Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2013 13:31 - 1.Водите като елемент от природната среда. Видове води (реферат)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 5301 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.09.2013 13:40


 І.Значение на водите като природен компонент и природен ресурс В трите си агрегатни състояния водата се среща навсякъде в природата, като образува неравномерна и сложна покривка по цялото земно кълбо. Съвкупността от всички водни обекти се нарича хидросфера. Хидросферата заема междинно положение между останалите обвивки на земята. Тя прониква дълбоко в тях и се намира постоянно в тясна връзка и зависимост от тях. Природните води като компонент на природната среда са от особено значение за живота на нашата планета. Водата е едно от най-разпространените вещества в природата. Запълва огромни океански и морски басейни, образува езера, натрупва се във вид на ледници в полярните области и високите планини, тече в речните долини и образува реки. Навлиза в порите на скалите и формира подземни басейни. Изпълва тропосферата, като образува облаци, от които пада във вид на валежи. Водата влиза в състава на клетките и тъканите на всички живи същества. Тя създава онази физико-химична среда, без която е невъзможно осъществяването на основния процес при живите същества- обмяната на веществата. С други думи, тя се явява свързващо звено между организмите и обкръжаващата ги среда. Водите са особено важни и като природен ресурс. Това са всички, полезни и  годни за използване от човека в неговата стопанска дейност, води в хидросферата. На настоящият етап от обществено-икономическото развитие най-достъпни за експлоатация са пресните води в реките, езерата, язовирите и плитко залягащите подземни води. Без вода е немислима никаква стопанска дейност, защото се използва в бита, промишлеността и селското стопанство. Водите оказват влияние и върху водния транспорт и производството на електроенергия. Те се явяват важно условие за икономическото развитие на страната. Водните ресурси се характеризират с някои специфични особености- неизчерпаемост, неравномерно разпределение във времето и пространството, тясна връзка и единство на всички води в природата. Водният кръговрат е този, който осигурява възобновяването. Ресурсите от вода са изчерпаеми, но възобновяеми. Наред с това, те притежават и свойства, характерни за другите природни ресурси- многоцелево използване (в бита, промишлеността, селското стопанство, в енергетиката, за корабоплаване, риболов и отдих); възможност за подобряване на тяхното качество, възможност за транспортирането им. Водата е важно условие и ресурс за живота на Земята. Пресните води, които могат да се използват от човека за битови нужди и стопански цели, са около 37млн.м3.  Останалата част от тях са трудно усвоими (ледници, снежна покривка, дълбоко залягащи подземни води). Човекът използва около 0,6 % от водите на хидросферата. Водните ресурси са условие за развитие на аграрното стопанство, енергетиката, металургията, химическата и текстилната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, почивното и културно дело, за водоснабдяване на селища и комунално-битовото стопанство и други. Разпределението на водите върху сушата е неравномерно. Това е причина за острия недостиг на вода в едни региони (Северна Африка, Средна Азия, Близкия изток) и за излишъка на води в други (в екваториалните и в субполярните пояси). Световният океан е източник на енергийни и минерални ресурси, риба, водорасли, соли и други. Водните ресурси на България са неравномерно разпределени както по сезони, така и по територия. През пролетта и лятото те се увеличават. Повече са в Южна България (Рила, Пирин, Родопите). Реките ни са къси, с непостоянен режим и с ограничен отток.   ІІ.Видове води Химически чиста вода в природата не съществува. В нея винаги има разтворени повече или по-малко различни соли и газове и тя представлява дисперсна система. Най-често срещаните разтворени газове във водата са: O2, CO2 и H2S, а най-често срещаните соли, CaСl2, MgCl2, NaCl, CaSO2, MgSO4, Ca(HCO3)2, Mg(HCO3)2, Fe(HCO3)2, NaHCO3, CaSiO3, Na2SiO3, Ca(NO3)2.   Наименования на водата според състава ѝ: ·         мека вода- вода с ниско минерално съдържание; ·         твърда вода- вода с високо съдържание на минерали, обикновено калциеви и магнезиеви; ·         хидрати- съединения, които съдържат вода; ·         тежка вода- вместо от лекия водород (протий) е изградена от изотопа му деутерий; ·         свръхтежка вода- вместо от протий е изградена от изотопа тритий; ·         подземна вода; ·         минерална вода- вода, която извира от дълбоко и обикновено има терапевтично действие; ·         дестилирана вода- пречистена вода с помощта на процеса дестилация; ·         светена вода- вода, осветена в църква, сребърна вода; ·         мъртва вода- вода, в която няма живот, идея от приказки и легенди; ·         жива вода- вода, която съживява, идея от приказки и легенди. Обикновената вода се среща в природата в три агрегатни състояния: твърдо, течно и въздухообразно. Течна е при температура от 0°С до 100°С при нормални условия. При температура под 0°С преминава в твърдо състояние (замръзва), а при 100°С кипи и преминава във въздухообразно състояние (изпарява се). Освен обикновената вода, съществува т.нар. тежка вода (D2O), съставена от кислород и от особен вид тежък водород (изотоп наречен деутерий). Нарича се още протиева вода и се получава чрез охлаждане. Всъщност, молекули от нея са налични и в обикновената и не оказва вредно влияние. В тежката вода не може да се развива флора и фауна. Тя замръзва при 3,8°С, а не при 0°С както обикновената. Различава се от нея и по някои други свойства (точка на кипене, гъстота и други).Тя не става за пиене.Тежката вода не е радиоактивна, но се използва в някои ядрени реактори за забавяне на бързите неутрони. Процесът е равновесен, но концентрациите са нищожни и не могат да навредят. Изместването на равновесието и обогатяване на обикновената вода с тежка е сложен процес. Получава се чрез сложна система от електролизьори, а не в домашна обстановка. Видовете водоизточници- подземни води, реки, езера, блата, море, определят три големи групи вода, в зависимост от произхода ѝ: 1.атмосферна, 2.надпочвена (повърхностна- реки, езера, блата) и 3.подпочвена(грунтови, карстови, артезиански и минерални води). 1.Атмосферна вода Водните пари, дъждът и снегът, преди да паднат върху земята, са от атмосферни води. Дъждовната вода, произлизаща от охладени сгъстени водни пари в атмосферата, падайки, поглъща от въздуха азон, кислород, въглероден двуокис (въглена киселина), малко амоняк, озон, фини прашинки и микроби. Колкото въздухът в отделен район е по-замърсен, толкова съдържанието на погълнатите от дъждовните води газове, прах и бактерии е по-голямо. Една част от падналата дъждовна вода отново се изпарява, друга се стича по повърхността и се влива във водните басейни и течения (езера, морета, реки), а трета се просмуква в почвата и се превръща в подпочвена вода.

