Процесът на разработване на международно право, конвенции и насоки за закрила на бежанците започва в началото на 20 век под егидата на Обществото на народите, предшественик на Организацията на обединените нации. Той достига своята кулминация на 28 юли 1951г., когато на специална конференция на ООН се одобрява текстът на Конвенцията за статута на бежанците. Конвенцията от 1951г. за бежанците е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа. Една от основните клаузи на Конвенцията ясно посочва, че бежанците не трябва да бъдат връщани в държава, където имат основателни опасения, че ще бъдат подложени на преследване. Освен това документът определя задълженията на бежанците към приелите ги държави, като определени категории лица- например военнопрестъпници- които не отговарят на условията за получаване на бежански статут. Конвенцията от 1951г. за бежанците признава международния обхват на бежанските кризи и необходимостта от международно сътрудничество и споделяне на отговорност между държавите. Първоначално документът е повече или по-малко ограничен до закрилата на европейските бежанци в годините след Втората световна война. Протоколът към нея от 1967г. разширява нейния обхват и премахва географските и времеви ограничения, с което превръща Конвенцията в наистина универсален инструмент, тъй като проблемът с масовото преселение на бежанци вече е обхванал целия свят. Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават хората да търсят спасение: нарушения на правата на човека, политически или въоръжен конфликт в техните родни държави. Тя е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила и друга помощ, като крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот. Заедно с Протокола към нея от 1967г. Конвенцията вдъхновява приемането на важни регионални инструменти за закрила на бежанците като например Конвенцията за бежанците на Организацията за африканско единство от 1969г. и Декларацията от Картахена от 1984г. за бежанците в Латинска Америка. В международното право бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Бежанците са част от по-широката група на разселените лица. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини. Разликата между бежанците и вътрешно разселените лица е, че вторите не преминават през международни граници. Тези, които искат статут на бежанци, понякога са наричани политически бежанци. Казва се, че на тях им се предлага политическо убежище. Най-често молбите за убежище изтъкват политически и религиозни причини. В света около 10 страни дават квоти на бежанци, които живеят например в бежански лагери. Обикновено това са хора, които бягат от война. В последните години квота получават хора от Иран, Ирак и бивша Югославия.   Видове закрила предоставяна на чужденци на територията на Република България съгласно закона за убежището и бежанците Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по Закона за убежището и бежанците, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.   Убежище Президентът на Република България предоставя убежище. То се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Президентът предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това. Молба за убежище, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Президента на Република България.   Статут на бежанец и хуманитарен статут Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут. Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Той се предоставя по преценка на председателя. Когато чужденец има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България и подаде молба за статут в Държавната агенция за бежанците, производство за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява.   Временна закрила Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там.   Пребиваване в Република България Пребиваването в Република България и издаването на разрешение за това са уредени в Закона за чужденците в Република България и се предоставя от Дирекция “Миграция”- МВР. Молба за пребиваване в Република България, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Дирекция “Миграция”- МВР.   Указания относно реда за подаване на молба за предоставяне на закрила   Молба за предоставяне на статут Може да се заяви желание за предоставяне на статут лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците или пред друг държавен орган. Молбата за предоставяне на статут може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата трябва да съдържа личните данни, както и конкретните искания към Република България. В Държавната агенция за бежанците при МС се извършва обиск от лице, което принадлежи към пола на бежанеца, и ако той притежава документи за самоличност, те биват задържани и съхранени в Държавната агенция за бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение. Следва бежанецът да бъде фотографиран и да бъдат взети пръстови отпечатъци. От изключителна важност е той да съобщи истинските си имена и рождена дата, тъй като това има много сериозни последици за него. Той бива регистриран и питан за биографичните му данни. След като му се направят медицински изследвания, остава под карантина, докато станат известни резултатите. Ако е родител и е придружен в Република България от малолетното си дете, може да поиска статут и за детето със своята молба. Ако е родител, който е придружен в Република България от непълнолетното си дете, детето може да поиска предоставяне на статут със своя молба, която следва да бъде одобрена от родителя.   Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут С регистрацията в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет ще бъде образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут. Производството ще се проведе в съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета. По силата на международните задължения на Република България, пръстовите отпечатъци на лицата над 14 години се въвеждат в националната и европейската база данни ЕВРОДАК. