Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2014 21:12 - Срещата на две цивилизации в разказа "В един есенен ден по шосето" (есе, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 8118 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.08.2014 21:39


Въпросът за съществуването на извънземни цивилизации стои нерешен. Човечеството все още не е открило отговор. Хората от различни области на знанието продължават да го търсят. Някои учени са убедени, че не сме сами във Вселената. За други са нужни безспорни доказателства, за да го твърдят убедено. Писателите фантасти се чувстват най-свободни да градят хипотези и искат да открият решение. Темата за срещата между представителите на две цивилизации разработва и Павел Вежинов в разказа си "В един есенен ден по шосето".   Гостът от друга планета външно е като земните хора, но в сравнение с тях притежава фантастични способности. В диалога между него и разказвача се поставят важни за човечеството въпроси: за смисъла на живота; за смъртта; за мира и войната; за унищожаването на природата. Човекът е впечатлен от знанията и силите, които владее пришълецът, затова търси помощ от него за болния си приятел, но се оказва, че гостът е програмиран да ни наблюдава, без да се намесва. Той помага на болния, нарушавайки инструкциите, защото открива силата на човешките емоции.   Срещата между пришълеца и главния герой на разказа се осъществява на шосето. Разказвачът спира колата си, за да предложи помощ на вървящ под дъжда човек. Представителят на извънземна цивилизация съвсем прилича на хората- той изглежда възрастен, почти старец, но всъщност няма и шестдесет години. Той е сух, мършав, облечен в груб и износен панталон и брезентово яке. На гърба си носи мръсна раница. Лицето му е набраздено и грубо като на стар гъбар. Героят му предлага помощ и го кани да се качи в колата, а след известни перипетии и у дома си.   Извънземният се оказва колкото обикновен наглед, толкова особен, изненадващ и необичаен. Той не пътува за никъде и познава живота на човека, приютил го в колата си. Това извежда на преден план телепатичните способности на пришълеца- нещо свръхестествено за нормалните хора. В разговора са изведени главните проблеми, които стоят пред човека и с които се сблъсква новодошлият.   Разказвайки за въздушната пушка на главния герой, която той купува на сина си, но сам използва, повествованието ни отвежда към размисъл за агресията и господството на човека над природата. Това поставя въпроса за хуманността и ценностите на човечеството, за етичните и морални норми, които хората престъпват. Темата за убиването на друго живо същество кара героя да се замисли за загадъчността на своя спътник. Политането на колата над пропастта и невероятното ѝ връщане отново на шосето е сякаш нагледен урок, с който пришлецът желае да напомни, че животът има стойност и цена, че понякога заради миг невнимание можем да го изгубим. Напълно спокойно той обяснява на героя, че това е най-обикновена левитация. Оказва се, че непознатият владее антигравитационните сили и енергии, които са непостижими за човека и изглеждат като чудо, което ни кара да се замислим за еволюцията ни като хора и човешка раса. Това води и до темата за смъртта, която не е нещо изключително, както си мислим. Пришълецът споделя своето познание по този въпрос. Той твърди, че проблемът не е в умирането, а в самото съществуване. След като странникът изразява необичайно мнение по различни въпроси, разказвачът сам стига до логичния извод, че той не е представител на земната раса. Въпреки това, го кани у дома си.

        Главният герой се убеждава, че гостът му е от плът и кръв, но владее чужди на човека способности- ръката му спокойно преминава през масичката, пред която е седнал. Пришълецът разкрива, че във вселената всичко е възможно, освен да се създаде самата субстанция. Той обяснява, че тяхната цивилизация няма право да се вмесва в живота на Земята. Тя само наблюдава и се информира. Разказвачът не може да си обясни това и се пита защо, ако извънземните са по-напреднали, не оказват помощ на земляните, не изпитват състрадание и съчувствие към болката им. Той не разбира, че техният свят е свят на разум, а не на емоции. Затова и моли пришълеца да излекува приятеля му, търсейки помощ като по-слаб от по-силен.   Извънземният оценява проявата на загриженост за друго човешко същество у подслонилия го. Той съзира проявата на хуманност и желание да облекчи страданието на приятеля си и извършва исканото чудо.               На свой ред променя своята гледна точка за света и живота и разказвачът. Той си задава и осмисля вечния въпрос за контакта с по-висши същества. Макар по пътя на логиката, той се опитва да открие взаимовръзката и причината за нещата. Чрез примера с мравките, който пришълецът му дава, сравнявайки хората с тях, героят осъзнава, че човечеството е също толкова незначително за извънземните цивилизации, колкото са за нас тези едва забелажими насекоми, за които сме приели, че нямат съзнание. Това е удар върху егото му на човек. Разбирайки на другия ден, че приятелят му е оздравял, в съзнанието на разказвача се извършва обрат, който го кара да повярва на случилото се по време на срещата и окончателно да промени мирогледа си. Внушеното му от пришълеца намира израз в укора на героя към приятеля му, който се разхожда в градината, да остави охлюва, който държи в ръцете си.   Героят получава своя нравствен урок и разбира, че всяко живо същество на планетата трябва да се пази, зачита и уважава. Опасно е човек да се мисли за господар на природата.   Представителите на двете цивилизации са обогатени взаимно. Съветите, които пришълецът предава на героя, са безценни. Той му открива знанието, че по-напредналите нямат право да променят хода на човешката история. Земляните трябва да изминат сами своя път и сами да постигнат знанията си, влагайки собствените си сили в своята еволюция. Ако получат помощ отвън, те биха повтаряли грешките си. Изстрадвайки сами посоката си, те придобиват своеобразен имунитет и могат да избегнат самоунищожението.            Разказът на Павел Вежинов развива хипотезата за възможна среща на същества от различни цивилизации. Той утвърждава тезата, че необикновеността на извънземните не се заключава във външността им, а в техните способности, които дължат на еволюиралото си съзнание. Те са поклонници на разума. Авторът извежда идеята, че, ако успеят да проявяват разбиране към чувствата на хората, а те от своя страна надмогнат емоциите и егото си, осланят се повече на ума си, без да се поддават на своите страсти, контактът между тях би бил напълно реален. Осъществяването му зависи от обмяната на знания и от способността и желанието и у двете страни за промяна.  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026914
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031