Учебни материали :: Патриотичният патос на Паисий в диалог с поколенията (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2013 16:07 - Патриотичният патос на Паисий в диалог с поколенията (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3427 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:56

„История славянобългарска“ е началото на онзи зов, който свързва миналото и настоящето на българите и отправя взор към бъдещето им. Творбата изразява болката на автора по род и родина, неговото силно желание да вдъхне вяра на народа си, че има право на духовно и културно битие. Паисий се стреми да събуди у своя читател разум за ползата от познаването на своята история. Патриотизмът на автора хвърля мост към националното съзнание на настоящото и на бъдещите поколения. Той знае, че духовното узряване е дълъг и мъчителен процес и се надява неговата творба да го подхранва. Като идеал на българското Възраждане, над всичко Паисий поставя чувството си за дълг към народ и общество. Той се чувства отговорен пред българите да буди чувството им за историческа памет. Макар, както сам казва, да не е учил нито граматика, нито светски науки, авторът оценява опасността от негативните процеси на отродяване и чуждопоклонничество. Страхувайки се от загубата на паметта за славното минало, се заема с нелеката задача да го припомни и възвеличи. Знае, че всяка земна власт е преходна и носи суета, но приканва читателя да се уповава на Божията промисъл. Патриотичният повик на възрожденеца звучи и от съчетаването на гражданска, политическа, църковна и културна история в неговата творба. Паисий обяснява историческото развитие с мотива за повторяемостта. Това трябва да събуди мотивацията у читателя, че славното ни минало е знак за славно бъдеще. Те са, които ни осигуряват място в световната, славянската и византийска култура. Паисий не е никак обективен. Неговите романтични и публицистични изблици, пристрастието при тълкуването на фактите целят единствено да съградят емоционалната историческа памет на българина. Защото само тя е способна да надскочи времето. Идеализацията и лирическите струи са лесно усвоими от читателя от всяка епоха и хилендарският монах знае това. В историческия разказ присъстват всички факти, които са повод за национална гордост: подвизите на Крум и Симеон, възстановяването на Втората българска държава от въстанието на Асен и Петър. Макар в робство, народът ни е видян от Паисий като твърд и устойчив на трагичния жребий, пазещ своята вяра и оцеляващ в тежките обстоятелства. Историята на Паисий прави опит да съедини миналото с настоящето и да даде перспектива за бъдещето на своя народ. Предвид тежката робска съдба, авторът насочва погледа на своите читатели към духовното минало, което трябва да окуражи и сплоти народа и да го превърне в нация. Патриотизмът на монаха е пряко обвързан и с европейските тенденции за издигане и утвърждаване на народностните белези- род, език, история. Затова и Паисий не пропуска да изтъкне факта, че българите са първи сред славяните, които са покръстени и имат своя писменост. Със своето родолюбие Паисий се представя като духовен учител на своя народ. Като будител за българите, той ги кара да не се съмняват, че имат бъдеще. То се осмисля от вековната им славна история, а само тя може да превърне държавата им в силна и славна. Чрез своя патриотизъм Паисий провежда европейската национална идея и ни приобщава към цивилизования и развиващ се свят- една модерна и актуална амбиция и днес.

Нагоре