Постинг
09.08.2014 21:08 -
Любовта и омразата в "Дервишово семе" (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 10108 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2014 21:10
Прочетен: 10108 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.08.2014 21:10
Вечната тема за любовта и омразата се среща както в чуждата, така и в българската литература. Любовта е свещено право на всеки човек. Да обичаш и да бъдеш обичан- това е смисълът и красотата на живота, но често любовта е неразрешена и душата на човека се изпълва с омраза. Тези човешки чувства често се преплитат и се образува неразплетим възел във взаимоотношенията между хората. За такъв сложен възел пише Николай Хайтов в разказа си "Дервишово семе".
В образа на главния герой в началото на творбата любовта и омразата са ясно разграничени.Рамадан обича Силвина и, въпреки изпитанията, чувствата му се запазват през годините. Той намразва Руфат, защото е разрушил щастието му. Времето не намалява нито любовта, нито омразата му. Те се превръщат в неразплетим възел в душата на героя.
Женитбата между Рамадан и Силвина е наложена от родовите традиции, но истинската любов между двамата се ражда постепенно, когато се опознават и заживяват заедно.
Рамадан е оженен по силата на родовите повели. Дядо му е този, който предприема действия, за да му намери момиче. Единственото, за което той се допитва до главния герой, е какви да бъдат потурите му. Рамадан вижда жена си за първи път във вечерта след сватбата. Такива са законите на патриархалното общество, в което личното решение и избор не са от значение. Важно е възпроизводството на рода.
Преди да види своята невеста Рамадан е в недоумение и изпълнен със срам и неудобство. Той е все още дете, което не си дава сметка за отговорната роля на мъж и родител, с която го натоварват родовите закони. Той успява да се престраши само да попита баба си коя и от къде е бъдещата му жена. Първото впечатление, което добива Рамадан, когато Силвина сваля булото си, се заключава в думите: „Мислех, че ми е докарал стар бубайко некое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!“. Той е възхитен и изумен от красотата ѝ. Както казва авторът, сърцето на Рамадан се навива и той се влюбва в Силвина. Животът им заедно върви „като по вода“. Младата невеста е и красива, и трудолюбива, и добра домакиня. Тя шета, мете, готви, мие прозорците, в които се оглежда, за да среше красивите си коси. С присъствието си момичето сякаш огрява дома, внася уют и топлина. Рамадан е изпълнен с щастие от живота си със Силвина. Любовта залива сърцето му. Преди да се нарадва на съпругата си, тя му е отнета. Унижението и оскърблението раждат желанието за отмъщение. Братята на Силвина я отвличат от Рамадан, защото я пазаряват с Руфат за два пръча с два големи чана. В техния ценностен свят момичето е разменна монета. Разбирайки за случилото се, Рамадан първоначално е изпълнен с надежда, че ще му върнат Силвина. Когато тя се връща с новия си съпруг, сърцето на героя е като прободено с губерка. Той намира начин да наблюдава дома им, защото са му съседи. Виждайки жена си в ръцете на друг, сърцето на Рамадан се топи като свещ. Той се озлобява и изпълва с желание за отмъщение, което авторът изразява в следните думи: „Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!“. Героят населва въображението си със сцени на жестокост, която копнее да прояви към Руфат, представяйки си как мъчително го умъртвява. Рамадан не осъществява нито едно от своите намерения. Като резултат, той се разболява от треска и е изпратен в Триград, за да се лекува. Застрашено е Дервишовото семе и дядото изпълнява своя дълг, за да го съхрани. Под грижите на дебелото Айше, Рамадан възмъжава- поникват му мустаци и брада. Героят се жени и дори му се ражда дете. Това не успокоява борбата, която се води в душата му, а я усложнява, защото сега му се налага да се справя с душманин, дете и жена. Въпреки това, той отлага отмъщението си. Да вижда Силвина е едничката му радост, която го кара да загърби злото. Така минават години, през които децата и на Рамадан, и на Силвина, порастват. Възел е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби. Рамадан не може да пренебрегне семейството си, а когато се решава да направи стъпката, болестта на Руфат и любовта към Силвина го карат отново да чака. След четиридесет години за пръв път се срещат Рамадан и неговият съперник, паднал тежко болен на легло. Героят пожелава да прегърне любимата си пред очите на съпруга ѝ и това да бъде отплатата за стореното зло, но бива възпрян от проявената от нейна страна морална сила. Тя го спира, казвайки: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!“. Рамадан се подчинява на желанието на Силвина и обичта към нея взема надмощие. Пак заради любовта си, героят потъпква егото си и помага на любимата си да се грижи за Руфат. Рамадан става изразител на висша преданост и всеотдайност в името на Силвина. Двамата герои са носители на нови ценности, различни от родовите повели. Тяхната обич надхвърля патриархалните ограничения и издига етиката и хуманността като основни човешки принципи. Разказът „Дервишово семе“ е изпъстрен с диалектизми и архаичен език. Въпреки това, посланието му има съвременно звучене. То ни отвежда към идеята за правото на свободен човешки избор. Утвърждава силата на индивидуалността, на отделната човешка личност. Внушава на читателя, че над законите за възпроизводство на рода стоят силата на обичта и способността на индивида да я отстоява.
