Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2016 21:00 - Бай Ганьо- неусъвършенстваният европеец (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.05.2016 21:01


     Думите: „Бай Ганьо е най-окаяният пътешественик“, принадлежат на писателя Тончо Жечев. В тях се крие обяснението защо героят не успява да се промени, пътувайки из Европа. Пътешественикът е символ на откривателския дух, на смелостта и жаждата да се докоснеш до непознатото. Авантюристите се отличават с кураж да се сблъскат с чуждото и далечното. Те разширяват своя хоризонт, виждайки, узнавайки, преживявайки. Така обогатяват себе си и придобиват по-голяма свобода.        Бай Ганьо не се вмества в подобна рамка. Той е много далеч от копнежа по един нов и различен свят. Нежелаещ да опознае културата на Европа, остава затворен в своето, без да надскочи собствената си ограниченост, без да се самоусъвършенства.        Образът на Бай Ганьо е символ не на опитващия се да открие новото човек, а на малокултурния балканец, който няма представа за себе си. Европейската цивилизация е чужда за героя. Тя не намира отзвук в неговото съзнание, а той дори не прави опит да се докосне до нея. Изпълнен с преднамереност, лишава себе си от възможността да разчупи удобната черупка. У Бай Ганьо липсва любопитството на жадния да опознае различното.                Героят не се възползва в пълна степен от пътуването си в Европа. Той се държи като конкистадор колонизатор, чийто практицизъм е главна пречка за някакво духовно пробуждане. Притежава утрем към другия свят, но не като гост, който се запознава с домакините, а като завоевател, който преследва лични цели. За него Европа е в географските названия на местата, които е посетил: „Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц.. ц.. Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац (…) – всички съм ги изредил.“ Те са само повод да се похвали, но зад тях не стоят лични впечатления и емоционални преживявания. В европейските държави Бай Ганьо вижда само пазар за своята продукция- розовото масло. От значение за него е келепирът от личните му дела. Той не проумява, че разбирането на една непозната култура е развиване на бизнес нюх и му дава шанс да реализира по-успешно своята предприемчивост. Но и за това са потребни находчивост, ум и желание за самоусъвършенстване, а не само хитрост, далавери и агресивно налагане на своя модел. Една от главните причини героят да не попадне под европейско влияние е, че той не се вълнува от култура. Бай Ганьо не се интересува от архитектурата, историята и настоящето на местата, които посещава. Отказва да разгледа Виена с думите: „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.“ Културният туризъм не попада в кръга на неговото внимание. Итинският пътуващ няма материални подбуди, а се ръководи от жаждата да срещне пъстротата и предизвикателствата на света. Да го допусне в себе си и посредством интелекта, да го изправи срещу своите разбирания и стереотипи и в този неочакван сблъсък да осъзнае мястото си, да преодолее границите на собственото си съзнание и да го обогати с другостта. Героят не изпитва страх или срам, поради несъответствието между него и чуждия свят. Съизмерването с него се оказва невъзможно, защото това е присъщо на интелигентния човек, който знае своето несъвършенство и се стреми да го надмогне, поправяйки поведението си спрямо различието. Не и Бай Ганьо, който счита себе си самодостатъчен. Закостеняло е отношението на героя към изкуството: „Възпитанието, нравственият мир на европееца, домашната му обстановка – плод на вековна традиция (…), музеите, библиотеките, филантропическите учреждения, изящните изкуства, хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя.“ А за операта чуваме самия него да казва: „Чунким баща ми все опери е слушал.“ Духовният му хоризонт е тесен, земен и статичен, в него трудно може да проникне лъчът на европейската култура. И читателят разбира, че Бай Ганьо е все още роб, че свободата му е подарена, както заявява още в началото на творбата си авторът. А робът не може да бъде пътешественик, защото пътешественикът е свободен по дух. Героят може само да се подчинява или, веднъж отхвърлил робството, сам да се прицели към властта. Пътят на увеличаване на познанието за другите, на придобиване на опит в една различна култура със свои правила и закони е двустранен процес. При Бай Ганьо посоката е една- господстваща и налагаща се с егоизма, с бездарието и простащината си. Неговата първичност затваря съзнанието му, то става невъзприемчиво за усвояване на нови културни модели и го заключва в рамките на личния интерес. Без проява на любознателност, без да си отворен към пъстротата на другия, няма взаимодействие, няма приближаване и контакт, който да води до обмен и промяна, няма прогрес. Доказателство за това е втората част на книгата, в която героят деградира, което задълбочава кризата в характера на образа.    Бай Ганьо е такъв- помогнали му да смъкне от плещите си „агарянския ямурлук“, всички решават, че е вече европеец. Той носи психиката на роба, който дори не е извоювал свободата си сам. Въпреки това, героят може поне да я заслужи. Достатъчно би било да приеме предизвикателството да се огледа в спътника си, но той е неспособен да приеме дори тази възможност и остава неусъвършенстван европеец с тесен духовен кръгозор.              



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 1764642
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 125
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930