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. При необходимост с него се провежда интервю.  Съществуват случаи, при които може да се окаже, че друга държава е компетентна да разгледа молбата за статут, като: 1. Съпруг/съпруга или дете на бежанеца са в производство за предоставяне на статут на бежанец, или имат предоставен статут на бежанец в друга държава членка на ЕС. 2. Друга държава членка на ЕС е издала виза или разрешение за пребиваване. 3. Бежанецът е влязъл на територията на ЕС през друга държава членка.      4. Бежанецът вече е подавал молба за статут на бежанец в друга държава членка на ЕС. Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни могат да се използват при обмен на информация с други държави членки на ЕС, за целите на производството. При производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут решаващият орган ако установи, че Република България е компетентна, взема решение, с което образува производство за предоставяне на статут. Ако се установи, че друга държава е отговорна да разгледа молбата за статут, решаващият орган отказва да образува производство за предоставяне на статут в Република България и разрешава прехвърлянето в компетентната държава. Решението бива връчено. То можете да обжалвате в 7-дневен срок от връчването му пред Административния съд- град София, чрез органа, издал решението. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.   Производство за предоставяне на статут I. Ускорено производство- ако производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут приключи с решение да се образува производство за предоставяне на статут в Република България, след влизане в сила на решението, на бежанеца се образува ускорено производство. То се образува и когато не бъде взето решение в сроковете по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. Производството за предоставяне на статут е изключително важно. Не всеки чужденец бива признат за бежанец и получава закрила от Република България. Интервюто е най-важна възможност за обосноваване молбата за закрила и в интерес е бежанецът да окаже съдействие на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците. След регистрирането, се определя дата за провеждане на интервю, за което бежанецът получава покана. Той трябва да се яви навреме на насроченото интервю. При провеждането му се съставя протокол. При необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта. Бежанецът бива уведомяван своевременно за датата на всяко следващо интервю. Може да заяви желание да бъдете интервюиран от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от съответния пол. Интервюто се провежда на заявен от бежанеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че той владее. Бежанецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по молбата, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства. Протоколът бива прочетен и се подписва от бежанеца, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган. Ако лицето откаже да подпише протокола от интервюто това ще бъде удостоверено с подписите на двама свидетели. Причините за отказа ще бъдат отбелязани в протокола. В срок до три дни от образуване на производството интервюиращият орган има правомощието да вземе едно от трите решения: да отхвърли молбата като явно неоснователна; да прекрати производството; да образува производство по общ ред. Ако интервюиращият орган с решение отхвърли молбата или прекрати производството, решението се връчва на бежанеца. Решението можете да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административен съд по настоящия адрес от регистрационната карта. Жалбата следва да се подаде чрез органа, издал решението, като тя спира изпълнението на решението. Подадена след срока жалба се връща срещу разписка. II. Производство по общия ред- то се образува, когато интервюиращият орган вземе решение да образува производство по общ ред, както и когато в тридневния срок от образуване на ускорено производство интервюиращият орган не вземе решение. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. В срок до три месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което може да предостави статут или да откаже да предостави статут. Председателят може да вземе решение да прекрати производството. Връчва се препис от решението. Решението, с което председателят е отказал предоставянето на статут или е прекратил производството на бежанеца, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез председателя на Държавната агенция за бежанците, като тя спира изпълнението на решението. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато без основателни причини: 1. след надлежно поканване бежанецът не се яви за провеждането на интервю, нито в продължение на 10 работни дни след това; 2. промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център; 3. бежанецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба. Решението за спиране няма да бъде връчено. Спряното производство ще бъде възобновено, когато бежанецът представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, бива прекратено, когато бежанецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането му. Решението за прекратяване ще бъде връчено. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случай, че бежанецът поиска доброволно да се завърне в държавата си на произход, му бива оказано съдействие. III. Връчване на решенията- Решение, издадено от: • решаващият орган в производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут; • интервюиращият орган в ускорено производство; • председателя на ДАБ в производство по общ ред бива връчено по следния ред: при явяване в Държавната агенция за бежанците препис от съответното решение бива връчено лично, като съдържанието му бива съобщено на език, който бежанецът владее. Връчването бива удостоверено с подписа на лицето, както и с подписите на преводача, съответно тълковника и длъжностно лице. Ако решението не му бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, ще му бъде изпратено съобщение с обратна разписка. При неявяването на лицето в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка, решението се счита за връчено. Ако съобщението с обратна разписка се върне в Държавната агенция поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. По този ред няма да бъдат връчени единствено решения на интервюиращия орган за допускане до производство по общ ред и на председателя на Държавната агенция за бежанци за спиране на производството.   