Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2016 12:43 - Силата на словото според одата „Левски“ на Иван Вазов (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 1510 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.01.2016 12:43


Одата „Левски“ е първа в „Епопея на забравените“. Апостолът на свободата въвежда пантеона на незабравимите, създаден от Вазов. Дякона е най-високият връх на личен и индивидуален подвиг. Авторът се прекланя пред качествата му на будител и целѝ да го утвърди като мярка за величие. В това главна роля играе словото.             Съзидателната му сила извежда личните прозрения на героя за етично поведение. Чрез словото е постигната идеализацията и библейският смисъл на образа на Левски. В авторовите думи се проявява нетърпимостта към предателя и предателството. Мълчанието е превърнато във висш израз на словесна мощ.             В монолога си в началото на творбата героят се опира на словото да изрази мъдростта, която постига в манастира. Думите разкриват житейския му избор да напусне обителта. Изповедта го обрисува като човек с високи етични разбирания. Той е прозрял, че гласът му не стига до Бога, че страдащият народ не се нуждае от "химни и тропари лишни", а от "благата дума". Дякона споделя, че сляпото изпълнение на молитви и религиозни церемонии не е богоугодно и е по-достойно да се откликне на народното страдание. Това е причината да се отрече от лицемерния аскетичен живот и да поеме пътя на пробуждане на поробените. Главно средство в мисията му е словото. Думите на Апостола са "прости и кратки", но са разбираеми, искрени и пораждат "упование и надежди сладки". Чрез тях е въведена християнската идея, че кроткият език е „дърво за живот“. Речта на героя е такава. Той си служи с езика на народа, за да се приобщи към него, а когато получи доверието на "робите слепи" да пръска светлината и тайнството на "две-три думи нови"- ключовите думи на бунта. Селяните "светец го зовяха", защото казаното от него е ясно и праведно. Словото на Левски е единно в звучене и смисъл: "Обърнал се беше на дух, на огън Думата си цяла лейше в едно слово." Дума и слово се сливат в едно мигновение и това е моментът на озаряването, когато "робите слепи" възприемат речта като светлина и я чувстват чрез душата си. Така те приемат изреченото от Дякона- "слушаха с трепет, с зяпнали уста" и "тям на душата ставаше по-ясно". Сред апостолите само Левски е представен с благостта на словото. В това е неговото величие- с простата и топла човешка реч да подбужда към бунт. Въстанието добива смисъл не чрез озлоблението, а чрез вярата. Проповядването на революция чрез кротки думи целѝ вътрешно озарение, чрез което робът да проумее смисъла на свободата. Без това бунтът би имал разрушителен смисъл, защото би бил резултат от чувство за мъст. Сила се крие и в гибелната сила на словото. Авторът използва това оръжие, излива го към предателя и предателството и изобличава низката постъпка. С помощта на синоними и противопоставяне е обрисуван образът на издайника. Ако Левски е фантом, сянка, дух, огън и с авторитет пред народа, то предателят е обруган. Назован е: мръсен червяк, низък роб, позор, петно на храма, безсрамен човек, с ниско чело, издайник грозен, злобен, изпълнен с омраза, подъл, подобен на Юда. Подчертана е светостта на иконата на българската свобода и е принизен предателят. Едно срещу друго застават благостта на словото на просветителя и словото като инструмент на подлостта. Думите на Левски се извисяват над тези на изменника. Издайникът осквернява не онова, що влиза в устата, а онова що излиза от нея. Затова тя е пълна "с яд и злост". В одата „Левски“ място намира и мълчанието. То е израз на духовна и морална мощ, символ на мъдрост, която е отвъд думите. Проявява се чрез скритото от Вазов име на предателя. Изричането прави реален обекта, който назовава. В това е смисълът на замлъкналия авторов глас- продажникът трябва да бъде забравен, изтрит от паметта на народа, да се оспори правото му на съществуване- неназован, означава без битие. Другата страна на премълчаното слово откриваме в гордия отказ на Левски да говори в съда. Заловеният Апостол знае не само цената на думите. Пред властта той проявява превъзходство и вътрешна сила. Безмълвието му е белег за себенадмогване и себепожертвование. То е себепостигане и достойна защита на идеята за свобода. Това, което успява чрез изреченото сред народа, достига в тъмницата с мълчание. Героят не се поддава на "предателска реч", независимо от мъките, на които е "подвъргнат": "И казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена." Апостолът остава верен на своя идеал и не изменя на народа си, намирайки "към безсмъртието по-прекия път". Силата на словото в одата „Левски“ откриваме в изповедния и откровен глас на героя. Чрез благостта и убедителността на речта си той се проявява като оратор. Авторът става негов продължител, горещ последовател на идеите му. Разкрива способността му да убеждава и увлича. Отхвърля правото на защита на предателя, яростно го заклеймява и обрича на забвение. Вазов оставя празни места в текста. С това издига мълчанието като израз на невъзможността на словото да изрече измяната и величието.   


Тагове:   клас,   Вазов,   Одата,   словото,   Иван,   11,   силата,   БЕЛ,   ЛИС,   „левски“,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1723435
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 124
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930