Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Постинги в блога
26.06.2015 16:47 -
„История славянобългарска“ (анализ, БЕЛ, 10 клас)
Паисий създава своята творба, воден от патриотични подбуди. Той тъгува, че неговият народ няма своя история, и вярва, че е потребно и полезно да се познава родното минало. От друга страна, вижда проявяваното от някои българи неуважение към него, и у автора се поражда желанието да пробуди националното им съзнание. Паисий залага на положителните качества на своя народ и се стреми да ги изтъкне.
Композицията се състои от две предисловия, същинска част и послеслов. В нея основна роля играе градацията. Темите обхващат проблемите на нацията и родоотстъпничеството. Авторът притежава свой индивидуален стил, вплитащ старинен език и патетичен тон.
„История Славянобългарска“ е първата написана българска история, съставена през 1762г. Целта ѝ е да обедини българите, да им покаже колко силни и славни са били предците им, да ги накара също като тях да се борят за правата на държавата си.
В първото предисловие е поставена темата за „Ползата от историята“. Обърнато е внимание на „любомъдрия читател“. Това прави автора по-близък до четящия и го кара да му се довери. Скъсява дистанцията и превръща творбата в диалогична. С цитата от „источният кесар Василий“ е обобщена тази „полза от историята“- не само да научиш за славното минало, но и да извлечеш поука за себе си и за бъдещето, да се учиш от грешките на другите, за да избегнеш повторението им.
Още в това първо предисловие на книгата Бог е неразделна част от „История“-та на българския народ. Той е представен като най-важна фигура, от която зависи съдбата на българите. След него са царете, а след тях обикновеният народ, но тази йерархия не е, за да разделя хората. Според Паисий от значение са само делата им- добри или зли.
След първото предисловие следва посвещение или автограф на автора, предхождан от заглавието на книгата. Следващите редове са второ предисловие на книгата, озаглавено „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“. Изложението става динамично, изпъстрено с обръщения, въпроси и възклицания, правещи го живо и остро. Основната задача на тази част е да определи два вида читатели- тези, които обичат и имат „присърце своя род и своето българско отечество“, и другите- „неразумни и юроде“, които се срамуват от своя род и език, защото „българите са прости и глупави“. За да аргументира своето право Паисий дава примери от Библията, показвайки, че Бог предпочита именно „простите и незлобливите“. Другата важна опорна точка на доказателството е, че има и по-мъдри народи от гърците, но никой грък не говори друг език, а тачи своя. Дава този пример, защото българите масово се „погърчват“ и избягват своя произход да не бъдат сметнати за „прости“. В тази част от книгата е изведена и причината на автора да създаде произведението си- „че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят“. Става ясно, че целта на Паисий Хилендарски е да даде на онези, които ценят българското, знания, които да им бъдат интересни и полезни, а онези „отцеругатели“ да похули, да ги накара да прогледнат.
Последните редове от второто предисловие разказват за преминатото от Паисий да напише своята история. Преровил твърде много книги, за да намери твърде малкото, което е писано за българите, извлича достоверното, събира го и го написва.
Същинската част на книгата е изложена в пет глави. Първата от тях се нарича „Историческо събрание за българския народ“. Тя започва с разказ за това откъде са произлезли българите- началото им тръгва от Ной и ковчега му, което придава божественост на произхода ни. Следват разкази за победите на българите над гърците и други народи, които са идеализирани. Частта завършва със скръбните последни думи на „крал Батоя“. Те служат за обобщение на смелостта на българина, за когото висша проява на достойнство и чест е смъртта в борба. Това е подбуда към съвременниците на Паисий, които покрусени от турското иго напълно загубват вярата в себе си и достойнството си. Това е ролята на „История Славянобългарска“, която, припомняйки им историята на „миналите“, да ги поведе към героична борба с настоящия враг. Споменато е, че великите и големи империи падат бързо, а се запазват малките държави като българската.
Следващата част разказва за сръбските крале и връзката на сърбите с българите. Краят отново е идеализиран за българите, които са по-велики от сърбите, според автора. Последните са представени като лъжци и „натъкмяващи си нови истории“.
В третата глава от същинската част е представено падението на България под турско робство и краят на българските царе. Четвъртата представлява списък на имената им.
Главата „Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе“ разказва за величието на тези, които са били достойни да застанат начело на един славен народ като българите. От тридесет и трима Паисий изброява само тринадесет, които според него заслужават наистина титлата си. За тях казва по няколко думи. Така завършва частта за кралете, която е в пет глави от книгата.
Следват две глави, които разказват за българските светци, вярата, писмеността и Кирил и Методий. Те са възхвала на българската култура и доказват, че освен на военни подвизи, българите са способни да излъчат духовност. Втората глава, разказваща за вярата, съдържа кратък списък на българските светци, като за всеки е казано по нещо. Така завършва тази част от книгата на Паисий.
Във финала авторът вмъква послеслов, в който отново обръща внимание на своя читател, както и на състоянието си по време на писането на книгата. Последното изречение е „Амин.“ Това не е учудващо, защото Паисий е монах, а и неведнъж говори за Бог. Тази дума превръща „История славянобългарска“ в една своеобразна молитва към Господ- да отвори очите на българите, да им влее ум и да ги накара да се борят, както техните прадеди са се възправяли срещу неприятелите си.
Паисий целѝ книгата му да бъде достъпна. Затова използва обикновен говорим език, но не успява да се откъсне от влиянието на църковнославянските източници. Езикът му е неиздържан- съдържа и новобългарски, и архаични форми, и елементи от сръбски и руски език. Въпреки това, патетичният му приповдигнат стил, пламенната реч, заредена с патриотизъм, достига сърцето и ума на читателя. Той е емоционален и въздействащ. От него личи темперамента на автора и неговото искрено желание да спечели четящите за своята национална кауза.
От анализа на „История славянобългарска“ се вижда, че Паисий успява смело да постави на разискване най-жизнените въпроси от живота на нашия народ през втората половина на 18в.- началният етап на националното ни възраждане. Основна творческа задача е отражението на епохата, а пряката цел на книгата- да засегне, разгледа и реши актуалните обществени въпроси на своето време. Развълнуван за съдбата на народа си, Паисий отправя своя пламенен зов към съзнанието на съвременниците си, идеализирайки миналото и културата им, разобличавайки чуждия гнет, и чертаейки пътищата на ново историческо развитие.
Р.S. Ползвани са интернет източници.
Р.S. Ползвани са интернет източници.
26.06.2015 16:43 -
Криво или не разбираме цивилизацията днес? (есе, БЕЛ, 10 клас)
Цивилизацията е нещо колкото добро, толкова и неправилно разбирана. Нейната цел е да организира живота на хората, да го направи по-лесен и подреден. Често забравяме предназначението ѝ, приемайки я като нещо, с което да се украсим, а не да ни служи.
В повечето случаи днес криво разбираме цивилизацията. Смятаме, че тя е в лукса и външния лъскав блясък. Не проумяваме, че само ни спестява време и усилия, за да обърнем внимание на същественото.
В съвремието приемаме, че чуждото и онова, което е модерно, могат да ни определят като стойностни и значими. Подобно на героите от пиесата на Добри Войников мислим, че модерните дрехи и няколко наизустени думи на чужд език ни придават тежест и ни правят представителни в очите на другите. Скъпите придобивки, които са също привнесени, като смартфони, автомобили, съвременна техника са просто средства, които използваме, за да живеем добре, а не за да парадираме и да се кичим с тях. Вещите не ни превръщат в по-умни или порядъчни хора. Не променят нашите ценности. Ние им придаваме по-голямо значение от това, което имат. Те са измамни и погрешното ни отношение към тях може да ни причини нещастие. Вярвайки, че притежаването им ни води към един възвишен и красив свят, се заблуждаваме. Подхлъзваме се по привлекателната страна и забравяме кои сме.
Погрешно разбраната цивилизация е лъжа за охолен и разкошен живот. Така мошу Магавриди подмамва Анка с предложението да я превърне в „мандама“, облечена по последна мода, внушава ѝ, че българското е грубо, просто и нецивилизовано в сравнение с Европа и столицата на европейската култура- Париж. Прегръщайки идеята да бъдем в крак с времето, загърбваме своето.
