Учебни материали :: Традиционното в образа на Хамлет (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2014 14:40 - Традиционното в образа на Хамлет (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 4318 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.12.2014 14:48

Трагедията „Хамлет“ на Шекспир, създадена в края на ренесансовата епоха, отразява периода на упадък на всички идеи на хуманизма. Ценностите на идеалистите, вярата им в човека, стремежът към опознаване на света и собствената индивидуалност са в криза. В такива смутни времена, в новото столетие Шекспир пише своята творба. Авторът се стреми да задоволи очакванията на публиката. Затова и си служи с популярен за времето жанр- трагедия на отмъщението, а характерът на главния му герой е подчинен на модното за времето си състояние- меланхолията. Още първите изледователи на образа на Хамлет открояват в трагедията на Шекспир два, съчетани умело, характерни за елизабетинския театър сценични типа- типът на отмъстителя и типът на меланхолика. Разбирайки за сполетялото баща му, героят прави стъпки по пътя на своя синовен дълг- да отмъсти за смъртта му и да получи възмездие от злосторника за братоубийството. Следването на тази посока е резултат от неговото съзнателно полудяване, от приемането на ролята на шут, който изрича истината под прикритието на шегата. Отмъщението му се осъществява на равнището на конкретни действия и словесна агресия. Героят е активен- понякога на дела, а понякога само на думи. Макар по погрешка, Хамлет убива Полоний, успява да се освободи от злонамерените си “приятели” Резенкранц и Гилденстерн, съчинява изкусно уличаващата интрига на представлението клопка, приема дуела с Лаерт, макар че знае кой е истинският му победител. Чрез тези си начинания Хамлет ни убеждава, че е достоен противник на узурпатора. Синът на убития крал непрестанно тревожи, пряко или непосредствено, нечистата съвест на Клавдий. Високата отговорност на отмъстителя Хамлет го подтиква към внимателното вглеждане във вината на родната му майка Гертруда и в неустойчивата човешка позиция на възлюбената му Офелия. Хамлет е преднамерено остър, саркастичен, на моменти непристойно откровен с тях. Неговата язвителност е продиктувана от безнравствената им пасивност, престъпната отстъпчивост и подкупна женственост. Широко разпространена в английския ренесансов театър е традицията да се представя меланхоличният съзерцател. Според тогавашните представи, отличителните характеристики на този темперамент са мнителността, вглъбената разсъдъчност, липсата на желание за действие, склонността да се размишлява върху същността на хората и логиката на човешките взаимоотношения. Героят на Шекспир е действително прекалено предразположен повече към размисъл, отколкото към действие, желаещ да вникне в истинската логика, която предопределя междуличностните отношения в датския кралски двор. Хамлет не е подвластен на злото, което го заобикаля, но сблъсъкът му с него засилва колебанието му за действие. Като човек, който изповядва хуманистичните идеи, той разбира, че то е дълбоко проникнало в човешката душа. Потъването в света на мислите е единствената възможност да се заяви правото на духовно съществуване. Хамлет изпада в трагични размисли, отразени в монолозите му, изпълнени със съмнения. Неговите схващания за неприкосновеността на човешкия живот не са съзвучни с отмъщението, което се налага да извърши. Той непрекъснато си задава въпроси, свързани с екзистенциалното битие на човека. Колебливост възпира ръката му да убие Клавдий, когато той се моли. Опитите на героя да разбере същността на живота чрез въпроси без отговор и съмнения безкрай, го правят герой, носещ белезите на мислител от Ренесансовата епоха. Човек започва да търси смисъла на своя живот, когато достигне такова ниво на личностно развитие, което го кара да се чувства отговорен пред себе си, пред обществото и дори пред поколенията. Вътрешното колебание задълбочава още повече трагизма на разума. В трагедията Хамлет е представен като сложна личност, поддаваща се на противоречиви тълкувания. За едни, в него надделяват колебливостта и нерешителността, които го правят неспособен нито да носи, нито да отхвърли бремето. За други, мнимата му лудост е форма на мъдрост, която надскача времето, и изобличава греховете на лицемерите чрез словото. Така или иначе, Хамлет е синоним на мислещия и разумен човек, който изживява трагедията на своя живот, търсейки смисъла му в самотата си.

P.S. Ползвани са материали от интернет

Нагоре