Учебни материали :: Материал за матура (4

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.05.2013 15:15 - Материал за матура (4 - Пенчо Славейков)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 13298 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.05.2013 15:35

Пенчо Славейков (1866-1912) “Cis moll”(): Заглавието се превежда като: „До диез минор” (музикален термин). Жанр: философска поема. Творбата е посветена на творческия подвиг на оглушалия композитор Бетховен, който е и основният герой на творбата. Изследва се душата на артиста. В трагедията му авторът проектира драматизма на собствената си жизнена съдба. Бетховен е оглушал за хармонията, но това не го спира да изпълни духовната си мисия на творец. Поемата е с епиграф: „So pocht das Shicksal an die Pforte”- „Съдбата чука на вратата”- лайтмотив на петата симфония на композитора. В началото на творбата Бетховен е представен, изправен до прозореца сред картината на прекрасна лятна нощ, но композиторът не забелязва красотата ѝ. Той не чува звуците ѝ. Между него и света има преграда. Тишината обгръща живота му- затова и поетът насища текста с повторения: „тихо застана”, „тихо отдръпна се”… Но тя е прекъсната от вихъра на звуци от рояла на музиканта. Използван е контрастът между тишина и звук, за да се подчертае драматизмът. Музиката спира и отново героят е обхванат от мрачни мисли. Следва монолог на героя, в който се сравнява със слепец, потънал в безпросветна нощ. Само музиката е смисълът на живота му. Слънце, музика и живот са синоними за него. Образът на съдбата прераства в образа на смъртта, която е като призрак. Бетховен се възправя срещу нея с музиката и творчеството си. Лирическият герой стига до прозрението, че не със сетива човек възприема света, а с душата си. И тук идва сравнението с великия Омир, притежавал духовно зрение. Преживявайки душевни страдания и изправяйки се пред множество въпроси, творецът намира отговор за тях- че човекът и творчеството живеят чрез всемогъщия дух. С това авторът на творбата намира философско разрешение на трагизма на човешкото съществуване. В страданието човекът постига откровението на истината. Достигнал това прозрение преди смъртта си, Бетховен започва да свири, намирайки в това покой за душата си. Тази музика остава неразбираема за ученика му, влязъл в стаята, който приема учителя си за обезумял и си задава въпроса дали не е открил нов закон на хармонията. Във финала Бетховен е сравнен с Прометей, запалил хората с небесен пламък. Героят е преминал през хаоса на душата си и през смъртта постига своето безсмъртие в творчеството. „Ни лъх не дъхва над полени”(1906г.): Стихотворението е част от цикъла (лирическата сбирка) „Сън за щастие” от същата година. Жанр: лирическа миниатюра,пейзажна лирика, пейзажно стихотворение. Основно чувство: жизнерадостно, но и меланхолно настроение, светла тъга. Както повечето стихотворения от цикъла, и това се отличава със съзерцателност и вглъбеност. Лирическият герой копнее съня на своето щастие. Търси душевен покой и успокоение. Картината е застинала и тиха- природата е притихнала, лишена от обичайните движения и шумове. Състои се от три строфи. Изразява моментно настроение- отражение на временно душевно състояние. Заедно с това е и философско обобщение на стремежа на душата към сливане и покой.
„Спи езерото; белостволи буки”(1899г. най-напред в сп.”Мисъл”, а след това става част от „Сън за щастие”): Жанр: лирическа миниатюра, пейзажно стихотворение. Представлява изписана изящно, в спокойни, меки линии и багри природна картина. Наситена е със съзерцателния дух на поета. Основно чувство: настроение на душевен мир, вътрешно углъбяване и хармония, настъпили след буря, разтърсила душата на поета. Внушението на творбата е за пълен покой и сън- езерото спи. Характерен е мотивът за отражението и сенките. Цари тишина и се чува само лекият шепот на дърветата. Природата е замряла и застинала. Водата в езерото е неподвижна, смущавана само от някой отронил се лист. Финес на рисунъка и дълбочина на настроението.
„Самотен гроб в самотен кът”(): Заключителната творба в „Сън за щастие”. Основно чувство: минорно. Основен мотив: самотата и краят на един човешки живот. Композиционна рамка: оформя се от рефрена: „Самотен гроб в самотен кът”. Творбата е наситена с мистицизъм, пустота, гробно мълчание и безмълвие. Образи: гробът (носи усещането за край); пустинята- символ на безмълвие, вечност, безкрайност; смъртта; любимата. Многократното повторение на епитета „самотен” и на думи със същия корен внушават чувството за изолираност, безвъзвратност на отминалия живот на несретника. Въпреки това метонимията „милвана ръка”, която замества образа на любимата, е знак за тлеещия спомен и за незабравата. Липсват жизнеутвърждаващите тонове и жизнерадостта от свежестта на природата. Въпреки трагичността, е изведена идеята за вечния човешки дух, за живота след смъртта.

Нагоре