Преди да види своята невеста Рамадан е в недоумение и изпълнен със срам и неудобство. Той е все още дете, което не си дава сметка за отговорната роля на мъж и родител, с която го натоварват родовите закони. Той успява да се престраши само да попита баба си коя и от къде е бъдещата му жена. Първото впечатление, което добива Рамадан, когато Силвина сваля булото си, се заключава в думите: „Мислех, че ми е докарал стар бубайко некое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!“. Той е възхитен и изумен от красотата ѝ. Както казва авторът, сърцето на Рамадан се навива и той се влюбва в Силвина. Животът им заедно върви „като по вода“. Младата невеста е и красива, и трудолюбива, и добра домакиня. Тя шета, мете, готви, мие прозорците, в които се оглежда, за да среше красивите си коси. С присъствието си момичето сякаш огрява дома, внася уют и топлина. Рамадан е изпълнен с щастие от живота си със Силвина. Любовта залива сърцето му. Преди да се нарадва на съпругата си, тя му е отнета. Унижението и оскърблението раждат желанието за отмъщение. Братята на Силвина я отвличат от Рамадан, защото я пазаряват с Руфат за два пръча с два големи чана. В техния ценностен свят момичето е разменна монета. Разбирайки за случилото се, Рамадан първоначално е изпълнен с надежда, че ще му върнат Силвина. Когато тя се връща с новия си съпруг, сърцето на героя е като прободено с губерка. Той намира начин да наблюдава дома им, защото са му съседи. Виждайки жена си в ръцете на друг, сърцето на Рамадан се топи като свещ. Той се озлобява и изпълва с желание за отмъщение, което авторът изразява в следните думи: „Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!“. Героят населва въображението си със сцени на жестокост, която копнее да прояви към Руфат, представяйки си как мъчително го умъртвява. Рамадан не осъществява нито едно от своите намерения. Като резултат, той се разболява от треска и е изпратен в Триград, за да се лекува. Застрашено е Дервишовото семе и дядото изпълнява своя дълг, за да го съхрани. Под грижите на дебелото Айше, Рамадан възмъжава- поникват му мустаци и брада. Героят се жени и дори му се ражда дете. Това не успокоява борбата, която се води в душата му, а я усложнява, защото сега му се налага да се справя с душманин, дете и жена. Въпреки това, той отлага отмъщението си. Да вижда Силвина е едничката му радост, която го кара да загърби злото. Така минават години, през които децата и на Рамадан, и на Силвина, порастват. Възел е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби. Рамадан не може да пренебрегне семейството си, а когато се решава да направи стъпката, болестта на Руфат и любовта към Силвина го карат отново да чака. След четиридесет години за пръв път се срещат Рамадан и неговият съперник, паднал тежко болен на легло. Героят пожелава да прегърне любимата си пред очите на съпруга ѝ и това да бъде отплатата за стореното зло, но бива възпрян от проявената от нейна страна морална сила. Тя го спира, казвайки: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!“. Рамадан се подчинява на желанието на Силвина и обичта към нея взема надмощие. Пак заради любовта си, героят потъпква егото си и помага на любимата си да се грижи за Руфат. Рамадан става изразител на висша преданост и всеотдайност в името на Силвина. Двамата герои са носители на нови ценности, различни от родовите повели. Тяхната обич надхвърля патриархалните ограничения и издига етиката и хуманността като основни човешки принципи. Разказът „Дервишово семе“ е изпъстрен с диалектизми и архаичен език. Въпреки това, посланието му има съвременно звучене. То ни отвежда към идеята за правото на свободен човешки избор. Утвърждава силата на индивидуалността, на отделната човешка личност. Внушава на читателя, че над законите за възпроизводство на рода стоят силата на обичта и способността на индивида да я отстоява.
Няма коментари
