Учебни материали :: Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното житие на светеца (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2015 13:21 - Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното житие на светеца (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 19350 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.05.2015 13:26

Едно от първите оригинални произведения на славянски език е житието на Кирил Философ. Създадено по примера на най-добрите византийски образци на житийния жанр, то възниква скоро след смъртта на първоучителя, поради необходимостта да се уреди църковен празник в негова памет и чрез култа към създателя на славянските писмена да се защити творението му. Текстът представлява подробен разказ за живота и делата на героя, за стремежа му към съвършенство и приближаване до Бога. Образът на Константин-Кирил Философ в Пространното житие е представен според принципите на средновековния агиографски жанр. Проследен е жизненият път и делата на светеца, като са съчетани историческа достоверност и легендарност. В житиеписния текст ранните години на Кирил са белязани с числова символика и алегорични внушения. Следват сюжетните моменти, свързани с християнските мисии на агиогероя. Кулминация на творбата е създаването на славянската азбука и защитата й в спора с триезичниците. Светостта на Константин-Кирил Философ е утвърдена във финала на житието. Творбата започва със стандартна фабулна експозиция, представяща детството на героя. Кирил е седмо дете- син на благороден и богат мъж. На седем години е осенен от пророчески сън, който го отвежда към избора на поприще: „името ѝ беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах.“ Сънищата и техните послания се приемат за божия промисъл, за висше проявление. Те са част от християнската символика. Един от символите, които сакрализират образа на Кирил, е числото седем. То се повтаря няколко пъти в житието- героят се ражда седмо дете в семейството; сънува пророческия си сън на седемгодишна възраст. Друг символ, че Константин-Кирил е необикновен човек, е, че той отказва да бъде кърмен от други, освен от майка си. Този факт се тълкува като знак да бъде отхранен с чисто мляко свята личност от добър корен. Когато героят отива на лов с богатите деца, загубва сокола си. Според средновековната символика, птицата е знакът на земните удоволствия, а изгубването ѝ- отричането от тях. Кирил се вглъбява в себе си и се отдава на Бог и учението. Неговата изключителност и божествена белязаност са подчертани чрез любознателността и ранния му интерес към науката. Той учи наизуст писанията на свети Григорий Богослов и създава първата си творба похвала за просветителя. Кирил сам търси знанието и тъгува, когато молбата му да се учи при чужденец граматик бива отхвърлена. Дарбата на Константин да размишлява и да търси смисъл го отвеждат в Магнаурската школа. Под ръководството на Лъв и Фотий той е възпитаван в дух на хуманност и културна разностранност. Умствените му заложби се съчетават с бързина и прилежание, но над тях той проявява „кротък нрав“. Контактите му са целенасочени: „беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло.“ Стремежът му да постигне светостта- „да живее с бога“, го води по пътя на науката и изцяло направлява живота му. Изключителната му чистота и желание да се уподоби на Всевишния привличат вниманието на всички, както и на логотета. Битието му протича по образеца на този на светците. Преследват го материални и светски изкушения- злато, предложение за брак с кръщелницата на логотета и професионално израстване. Подобно победата на Христос над Лукавия в пустинята, Кирил поставя над всичко мъдростта. Той се съгласява да бъде библиотекар, но се отказва от службата и се скрива в манастир. Философът не е славолюбив и суетен. Той вижда щастието си единствено в работата с книгите и духовните занимания. Затова приема преподавателската катедра, която му предлагат. Втората част на творбата разкрива деянията на Константин като апостол- разпространител и защитник на християнството в едно иконоборческо време. Трите основни негови мисионерски пътувания са изпълнени с много чудеса, които доказват божествената му сила и святост. Негов библейски прототип е апостол Павел, известен със своите три дълги пътувания. Двадесет и четиригодишният Кирил излиза да спори в сарацинската империя с високообразовани опоненти. Той ги „наддума“ по всички