Цивилизацията не се състои в сляпото подражаване на чужди модели. Тя е в умението да ценим нацията, на която принадлежим. Няма нищо лошо в това да ползваме всяка от придобивките на 21 век, стига да не забравяме кои са истински важните неща- близките, които ни познават най-добре, които ни подкрепят и правят всичко възможно, за да бъдем това, което сме, а не личности, поддаващи се на влияние. Именно семейството спасява Анка от пагубния замисъл на Магавриди да я отвлече и опозори.
Криво разбират цивилизацията онези, които нямат стабилни вътрешни устои. Те се колебаят между изкушенията на новото време и своята същност. Такива хора могат да бъдат манипулирани, защото съзнанието им не може да различи истината от лъжата. Пътят към това е да рискуват да изгубят себе си, да се сблъскат с разминаването от очакваното, да осъзнаят грешката си и да застанат на правилната страна.
26.06.2015 16:35 -
„Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет“- Сократ (есе, 9 клас)
Без съмнение, Сократ е сред най-мъдрите мислители. Неговите слова са превърнати в постулати на философията. Прозренията му са безспорно дълбоки и проникновени. Призивът му да познаем себе си е достатъчен да го превърне във величие и да ни накара да се вслушваме в думите му, да се замисляме над тях, да го следваме.
С фразата, озаглавяваща настоящото есе, той ни приканва да чуем мъдростта и опита на другите. Опирайки се на тях, да си спестим главоболия. От друга страна, не можем да придобием личен опит, ако от време на време не постъпваме погрешно.
Според Конфуций, към знанието се достига по пътя на размишлението, който е най-благородният, по пътя на подражанието, който е най-лекият и по пътя на опита, който е най-горчивият. Опирайки се на хората, които са преминали житейски премеждия, пренебрегваме своето его и заблудата, че знаем и можем всичко, доверяваме се на преживелите изпитания. Избирайки такава посока, се отказваме да рискуваме, да следваме своя начин на мислене. И по-важното- да поемем отговорност за последствията от постъпките си. Ако не сме доволни от резултата, другите ще са тези, които ще натоварим с вината за това.
Пътят на опита е най-горчив, но предимството му е, че дава сигурност. Единствено чрез личната болка, чрез изживяното страдание сме способни да усвоим знанията, които са ни нужни, да затвърдим уроците и да не ги повтаряме никога. Съветите са полезни. И е добре да ги приемем и обмислим. Истински глупав е онзи, който се отказва от помощ, но чистата мъдрост се придобива именно по пътя на опита и грешката. Освен това, никой не може да знае с точност как ние виждаме нещата. Всеки човек е уникален и неговите представи са свързани с индивидуалния път, който той изминава. Разбира се, когато става дума да вземем решение за нещо, което ни е съвсем непознато и е далеч от нашата компетентност, е по-правилно да послушаме онези, които разбират повече. Не бива да се превръщаме в роби на собствените си убеждения, а да бъдем отворени за нови възможности и за различни гледни точки.
Слушай другите, но и не пренебрегвай своя подтик. Премери риска, съотнеси чуждото мнение със своето, и прецени разумно. Не се предоверявай нито на себе си, нито на останалите. Балансът е този, който дава вярното решение. Никой не знае със сигурност кое е абсолютно вярно и кое крайно погрешно. Единствено изборът ни може да ни отведе към това, което е правилно и валидно. А то е такова само за нас.
Сократ е мъдър мъж. Известен е с това, че разбира познанието като безкраен процес. Твърди, че онова, което знае със сигурност, е, че нищо не знае. С това сякаш отрича способността на индивида да съсредоточава познание и да го предава на другите. Вярата му, че личността не е носител на знание, е отразена и в коментираната мисъл. Ако е така, не би следвало да се осланяме нито на себе си, нито на обкръжението си. Как да следваме съвети и да сме убедени в правотата им, когато сме равнопоставени в непросветеността си?
Свободен е само този, който владее себе си. Не можеш да измениш външните условия, но можеш да се промениш. Когато си влияеш сам, придобиваш сила над хаоса в теб.
Контролът върху заобикалящия свят и другите е невъзможен. Онова, което е по силите ни, е да имаме власт над себе си.
За най-велик се приема този, който има воля да управлява своите мисли, желания и стремежи. Прието е, че те са проява на егото ни, на нашата по-нисша природа, и са илюзия. Ако човек следва този път, се превръща в дете, което непрекъснато иска едно или друго нещо, лута се и скача от желание на желание. Като мислещи същества, ние имаме способността да правим преценка и избор. Благодарение на това, можем да контролираме себе си. Знаейки, че сме изплетени от хаотични влечения, в нашите възможности е да проявим вроденото си качество да въвеждаме ред. Това е единственият начин да бъдем господари на себе си.
Не всяко наше желание е разумно. У всеки от нас има разрушителни сили. Ако се оставим в техните ръце, животът ни може да вземе посока, която не е добра за нас. В света действа законът за причината и следствието. Всяка постъпка има последствия. От избора, който правим, зависи какви ще бъдат те за нас. Затова е толкова важно да имаме власт над себе си. Затова е от значение да се самоусъвършенстваме. Всяка победа над егото е крачка към постигането на по-висшата ни природа.
Едва когато сме изпълнили правилата, можем да се наречем свободни. А те не произтичат от нашите прищевки. Благодарение на опита, всеки от нас гради представа кое е редно за него и кое не. Да бъдеш в съгласие със себе си не е самоограничаване, нито потискане на личните пориви. То е осъзнаване на собствения ни дълг- единственият човек, пред когото сме отговорни за едно или друго, сме самите ние. Затова и властта над себе си е от полза за нас. За да можеш да си влияеш, трябва да се познаваш. Когато си наясно кое е добре за теб и кое не, знаеш как да се владееш и да действаш така, че да проявиш само онази част от личността си, която не би навредила. Това е качество на мъдрия. Той има силата да се обърне към вътрешния си свят. Този е пътят, по който достига просветление, а от него до властта над себе си крачката е само една.
Едва когато сме изпълнили правилата, можем да се наречем свободни. А те не произтичат от нашите прищевки. Благодарение на опита, всеки от нас гради представа кое е редно за него и кое не. Да бъдеш в съгласие със себе си не е самоограничаване, нито потискане на личните пориви. То е осъзнаване на собствения ни дълг- единственият човек, пред когото сме отговорни за едно или друго, сме самите ние. Затова и властта над себе си е от полза за нас. За да можеш да си влияеш, трябва да се познаваш. Когато си наясно кое е добре за теб и кое не, знаеш как да се владееш и да действаш така, че да проявиш само онази част от личността си, която не би навредила. Това е качество на мъдрия. Той има силата да се обърне към вътрешния си свят. Този е пътят, по който достига просветление, а от него до властта над себе си крачката е само една.
26.06.2015 16:21 -
„Да живееш, значи да съживяваш абсурда“- Камю (есе, Етика, 10 клас)
Времето ни прави мъдри. С годините разбираме, че много от нещата, с които ги изпълваме, са безсмислени. Живеем, водени от едно неизменно „трябва“. Религията и обществото осъждат самоубийството като изход от този порочен кръг.
Хората вярват, че смисълът е в това да повтарят страданията си. Така ежедневно потвърждават абсурда. Може би, в него е скрита тайна.
В своето есе за Сизиф, който всеки ден бута камък към върха, Албер Камю ни казва, че животът ни е лишен от значение. Той смята, че времето ни тук е въртене в кръг, от който единственият изход е смъртта. Само тя е способна да ни даде отговорите на въпросите, за които сме слепи на земята. Философът разкрива човека като обречен.
Попадайки в кръговрата на едни и същи действия, губим усещането за своето висше предназначение. А именно то е, което може да осмисли съществуването ни. Ние искаме да разкъсаме завесата на живота и да погледнем отвъд, да прозрем великия му замисъл. Дотогава ни остава едно- като Сизиф да тикаме камъка нагоре, а когато той се изтърколи надолу, да започнем отначало.
Животът ни е непрестанен труд. Той е опитът ни да преодолеем разума и да следваме сляпо вярата, че усилията ни някога ще бъдат възнаградени.
Непосилно е полагането на безплодни усилия. Но обществото е приело, че животът е ценност, колкото и тежко да ни се струва бремето му. Дългът към това, че сме се родили, стои над нашите индивидуални потребности. Човекът е част от веригата на времето и е негово задължение да я преживее.
