Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2015 16:47 - „История славянобългарска“ (анализ, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 21761 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.06.2015 16:48


        Паисий създава своята творба, воден от патриотични подбуди. Той тъгува, че неговият народ няма своя история, и вярва, че е потребно и полезно да се познава родното минало. От друга страна, вижда проявяваното от  някои българи неуважение към него, и у автора се поражда желанието да пробуди националното им съзнание. Паисий залага на положителните качества на своя народ и се стреми да ги изтъкне.       Композицията се състои от две предисловия, същинска част и послеслов. В нея основна роля играе градацията. Темите обхващат проблемите на нацията и родоотстъпничеството. Авторът притежава свой индивидуален стил, вплитащ старинен език и патетичен тон.       „История Славянобългарска“ е първата написана българска история, съставена през 1762г. Целта ѝ е да обедини българите, да им покаже колко силни и славни са били предците им, да ги накара също като тях да се борят за правата на държавата си. В първото предисловие е поставена темата за „Ползата от историята“. Обърнато е внимание на „любомъдрия читател“. Това прави автора по-близък до четящия и го кара да му се довери. Скъсява дистанцията и превръща творбата в диалогична. С цитата от „источният кесар Василий“ е обобщена тази „полза от историята“- не само да научиш за славното минало, но и да извлечеш поука за себе си и за бъдещето, да се учиш от грешките на другите, за да избегнеш повторението им. Още в това първо предисловие на книгата Бог е неразделна част от „История“-та на българския народ. Той е представен като най-важна фигура, от която зависи съдбата на българите. След него са царете, а след тях обикновеният народ, но тази йерархия не е, за да разделя хората. Според Паисий от значение са само делата им- добри или зли. След първото предисловие следва посвещение или автограф на автора, предхождан от заглавието на книгата. Следващите редове са второ предисловие на книгата, озаглавено „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“. Изложението става динамично, изпъстрено с обръщения, въпроси и възклицания, правещи го живо и остро. Основната задача на тази част е да определи два вида читатели- тези, които обичат и имат „присърце своя род и своето българско отечество“, и другите- „неразумни и юроде“, които се срамуват от своя род и език, защото „българите са прости и глупави“. За да аргументира своето право Паисий дава примери от Библията, показвайки, че Бог предпочита именно „простите и незлобливите“. Другата важна опорна точка на доказателството е, че има и по-мъдри народи от гърците, но никой грък не говори друг език, а тачи своя. Дава този пример, защото българите масово се „погърчват“ и избягват своя произход да не бъдат сметнати за „прости“. В тази част от книгата е изведена и причината на автора да създаде произведението си- „че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят“. Става ясно, че целта на Паисий Хилендарски е да даде на онези, които ценят българското, знания, които да им бъдат интересни и полезни, а онези „отцеругатели“ да похули, да ги накара да прогледнат. Последните редове от второто предисловие разказват за преминатото от Паисий да напише своята история. Преровил твърде много книги, за да намери твърде малкото, което е писано за българите, извлича достоверното, събира го и го написва. Същинската част на книгата е изложена в пет глави. Първата от тях се нарича „Историческо събрание за българския народ“. Тя започва с разказ за това откъде са произлезли българите- началото им тръгва от Ной и ковчега му, което придава божественост на произхода ни. Следват разкази за победите на българите над гърците и други народи, които са идеализирани. Частта завършва със скръбните последни думи на „крал Батоя“. Те служат за обобщение на смелостта на българина, за когото висша проява на достойнство и чест е смъртта в борба. Това е подбуда към съвременниците на Паисий, които покрусени от турското иго напълно загубват вярата в себе си и достойнството си. Това е ролята на „История Славянобългарска“, която, припомняйки им историята на „миналите“, да ги поведе към героична борба с настоящия враг. Споменато е, че великите и големи империи падат бързо, а се запазват малките държави като българската. Следващата част разказва за сръбските крале и връзката на сърбите с българите. Краят отново е идеализиран за българите, които са по-велики от сърбите, според автора. Последните са представени като лъжци и „натъкмяващи си нови истории“. В третата глава от същинската част е представено падението на България под турско робство и краят на българските царе. Четвъртата представлява списък на имената им. Главата „Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе“ разказва за величието на тези, които са били достойни да застанат начело на един славен народ като българите. От тридесет и трима Паисий изброява само тринадесет, които според него заслужават наистина титлата си. За тях казва по няколко думи. Така завършва частта за кралете, която е в пет глави от книгата. Следват две глави, които разказват за българските светци, вярата, писмеността и Кирил и Методий. Те са възхвала на българската култура и доказват, че освен на военни подвизи, българите са способни да излъчат духовност. Втората глава, разказваща за вярата, съдържа кратък списък на българските светци, като за всеки е казано по нещо. Така завършва тази част от книгата на Паисий. Във финала авторът вмъква послеслов, в който отново обръща внимание на своя читател, както и на състоянието си по време на писането на книгата. Последното изречение е „Амин.“ Това не е учудващо, защото Паисий е монах, а и неведнъж говори за Бог. Тази дума превръща „История славянобългарска“ в една своеобразна молитва към Господ- да отвори очите на българите, да им влее ум и да ги накара да се борят, както техните прадеди са се възправяли срещу неприятелите си. Паисий целѝ книгата му да бъде достъпна. Затова използва обикновен говорим език, но не успява да се откъсне от влиянието на църковнославянските източници. Езикът му е неиздържан- съдържа и новобългарски, и архаични форми, и елементи от сръбски и руски език. Въпреки това, патетичният му приповдигнат стил, пламенната реч, заредена с патриотизъм, достига сърцето и ума на читателя. Той е емоционален и въздействащ. От него личи темперамента на автора и неговото искрено желание да спечели четящите за своята национална кауза.          От анализа на „История славянобългарска“ се вижда, че Паисий успява смело да постави на разискване най-жизнените въпроси от живота на нашия народ през втората половина на 18в.- началният етап на националното ни възраждане. Основна творческа задача е отражението на епохата, а пряката цел на книгата- да засегне, разгледа и реши актуалните обществени въпроси на своето време. Развълнуван за съдбата на народа си, Паисий отправя своя пламенен зов към съзнанието на съвременниците си, идеализирайки миналото и културата им, разобличавайки чуждия гнет, и чертаейки пътищата на ново историческо развитие.  
Р.S. Ползвани са интернет източници.  



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2335132
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 130
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930