Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2013 14:49 - Материал за матура (1 - Христо Ботев)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 17359 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.05.2013 10:25


Христо Ботев(1848-1876) „Майце си”(1867г.): Стихотворението е изповед към майката и обръщение към самия себе си, към своята съвест. Основно чувство: изразени са полярни чувства- лирическият герой е раздвоен между обичта си към майката и дълга към Родината. Образи: персонифициране на родината в образа на майката. В него личи влиянието на народната песен. Използвани са характерни за нея думи и диалекти (мале, пела, клела, имане, тлея, страдна, горкана и т.н.) Чувства се негласният укор на майката за избора на героя- пътят на смъртта. Той се опитва да мотивира поведението си.  Героят е самоосъзнала се личност, готова да извърши саможертва в името на свободата на своя народ. Разбира, че тя е единственият му довереник и човек, който може да го разбере неговите мечти и мисли, страданието му за народна правда. Тя е негов съмишленик и изповедник, защото той няма другари, с които да сподели тайните на душата си. „Към брата си”(1868г.): Стихотворението е обръщение към брата по идея. То е отправяне на укор към онези, чиито сърца не милеят за свободата на Отечеството. Основно чувство: болка от безчувствеността на „глупци неразбрани”. Обич към род и родина и желание да се отзове на народния глас. Тема: неразбирането и народната апатия, причина за продължаващата робска агония.Стихотворението разкрива образа на лирическия герой като изгарящ в собствените си бурни чувства, представя го като човек с млада и буйна кръв. Той страда и плаче над народния гроб печален. Дори брата, към когото се обръща е ням и глух за болката на страдащите роби. „На прощаване”(1868г.): Стихотворението е под формата на драматичен и напрегнат диалог с майката. Основно чувство: болка от раздялата, но и готовност и решителност в избора на своя път. Тема: народният борец заявява съдбата си като саможертва в името на свободата. Образи: майката, либето, братята, песента, смъртта. Лирическият герой се опитва да внуши правотата на избора си и да спечели съпричастността на майка си. Той оправдава решението си с факта, че битката е в името и на близките хора, а не празна кауза. Въпреки това, търси майчината прошка и разбиране. Представени са две картини като възможен изход от борбата. В случай, че е мъртъв, майката е тази, която трябва да предаде неговия завет на братята му; да чуе песента, в която ще бъде обезсмъртен. Героят е спокоен, че ще има кой да жали за него. Стигне ли жив с напетата си дружина, да бъде посрещнат с цветя и целувка, а самият той ще прегърне либето си. Наградата, на която се надява героят е да остане в паметта на народа: „умря сиромах за правда, / за правда и за свобода…” . „Елегия”(1870г.): Жанрът на творбата е зададен в самото заглавие: елегия (творба, в която се разкрива тъжно, мрачно, трагично настроение). Това определя и основното ѝ чувство. Тема: нерадостната робска участ на народа. Образи: на робството, представено чрез робската люлка (символ на опиянението на народа и заспалото чувство за желание за свобода), дълбокия сън, от който трябва да се събуди народното съзнание, оковите, в които народът е окован, кръста на народното страдание, който е „забит в живо тело”, ръждата, прояла и без това оглозганите кости и смокът (олицетворение на поробителя), който изсмуква жизнените сили на народния живот. Характерни за творбата са библейските паралели- българите са измъчвани, подобно Христос, и жертви от страна на национални предатели. Тя е богата на реторични въпроси и възклицания. Стихотворението е заредено с критичния дух на Ботев, който безмилостно отправя укор към пасивността на своя народ. „Борба”(1871г.): Стихотворението е заредено с критичния патос на Ботев. Основно чувство: болка, ненавист, гняв, възмущение. Тема: фалшивият хуманизъм, заключен в религиозните повели за търпение, кротост и подчинение. Образи: религията и нейните поклонници и последователи, борбата. Лирическият говорител оспорва учението на църквата и основните християнски ценности, една от които: „Бой се от Бога, почитай царя!”