 Снежна и дъждовна вода В много източници се приписват различни екзотични свойства на тези води, но това не отговаря на истината. Заблуда е, че събраната вода от дъжд или сняг е изключително чиста. Кондензацията на водната пара в атмосферата, при което се получават дъждовните капки, се получава при наличие на кондензационни ядра, а те най-често са прахови частици. Подобен е механизмът за образуването на снежинки, а при падането към земната повърхност и водните капки, и снежинките почистват въздуха, поемайки прах и други замърсители в атмосферата. В някои случаи, дъждовната или снежната вода могат да са много по-замърсени от питейната. Като пример може да се дадат известните ни киселинни дъждове. Речните, езерните, блатните, морските и другите води влизат в групата на надпочвените (повърхностните) води. Те съдържат повече разтворени вещества от дъждовните, а особено голямо в тях е съдържанието на неразтворените (размитите) твърди материали. В тях преобладават примеси от органичен произход и микроорганизми. Водите от повърхностните водни течения и басейните менят състава си през различните сезони. Те не са достатъчно чисти, за да се използуват за водоснабдяване направо. Такива води се налага винаги да бъдат пречиствани.  2.Надпочвена, повърхностна вода Не всички бутилирани води, които пием, имат качествата на защитените от замърсяване подпочвени източници. Това ни отвежда до другия основен водоизточник и той се намира на повърхността. Повърхностните води, както подсказва и името, е натрупаната вода по повърхността на планетата, в реки и водоеми. Обикновено, те се възобновяват от подпочвените води, дъжд, сняг или от вода, която на практика е била предварително, използвани в градската водопроводна система, след което се пречиства (третира с химикали) и влива. Докато това не е приемлив източник на питейна вода, сравнен с натуралните минерални води или изворните води, може да се използва за чешмяна вода. Третирана с химически вещества, тя е напълно безопасна за консумация от човека. Надпочвените води, намиращи се близо до населени места и промишлени райони, са по-замърсени, а отдалечените са по-чисти. Намиращите се в тях органични вещества в съприкосновение с кислорода (разтворен, или от въздуха) се окисляват и съдържанието им намалява. Този процес на минерализиране на органичните вещества се нарича самопречистване. То се дължи още на утаяването, на унищожаването на органичните вещества от микроорганизмите, на въздействието на ултравиолетовите лъчи върху микробите. Различните течения и басейни имат различна самопречистваща способност. Реките в България са къси и маловодни. Изключение прави само р.Дунав. Речната ни мрежа е най-гъста в планинските области. Страната ни разполага с два речни отточни басейна- Черноморски и Беломорски. Стара планина  представлява разделителна линия за повечето ни речни басейни.  3.Подпочвени води Натуралните минерални води и изворните води са води с естествен произход. Това означава, че те идват от защитени източници, които ги правят годни за консумация от човека без допълнителна химична обработка. Тези естествени източници са известни като подпочвени източници (води). Те съдържат повече разтворени минерални вещества. Количеството им зависи от естеството и дебелината на земните пластове, през които е минала водата, от температурата и други. В подпочвените води се срещат алуминиеви соли и особено в голямо количество калциеви и магнезиеви бикарбонати и сулфати, които правят водата твърда. В тях се намират още железни съединения, хлориди, нитрати, понякога следи от олово и други. Съдържанието на въглена киселина в подпочвените води е също сравнително голямо, а това на амоняк е по-малко или липсва. В зависимост от качествата, които притежава, водата може да се окаже негодна за определена цел, а подходяща за друга. Много често се случва водата от някой водоизточник да е негодна за пиене, а да е годна за промишлени нужди. Има случаи, в които тя не може да се използува за определена цел, без да се пречисти. Водата за пиене трябва да бъде чиста и абсолютно безвредна за човешкия организъм. Качествата, на които трябва да отговаря, са определени с БДС 2823-83. За някои промишлени производства може да се използва условно чиста вода. Годността на водата за пиене се установява в зависимост от качествата ѝ, за определянето на които се провеждат физични, химични и бактериологични изследвания.