26.06.2015 16:15 -
„Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов“- Оскар Уайлд (есе, Етика, 10 клас)
За мнозина любовта към себе си е егоизъм. Наричат такива хора нарциси. Самовлюбеността е форма на отхвърляне на другите. Тя означава да си бъдеш самодостатъчен.
Влюбеният в себе си се познава по-добре от всеки друг. Опознал се, постига висша мъдрост. За някои това е лудост, но за поелия този път- разкриване на богатство от възможности.
Хората, които предпочитат собствената си компания се свързват с личността си. Те се научават да се вслушват в себе си, да разбират по-добре себе си. Това им помага да знаят кога и как да реагират, да не пречат на околните и да не изпитват вина от това, че са самите себе си.
Трудно е страничен човек да схване логиката на поведение и начина на мислене на друг човек. Да не получиш разбиране от околните, може да бъде причина за болка и страдание. Този, който никога няма да те разочарова, това си самият ти. Когато постъпваш в съгласие със собствените си виждания, в хармония със самия себе си, не можеш да сгрешиш. Невъзможно е непрестанно да откликваш на желанията и очакванията на другите. Така рискуваш да изгубиш своята същност, да се претопиш.
Най-сигурно е да обичаш себе си. Защото дори да се променяш, ти вървиш със себе си, ти си в своя дух. Когато човекът до теб се развива и изменя, това може да ти причини неудобство, защото това те извежда от рамките на навика. Ти спираш да виждаш човека, когото си срещнал първоначално. А когато си сам, дори да реагираш изненадващо за себе си, непредсказуемостта си е твоя и е по-лесно да я приемеш.
Да си влюбен в себе си, дава сигурност. В нея ти си защитен от разминаването между желано и реалност. Това създава удобство. Човек е в крак със себе си. Самонаблюдава се и се радва на собствената си еволюция. Може да се наслади и на най-малкия нюанс, който открива в себе си. То е източник на самоусъвършенстване и себепостигане.
28.05.2015 13:58 -
Програма на Австрийска социалдемократическа партия (реферат)
Австрийската социалдемократическа партия представя своята нова програма на федерален конгрес през май 1978г. В дискусията вземат участие членове на партията и политически дейци. Програмата е разработена от учени от страната и чужбина и за пръв път са поканени и нечленове на АСП. Характеризира се със систематика. В първата част са определени принципите на социалистите, последвана от аналитичен раздел, който излага основните обществени тенденции на времето. Разделът за искания е обемен, а заключителната част съдържа стратегическите представи на АСП за осъществяването на тези цели. Тя е продължение на предишната партийна програма от 1958г. Съдържа основните насоки за общество без класи, привилегии и зависимости. Основните ценности, зад които застава са: свободата, равенството, справедливостта и солидарността. Социалната демокрация отново е неин център.
На преден план е изведен актуалният проблем за модел на общество, който дава възможност на отделния човек да участва активно и да бъде гражданин, който има своя дума не само в политическата сфера. Това е резултат на дълбоко убеждение, че е възможна изменчивостта на обществото. Такъв смисъл носят и думите на д-р Бруно Крайски, в отговор на скептицизма, че буржоазната демокрация е мъртва, а тази на утрешния ден не е намерена. Те са израз на вярата в социалната демокрация.
1.Принципи на социалистите: свободно разгръщане на човешката личност в обществото; премахване на класите и справедливо разпределяне на плодовете от обществения труд; свобода и достойнство на човека; пълно равноправие и социална справедливост в обществото; отсъствие на потисничество и експлоатация; икономическата дейност трябва да е съзнателна служба в полза на обществото; съхраняване достойнството и стойността на труда на човека, гарантиране правото му на труд; сборът от равноправно сътрудничество, научни познания и технически постижения носи мир и благоденствие. 1.1.Основни ценности: свобода- отказ от диктатура и разностранни възможности за избор; равенство- равностойност на всички хора- предпоставка за разгръщане на човешката личност, отказ от класи и привилегии, политически, икономически и социално равноправните хора са свободни; справедливост- осъществяване на равни права и гарантиране на равенство на възможностите, гарантиране дела на човека в изработения общ социален продукт и социален баланс между различните групи в обществото; солидарност- активно действие за благото на съгражданите и сътрудничество за общото благо; отговорност към общността и съобразяване с ближния, помощ на слабите. 1.2.Демокрация: отхвърляне на всяка диктатура на едно малцинство, както и насилие на мнозинството върху малцинството, което нарушава човешките права. Социалистите са противници на фашистката или комунистическата диктатура. Свободата и демокрацията са в разрез с авторитаризма. Без тях няма социализъм. Принципът на демокрация трябва да се осъществява във всички сфери. 1.3.Социалната демокрация: тя е общество на свобода и равенство, на справедливост и солидарност, на широка социална сигурност чрез право на труд и грижа за благоденствието на всички слоеве на населението, право на хуманна околна среда, образование и квалификация, основани върху свободен избор, право на глас при вземане на решения и участие в управлението. Хората трябва да са творци на живота си, да носят отговорност за него, да са солидарни и дружески помежду си. Принципът на гласуването трябва да се допълни от интегриращи форми за намиране на решения. 1.4.Социализъм и религия: те не са в противоречие; социалистите уважават изповядването на религиозна вяра, защото в основата ѝ лежи работата на хората за едно по-добро общество, каквато цел преследва и партията; социалистическото движение симпатизира на християнските послания за любов към ближния и застъпничество за слабите. 1.5.Социалистите и общността на народите: австрийските социалисти са част от едно световно международно движение, чиято цел е мир и свобода за всички народи. Те се обявяват за принципите на Социалистическия интернационал. Отхвърлят империализма и приемат, че дори най-малката нация има право на свобода и самоопределение. Те са против милитаризма и увеличаването на оръжия за масово унищожение. За общо разоръжаване са и разрешаване на конфликтите без употреба на сила. Искат международен правов ред. Застъпват се за правата на малцинствата. Целят международна солидарност вместо експлоатация на бедни от богати страни.
2.Светът, който искаме да променим. Стремеж към мир. Планово използване на научния и техническия прогрес, както и на природните ресурси на планетата, които могат да осигурят достойно съществуване без глад. Отговорно използване на науката и техниката. Решаване на проблема с безработицата. Свиване на ножицата между много бедни и много богати. Ограничаване на потреблението в разумни граници. Съкращаване на бюрокрацията. Реално обществено равноправие на половете. Право на глас на хората при вземане на решения, които ги засягат. 2.1.Икономическият ред при капитализма. След ВСВ капитализмът се променя под натиска на работническото движение, но характерните му черти се запазват. В индустриалното общество водеща е печалбата, а не потребностите на човека. Възникват нови форми на бедност. Икономическият ред на база „печалба-конкуренция“ дава предимство на личната полза и равнодушието, вместо на сътрудничеството и солидарността. Всичко е стока. Трудът се цени не от неговата обществена необходимост и полза, а от доходите, които носи. Така хората попадат в конкуренция и изолация. Ако не издържат, на тях се гледа като на неуспели и биват изтласквани извън живота. Социалистите имат историческата задача да направят икономика, която служи на хората. 2.2.Структурата на нашето общество: развитието на икономиката променя и обществото. Селскостопанският сектор намалява. Изменят се промишленият труд и професии. Възникват нови. Остават противоречията между зависимите и икономически силните. 2.2.1.От партия на работници към партия на всички трудови хора. Борбата за правата на работниците е борба за техните права. АСП е партия на работници и служещи, на чиновници и научни и културни дейци, на заети в селското стопанство, на занаятчии. Техническата и научната интелигенция, ръководители и управляващи са зависими работещи. Привилегиите и елитарното съзнание ги разделят от масата на работниците, но именно образованието им дава възможност да прозрат обществената несправедливост. Осъзнаване на ценността на занаятчийската икономика. Съществува пропаст между едрите и дребните селяни. Вторите са принудени да работят и в промишлеността. 2.2.2.За солидарно общество. Повече власт, повече пари или престиж не осигуряват пълноценен живот. Според социалистите подобряването на условията за живот на всички членове в едно общество гарантира подобряване на условията на живот и на отделния човек. Разпределението на труда и оценката на различните квалификации поражда конкуренция и води до десолидаризация. Бедните, безработните, чуждестранните работници, инвалидите и болните се нуждаят от справедлив човешки икономически и обществен ред, който не изключва слабите. В обществото трябва да отсъстват предразсъдъци и дискриминация. Малцинствата са равноправни части на народа и държавата. 2.2.3.За отговорно участие на младежта. Социалистическото движение се застъпва за разширяване на възможностите за сътрудничество и отговорно участие на младите хора в техните организации и в обществото. Тя утвърждава автономни политически младежки организации. 2.2.4.За сътрудничество с по-старите поколения. Насърчаване на участието на по-възрастните хора във всички сфери, към които те имат отношение, за да се избегне чувството за отчуждение и загуба на лична стойност. 2.2.5.За пълно равноправие и самостоятелно разгръщане на жената. Еманципацията на жените е възможна само с помощта на тяхната политическа, икономическа и социална независимост. Да отпадне пренебрежението към домакинската работа и безплатното ѝ извършване. Да се премахне двойното натоварване чрез съвместна работа на мъжа и жената. На жената и майката трябва да се даде възможност да упражнява професията си. 2.3.От държава на благоденствието към социална демокрация. Трудовите хора трябва да получат влияние в държавата. Да се създадат нови демократични форми на съжителство между хората, да им се даде възможност да опознаят и контролират държавата. Държавата трябва да служи на жизнените интереси на хората, а не да ги потиска.