въпроси, с което предизвиква удивлението на противниците си. Героят се опира не само на християнските книги, а цитира и Корана. Той говори ясно, достъпно и с прости примери от живота. Любопитен момент са чудесата, които спохождат Кирил: той се спасява от отровата, поднесена му от сарацините и в уединението след мисията неочаквано мъж удовлетворява потребността му от храна. Закрилата от Бога за пореден път свидетелства за светостта и напомнят за необикновеността на героя. Константин се налага като надарена и образована личност. Възвеличаването му се подсилва от поканата на Михаил ІІІ да мисионерства в Хазария. Като дисциплиниран и добър християнин, Кирил приема задачата като царска заръка и чест. Той е изправен пред голямо изпитание- в спора участват представители на трите основни религии- християнската, юдаизма и мюсюлманската. Многостранните му знания и бързият ум са качества, които му помагат за три дни да убеди хазарите в силата на християнството и да се покръстят. Той действа смело, запазвайки самообладание и човешко достойнство. Върхов момент от повествованието е чудотворната божествена намеса при създаването на славянската азбука. Прозорливият ум на героя съзнава потребността от букви. От писмената зависи културното утвърждаване на славяните в света. Героят е призван да сътвори, да създаде азбука, което извисява светите му качества до проява на божествени творчески сили. Далеч от суетата на деня, вглъбен в книгите, той се уединява с брат си- Методий, и пожелава да бъде творец, както го съветва Михаил: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде бог, …“. „И бог, който слуша молитвите на своите роби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у бога, и бог беше Словото.“ Буквите са просветление и вдъхновение, призвание и историческо предназначение на Константин-Кирил, свидетелство за духовния подвиг на славянския учител. Просветителското дело на агиогероя продължава във Великоморавия. Популяризирането на новосъздадената азбука става чрез преводи на богослужебна книжнина и обучение на ученици. Светителското въвеждане в тайнството на новия език преживяват и панонците. Разпространението на славянските писмена се превръща в проповед за духовно усъвършенстване и утвърждаване. Славянската мисия на Кирил побеждава в полемиката с триезичниците във Венеция. Богословският спор целѝ да защити правото на всеки народ да общува с Бога на свой език. Във възходяща градация и с йерархиране на библейските цитати (старозаветни, новозаветни и от апостол Павел) Константин застава зад осъществената мисия на живота си, извършена в името на целия славянски род. Демократизмът на героя, изразен в реторичния въпрос: „Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички?“, поставя спора на общокултурна основа. За него всички са равни пред Бога. Това разкрива неговия хуманизъм и загрижеността му за бъдещето на сънародниците. Триумфалното освещаване на славянските книги в Рим свидетелства за мащаба на стореното от славянския учител. Официалното признание и узаконяване на Кирило-Методиевото дело в Западна Европа е доказателство и за светостта на героя. Финалната част на житието описва последните дни, смъртта и погребението на Кирил Философ. Тя извежда значимостта на труда на славянския първоучител, признат и провъзгласен за равноапостол. Предсмъртната молитва на героя концентрира в едно всички негови деяния. Заветът му към неговите последователи е да защитават постигнатото и да продължат „да хвалят и славят името Господне“ на славянски език. Вълнуваща е искрената братска обич на Методий, който намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените му дела, донесли му най-голяма слава. Посмъртнитечудеса на Кирил са само споменати, без да се разказват отделни епизоди, което показва, че житието е написано сравнително скоро след смъртта на учителя. Кирил и Методий полагат основите на славянските литератури с оригинални произведения на старобългарски език. Кирил намира във всеки по-важен момент и събитие от живота повод да напише съчинение. Създал славянската писменост, той твори на старобългарски език значителни произведения. Благодарение на писмото, сътворено от него, се преписват свещените християнски книги и манастирите се превръщат в елитарни културни центрове. Славянският първоучител дава надежда и на други народи, че могат да имат своя идентичност и да я заявят чрез култура на родния си език.

Нагоре