Посочени са някои от тропите и фигурите по класификацията на Аристотел и неговата „Реторика“, като са подредени по азбучен ред. Ползвани са и интернет източници, които са в края на 4-та част.     На звуково равнище:   Алитерация- натрупване на съгласни и групи съгласни (Пр.: "Трясък / оглася планини, полета- / земя трепери… Град! – парчета – / яйце и орех… Спри… Недей… / Труд кървав, боже, пожалей!"- „Градушка“, П.К. Яворов)
Амплификация- синонимно натрупване

Анафора- повторение на думи или изрази в началото на два или повече последователни (или съседни) стиха или изречения (Пр.: "Запей и ти песен такава, / запей ми, девойко, на жалост, / запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост, / как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица..."- „До моето първо либе“, Хр. Ботев)  Звукова анафора- всички основни думи започват с един и същ звук (Пр.: "лунния лик да лови"- "Трепват невидими струни", Н. Лилиев)   Анепифора- началните звукове от първата дума от първия стих и последната от втория (Пр.: бъди… / беди); повторение на цял стих или изречение от началото на първия стих в края на втория (Пр.: Ротата се завръща… Неговата рота.)   Антиметабола- думите от първия стих се повтарят в обратен ред във втория- (Пр.: като подобие на антиметабола може да се оприличи стихотворението на Яворов „Две хубави очи“)     Асонанс- натрупване на гласни (Пр.: "Настане вечер, месец изгрее, /  звезди обсипят свода небесен, / гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен."- „Хаджи Димитър“, Хр. Ботев)

Елизия- изпадане, изпускане на гласни (Пр.: веч, кат)               Синкопа- изпуснатите гласни са без ударение (Пр.: к`ъвто, страданьето)   Епанадиплоз- в началото на стиха се повтарят словосъчетания от предходния стих   Епанадоз- повторение на думи, чийто смисъл се обяснява (Пр.: наглите пламъци, такива пламъци, които…)   Епанастрофа- стихът или строфата започват с изразни форми от финала на предишния стих или строфа   Епанафора- свързващо повторение, последната дума или израз в един стих се повтаря в началото на следващия, анастрофа (Пр.: "отразява ведросини, / ведросини небеса."- „Съмна в сънните градини“, Н. Лилиев)  Звукова епанафора- началните звукове на последната дума от първия стих и първата от втория стих (Пр.: …на нощта: / недейте)   Епентеза- вмъкване на гласни (Пр.: химън, вм. химн) или удължаване на думата (Пр.: ази)   Епифора- повторение в края на стиха (Пр.: "Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха!"- „Тихият пролетен дъжд“, Н. Лилиев) Звукова епифора- завършващите думи в последователните стихове започват с една и съща съгласна или звуково съчетание (Пр.: "чело за гръм грядущ открил"- "На младия", Т. Траянов)   Етимологична фигура- повторение на еднокоренни думи (Пр.: "Ден денувам – кътища потайни / нощ нощувам – пътища незнайни"; „Хайдушки песни“, П.К. Яворов)  Плеоназъм- Пр.: Случайните случки случайно се случват   Зев- Пр.: „Отишла е и я е изяла“   Зевгма- думата, която образува еднотипно синтактично словосъчетание, се употребява в едни от тези словосъчетания, а в други се изпуска, като се приема, че се подразбира; възприема се и като стилистична грешка, като нарушаване на закона на логическото тъждество (Пр.: Дойде дъждът и отрядът на червеноармейците.)   Кинетична инструментовка- натрупването на гласни и съгласни създава впечатление за движение и развитие   Мезоепифора- повторение в края и в средата   Мезофора- повторение в средата на изречението (Пр.: "Ледена стена - под нея съм роден. / Стъклена стена - отвред съм обграден. / Хладната стена - замръзва моят дих. / Вечната стена - с глава я не разбих."- „Ледена стена“, П.К. Яворов)   Метабола- дума или израз се повтарят след няколко думи, с цел да се подчертае значението им- (Пр.: "Пролет моя, моя бяла пролет..."- „Пролет“, Н. Вапцаров)   Ономатопея- звукоподражания (Пр.: "Трак-чук, жан-жин, трака-чука!"- „Калиопа“, П.К. Яворов)   Прозодия- съвкупност от езикови елементи, които изграждат ритмико-мелодичната страна на стиха- интонация, дължина, краткост   Симплок- преплетено повторение (Пр.: на края на града, на края)   Спирално повторение- краят на последния стих се повтаря в началото на следващия: (Пр.: "Заплакала е гората- / гората и планината...;- народна песен; "...че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник..."- „На прощаване“, Хр. Ботев)