3. Исканията на социалистите. 3.1.Човекът и демокрацията. Социалистите са за основните положения на парламентарната демокрация, за многопартийна система, интегрирана федерална държава и автономия на общините. Те са за демократична реформа. Обявяват се за прилагане на демокрацията във всички обществени сфери. 3.1.1.За по-нататъшно развитие на политическата демокрация. Политическата демокрация води до осъществяване на социална демокрация. Затова: разширяване на парламентарна демокрация чрез укрепване на институциите ѝ; задълбочаване на връзката между избиратели и депутати чрез елементи на личен избор при пропорционалните избори; демократизация на избора на депутати и партийни дейци; засилен контрол в сферата на лидерите и общините; присъствие на принципите на демокрация на равнище политически области; комисии и консултативни форуми за разширяване на участието на експерти в процеса на политическо формиране на волята; участие на граждани в общини и градски райони в управлението, пряка демокрация; подкрепа на инициативите на населението; облекчаване на режима за получаване на австрийско гражданство на лица, които живеят и работят постоянно в Австрия; разширяване на възможностите на чужденци да участват в решенията, които се отнасят до тях. 3.1.2.За по-нататъшно развитие на демократичния правов ред. Осъвременяване на правната реформа: гарантиране и разширяване на основните права и свободи; затвърждаване на основните социални права в конституцията; осъществяване на основните принципи на европейската конвенция за човешките права; гаранции на човешките права в духа на международна солидарност; борба против дискриминацията, смъртното наказание, изтезанията и терора; равенство при достъп и прилагане на правото; компенсационни мерки при прилагане на правото- поемане на разходи; справедлив баланс между правата на собствеността и интересите на общността; усъвършенстване на наказателното право; ефективни действия срещу икономическата престъпност; спазване на претенции за възстановяване на щетите на пострадалите от криминални престъпления; мерки за ресоциализация; приобщаване на подсъдимите към обществото; изтърпяване на наказанието при условия, отговарящи на социално-педагогическите принципи; възнаграждение на труда при изтърпяване на наказание; реформа на основните законови положения при задържане, затвор и ограничаване на свободата на пациенти в психиатрични заведения; съобразяване със социално-психиатричните познания и принципите на европейската конвенция за човешките права; съдебна независимост, свободно упражняване на професията и свободен избор на адвокати, нотариуси и защитници; ефективна организация на съдилищата; широко социално съдопроизводство; обучение на юристи, познаващи правото и социалната действителност; разширяване на арбитражните инстанции и помирителни институции; участие на народа в съдопроизводството; премахване на върховната власт в правораздаването; демократичен контрол върху правосъдието и всички други обществени институции. 3.1.3.За демократично управление. Социалистите искат да отстранят дистанцията между население и управление, излишните йерархични зависимости. Затова се обявяват за: функциониращо управление в служба на населението; отстраняване на бюрокрацията във върховната власт; публичното управление да се разшири до демократична система на планиране и услуги; децентрализиране на управлението и разпределение на задачите между федерация, лендери и общини; социално справедлив достъп до публичното управление; създаване на управленски служби, които да са разположени в жилищни райони и да действат извън обичайните административни часове; понятни закони и управленски наредби; разширяване на правата за осведомяване на населението; укрепване и разширяване на контролните институции; създаване на публични структури и пренасяне на права за решение върху по-малки общности. 3.1.4.За информирано общество. Свободен достъп до информацията и свободно изразяване на мнения, противопоставяне на цензура и злоупотреба с публична власт. Ефективна защита на личността от нападки в средствата за масово осведомяване; публично-правна организационна форма на радиото и телевизията, демократично контролирана; такъв да бъде и контролът на програмната отговорност на развиващите се електронни медии; право на участие във вземането на решения от страна на работещите в средствата за масово осведомяване; плурализъм на мненията; мерки срещу концентрацията на СМО; професионално обучение на журналисти; информационна защита на медиите; материални предпоставки за нова австрийска масова филмова култура; възпитание в критично отношение към съдържанието на медиите от страна на населението; нови форми на комуникация, даващи възможност на хората да изразят своите интереси и възгледи. 3.2.За икономика, справедлива към човека. Основните права на социалната демокрация могат да се осъществят, когато принципно се изменят условията за вземане на решение. Затова- по-голямо участие на групи, незастъпени досега. Пазарът като принципна организация, наред с други данъчни форми, може да изпълни определени обществени задачи в икономиката. 3.2.1.За качествен растеж. Растежът е основа на съществуването, но разрушава околната среда и е заплаха за здравето. Качественият растеж включва: ликвидиране на бедността и подобряване на стоките и продукцията, качеството на живот; хуманизация на работното място; равенство на шансовете в живота. 3.2.2.Конюнктура и труд. Предимство при гарантиране на работни места, справедливи за човека; преодоляване на глобалните кризи чрез международно съгласуване на мерки и изграждане на нов световен икономически ред; програма за развитие на Третия свят; увеличаване на покупателната способност на хората с най-ниски и средни доходи; запазване на автономията на австрийската икономическа политика чрез мерки за намаляване дела на вноса и контрол върху концерните; стимулиране на малките и средните предприятия; гарантиране на високо ниво на заетост. 3.2.3.Парична и валутна политика. Количеството пари не може да гарантира високо равнище на заетост. Да се преодолеят спекулативните нарушения чрез използване на обществената собственост в областта на кредита; срещу консервативната парична политика; закони и технически предпоставки, които при сривове да гарантират финансирането на ефективна политика на заетост; справедливо разпределение и използване на социалния продукт. 3.2.4.За справедливо разпределение на доходите. Уравниловката в доходите е проблем в австрийското общество. Съществуват различия във възнаграждението на различните дейности и професии, както и между мъжете и жените. Цел на социалистите е да се намали неравенството. Доходите и заплатите в частното стопанство да бъдат справедливо определяни; преразпределението на доходите да бъде справедливо и чрез данъчна политика да се намали неравенството; формиране на имущество в ръцете на работниците; финансова подкрепа на социално слабите групи; демократично използване на недвижимото имущество, което да гарантира достъпността на такива имущества; преразглеждане на най-високите обществени доходи на обществени фирми. 3.2.5.Обществен сектор. Негова задача е гарантиране на повишаването на жизнения стандарт особено за социално слабите. Социалистите са за: по-голямо участие на непосредствено заинтересуваните в планирането и провеждането на политическите решения; ръководене на обществените фирми за снабдяване върху принципите на целесъобразността, стопанисването и пестеливостта, да се вземат предвид обществено-икономическите задачи, които тези предприятия трябва да изпълняват; премахване на регионалните неравенство при жизнените шансове; съобразяване на финансовата ефективност при формиране на непреки и преки данъци, както и на социалните вноски и участие в разходите; премахване на неоправдано данъчно облагодетелстване, приемане на ясни и точни данъчни закони. 3.2.6.За демократично планиране и за участие в управлението. При социалната демокрация планирането държи сметка за богатството от идеи и инициативи на хората. То не разчита на централизирано регламентиране. Съчетаването на частната и обществената инициатива и успехите на рентабилността в предприятията и цялата икономика е икономическа основа на социалната демокрация. На преден план са следните задачи: дългосрочно рамково планиране; решаване на важни за обществото въпроси като снабдяване с хранителни стоки и суровини, усъвършенстване на здравното и образователно дело, създаване на равностойни условия за живот и препитание във всички населени места; използване на научните планиращи методи. Виждания за участие в управлението на равнище предприятия: разширяване правото на участие в границите на една основна реформа на публичното право; премахване на зависимостта между изпълнение на ръководна функция и управляване на лична власт върху други трудещи се; изключване от системата на обществено стимулиране на предприятия, които възпрепятстват избора на заводски съветници; участие на работниците във вземането на решения, които се отнасят до работно им място и организацията на трудовия процес; достъп на всеки работник до информация, която го засяга; разиграване на възможностите за участие в управлението. 