Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2016 21:07 - Патриотизмът на Паисий, разкрит във втория увод на „История славянобългарска“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 8954 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 24.05.2016 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       „История славянобългарска“ бележи началото на Българското възраждане. Тя свидетелства за пробуждането на националния ни дух, а причините за нейното създаване свързваме с необходимостта народът ни да има своя писана история. За да извърши великото си дело, Паисий се позовава главно на двама автори- Мавро Орбини и Цезар Бароний. Творбата е обърната към проблемите на нацията, към подхранването на народностно съзнание у читателите чрез припомняне на значими в българската история личности и събития, разгърнато в две предисловия, една същинска част и послеслов. Вторият увод на „История славянобългарска“ е „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“. Текстът е кратък, но напълно оригинален. Паисий разкрива облика си на патриот и полюсните чувства, които го вълнуват. Той силно обича българския народ и е загрижен за неговата съдба, възхищава се на положителните качества на националния характер, но остро критикува родоостъпниците. С перото на умел полемист защитава достойнствата на българския род, като се прекланя пред славната история и богатата духовна култура на дедите си. Трудът на Паисий и ясното съзнание за значимостта на собственото дело го правят първият ренесансов творец на нашата литература. Мотивите, накарали йеромонаха да сътвори книга, спомен за българското величие и слава, откриваме във второто предисловие. Като истински родолюбец, Паисий не крие обичта си към своя народ. От думите му личи осъзнатият смисъл на извършеното от него дело. Той знае, че историята на един народ може да съхрани целостта му през вековете, да отправи погледа му към предстоящото. Затова познаването ѝ е едновременно „потребно и полезно“. Загрижен за бъдещето на българите, Паисий решава да посвети част от живота си на каузата да възкреси отминалите времена, за да укрепи вярата в значимостта им: „Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала.“ Онези, към които е адресирана книгата, са тези, които пазят патриотичните си чувства, които не са се отрекли от своя произход. Авторът ги ценѝ и уважава тяхната смелост да държат на своите корени, да не се отказват от тях. На тях той посвещава словата си: „Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език.“ Ключови понятия в думите на публициста са „обич“ и „знание“, които свидетелстват, че авторът акцентира върху желанието на българите да опознават себе си, да откриват и помнят фактите от своята история, за да я пазят и обикнат. И не само това. В четенето и знаенето се крие тайната на съхраняването ни като народ. Паметта е тази, която може да ни опази като нация- единна и равностойна на останалите. Тя може да породи националната ни гордост и да ни постави на картата на света, редом с достойните народи, принесли полза и добили слава с делата си. Затова Паисий отправя съвет: „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от другите племена и народи.“ И българите имат стойност и своя историческа тежест, стига да не го забравят. В тези редове авторът разкрива прозорливостта си за причините да се опираме на историята си и я оставя като завет за идните поколения. Патриотизмът на Паисий се корени в изтъкването на положителните черти на националния характер. За да вдъхне самочувствие и да припомни на българите, че трябва сами да се ценят, преди да бъдат оценени от останалите, той прилага сравнение с гърците. Целта му е да открои качествата на народа ни, които ни поставят пред тях и да подчертае като позитивни онези, които сами не приемаме: „По-добра е българската простота и незлобивост.“ Публицистът вижда простотата като черта на обикновените хора, които не мислят никому зло, поради което са гостоприемни и милостиви. Българите са състрадателни и сърдечни, даващи на всеки това, от което се нуждае. Той откроява посочените качества като стоящи над мъдростта и културата на гърците, които не им допринасят полза, защото постъпват несправедливо и ограбват по-малките от тях народи, ползвайки се от властта, която имат. И за да придаде допълнителна тежест на думите си и да очертае добродетелите на народа си, авторът се опира на най-авторитетната книга- Библията. Той изтъква, че поминъкът на българите- да бъдат орачи и овчари, не е по-нисше занимание и е угодно Богу: „Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил…“. Паисий посочва, че това не бива да буди срам у народа ни и че самият Христос е живял в бедност и в скромния дом на Йосиф. Това не може и не бива да бъде повод да изоставиш рода си. Памфлетистът има нетърпимост към всички, които се отвръщат от произхода си, които го отричат и се прехласват по чуждия род и език. Те предизвикват пламенния му възглас, останал до днес, отпечатал се в българското ни съзнание като синоним на родоостъпничество: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“. Паисий ги определя като „безумци“, използвайки старинната дума „юроде“. Реторичното обръщение е гневният му изблик срещу чуждопоклонниците, чиято постъпка е глупава, плод на неразбиране и недооценяване на собствените предимства. Нарича ги „отцеругатели“ и посочва, че заради тях пише своя труд, че на тях припомня, че народът ни не е незначителен, че ние също сме имали летописни книги и кондики, но че хората от небрежност не преписвали, а турците прекъснали духовния живот на манастирите и станали причина да забравим миналото си. В патриотичния си стремеж да ги вразуми, той привежда най-силния аргумент от историята ни: „От целия славянски род най-славни били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.“ Превъзходната степен на прилагателните и повторението на числителното „първо“, които Паисий употребява, полагат българите сред народите с културни и исторически достижения. Силни, почитани, славни- те имат заслужено място и принос към световната история. Паисий е ренесансов творец с ясно съзнание за значимостта на собственото дело. Той пристъпва към него съвсем преднамерено и целеустремено. Гледайки напред, се проектира в бъдещето и, съгласно него, се устремява да осъществи едно колективно желание- българският народ да има своя история, която да му бъде опора в дни на колебания и духовен мрак. С пълна отдаденост и стоицизъм публицистът следва набелязаната посока. Неговият патриотичен жар е вдъхновението, което го води. Идейният заряд на книгата му е да възроди вярата на българина в собствените му сили, да го извади от унинието и да съзре новите хоризонти за развитие, които открива епохата. Посланията му са в съзвучие с идеологията на Възраждането, а именно- събуждане на националния дух, обръщане към всичко свое, съсредоточаване върху скритите сили на народа и тяхното мобилизиране за приобщаване към общоевропейските процеси.       Не случайно „История славянобългарска“ се приема за начало на Българското възраждане. Заредена с патриотичен патос, без да държи особена сметка за точността на фактите, тя залага на емоционалното въздействие като най-мощно средство за достигане съзнанието на хората. С провокативните си въпроси, със сразяващите по логичността си аргументи, творбата целѝ да пробуди потъналия в забрава и робски сън български народ. Актуалността на идеите, вложени в нея, подготвят почвата за националноосвободителното ни движение, оказало се решаващо в историческата съдба на българите.  



Гласувай:
3



1. kasnaprolet9999 - нещо интересно, което прочетох днес:
24.05.2016 21:10
https://sites.google/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027287
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031