Учебни материали :: Защита и възхвала на славянската писменост (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.05.2013 12:07 - Защита и възхвала на славянската писменост (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 32789 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:22

„За буквите“ е една от най-загадъчните средновековни творби на старата българска литература. Тя поражда хипотези и за автора, и за времето на създаване, всяка от които основателна, но не и доказана категорично. Трудности създава и жанровото ѝ характеризиране. От гледна точка на литературата е определяна като полемика, на публицистиката- като апология, а на науката- като трактат. Не буди съмнение предназначението и целта на творбата: да защити славянската писменост от триезичниците и да аргументира правото ѝ на самостойно културно съществуване. „За буквите“ е композиционно изградена на принципа теза-антитеза. Съчинението отхвърля обвиненията на отрицателите по схемата „въпрос-отговор“. Чрез този риторичен похват авторът извежда тезата за културната равнопоставеност на народите, като се възправя срещу закостенелите вековни предубеждения. Той е не само демократично, но и патриотично настроен. Неговият патос увлича слушателите и читателите и убедително изразява идеите му. Създателят на творбата е личност с явни исторически и филологически познания. Те са основното оръжие, чрез което той оборва противниците на славянската писменост. Авторът поднася историческите факти такива, каквито са. Той обяснява естествено възникналата потребност от собствена писменост, която най-добре може да изрази мисленето на българите. Не скрива, че праведният Кирил съставя част от 38-те букви по образец на гръцките, а друга- според славянската реч. С това доказва, че нашето писмо не е чисто подражателско, а е в съответствие на гтвора на българите. Буквите ни не са по-различни от гръцките, които от своя страна следват еврейските - отбелязва авторът. С това ни нарежда до културите, допринесли за обогатяването на общочовешката цивилизация и определя нашето място в нея. Апологетът е изключително добре запознат с фактите около писмената, предхождащи славянските. Това личи от аргумента за точния брой на гръцките букви и от този, с който оборва тезата за трите изначални езика, а именно, че първи е сирийският. Авторът не отрича самобитността на всеки народ, изтъквайки различията им един от друг. В това той намира основание за самостойното съществуване на славянската писменост. Той целѝ да докаже уникалните черти на нашето писмо, които могат да допринесат полза за човешката цивилизация. На онези, които биха оспорили нашата азбука с аргумента, че буквите ѝ „…и сега още се нагласяват,…“, авторът се противопоставя с думите, че и гръцките са били толкова дълго уточнявани, че книжовниците са забравили създателите им. Тук е кулминацията на творбата, заредена с патриотичен патос: българските азбукарчета знаят и помнят името на Кирил- светият мъж, създал славянската писменост и превел свещените книги заедно с Методий. Това е най-силният от емоционална гледна точка аргумент, който авторът извежда срещу онези „окаяни и безумци“, които могат да оспорят правотата на народа ни да се самоутвърди. Като враг на фанатизма и догматизма, като човек с широк светоглед и явен хуманист, апологетът защитава славянските писмена от опонентите, защото разбира съдбовността на историческия момент. Той се възправя срещу настоящите и бъдещи хулители, които биха посегнали на съдбата на народа му, биха попречили на неговото бъдеще и биха могли да се превърнат в пречка за развитието му.
„За буквите“ е синкретична средновековна творба. Нейната цел е не толкова възхвала и идеализация. Тя е по-скоро съсредоточена върху утвърждаването чрез силата на научни аргументи, а не на художествена образност, на изконното право на един народ да има свой исторически път, своя съдба и свое бъдеще.

Нагоре