 Произход и класификации Подпочвените води се захранват обикновено с дъждовна вода или сняг, а след това се просмукват под земята и пътуват надолу, през слоеве от скали и пясък, по пътя към подземната си дестинация. По време това пътуване се извършва естествено пречистване на водата, а самото то може да продължи от няколко месеца до няколко хиляди години в зависимост от местната геология. Подземното местоположение означава също, че тя е защитена от замърсяване. Най-общо, те се поделят на: грунтови (напорни) води- образуват се при просмукването в почвите и във водопропускливите пластове на валежни и речни води; карстови- образуват се в земите с млади варовици; в страната ни има около 90 карстови извора; артезиански- разположени са във водопропускливи пластове между два водонепропускливи пласта; на голяма дълбочина са и имат по-висока температура; минерални- в България има 525 находища с над 1600 минерални извора; от своя страна, се поделят на: топли (до 60°С) и студени (под 37°С). Бутилираната вода се разделя основно на три категории: натурална минерална вода, изворна вода и питейна (или трапезна вода).От друга страна тя може да бъде газирана и обикновена (негазирана). Водата е едно от малкото вещества, които се намират свободно в природата в три агрегатни състояния. Може да се среща под много и разнообразни форми- водна пара, облаци, ледници, айсберги, малки ручеи и други. Основно се разделя на сладка и солена. Хората и животните инстинктивно разпознават сладката вода от солената, която не е годна за употреба.

 Минерална Съдържа минерали, микроелементи и други компоненти, които променят вкуса ѝ и имат терапевтичен ефект. Добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени съоръжения. Първоначалната ѝ чистота и състав остават непроменени, а дълбокият и подземен произход гарантира защитеност срещу замърсяване на водоизточника.  Когато говорим за свойствата на водата, не трябва да забравяме, че чиста такава в природата на практика няма. Винаги имаме работа не само с водата, а и с разтворените в нея вещества. Многообразието е огромно, но по този показател, можем условно да отделим пет вида вода: ·         слабо минерализирана- с примеси до 2г/л; ·         умерено минерализирана- с примеси 2-15г/л; ·         силно минерализирана-15-30г/л; ·         разсолна- 30-60г/л; ·         силно разсолна-над 60г/л.

Минерали във водата Известен е фактът, че 70% от органите ни в тялото са във водна среда, която има нужда от подсилване и ежедневни грижи. Това може да стане само с правилен и достатъчен прием на вода. Различните видове води обаче и незнанието могат да ни лишат от полезните и жизнено важни за организма минерали. В състава на минералната вода има всички онези минерали, които са нужни за здравето ни. В голямата група от минерали спадат желязо, натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, хлор. Много семейства избират да пречистват питейната чешмяна вода, но с отстраняване на вредните микроби от нея те премахват и полезните вещества. По този начин лишават организма си от полезните минерали.

Предимства на минералната вода. Употребата на минерална вода има много предимства, както за вашето здраве, така и за по-добрия ви ежедневен тонус. Не всяка бутилирана минерална вода е подходяща за всекидневна употреба и различните минерални води се различават именно по количеството на минерали, съдържащи се в тях. За потребителите е от особено значение да разберат ползите от всички незаменими минерали, с които е богата минералната вода. Калций: Наличието на калций в минералната вода и всекидневното му приемане е изключително важно за поддържане на нормална костна плътност. Приемът на калций в достатъчно количество помага за укрепване на костите и предотвратява развитието на костни заболявания като остеопорозата например. Приемането на минерална вода, съдържаща калций е много важно за децата, младите хора и бременните жени.

Изисквания при бутилиране. Всяка натурална минерална вода трябва да е от определен подземен източник (чрез сондажен отвор или извор) и трябва да бъдат защитена от всякакъв вид замърсяване от внимателното управление на водосборните басейни до използваните материали за изработка на бутилката. Натуралните минерални води, трябва да бъдат бутилирани при източника с директна връзка на тръбопровода. С други думи, те не могат да бъдат транспортирани до инсталацията за бутилиране в насипно състояние. Водата от всеки кладенец има отличителен състав, вариращ от много ниско минерално съдържание-



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1615978
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 124
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30