Постинг
09.08.2014 20:56 -
Достойнства на славянската писменост според “За буквите“ (ЛИС, БЕЛ, 9 клас) - І-ви и ІІ-ри вариант
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 9075 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2014 21:00
Прочетен: 9075 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.08.2014 21:00
„За буквите“ е една от най-коментираните и любопитни средновековни творби. Интерес будят автентичността, авторството, стилът и особеностите на полемичната апология. Това е едно от най-българските произведения, в чийто център попада славянската писменост. Тя е представена като културна ценност, чието значение трябва да осъзнаем и уважаваме.
Достойнствата на азбуката ни са предмет на защита и възхвала в творбата. Уникалността на нашата писменост се заключава в нейната святост, боговдъхновеност и оригиналност.
На първо място, писмеността ни е създадена от свят и обичан от Бога човек. В лицето на Кирил авторът съзира личността, която става причина за духовно обединение на славянските народи. Той е „праведен и истинолюбив мъж“ и сътвореното от такъв човек не може да е лишено от стойност. Кирил се опира на образците на останалите азбуки, но влага и своето разбиране и филологически усет в това дело.
Философът ползва гръцките букви, сътворявайки славянското писмо. Това, което го прави оригинално обаче е, че той наглася всяка буква според изговора на българите. Не следва сляпо чуждите модели, а влага своя мисъл и разбиране. Той се съобразява с фонетиката и спецификата на езика ни. Това прави азбуката ни автентична, без да копира останалите.
Славянската азбука е с тридесет и осем букви. Броят им е повече, отколкото в гръцката. Това не е недостатък, а има свой смисъл. Авторът изтъква, че създателят на писмеността ни се съобразява с потребностите на славяните. Кирил добавя допълнителни букви, с които да се обозначават числата. Факт, който говори за уникалността на азбуката ни.
Едно от най-големите достойнства на нашето писмо е, че е сътворено за много кратък срок. В сравнение с гръцкото, чието усъвършенстване продължава дълги години и от различни писмовници, нашето е създадено „за пръв път“, както се изразява авторът. То се появява изведнъж, което не го прави по-малко удобно и съвършено. Напротив, в него е вложена творческа сила. Благодарение на тази боговдъхновеност, писмеността ни даже превъзхожда другите. Нашите букви са „по-свети и за почит“, защото са първосъздадени, а не нагласявани в продължение на години.
Всяко българско дете азбукарче знае кой и кога е създал буквите ни. Това е свидетелство, че ценим писмеността си, за разлика от гърците. Бог ни обича, давайки ни разум и качества да открием и утвърдим мястото си сред другите културни народи.
Достойнствата на славянското писмо дължим на мъдростта, прозорливостта и светостта на Константин-Кирил Философ. Той извършва апостолско дело, сравнимо с подвига на всеки светец, отдал живота си в името на една мисъл, една вяра, една идея. Като създадена с божествено покровителство, писмеността ни е достояние, което превръща културата на цялото славянство в част от световната цивилизация.
(ІІ-ри вариант)
„За буквите“ на Черноризец Храбър е ярка и емоционално заредена средновековна творба, която цели да защити писмеността ни. Главна задача на полемичната апология е да очертае образа на азбуката ни и да изведе предимствата, които я правят най-значимото културно дело в историята ни. Произведението горещо защитава и аргументира отличителните черти на славянското писмо, за да му осигури полагащото му се сред останалите място.
Онова, което прави азбуката ни различна и дори я издига над вече съществуващите писмена, е това, че тя е творческо дело, сътворено с божествената благословия, не следва чужди образци и модели, а е оригинална. Благодарение на нея, славяните се приобщават към народите със своя писменост, с което извоюват идентичността си.
Създател на българската азбука е Константин-Кирил. Авторът на творбата твърди, че той е обичан от Бога мъж. Неговата святост придава свещено значение и на неговото дело. Ореолът му на изключителна и надарена личност с филологически способности и мъдрост озарява святото му творение. В него той влага себе си и това придава на азбуката ни извънмерна значимост.
За да осъществи делото на своя живот, Кирил не разчита само на божествената намеса. Притежавайки разум, той разбира, че трябва да се опре на вече създадени от други народи писмена. За образец му служат гръцките букви, но Философът влага и своите познания, за да направи азбуката адекватна на славянската душевност. Той се съобразява с фонетичната специфика на говора ни и това прави творбата му уникална, а не обикновено копие.
Кирил няма как да не следва нуждите на онези, в чието име работи. Прозорливостта му го отвежда до решението да добави букви, с които да се обозначават числата. Това е едно от достойнствата на писмото ни, което го прави удобоно за ползване. По-големият брой на буквите в сравнение с гръцките е предимство, а не недостатък, защото е една от отличителните черти, на които азбуката ни дължи уникалността си.
Гръцките писмена се създават в течение на дълги години. В това начинание участват много хора. Нашето писмо възниква отведнъж. Подобни творчески дела са плод на висше вдъхновение. Приема се, че в тях има божествена намеса. Когато едно творение се наглася, то губи от изключителността си и се превръща в човешко. Намесата на хората отнема от заряда, който е вложен от първосъздателя, и профанизира сътвореното. Затова и авторът определя нашите букви като „по-свети и за почит“- главно тяхно достойнство, което трябва да бъде повод за гордост.
Да познаваш създателите на своите писмена е знак за интерес към своята културна история, както и признак за уважение и почит към нея. Българските деца знаят кой и кога създава буквите ни. Този факт говори за способността ни да пазим и тачим паметта за своето първоначало като народ и откроява азбуката ни като свято и значимо събитие.
Кирил е не просто загрижен за славяните. Неговият поглед стига по-далеч. Вродената му далновидност му налага да даде най-доброто, на което е способен. Привнасяйки качествата си на богопочитан и покровителстван свише човек, той отваря вратата на бъдещето пред славянските народи. Достойнствата на азбуката ни я поставят наравно с останалите и доказват значимостта ни, която безапелационно изискват подобаваща оценка и признание.
Няма коментари
