Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2013 21:19 - Как се пише ЛИС? (в пет стъпки)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 49426 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.09.2013 11:59


     Най-лесно е, когато разполагаме с готов план. Ако случаят е такъв, работим по него, сглобявайки опорните точки в единно цяло.

      При всички случаи, е необходимо да се познава произведението.

1.Част от предварителната подготовка е запознаването с текста- време на създаване; принадлежност към определено течение (модернизъм, символизъм, авангардизъм, експресионизъм и т.н.), тъй като от това произтичат много от особеностите на текста; жанр на творбата (поема, ода, повест, разказ и т.н.), които определят авторовите похвати, образност и език; теми; идеи; основно чувство и образи (ако е поетически текст). Обикновено този предварителен етап преминава в лекционните часове или в часовете за упражнение и за успешното създаване на ЛИС е необходимо да не са били пропуснати, защото това би довело до затруднения при писането.

2.Анализ на заглавието.
     Правилното вникване в съдържанието на заглавието на ЛИС е, може да се каже, половината от работата по съчинението. То ни дава ключа, който ще ни позволи да разгърнем мисълта си и да открием онези важни моменти от разглеждания текст, които ще осмислят съчинението ни, както и ще ни насочат към формулирането на тезата.
Примерен анализ: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина. В конкретния случай заглавието на съчинението поставя само един проблем за разглеждане- трябва да се представи един от разказите на Елин Пелин като разказ, в който главна тема е тази за жизнелюбието. Уточнено е, че става дума за жизнелюбието на българина. Това ни насочва към необходимостта да се достигне едно по-широко обобщение и да се разгледат героите като типизирани характери, като представители на тази национална черта.
    Хубаво е да си отговорим на въпроса кои са героите в творбата, които са олицетворение на тази черта, и по какъв начин- с кои свои действия или убеждения, я изразяват и доказват, че я притежават. Познаването на съдържанието на творбата особено помага. Затова е и задължително като предварителна подготовка. В разглеждания разказ това са дядо Корчан и Лазар Дъбака- от една страна, като образи символи на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота в творчеството. От друга страна, това е Христина, която танцува заедно с Лазар един от националните ни танци- ръченица. Чрез надиграването, празника и веселието, чрез красотата на своята младост те изразяват своето жизнелюбие и стремеж към осъществяване на любовта и постигане на радост от живота. С този анализ сме конкретизирали и тезата- остава ни само да я формулираме и оформим с две-три изречения. Тези заключения пък от своя страна очертават двата основни момента от композицията на разказа, които ще представляват двете основни ядра, около които ще изградим доказателствената- аргументативна, част на съчинението: творческите пориви на дядо Корчан и Лазар и моментът на надиграването между Лазар и Христина, които ще трябва да проследим.
   От тук следват две възможни посоки- да преминем към увода или да формулираме тезата. Ако решим да следваме строгата последователност на съчинението, би трябвало да се насочим към първата. Съществува и друг вариант, който за някои е по-нормалният ход, а именно- да напишем тезата, а увода да добавим чак накрая. Въпрос на лично предпочитание, на стил на работа, на навик и т.н. Аз лично, оформям приблизително тезата си, защото тя е нещо като център, около който се изгражда всичко останало и ми дава пълна яснота за какво ще пиша, но първо записвам увода. Както и ще постъпя в настоящия момент.

3.Увод.     Казахме вече, че анализът на заглавието маркира основните моменти в съчинението. Казахме, че „Ветрената мелница“ е един от разказите на Елин Пелин, които утвърждават национални черти. Следователно, можем да започнем с това в увода- да посочим творбата като част от кръг творби на певеца на селото, в които той се съсредоточава върху национално характерологичното, и да представим жизнелюбието като нравствена добродетел на народа ни. Втори вариант: бихме могли да го обвържем и с мечтателството като стремеж за постигане на удовлетворение от живота; да говорим за хедонизма (хедонизъм- способност за извличане на удоволствие от живота) в творбата. Трети вариант (може да бъде наречен „стандартен“): за Елин Пелин като „певец на селото“ и за жизнелюбието като част от тази негова голяма тема. Четвърти вариант: връзка и тълкуване на заглавието на разказа. То съдържа, носи и предава идеята за мечтателството и стремежа на българина към сътворяване, към изграждане на свят, различен от ежедневието, който носи наслада и удовлетворение.            Примерен увод: „Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Стремежите им ги разкриват като обичащи живота и всички блага, които той предлага. С това авторът утвърждава хедонистичното начало в света и разкрива умението на българския селянин да изживява и пресъздава красотата.