Права и задължения на чужденците, получили закрила съгласно закона за убежището и бежанците „Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.”- Чл.5 от ЗУБ. На основание чл.20 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Съгласно чл. 23 ал.1 от ЗУБ, чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците в България, както и от други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила. Чужденец с предоставен статут на бежанец придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; да бъде военнослужещ; други ограничения, изрично предвидени със закон. Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците е предоставено убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут или временна закрила, има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Разрешението за това се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците. На членовете на семейството на чужденеца се издава разрешение за продължително пребиваване след разрешението за събиране на семейството, издадено при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците. Разрешението за пребиваване е със срок една година с възможност за подновяване, без да се надвишава срокът на пребиваване на титуляря, съгласно чл.25б от Закона за чужденците в Република България. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, който е настанен в Регистрационно-приемателен център следва да напусне сградата на Общежитието, където е настанен, тъй като в същото се настаняват само чужденци в производство за предоставяне на закрила. Чужденците, получили закрила, имат право на труд, социално и здравно осигуряване по реда на българските граждани. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 т.4 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са и лицата с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Задължението за здравно осигуряване възниква от датата на откриване на производството за закрила. До приключване на производството за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут здравноосигурителните вноски се внасят от Държавната агенция за бежанците. След предоставянето на закрила Държавната агенция за бежанците прекратява внасянето на здравноосигурителни вноски. В зависимост от характера на дейността, която се упражнява от лицето и източниците на доходите на същото, то попада в една или повече категории осигурени лица, което определя кой заплаща сумата за здравноосигурителна вноска на лицето. Съгласно чл.109 ал.1 от Закона за здравното осигуряване осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Правата на здравноосигурения са лични и не могат да се преотстъпват или прехвърлят на друго лице. Задължението за осигуряване се прекратява при смърт на чужденеца или с отнемане или прекратяване на статута на бежанец или хуманитарния статут. След получаване на решение за предоставяне на статут, чужденецът представя в Държавната агенция за бежанците адреса на населеното място, в което ще се установи. Държавната агенция за бежанците изготвя писмо до общината на това населено място, въз основа на което чужденецът се регистрира и му се дава ЕГН (единен граждански номер), което е необходимо за издаване на документи за самоличност съгласно Закона за българските лични документи. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право на издаване на документ за самоличност- карта на бежанец, респективно на карта на чужденец с хуманитарен статут. Условията и реда за издаването и получаването им се определят съгласно Закона за българските лични документи. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство. Когато чужденецът придобие българско гражданство има право да поиска изтриване на пръстовите отпечатъци от система ЕВРОДАК. Всеки български гражданин и всеки чужденец следва да знае, че непознаването на законите на Република България не извинява и не е основание за освобождаване от отговорност. По време на производството бежанецът има право: 1. да получи разяснения относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще последва, и за неговите права и задължения; 2. да остане на територията на Република България; 3. на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 4. да получи регистрационна карта; 5. на подслон и храна; 6. на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани. Има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата за статут поради независещи от него причини. Няма да му се предоставят правата на подслон и храна и на социално подпомагане, ако не принадлежите към уязвима група и подаде последваща молба за предоставяне на статут, както и когато производството по молбата му за статут е спряно. Уязвима група са малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Предоставянето или непредоставянето на правото на храна и подслон става с решение на директора на съответния регистрационно-приемателен център. Решението бива връчено на бежанеца. Решението, с което е отказано предоставянето на храна и подслон, може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната му карта. Жалбата се подава чрез органа, издал решението. При издаването на регистрационна карта и при продължаването на срока й не се събират такси. Ако бежанецът изгуби, повреди или унищожи регистрационната карта, при издаването на нова заплаща такса в размер на 10лв., което става в Държавната агенция за бежанците. По време на производството е длъжен: 1. да изпълнява