и красиво, с които се сблъсква героят. Той е поглед към света на едно дванадесетгодишно момче, което израства под магическото действие на човешката обич. Водено от трепетни чувства, то познава силата на юношеската любов. Тя заличава представите му за реалност и сън и го въвежда в зрелостта. Авторът връща героя в детските му години чрез метода на ретроспекцията. Миналото е изпълнено с невинността и тайнството на първите изживявания. В него се преплитат горчивина и неземно щастие. Сирашката съдба на момчето го оставя в ръцете на настойницата му- леля Станка. С майчина грижовност и топлота тя потапя дечурлигата в света на въображението. Под нейно въздействие мислите им се отправят към вълшебния далечен град, в който живее леля Дъмша.  В спомените на момчето оживяват детските спорове за това кой е любимецът на всемогъщата и недостижима вълшебница. То не забравя и затаената завист в детските сърца, че Ангелинка неоспоримо е спечелила обичта ѝ. Това са мигове, в които героят получава първите си житейски уроци от разбиращата детската душа леля Станка. Това са уроци за доброто, красивото и справедливото. А мярка и пример за тях е светлият образ на леля Дъмша.  Способността да живее в мечти, подхранвана от настойницата му, е най-висшата добродетел на героя. Всяка събота той попада в плена на своето въображение сред чудото на планинските звездни нощи. По детски наивни и чисти са представите му за царицата на неговите фантазии- Ангелинка. Въздействието на вълшебните приказки на пастирите превръщат любимата му във врабче, ангел и златна пчела. Но красивите видения в нощите на страх събуждат у него копнежа да станат реални.  Сред забравата на бляновете героят преживява и разочарования. Той не е сред поздравените в наивното писмо на леля Дъмша. Срещата с реалността да бъдеш чужд поражда болка и горест. Момчето усеща в душата си тънката граница между щастието и тъгата. То не споделя радостта от общото оживление при подготовката за предстоящото посещение. Мисълта, че в празничния ден трябва да изпълнява задълженията си, засилва болезненото му страдание. Добрата леля Станка въздига рухналата кула на мечтите му. Тя връща увереността му и му дава поредния житейски урок- да не изоставя надеждите и да вярва в мечтите си, без да се предава в борбата с реалността. При срещата с леля Дъмша момчето показва своята плаха зрялост. Въпреки гротесковия ѝ и грозен вид, от погледа му не убягва добротата в очите ѝ. Жестът, с който изразява смирението и страхопочитанието си, показва, че разбира високата стойност на доброто. Още по-щастлив и възнаграден за мечтата по красивото е малкият мъж, когато се появява Ангелинка. Кавалерската му постъпка да поднесе цветя и да коленичи пред любимия образ е опит да изрази чувствата, които го вълнуват. Усещайки се слаб и недостоен, разтреперан и срамежлив, героят изпитва радостта от силата на влюбването.  Когато се връща в своите спомени, вече зрял и възрастен, героят все още е подвластен на възвишеното чувство. Защото именно то го е въвело в магията на юношеската любов- чиста и по детски искрена, а пътят към нея го е научил да цени доброто и красивото и го е направил мъж. 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2335132
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 130
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930