Учебни материали :: Обаятелният образ на св. Кирил в „Пространно житие на Константин-Кирил“ (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.08.2014 20:46 - Обаятелният образ на св.Кирил в „Пространно житие на Константин-Кирил“ (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3734 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.08.2014 20:47

„Пространно житие на Константин-Кирил“ е едното от двете жития, наречени от славистите Панонски легенди. Те са агиографски творби- книжовни текстове за светци. Биографичното повествование изобразява поведението и словесните жестове на героя. Те чертаят образа му в хода на сюжета. Изображението на Кирил се подчинява на идеализацията. Героят е разкрит чрез деянията му на мисионер просветител, на светец от апостолски тип.На изключителните му качества се дължи неговата обаятелност. В експозицията Кирил е представен като седмо дете- син на благороден и богат мъж. Още на седем години той е осенен от пророчески сън. По божия промисъл, героят прави съдбовен избор на поприще: „името ѝ беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах.“ Светостта на Кирил, неговата божествена белязаност са подчертани чрез любознателността и ранния му интерес към науката. Той учи наизуст писанията на свети Григорий Богослов и създава първата си творба похвала за просветителя. Кирил сам търси знанието и тъгува, когато молбата му да се учи при чужденец граматик бива отхвърлена. Константин носи дарбата да размишлява и да търси смисъл във всичко. Тя го отвежда в Магнаурската школа. Под ръководството на Лъв и Фотий той е възпитаван в дух на хуманност и културна разностранност. Умствените му заложби се съчетават с бързина и прилежание, но над тях той проявява „кротък нрав“. Стремежът му да постигне светостта- „да живее с бога“, го води по пътя на науката и изцяло направлява живота му. Изключителната му чистота и желание да се уподоби на Всевишния привличат вниманието на всички, както и на логотета. Преследват го материални и светски изкушения- злато, предложение за брак с кръщелницата на логотета и професионално израстване. Подобно Христос, Кирил поставя над всичко мъдростта. Той се съгласява да бъде библиотекар, но се отказва от службата и се скрива в манастир. Философът не е славолюбив и суетен. Константин вижда щастието си единствено в работата с книгите и духовните занимания. Затова приема преподавателската катедра, която му предлагат. Кирил е остроумен и красноречив. В своя първи словесен двубой с патриарх Анис юношата се проявява като дълбок философ с точни знания. Това е първият му успех на обществената сцена, с който си спечелва славата на способен оратор и общественик. На двадесет и четири години Кирил излиза да спори в сарацинската империя с високообразовани опоненти. Той успява да ги „наддума“ по всички въпроси, с което предизвиква удивлението на противниците си. Кирил се опира не само на християнските книги, а цитира и Корана. Той говори ясно, достъпно и с прости примери от живота. Константин се налага като надарена и образована личност. Възвеличаването се подсилва от поканата на Михаил ІІІ към героя да мисионерства в Хазария. Като дисциплиниран и добър християнин, Кирил приема задачата като царска заръка и чест. Обаянието на героя откриваме чрез чудесата, които го спохождат. Деянията му на апостол- разпространител и защитник на християнството, са изпълнени с тях. Трите основни мисионерски пътувания доказват божествената му сила и святост. Героят се спасява от отровата, поднесена му от сарацините. В уединение след мисията, неочаквано мъж удовлетворява потребността на героя от храна. Закрилата от Бога за пореден път свидетелстват за светостта на философа и напомнят за неговата необикновеност. Кирил е даровит филолог. В Херсон той изучава еврейския език и книжнина, като превежда осемте части на граматиката. Невероятната му способност бързо да прониква в непознатото се изразява в опознаването на самаритските книги. С помощта на молитва той извършва чудо. Успява да отдели гласните и съгласните на странния „рушки“ или руски език. Благодарение на дарбата си, успява по-късно да разчете стиховете върху чаша от църквата „Света София“, които се отнасят до пророчество за Христос. Многостранните знания и бързият ум на Константин са качества, които му помагат за три дни да убеди хазарите в силата на християнството и да се покръстят. Той действа като смел човек, който не се бои от трудностите и опасностите, а неустрашимо излиза срещу тях, запазвайки самообладание и човешко достойнство. Върхов момент е създаването на славянската азбука. Прозорливият ум на героя съзнава потребността от букви. От това зависи културното утвърждаване на славяните в света. Кирил е призван да сътвори азбука, което извисява светите му качества до проява на божествени творчески сили. Далеч от суетата на деня, той се уединява с брат си- Методий, пожелава да бъде творец и започва да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у бога, и бог беше Словото.“ Буквите са просветление и вдъхновение, призвание и историческо предназначение на Константин-Кирил, свидетелство за светостта и духовния подвиг на славянския учител. Обаятелността и светостта на героя проличават и чрез просветителското му дело във Великоморавия. Той популяризира новосъздадената азбука чрез преводи на богослужебна книжнина и обучение на ученици. Разпространението на славянските писмена представят Кирил като посланик на славянската култура. Героят побеждава в полемиката с триезичниците във Венеция. Богословският спор целѝ да защити правото на всеки народ да общува с Бога на свой език. Константин застава зад своето дело, умело боравейки с цитати от Светото писание и ползвайки красноречието си. Демократизмът на героя, изразен в реторичния въпрос: „Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички?“, поставя спора на общокултурна основа. С това той изпъква със своя хуманизъм и загриженост за бъдещето на сънародниците си. За него няма богоизбрани. Всички са равни пред Бога. За това свидетелства триумфалното освещаване на славянските книги в Рим. Официалното признание и узаконяване на Кирило-Методиевото дело в Западна Европа е свидетелство за светостта на героя. Животът на светеца достига своя връх. Отдадеността му на обществена и духовна дейност не го променя. Но и жанрът на творбата не изисква това. Идеалните му черти присъстват от началото до края на житието: мъдър, трудолюбив и усърден, остроумен и победител във всички диспути, той извършва божествено дело. Кирил става създател и творец, дарил просветление на целия славянски род.

Нагоре