Учебни материали :: Материал за матура (14

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2013 10:18 - Материал за матура (14 - Димитър Димов)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 11249 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.05.2013 10:20

Димитър Димов(1909-1966) „Тютюн”(издаден в 1951г., а след критика и преработка излиза във втори вариант през 1954г., върху който са нанесени нови поправки и е отпечатан отново през 1955г.): Най-дискутираната книга през 50-те години на ХХ век. Жанр: роман. Тема: самотата на личността в капиталистическия свят и разпадането на нравствените устои на човека под натиска и властта на парите; конфликтът между света на олигарсите и този на комунистите- сложността на отношенията в тази класова борба в периода преди и след Втората световна война. Образи символи: тютюнът и тютюневият концерн „Никотиана” като символи на моралната деградация на човешката личност, на изгубването на истинските стойности в живота. Герои: разпределени са в три групи: „князе на тютюна” и членове на висшето общество- Борис Морев, ген. Марков (шеф на „Никотиана”), Костов (гл. експерт на „Никотиана”), Баташки, Спиридонов (шеф на „Източни тютюни”) и г-жа Спиридонова, Барутчиев („Източни тютютни”), Буби и жена му, татко Пиер, Зара (любовница на Спиридонов), Мария (дъщеря на Спиридонов), Бимби, Коен („Немски папиросен концерн”), Кнор (д-р на „Немски папиросен концерн”), Тодоросян („Джебел”), Папазов (гл. експерт на „Джебел”), граф Остерман, Торосян, Хайлборн, Кршиванек, барон Лихтенфелд, Прайбиш, фон Гайер, поручик Ценкер, майор Фришмут (счетоводител), Чукурски, Груев (гл. експерт и съдружник на Торосян), Тренделенбург; Адлер, г-ца Дитрих, Кондоянис, Малони (италианец, на чието име ще се прехвърля фабриката на Конодоянис); комунисти- Павел (по-големият брат на Борис), Стефан (по-малкият брат на Борис), Лила, Шишко (баща на Лила), Лукан, Макс Ешкенази, Динко (братовчед на Ирина), Елка (сестра на Динко), Чингис (състудент на Ирина, левичар), Йосиф, Спасуна, Варвара, Блаже Николов, Фитилчето, Стоичко Данкин, Цветана, Анастас, Симеон, сарачът Яко, Мика, Малек, ветеринарният лекар, Мичкин, Ляте (македонец); неутрални- Атанас Чакъра, Ирина (негова дъщеря), безработните интелигенти- аптекари, лекари, Кристало, Аликс (двегодишното дете, което Костов иска да осинови). Сюжет: Действието започва някъде към втората половина на 20-те години и завършва с 9.ІХ.1944г. Плахата и затворена гимназистка Ирина и дъщеря на Чакъра, живееща в малко градче, обозначено като Х., в което основно препитание е отглеждането на тютюн, среща амбициозния син на Редингота- син на смахнатия местен даскал- Борис Морев. Стремейки се към живот, изпълнен с лукс и екзотика, тя завършва медицина и става любовница на Борис, когато той е все още женен за Мария, отворила му пътя към висшето общество и „Никотиана”, която той наследява след смъртта на баща ѝ. Самата Мария е психично болна и умира, а любовта на Ирина я кара да забрави строгите морални принципи и норми и да се подчини на влиянието и властта на Борис. Макар и отвратена от търговските операции, от трезвия му ум, работещ за печалба, отчуждена от род и семейство, тя остава в този свят на лицемерие, фалш и пари. „Никотиана” отнема човешкия облик на героите, пречупва нравствената им воля и кара Борис умишлено да тласне Ирина в ръцете на фон Гайер. Сега тя вече е убедена, че живее сред хищници, в чийто свят победител е този, който е забелязал слабостта на другия. Неспособна да се върне назад, героинята решава да се бори, за да се самоубие в края на романа, съзнала собственото си падение и цинизъм. В желанието на Борис да властва чрез силата на парите е разкрита обречеността на света на олигарсите. Той е илюзорен, както и свободата, която предоставя. Героят умира на 36 години, сам, на чужда земя, изоставен от всички. Всеки от героите, свързан с „Никотиана” има нещастна съдба. Заради нея загиват Спасуна и Чакъра. Заради нея умират и Костов, и Борис, и Ирина. Тя тегне като самата съдба над живота на героите. Опустошението, на което ги обрича, символизира невъзможността за постигане на човешко щастие по пътя на моралните и нравствени компромиси. Това се опитват да утвърдят героите от противоположния лагер. Антиподи на Борис и Ирина са Павел и Лила, както и всички герои от партизанския лагер. Те се отличават със своето самоотрицание и всеотдайност, с моралните си добродетели и жертвоготовност.

Нагоре