Според древни митологични разкази и легенди, светът е породен от Хаос. Началото на живота започва от неподредеността. Хаосът невинаги означава обърканост и безредие. В него са вложени потенциалът на всички неща и необходимите елементи, които ги изграждат. Той е синоним на творчество и свобода.

        За Ницше това понятие белязва завръщането на човешката душа към нейното начало, към първичното й състояние. Хаосът в нея не я разрушава. Напротив, той е градивен, защото я освобождава от оковите на ограничението и я кара да твори.

         Да се върнем към своето първосъществуване е една от целите на всяка религия. Знае се, че в онова нематериално състояние, сме притежавали цялост, която сме загубили, когато е възникнал светът. Затова и всеки творчески акт е опит за постигане на онази висша свобода, в която душата е сама на себе си господар и е цяла. Когато е необвързана и волна, тя е способна да се изяви. Хаосът е водовъртеж от освобождаване, от полет и свободен избор на посока, начини и форми, чрез които може да се изрази една идея. Необременена от земните рамки, душата излива себе си, осъществява заложените в нея сили и възможности. Преражда се за едно по-висше съществуване и битие.

        Когато е в своя творчески вихър, носен от вдъхновението, човек си спомня състоянието на безтегловност, изпитва блаженство, което земната гравитация тук не му позволява да изживее. Това го превръща в творец и създател. Провокира неговата по-висша природа. Събужда в него силите на първосъздателя и му припомня, че е Бог, който е способен да твори светове.

Идеята, че някога хората са били богове, е много древна. Вярва се, че единствено чрез изкуството можем да се доближим отново до тази своя изначална същност. Редът и логиката са пречка за волеизявата на свободния човешки дух. Той е безграничен и хаосът- като антипод на подредеността, му позволява да се издигне над земното. Хората, които наричаме творчески личности, са носители на този дух. За тях е по-лесно да постигнат вътрешно освобождение. Всичко, създадено от тях, е продукт на света на идеите и въображението. Затова и Ницше го определя като „танцуваща звезда“. Защото има небесен, невеществен произход и може да бъде сравнен само с блясъка на звездите. Всяко творение добива свой живот, което превръща създателя си в безсмъртен. Съзидателната ни сила ни въздига до вечността.  

Хаосът в човешката душа е носител на мощната енергия на сътворението. Когато се подчиняваме на подтиците му, се доближаваме до естеството си и сме способни да създадем ценност, която притежава нематериална стойност. Това ни превръща във владетели на света на фантазиите, илюзиите и въображението и ни приближава до онзи извор на вдъхновение, който наричат извор на живота.