3.2.7.Общо стопанство. Задачи на общия стопански сектор: сътрудничество между ръководството на предприятията и работниците в него; противодействие на опитите за приватизация; енергийно снабдяване, защита на околната среда; нови и усъвършенстване на съществуващи организации за реализиране на обществените интереси. 3.2.8.Енергия. Поради високия разход на енергия и ограничените природни ресурси, социалистите са за: планово използване на енергийните източници; повишаване степента на използване на енергията; пълно оползотворяване на всички възможности за добив на енергия с помощта на децентрализирани институции; проучване и разкриване на нови енергийни източници; перспективен подход за използване на ядрената енергия и строеж на нови ядрени централи, като се вземат предвид най-модерните технически постижения; световно разоръжаване за защита от опасностите на ядрената енергия; международен контрол върху складирането на ядрени отпадъци; дългосрочно международно сътрудничество по създаването на континентална енергийна система. 3.2.9.За защита на потребителя. Нормативните мерки за защита на потребителя се нуждаят от активно потребителско движение. Социалистите са застъпват за: повече права и информация на потребителя; защитата им от вредни продукти; производство на стоки, които отговарят на нуждите на потребителите; право на обективна информация и качество и защита от манипулация чрез реклама; постоянен контрол върху цените; гарантиране на широко местно снабдяване чрез законови разпоредби и целево стимулиране. 3.2.10.Селско стопанство. Социалистите зачитат селската собственост и настояват за развитие на селските райони. Затова са за: премахване на неблагоприятните условия за живот в селските региони; гарантиране на работещите в селското стопанство с доход, съответен на общото равнище; премахване на разликата в доходите чрез добавки по обществен път; подобряване на приходите на селското население от международния туризъм; насърчаване и планиране на аграрното производство, което снабдява австрийското население с качествени хранителни стоки; институции за съседска взаимопомощ, организации за облекчаване на домакинския труд, възможности за обучение и квалификация; запазване на селската собственост и разпространяване на собствеността върху земята; запазване на горския фонд; участие на селяните в селскостопанските кооперативи; подобряване на подготовката и квалификацията на заетите в селското и горското стопанство. 3.3.За хуманна екологична среда. Социалистите трябва да провеждат политика за опазване жизнената среда на човека. 3.3.1.За общество, хуманно към семейството. Социалистите се обявяват за демократично, равноправно семейство като форма на постоянно съжителство, което приема за своя задача възпитанието на децата и предлага на отделните членове на семейството взаимопомощ, съчувствие и защита. Те са за: разгръщане на семейството във всеки период от живота, семейната политика да помага за изграждането на положителни семейни отношения и да оказва подкрепа при възпитанието и издръжката на децата; общество, хуманно към децата; достъпни за всички деца места в детските градини, целодневно училище, възможности за образование на родителите, достатъчен брой заведения за консултации по възпитанието и планирането на семейството; признаване работата на домакинята и възпитанието на децата, двамата родители имат еднакви права и задължения по отношение на децата си, като разпределението на задълженията е изцяло личен въпрос на членовете на семейството; мерки за преодоляване на напрежението „семейство-професионална изява“. 3.3.2.Начин на живот. Социалистите гледат на осигуряването с жилище като на обществено задължение и затова настояват: с обществени средства да се осигурят разностранни възможности за придобиване на жилище или собствена къща; ново жилищно строителство и подобрение на съществуващия жилищен фонд; общинско и общополезно жилищно строителство; до жилищата да има площи за отдих, с обществена и частна инфраструктура за услуги и снабдяване, да се вземат предвид потребностите на възрастните, децата и инвалидите; старческите домове да са във връзка с други жилища и да са достъпни за жителите; наемателите да могат да влияят върху планирането и управлението на своите жилища, изграждането на околната среда и ремонтите; социално справедливо и единно наемно и жилищно право; да се предотврати всяка възможност за спекула с жилищата. 3.3.3.Екология, общинско и регионално планиране. Социалистите искат да преодолеят противоречието между пренаселване и околна среда, между промишленост и гранични неразвити райони. Затова са за: широкопрофилно планиране на пространството; намаляване на обременяването на околната среда, решаване на проблема с транспорта, разширяване на възможностите за отдих; достатъчно работни места и инфраструктурни съоръжения в селските райони; взаимодействие между федерация-лендери-общини и общински съюзи при планове с общи насоки; уточняване на целите на плановете, финансово изравняване между териториалните общности; подобряване на общинските структури; гарантиране и разширяване на общинската политическа сфера на действие с помощта на нормативни и финансови политически мерки; разпореждането със земята и парцелите да е с оглед на нуждите на общността, осъществяване на поземлената реформа чрез демократичен контрол; целенасочена екологична политика и превантивно планиране на околната среда с цел защита на природните дадености. 3.3.4.Транспорт. Социалистите са за транспортна система, която отговаря на жизнените условия на хората, на възможностите за развитие на икономиката, която осигурява преодоляване на транспортните дистанции. Да се даде предимство на обществения пред индивидуалния транспорт, заради по-ниския разход на енергия; повишаване скоростите и подобряване на комфорта във влаковете; колата да се ползва за лични цели за места, където няма обществен транспорт, за пътя до работа; освобождаване от транзитния транспорт, създаване на наднационална пътна мрежа, за което е необходимо международно разделение на разходите, използване възможностите на водния и въздушен транспорт. 3.3.5.Хуманизация в света на труда. Предлагат се: разширяване превантивната защита на труда, регламентиране на трудовите норми на научна основа и контрол на спазването им; координиране дейността на службите за защита на труда на местни и чуждестранни работници; нови форми на труд; преодоляване на капиталистическото понятие за успех чрез нова „стойност на труда“, за включване на технологии, насочени към задоволяване потребностите на човека, а не към печалбата; премахване на конвейера, акорда и нощния труд; производство, при което всеки работник може сам да участва в организирането на своето работно място. 3.4.За по-голяма сигурност и здравеопазване. Само една широкопрофилна система за социална сигурност може да предложи на трудовите хора достатъчно превантивни грижи за различни случаи в живота. 3.4.1.Разширяване на социалните права. Осъществяване правото на труд; синтезиране и усъвършенстване на трудовото право; гарантиране на неограниченото право на сдружаване и стачка; политически трудово-пазарни мерки, разширяващи възможностите за упражняване на професия от жените; такива мерки и за разкриване на нови работни места; мерки за възстановяване и връщане в професията- да се назначават инвалиди; възможности за професионална квалификация и преквалификация, облекчаващи приспособяването към изменените условия на труд; съкращаване на работното време. 3.4.2.Социално осигуряване. Справедливо финансиране на системата за социално осигуряване според възможностите на всички обществени групи; уеднаквяване на условията за осигурените; създаване на регионални социални центрове, предлагащи консултации. 3.4.3За по-нататъшно разгръщане на здравната политика. Перспективната здравна политика трябва да цели премахването на причините за болестта и да влияе върху условията на живот и труд; засилени изследвания в областта на трудовата и социална медицина, на психосоматиката; създаване на пространен здравен план за цяла Австрия; система на хоноруване, съобразена с интензивността на лекарския труд; демократизация на социалното и здравно дело, увеличаване на правата на пациентите и клиентите; създаване на служба за жалби и консултации, която да представлява пациентите; разширяване на системата на здравеопазване в предприятието, лекарят да е независим от ръководството на предприятието; разширяване на мрежата от амбулаторни и санитарни общински здравни служби и сдружения за медицинска апаратура; засилване на здравната просвета сред населението, повече възможности за лечение на психически болести; забрана за използване на здравни заведения с цел получаване на частни доходи; финансиране на болнични заведения, инвестиции чрез болнично-домашен фонд; разработка на план за възстановителните институциите; достатъчен брой регионално разположени здравни и социални клетки за лек достъп до здравните и социални услуги; просвета и възпитание за здравословен начин на живот; контрол върху фармацевтичната индустрия; ефективна програма за ранно откриване на заболяванията, превантивност и терапия. 