Учебни материали :: Лудостта- кривото огледало на нормалността (есе по философия, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2013 14:04 - Лудостта- кривото огледало на нормалността (есе по философия, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 10294 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 11:38

Светът, в който живеем, ни задушава с практичността си. Зад всяко явление стои причина, която го обяснява. Духът на рационализма определя живота ни. Приели сме коловозите за единствения възможен път, а това, което виждаме в близката далечина- за едничка посока, за едничка цел. Всичко, встрани от пътеката, оценяваме като ненормално. С етикета „луд“ е заклеймен всеки, който надхвърля рамките на общоприетото. Трудно е да бъдат разбрани хората с въображение и идеали. Непонятни са свободата и желанието им за живот. Затова се приема, че те изкривяват подредения свят. Хора като Дон Кихот са неудобни. Те не се вписват в кротките правила на ограничените и нормалните. Свободолюбивият им дух ги тласка към осъществяване на идеални и възвишени цели. Той им позволява да гледат на света с широко отворените очи на въображението. Подклажда в тях импулса на желанието за промяна. Обръща взора им към невидимото. Те повдигат завесата на привидното. Търсят смисъла и същността на живота. С поведението си предизвикват подигравките на присмехулниците. Скуката на еднообразния и лишен от възторг живот на еснафите ги подтиква да презират и унижават свободните и стремящи се към красотата хора. Всеки, който разкрие истината за бездуховното им и безсмислено съществуване, е осъден да бъде мразен и отхвърлян. За отегчените от живота си и от себе си Дон Кихотовците са огледало, в което съзират отразен собствения си образ, изкривен от неискреност. Естествена е реакцията им да отхвърлят нелицеприятната истина за себе си; да поискат да унижат този, който не е загубил вярата в доброто и желае да им я предаде; да покажат силата на безцелния си и спрял своето развитие свят; да пожелаят да контролират новото, различното, да го спрат, защото не го разбират. Причината за това е, че „нормалните“ се доверяват на разсъдъка, а т.нар. „луди“ следват чувствата си. Скованите от правила отричат вълнението и душевното безпокойство. Водени от страха, те живеят в изкуствено изградена сигурност. Липсва им смелостта на рицарите, волността и свободният размах на мисълта. И понеже в техния свят на ограничения и норми всичко е подредено и си има име, най-лесният път да отхвърлят свободните, хората индивидуалности, е да ги нарекат „луди“. Безумие като това на Дон Кихот не е диагноза. То не е душевно разстройство, което се нуждае от лечение. То е признак за мечтателство и идеализъм, простодушие и доброта. Лудостта е криво огледало за онези, които са се отказали да водят искрен и възторжен живот. Този, който я носи, все още има сърце, все още е открит, а душата му не е мъртва. Той не се е отказал да се вслушва в гласа ѝ и да различава истината от неистината. Ясно съзнава кой е и не пада духом, подобно Дон Кихот, който казва пред присмехулниците: „Да ме смятаха за глупав благородните, доблестните, великодушните…- почувствал бих го като незаличимо оскърбление, но да ме смятат безумец разни книжници, които никога не са вървели по пътеките на рицарството- пет пари не давам. Рицар съм и рицар ще си умра.“
Нормалните винаги заклеймяват творческите личности. Те са като трън в очите им, защото им напомнят, че има свят на красота и възможности, в който се живее пълноценно и без ограничения. Свят, в който сам градиш себе си- такъв, какъвто не само мечтаеш, а и можеш да бъдеш.

Нагоре