3.Формулиране на тезата.       Всъщност, тя ни е почти готова, благодарение на извършения от нас анализ. Остава ни само да я запишем и оформим. Последните три изречения от увода са подготвили прехода към тезата, в която представяме героите като изразители на жизнелюбието. Той може да се направи и с отделно изречение, изведено на нов ред. При мен обаче се получи естествено и няма рязка граница между двете части на съчинението и не ми е необходим преход. Разбира се, съществуват варианти.          Примерна теза: Чрез своите герои- Лазар Дъбака и дядо Корчан, Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака. Те откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са главни носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота.    Видно е, че тезата е разделена на две, с което очертава и двата ключови момента от изложението на съчинението. В нея се съдържат двете му подтези- творчеството, изобретателският дух и майсторлъкът като израз на жизнелюбието на героите, от една страна, и красотата им в изкуството на танца- от друга.

4.Изложение / Доказателствена, аргументативна част. Примерна първа подтеза: творчеството и изобретателният дух на Лазар Дъбака и дядо Корчан като израз на жизнелюбие и съзидателна дейност.    Следва да потърсим в текста онези моменти, които доказват това твърдение. Желателно е да наблюдаваме и авторовото отношение към него. Да следим за негови думи, изрази и похвати, които разкриват и аргументират нашата идея.          -психологически портрет на героите, чрез който те са представени като олицетворение на идеализма и мечтателството: дядо Корчан и Лазар Дъбака са с „похватни майсторски ръце“; „изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, а „неуморните ръце“ на дядо Корчан ги осъществяват; -съзидателната дейност на героите- проектите, реализацията им, емоционалният заряд и ентусиазъм на героите; единият им проект е за тепавица, но сушата ражда ново желание и нов план- ветрена мелница. И двете начинания остават недовършени, а действието им автора нарича „ветрено“. С това скрито сравнява характера на героите с този на променливия нрав на природата. Така утвърждава близостта на човека с естественото му начало, а стихийността му като израз на лична свобода.
   Представили своята първа подтеза, е добре да направим кратък извод- обобщение на нашата идея. Примерен извод: Своята творческа сила героите влагат в труд, който няма практическо приложение или цел. Той е израз на желанието за себеизразяване и реализиране на личната свобода на личността да бъде създател и да преобразява света, в който живее. Чрез своите герои авторът внушава, че не е важно постигането на една идея или цел, а стремежът към нея, защото всяко ново начало е нов живот, както всяка промяна е белег за развитие и търсене на нова емоция и предизвикателство. Примерна втора подтеза: способността на българина да се весели и надиграването между внучката на дядо Корчан- Христина и Лазар Дъбака- висш израз на жизнелюбие и на авторовите естетически възгледи (на представите му за красиво).             -проследяване поведението на Христина като олицетворение на младостта, на зараждащия се живот, на жаждата за любов и красота; наблюдения върху портретната и психологическа характеристика- девойката е закачлива, необуздана, непокорна и игрива (примерен цитат: „Каква е дива кокошчица!“);             -предизвикателството на облога за надиграване с ръченица;         -красотата на българина в образите на Христина и Лазар, впуснали се в лудешки танц- наблюдения върху сравненията и епитетите (примерни цитати: Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“; Дъбакът е „елен“, а движенията му- „чудни“); авторовите похвати сякаш се опират на народните песни и черпят енергия от самата природа- героите са изобразени като едни от най-фините, най-красивите, най-нежните природни създания, като идеал за красота; проследяване на движенията- героите се носят, ситнят, дебнат се един друг- динамика в изображението; надиграването е представено като борба между мъжкото и женското начало, между земното и небесното; танцът като разтваряне на човешката душа;           -победата на Лазар- символ на мъжкото надмощие и нежна власт.             Примерен извод: Силата на творчеството е надмогнато от друга творяща сила- любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар (християнска символика на имената и алюзия с Евангелието) и това е знак за могъществото на природата, част от която е човекът. Неговото щастие и любов към живота се състои в подчиняване на нейните правила, в следването на нейната логика и естествен ход.

5.Заключение.      То представлява обобщение на всичко казано до момента. В него събираме изводите, които сме направили в хода на аргументацията. Примерно заключение: С разказа си „Ветрената мелница“ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава ново начало, води към промяна и прави живота му красив.    


Тагове:   как,   се,   пише,   ЛИС,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1992658
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 125
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30