3.5.За широка културна политика. Стремежите към култура включват: участие на всички хора според наклонностите и уменията им; гарантиране на периоди на себеосъществяване. Социалистите са против развитие, което подчинява хората на интересите на печалбата и манипулира поведението им, което поставя предметите над хората, подлъгва с илюзии и ги заблуждава, тласка ги към пасивност и повърхностно отношение. Принципите на културния възход са: възпитание на хората в чувство на взаимопомощ и социална ангажираност, справедливост и равенство на възможността за образование на хората от всички социални слоеве; равностойност между физическия и умствения труд; стимулиране на образователния процес на всички онеправдани; пълноценно оползотворяване на свободното време. 3.5.1.Училище. Училищната реформа е необходимост, която включва: разширяване на предучилищните образователни институции; развитие на различни форми на целодневно училище; реализиране на единно училище за всички 10-14-годишни ученици, стимулиране на способностите на отделния човек; намаляване на броя на учениците в клас; съобразяване на училището с обществената действителност; равностойно съотношение между творческото и физическото образование; реформа на съдържанието на образованието; равно образование за момчета и момичета; пълна интеграция на професионалното образование в образователната система; привличане на младежи в широкия образователен процес; премахване на точковото отчитане на успеха в развитието на учебни форми на обучение; участие на ученици, родители и учители във всички решения, които се отнасят до тях; равностойно обучение и квалификация на всички учители и възпитатели. 3.5.2.Обучение на възрастни. Социалистите се стремят към: организация на обучението на възрастните; съобразяване с потребностите на групи, които са пренебрегнати в образователно отношение; изграждане на организации за обучение на възрастни; въвличане на средствата за масова информация в предлагането на образователни програми; регионално и социално справедлив достъп до всички институции за обучение; стимулиране на народните книжарници; регламентирано безплатно образование; подкрепа на спонтанни инициативи наред с институционализираните форми за обучение на възрастните; създаване на структурен план за обучение на възрастните; стимулиране на квалификацията на възрастните. 3.5.3.Наука и висши учебни заведения. Университетите и висшите учебни заведения трябва да представляват най-важните средища за научното преподаване и центрове за научно изследване. Да бъдат обучавани квалифицирани специалисти, поставящи своите знания в служба на хуманното и демократичното развитие на нашето общество. Трябва да се осигурят равни шансове за всички групи от населението; да се подкрепят и стимулират всички желаещи да следват; да се гарантират свободата на науката и изследванията; пълно осъществяване на принципа на публичност и многообразие в мненията в преподаването; подобряване качеството на следване, свързване на преподаване и практика; постоянна реформа на организацията и съдържанието на обучението; съобразяване на обществените науки със социалистическата теория; стимулиране на изследователските намерения; участие на всички обществени групи в политико-изследователските решения; обогатяване на изследователския потенциал чрез разширяване на неуниверситетски институции за изследване и преподаване; достъпност на науката и квалификация през целия живот със съвременното състояние на науката. 3.4.5.Изкуство. Творчеството дава възможност за изява на хората и за израз на жизнените им потребности. Затова трябва: да се гарантира свободата на изкуството; стимулирането му; стимулиране на културата на малцинствата и на младите творци; насърчаване на съвременната народна култура; съхраняване на културните ценности от миналото; премахване на пренасищането с музейно изкуство в полза на актуалното въздействащо изкуство; възпитание в дух на толерантност, обсъждане на радикалните съдържания и нови форми на изкуството. 3.5.5.Спорт. Той е съществен елемент за формиране на личността. Стимулиране на спортуване на всички възрастови групи и на спортните организации като важни носители на спортни инициативи; специално внимание към хората, които спортуват по-малко поради физически увреждания; развитие на масов спорт и стимулиране на състезателния; изграждане на спортни съоръжения; обучение на учители по физкултура и треньори. 3.6.Австрия в общността на народите. Идеята за Интернационала- побратимяването на народите, е идея за международна солидарност, която е предпоставка за оцеляване на човечеството. 3.6.1.За международното положение. Демократичните социалисти са на мнение, че процесът на демократизация в комунистическите държави може да доведе до намаляване на военните блокове в света и до гаранция за световен мир. В глобален мащаб трябва да бъдат отстранени причините, водещи до възникването на войни и напрежение. В Средния Изток трябва да се признае правото на народите на свобода. Палестинският народ може да гарантира мир и прогрес в региона, ако създаде национално отечество. Социалистическата пария подкрепя всички движения, които целят преодоляване на расовата дискриминация. Тя е на страната на бедните и експлоатираните. 3.6.2.Международната политика на Австрия. Социалистите са за постоянен неутралитет на Австрия. Те са за: засилена помощ от страна на Австрия за целите на развитието; нов справедлив икономически ред; глобален план за сътрудничество между развитите и развиващите се страни, засилване на помощта за развитие и подкрепа на програми за помощ на развиващите се държави; подкрепа на освободителните движения в страните от Третия свят, воюващи срещу колониализма; засилване на позициите на Австрия в международните организации; подкрепа на разоръжаването и осъждане на оръжията за масово унищожение; контрол върху монополистичните съюзи и мултинационални концерни; сътрудничество на Австрия в процеса на европейско единение; подкрепа на работата на Европейския съвет; изчерпване на възможностите на мирния търговски договор с ЕИО; добра информираност на населението по въпросите на международната политика; премахване на тайната дипломация и безконтролното външнополитическо влияние на чужди икономически групировки; премахване на бариерите пред дипломатическите служби и осъвременяването им; разширяване ролята на Австрия като център на международни срещи. 3.6.3.Сигурността на Австрия. Въпреки политиката за неутралитет, социалистите се застъпват за широка национална отбрана за защита от сила отвън, обхващаща военни усилия, цивилни защитни действия и мерки за икономически позиции. Те са още за народна армия. Националната защита трябва да се основава на обща военна повинност, но да не бъдат привличани хора против техните вътрешни убеждения. Австрийската федерална армия може да изпълнява поставените ѝ задачи, само ако нейните военнослужещи спазват напълно всички граждански и лични права.
4.Пътят на социалистите. Социалистите са движещата сила на обществената промяна в Австрия. Те налагат политическата демокрация и извоюват избирателното право за мъжете и жените. Създават демократичната република и работят съвместно с профсъюзите за премахване на социалната нищета. Те се стремят към процес на постоянни промени. Принципите им са все още актуални. 4.1.Свързана с хората. АСП трябва да е мотор на демократизацията. Работникът трябва равноправно да участва в управлението. Идеята за профсъюзното движение трябва да е действена. 4.2.Демократична партия. Социалистите се стремят да развият в редиците си нови форми на човешко съжителство. Задължениятана активистите- да дадат публичност на финансовото си положение, да не злоупотребяват с членството си за постигане на лични изгоди, всеки член участва в избора на активисти и има право на пълна информация и свободна дискусия. 4.3.Открита партия. АСП държи на принципите си и ги защитава в открит диалог. Солидаризира се с идеите на християнството. Признава постиженията на политическия либерализъм. 4.4.Ново съзнание. АСП се стреми да изгради общественото развитие чрез политика, на която да сътрудничат жените и мъжете в Австрия. 4.5.Социализмът като постоянна задача.Осъществяването на социалната демокрация и на нейните ценности е постоянен процес. Изпълнението на социалистическите идеали е историческа задача.
Социалдемокрация 2000 (допълнение към програмата на АСП)
1.Основна цел- социалната демокрация. 2.Равенство чрез премахване на социалните ограничения и социалната онеправданост. 3.Отказ от обществени привилегии. 4.Прозрачност на политиката и икономиката. 5.Обществото, към което се стреми АСП, се гради от толерантни и изпълнени със съзнание за своята отговорност хора. 6.Солидарност вместо егоизъм. 7.Обществено участие във вземането на решения. 8.Искаме по-добра държава. 9.Хората не са обект на управлението, те са в центъра на съзиданието. 10.Социално равенство и справедливост.