разпорежданията на длъжностните лица и да не пречи при изпълнение на служебните им задължения; 2. да предаде всичките си документи и документите на придружаващите го деца; 3. когато не притежава документ за самоличност, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, както и на придружаващите го деца, семейното си положение, чрез декларация пред длъжностно лице. При посочване на неверни данни носи наказателна отговорност- лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300лв., съгласно чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс; 4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество; 5. да пребивава на адреси, разрешени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Винаги когато иска да промени адреса си, е длъжен да съобщи новия си адрес в Държавната агенция за бежанците; 6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение; 7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 8. да съдейства за изясняване на своя случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица; 9. да даде пръстови отпечатъци. Ако повреди или унищожи вещ, предоставена за ползване от Държавната агенция за бежанците, бежанецът бива наказан с глоба от 50 до 200лв., като заплаща и стойността на вещта. По време на производството за предоставяне на статут носи гражданска, административна и наказателна отговорност съгласно българското законодателство.   Интеграция на новопризнати чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут След връчване на решението за предоставяне на статут, новопризнатите чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут могат да се включат в Националната програма за интеграция на бежанците (2011-2013г.) в Република България, която се реализира от Интеграционния център към Държавната агенция за бежанците. В програмата са предвидени мерки и дейности за подпомагане на процеса на адаптация и интеграция на получилите статут през първата година след връчване на решението за статут.   Право на достъп до Националната програма за интеграция. Право на достъп имат: - чужденците, получили статут, които са подали молба за включване в програмата до 20 работни дни след получаване на решението за предоставяне на статут; - лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, пребивавали в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, до 20 работни дни след напускане на дома поради навършване на пълнолетие; - чужденци с предоставен статут, които не разполагат със собствен доход и нямат регистрирана фирма по Търговския закон. Ред и условия за включване и подпомагане по Националната програма за интеграция. Чужденците с предоставен статут подават молба-образец и декларация за материално състояние до председателя на Държавната агенция за бежанците, в срок от 20 работни дни от връчване на решението за статут. С подалите молби кандидати се провежда социално интервю, изготвя се индивидуален интеграционен план (в плана се описват правата и задълженията на кандидата и се набелязват мерки за неговата интеграция) и проектодоговор за участие в програмата. След разглеждане и одобряване на молбите и плановете от Интеграционната комисия към ДАБ, се изготвя предложение до председателя на ДАБ за включване на кандидатите в програмата и следва подписване на договор между кандидата и председателя на Агенцията. Подпомагането по Националната програма за интеграция са обвързани със задължително посещаване на курсове по български език, социална и културна интеграция и курсове за придобиване на професия. Децата на включените в програмата, които са на възраст от 7 до 16 години, са задължени да посещават редовно курсове за изучаване на български език или да продължат образованието си в общински и държавни училища. Чужденецът, получил статут по ЗУБ, или членове на неговото семейство да не пътуват на собствени разноски извън България по време на участието им в програмата, освен в изключителни случаи, след предварително одобрена молба от председателя на ДАБ при МС. При неизпълнение на поетите задължения по индивидуалния интеграционен план, част от сключения договор, без уважителни причини, включеният в програмата подлежи на отпадане от Националната програма за интеграция. Дейности и мерки за интеграция, заложени в Националната програма (2011-2013г.). Те са за период до една година от включването в програмата. Дейностите по интеграция се провеждат в Интеграционния център към ДАБ: - обучение по български език по утвърдена програма и курсове за професионална квалификация. Посещаването има задължителен характер; - социална и културна ориентация- история и география, традиции и празници в Република България; - ежемесечно здравно осигуряване; - стипендия за обучение в курсовете по български език и социално ориентиране; - еднократна социална помощ до максималния размер, определен в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане при напускане на РПЦ и настаняване на квартира; - ежемесечно финансово подпомагане за наемане на жилище и заплащане на комунално-битови разходи на получилите статут; - седмични транспортни карти по време на курсовете за обучение по български език, социална и културна ориентация; - целева помощ за издаване на лична карта, съгласно ППЗСП; - месечна помощ за деца, посещаващи български общински и държавни училища; - учебни материали за непълнолетните деца на включените в програмата лица, които посещават българско училище (учебни тетрадки, пособия, учебни помагала). - заплащане на такси за детска градина.      
Ползвани материали: Бежанец, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%86 Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в: http://www.aref.government.bg/?cat=14 Закон за убежището и бежанците Конвенция за бежанците, в: http://www.unhcr-centraleurope.org/bg/resursi/konvencii/konvenciya-za-bezhancite.html Национална програма за интеграция на бежанците в Република България- 2012/2013г. Убежище, в: http://eu.mvr.bg/Areas/Asylum/default.htm