. С ирония и сарказъм той разобличава несъстоятелността на това твърдение. Той хвърля обвинение срещу водачите на народа- чорбаджии, свещеници, учители, журналисти. Упреква ги, че са поклонници на богатството, на материализма и не водят народа в посока на национално освобождение от мъчителите му. Ботев разобличава света като прогнил и следващ лъжата, тиранията и злото. Именно в това „царство кърваво, грешно,” той вижда да кипи бъдещата борба. Финалът: „Ще викнем ние: Хляб или свинец!” е израз на убедеността на героя, че този „свещен конец”- свещен завършек на народното мъчение, ще се осъществи. Той е доказателство за разбирането на Ботев, че революцията е изходът от робското положение на българския народ. „До моето първо либе”(1871г.): Стихотворението е обръщение към либето. Основни чувства: контрастни- силна обич към родината и омраза и скръб спрямо всичко друго. Тема: отказ от личен живот и пълно отдаване на народната борба. Образи: песента (любовната и песента на народното страдание), плачът на сиромасите, сърцето на героя („и сърце зло в злоба обвито”), апокалиптичната битка- земята гърми и тътне от предсмъртни песни, бурята кърши клонове, а сабя ги свива на венец, зинали са долове и пищи зърно от свинец. Творбата  е интимно-лична равносметка и призив към любимата да бъде съпричастна към идеята за свобода, в която гори лирическият герой, или да го остави. В това се вижда надмогване на личните чувства, жертването на правото на личен живот в името на висшето благо- народно спасение от робството. Пред картините на народното страдание изгубват смисъл младостта, любовта и красотата.Характерни са императивните- повелителни форми: остави, забрави, махни, запей, използвани в обръщението към либето. Те изразяват вече взетото решение на лирическия герой да посвети живота си на националната кауза. „Хаджи Димитър”(1873г.): Жанр: ода (стихотворение за възхвала) и балада (творба, в която идеята е предадена с помощта на митични и легендарни образи, опира се на фантастичното и невероятното). Реалното и нереалното се преплитат. Основно чувство: преклонение пред величието и подвига на героя. Тема: възвеличаване героизма на юнака. Поставен е в митичното пространство на Балкана, където агонизира и страда героично, което подчертава подвига му. Основни образи: митичният герой- юнакът; природата- тя е статична, застинала, подчертава страданието; митични животни, загрижени за юнака- орлица, вълк, сокол, самодиви. Композиция: кръгова- финалът е аналогичен на началото, за да подчертае суровата действителност и болката, която изпитва юнакът. Център на творбата е знаменитата строфа: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небе, звяр и природа, / и певци песни за него пеят…” Тя извежда и идеята на творбата- безсмъртието на героя. Като цяло, одата се отличава със забележителното художествено майсторство на Ботев и живописния му стил при изобразяване природната картина, приета за класическа в литературата ни: „Настане вечер- месец изгрее,…”  „Моята молитва”(1873г.): Със заглавието на творбата си авторът сякаш предупреждава, че това е лично, съкровено верую. Основно чувство: силна любов към идеала и омраза към всичко, което е в противоречие с него. Героят декларира своя атеизъм директно и отхвърля християнския Бог- това е и темата. Заедно с това заявява вярата си в разума и свободата. Неговият Бог е личният Бог- този, който е в сърцето и душата. Творбата е израз на личните позиции и отношение на лирическия герой. Съдържа обръщението на лирическия герой Бог да вдъхне свещената вяра в осъществяването на свободата, да подкрепи и него в святото дело. Основни художествени похвати: анафори (повторение на „не ти”), антитеза („а ти”), обръщения, епитети, глаголи. Финалът е отново израз на мечтана славна смърт. В него са вплетени вярата, жертвоготовността и скромността.       „Обесването на Васил Левски”(1875г., някъде и 1876г.): Последното отпечатано Ботево стихотворение. Жанр: елегия. Под формата на диалог с родината. Основно чувство: мъка, тъга, болка, отчаяние. Тема: смъртта на Васил Левски. Образи: майката родина; гарванът; псета и вълци, виещи в полята; жени и деца, страдащи за едничкия син на България; зимата- образ на скръбта и безнадеждността; плачът на майката родина; песента на зимата; бесилото, което е черно. Ботев изгражда богата на звукове и черни краски представа за смъртта на героя на България- Левски, с помощта на алитерация- натрупване на съгласни и съчетания „гр”, „хр”, „тр”, повторения на звукове „с”, „в”, „р”; на асонанси- повторения на гласни „а”, „о”, „е”. 


Тагове:   материал,   матура,   Христо,   ботев,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027303
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031