1.Демократичното общество. Равните права и равни възможности са основата на демокрацията. Степента на осъществяване на свободата и равенството определя в обществото неговия демократичен характер. Политическите цели и политическите действия трябва да бъдат едно цяло. Политиката да ангажира хората по отношение на техните жизнени интереси. Равномерното и разумно разпределение на властта е съществена цел на социалдемокрацията. 1.1.Пред нови предизвикателства. Необходимо е да се мисли за обрат в общественото поведение и за новите предизвикателства, някои от които са принудите в света на труда, опасността от разпространение на система за данни и информация и мащабните технически решения за снабдяване с енергия, рисковете от генната технология. Решенията за тях да не се вземат в елитарен кръг, а да се търсят коалиции на разума, което би означавало повече доверие в политиката. 1.2.По-добра държава- социално отговорна свобода. Девизът на АСП е не „по-малко държава“, а „по-добра държава“. Важно е държавата да изпълнява своите задачи на висококачествено равнище, като намалява разходите и върши това ефективно. Държавната намеса трябва да има положително балансиращо въздействие, където силите на пазара пораждат несправедливости. Да се предлагат държавни услуги ефективно и на по-ниски цени. Важно е отношението между гражданите и обществените служби, което трябва да се характеризира с дух на сътрудничество и взаимно уважение. Реформите да засегнат: въвеждането на повече критерии от образование и прослуженото време; въвеждане на лимитирани по време ръководни позиции; изравняване правата на служещите и работодателите и пенсионна осигуровка за хората на наемния труд и на всички други, които не са самостоятелни; да се засили конкуренцията между държавните услуги. 1.3.Съчетаване на формите на демокрация. Политическо разделение на труда. Представителната демокрация като регулатор на отношенията между „лоби-малцинства“ и „безсловесни мнозинства“. 1.4.Децентрализация, собствена инициатива, лична отговорност. Децентрализацията коригира съсредоточаването на власт на отделни единици или групи. Свързване на централната и децентрализирана отговорност. 2.Равно участие за всички. Работа и управление на квартала. Насърчаване на модели за жилищно строителство на сътрудническа основа. 2.1.Демокрация в общината. Общинската политика да е обвързана с гражданите. Хората да влияят върху общинската политика чрез преки демократични организации и участие в процеса на вземане на политически решения; съвременни форми на организация на общественото управление; въвеждане на общинското избирателно право за живеещите в Австрия чужденци; демократизация на управление на окръзите. 2.2.Участието на гражданите като динамичен процес.Смисълът на това е да се ангажират те в разработването на компетентни решения и да им се предложат възможности за участие при вземане на решения. 2.3.Демокрация в икономиката. Участие в управлението на предприятията. Осигуряване на участие и в управлението в рамките на международните концерни. 2.4.Демокрация в партията. Вземане на решения в партията отдолу нагоре. 2.5.Разширяване на демокрацията.Демокрацията не е институция, която, въведена веднъж, е гарантирана завинаги, тя се развива и трябва да бъде защитавана от гражданите. Да е налице многопартийна система и политически плурализъм, минимална политическа култура.
За ново качество на АСДП (документ от конгреса, проведен в Линц през 1991г.)
Обновлението на АСДП е процес, който се изпълва от хората. Обновената АСДП се придържа към крайната представа за социална демокрация. Смяната на абревиатурата означава засилване на тази представа и връщане към името, което тя с гордост носи в продължение на десетилетия. Това е свидетелство за непромененото отношение към демокрацията и основните ценности. Социалдемокрацията е партията на новото демократично качество. Тя застава зад новото избирателно право- избиране на депутатите тайно и свободно и с одобрението на провинциалното ръководство на партията чрез предварителен избор. Социалдемокрацията е партия на сътрудничеството с профсъюзите. Тя е партия на организационния плурализъм и е открита. Партия на пълното равноправие. Остава си членска партия. Тя е модерна партия.
Социалдемокрацията има повече от стогодишна история. Ценностите ѝ трябва да се превърнат в ценности на цялото общество.
28.05.2015 13:52 -
„Пространно житие на Кирил“ (БЕЛ, ЛИС, 9 клас)
Житието на Кирил е едно от най-интересните произведения в старата ни литература. Приема се за достоверен източник на исторически данни да славянския първоучител. Творбата възниква скоро след смъртта му и авторът очевидно познава отблизо жизнения път и апостолския подвиг на героя си.
Въпреки достоверността, има основания да се смята, че не всичко в този разказ е историческа истина. Част от описаните факти са резултат от обичайното съобразяване с житийния канон.
Творбата започва със стандартна експозиция, в която са представени данни за семейството на Кирил. За тях и досега се водят спорове- дали произходът му е изцяло гръцки или полубългарски, какво е името на майка му, санът на баща му, както и дали наистина героят е седмото дете на родителите си. Числото седем би могло да има символично значение. Подобно колебание има и по отношение тълкуването по повод детските години на светеца. Не може да се каже със сигурност дали пророческият сън на Кирил, когато той е на седемгодишна възраст, е факт или измислица на житиеписеца. В разказа се твърди, че детето има сокол, но не става ясно дали е истина или птицата символизира привързаността към светския живот, с който се разделя.
Втората част на житието представя деянията на Константин като апостол- разпространител и защитник на християнството. Тя е пространна и съдържа разказ за трите основни мисионерски пътувания на героя- при сарацините, при хазарите и при великоморавците. Всяко от тези пътувания е пресъздадено в голям брой епизоди. Случват се много чудеса, които доказват божествената сила и святост на Кирил.
В строгите жанрови рамки е вложена вълнуващата история на един живот, изцяло отдаден в служба на Премъдростта и Бога, на културния разцвет на славяните. Именно в това се състои творческото постижение на анонимния житиеписец. Героят на творбата не е само мисионер и просветител, а и жив човек. За образец е избран апостол Павел, известен със своите три дълги пътувания, при които проповядва християнските идеи. Сам Кирил високо цени и уважава светеца и често го цитира в своите произведения. Очевидно е, че още приживе, съзнателно или несъзнателно, славянският първоучител се уподобява с християнския проповедник. Затова и потомците и учениците наричат Кирил „равноапостол“.
Ключов момент в творбата е описанието на създаването на глаголическата азбука. Този извънреден по значението си миг е представен като боговдъхновено дело- като осъществено чрез чудотворна божествена намеса.
Възлова сцена в житието е диспутът с триезичниците във Венеция. Кирил защитава правото на славянските писмена да съществуват, въпреки нападките на еретиците-триезичници. Доводите „за“ и „против“ са изложени във възходяща градация; библейските цитати са подредени в съответствие със свещените книги- първо са старозаветните, а после новозаветните и накрая- като най-важни и авторитетни- от апостол Павел. Правят впечатление риторичните въпроси: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?“. Те представляват убедителна защита на каузата и делото на живота на Кирил.
Третата част на житието- разказът за смъртта на героя в Рим и съдбата на мощите му, се характеризира с историческа точност. Фактите, описани тук, могат да бъдат проверени по запазените до наши дни документи на папската канцелария във Ватикана. Гробът на светеца в църквата „Св. Климент“ се пази като неоспоримо доказателство за автентичността на житийния разказ.
Може да се обобщи, че в пространното житие на Константин-Кирил Философ е налице съвършена хармония между историята, жанра и житейските факти. Това е един от първообразите на жанра в старата ни литература- може би първото оригинално житие, написано на старобългарски. Едновременно с това, творбата е жив и вълнуващ разказ за живота на славянския „равноапостол“ св.Кирил. Четейки произведението, не бива да забравяме за измислицата, но и да признаем въздействащата сила на неговата документалност.
28.05.2015 13:21 -
Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното житие на светеца (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)
Едно от първите оригинални произведения на славянски език е житието на Кирил Философ. Създадено по примера на най-добрите византийски образци на житийния жанр, то възниква скоро след смъртта на първоучителя, поради необходимостта да се уреди църковен празник в негова памет и чрез култа към създателя на славянските писмена да се защити творението му. Текстът представлява подробен разказ за живота и делата на героя, за стремежа му към съвършенство и приближаване до Бога.
