Учебни материали :: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2013 18:08 - „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 17931 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:58

„Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Чрез образите на Лазар Дъбака и дядо Корчан Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота. Признати от автора за хора с „похватни майсторски ръце“, двамата главни герои са свързани от странно приятелство. „Изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, които се осъществяват от „неуморните ръце“ на дядо Корчан. Работните инструменти не почиват цели дни, но когато работата свършва до половина, приятелите я изоставят. Недовършеният скелет на тепавицата така и не се превръща в дарак. Въпреки това, промяната в настроението на природата е творческо предизвикателство за неспокойния дух на двамата герои. Така появилата се суша става причина воденичарите да скроят нов план, в който да вложат своите сили. От внезапната младежка шега на Дъбака се ражда идеята за ветрената мелница. Дон Кихот е героят, който се бори с ветрени мелници. Начинанието на Лазар Дъбака е не по-малко „ветрено“, както сам казва авторът, но то също е водено от стремежа към творческо осъществяване и активен живот. С неспирен труд и увлечение изобретателите от разказа „Ветрената мелница“ се стремят да реализират идеята си. Изпълнени със сили и надежда, те не обръщат внимание на заядливите подигравки на съселяните си. Но и този план се оказва неосъществен. Мелницата заприличва на „зъбато чудовище“ и убежище на тъмни духове. Скелетът ѝ е знак за това, че важна е не целта и постигането ѝ, а жадният стремеж към нея, защото животът е начало и вечна промяна към нея. Съзидателната сила на Лазар Дъбака и дядо Корчан сякаш сплашва сушата. Всемогъща като тази на самия Бог, тя става решение на проблема. В небесния хоризонт се появява облак и за хората от селото настава празник. На върха, където се строи мелницата, се извива хоро като на сватба. В природата на българина е не само да се труди и страда от непосилната полска работа, но и да се весели. Смехът, песните и танците му са не по-слаба проява на любовта му към живота.
Поведението на Христина, внучката на дядо Корчан, е израз на младостта и жаждата за живот. Осемнадесетгодишната девойка е закачлива, необуздана и игрива: „Каква е дива кокошчица!“- възхищава се на непокорството ѝ Лазар. Нейната поява води до кулминацията на разказа, когато тя се обзалага с младия воденичар да го надиграе в ръченицата.
В този момент в най-силна степен е предадена красотата на българина. По време на танца Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“. Дъбакът е „елен“, а движенията му „чудни“. Героите се носят, ситнят и се дебнат един друг.
В лудата надпревара между мъжкото и женското начало прозира красотата. Земното и небесното се борят за надмощие чрез средството на танца, който също е вид творчество като изобретяването. То е израз на човешката душа, а победата на Лазар го показва и като потребно, за разлика от изоставените недовършени строежи, служещи за убежища на змии и гущери.
Силата на творчеството е надмогната от друга творяща сила- тази на любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар и дава нова посока в живота му.
С този разказ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Той обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава начало и води към промяна.

Нагоре