Образът на Константин-Кирил Философ в Пространното житие е представен според принципите на средновековния агиографски жанр. Проследен е жизненият път и делата на светеца, като са съчетани историческа достоверност и легендарност. В житиеписния текст ранните години на Кирил са белязани с числова символика и алегорични внушения. Следват сюжетните моменти, свързани с християнските мисии на агиогероя. Кулминация на творбата е създаването на славянската азбука и защитата й в спора с триезичниците. Светостта на Константин-Кирил Философ е утвърдена във финала на житието.
Творбата започва със стандартна фабулна експозиция, представяща детството на героя. Кирил е седмо дете- син на благороден и богат мъж. На седем години е осенен от пророчески сън, който го отвежда към избора на поприще: „името ѝ беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах.“ Сънищата и техните послания се приемат за божия промисъл, за висше проявление. Те са част от християнската символика.
Един от символите, които сакрализират образа на Кирил, е числото седем. То се повтаря няколко пъти в житието- героят се ражда седмо дете в семейството; сънува пророческия си сън на седемгодишна възраст. Друг символ, че Константин-Кирил е необикновен човек, е, че той отказва да бъде кърмен от други, освен от майка си. Този факт се тълкува като знак да бъде отхранен с чисто мляко свята личност от добър корен. Когато героят отива на лов с богатите деца, загубва сокола си. Според средновековната символика, птицата е знакът на земните удоволствия, а изгубването ѝ- отричането от тях.
Кирил се вглъбява в себе си и се отдава на Бог и учението. Неговата изключителност и божествена белязаност са подчертани чрез любознателността и ранния му интерес към науката. Той учи наизуст писанията на свети Григорий Богослов и създава първата си творба похвала за просветителя. Кирил сам търси знанието и тъгува, когато молбата му да се учи при чужденец граматик бива отхвърлена.
Дарбата на Константин да размишлява и да търси смисъл го отвеждат в Магнаурската школа. Под ръководството на Лъв и Фотий той е възпитаван в дух на хуманност и културна разностранност. Умствените му заложби се съчетават с бързина и прилежание, но над тях той проявява „кротък нрав“. Контактите му са целенасочени: „беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло.“ Стремежът му да постигне светостта- „да живее с бога“, го води по пътя на науката и изцяло направлява живота му. Изключителната му чистота и желание да се уподоби на Всевишния привличат вниманието на всички, както и на логотета. Битието му протича по образеца на този на светците. Преследват го материални и светски изкушения- злато, предложение за брак с кръщелницата на логотета и професионално израстване. Подобно победата на Христос над Лукавия в пустинята, Кирил поставя над всичко мъдростта. Той се съгласява да бъде библиотекар, но се отказва от службата и се скрива в манастир.
Философът не е славолюбив и суетен. Той вижда щастието си единствено в работата с книгите и духовните занимания. Затова приема преподавателската катедра, която му предлагат.
Втората част на творбата разкрива деянията на Константин като апостол- разпространител и защитник на християнството в едно иконоборческо време. Трите основни негови мисионерски пътувания са изпълнени с много чудеса, които доказват божествената му сила и святост. Негов библейски прототип е апостол Павел, известен със своите три дълги пътувания.
Двадесет и четиригодишният Кирил излиза да спори в сарацинската империя с високообразовани опоненти. Той ги „наддума“ по всички въпроси, с което предизвиква удивлението на противниците си. Героят се опира не само на християнските книги, а цитира и Корана. Той говори ясно, достъпно и с прости примери от живота. Любопитен момент са чудесата, които спохождат Кирил: той се спасява от отровата, поднесена му от сарацините и в уединението след мисията неочаквано мъж удовлетворява потребността му от храна. Закрилата от Бога за пореден път свидетелства за светостта и напомнят за необикновеността на героя.
Константин се налага като надарена и образована личност. Възвеличаването му се подсилва от поканата на Михаил ІІІ да мисионерства в Хазария. Като дисциплиниран и добър християнин, Кирил приема задачата като царска заръка и чест. Той е изправен пред голямо изпитание- в спора участват представители на трите основни религии- християнската, юдаизма и мюсюлманската. Многостранните му знания и бързият ум са качества, които му помагат за три дни да убеди хазарите в силата на християнството и да се покръстят. Той действа смело, запазвайки самообладание и човешко достойнство.
Върхов момент от повествованието е чудотворната божествена намеса при създаването на славянската азбука. Прозорливият ум на героя съзнава потребността от букви. От писмената зависи културното утвърждаване на славяните в света. Героят е призван да сътвори, да създаде азбука, което извисява светите му качества до проява на божествени творчески сили. Далеч от суетата на деня, вглъбен в книгите, той се уединява с брат си- Методий, и пожелава да бъде творец, както го съветва Михаил: „Ако ти поискаш, това може да ти го даде бог, …“. „И бог, който слуша молитвите на своите роби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у бога, и бог беше Словото.“ Буквите са просветление и вдъхновение, призвание и историческо предназначение на Константин-Кирил, свидетелство за духовния подвиг на славянския учител. Просветителското дело на агиогероя продължава във Великоморавия. Популяризирането на новосъздадената азбука става чрез преводи на богослужебна книжнина и обучение на ученици. Светителското въвеждане в тайнството на новия език преживяват и панонците. Разпространението на славянските писмена се превръща в проповед за духовно усъвършенстване и утвърждаване.
Славянската мисия на Кирил побеждава в полемиката с триезичниците във Венеция. Богословският спор целѝ да защити правото на всеки народ да общува с Бога на свой език. Във възходяща градация и с йерархиране на библейските цитати (старозаветни, новозаветни и от апостол Павел) Константин застава зад осъществената мисия на живота си, извършена в името на целия славянски род. Демократизмът на героя, изразен в реторичния въпрос: „Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички?“, поставя спора на общокултурна основа. За него всички са равни пред Бога. Това разкрива неговия хуманизъм и загрижеността му за бъдещето на сънародниците.
Триумфалното освещаване на славянските книги в Рим свидетелства за мащаба на стореното от славянския учител. Официалното признание и узаконяване на Кирило-Методиевото дело в Западна Европа е доказателство и за светостта на героя.
Финалната част на житието описва последните дни, смъртта и погребението на Кирил Философ. Тя извежда значимостта на труда на славянския първоучител, признат и провъзгласен за равноапостол. Предсмъртната молитва на героя концентрира в едно всички негови деяния. Заветът му към неговите последователи е да защитават постигнатото и да продължат „да хвалят и славят името Господне“ на славянски език. Вълнуваща е искрената братска обич на Методий, който намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените му дела, донесли му най-голяма слава. Посмъртнитечудеса на Кирил са само споменати, без да се разказват отделни епизоди, което показва, че житието е написано сравнително скоро след смъртта на учителя.
Кирил и Методий полагат основите на славянските литератури с оригинални произведения на старобългарски език. Кирил намира във всеки по-важен момент и събитие от живота повод да напише съчинение. Създал славянската писменост, той твори на старобългарски език значителни произведения. Благодарение на писмото, сътворено от него, се преписват свещените християнски книги и манастирите се превръщат в елитарни културни центрове. Славянският първоучител дава надежда и на други народи, че могат да имат своя идентичност и да я заявят чрез култура на родния си език.
Основана на фолклора, поемата „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков държи на традицията и народността. Творбата противопоставя националното и чуждото. Тя идеализира българското, съхранява го като ценност и го прави нравствен победител в битката с асимилатора.
Поемата представя „своето“ чрез бита на българина и характерните му черти. Те изграждат и отстояват неговата идентичност. В конфликта му с „чуждото“, което я застрашава, надделява силата на националния дух.
Онова, което авторът маркира като „свое“, са обичаите и традициите. Той прави читателя свидетел на сцените на обяснение в любов между героите Гергана и Никола. Обрисувани чрез средствата на песенната ни традиция, те са образи типове, покриващи представата на народа ни за младеж и девойка. Местата на техните срещи и етапът на ухажването са изцяло в духа на миналото. Обичаят на вземане на китката на момичето е знак за сериозните намерения на момъка. За да има положителна сила, той трябва да бъде извършен в утринта. „Своето“ носи и негативен знак. В него властват фантастични същества като змейове, самодиви и веди, чието влияние става причина за конфликта с „чуждото“, както и за смъртта на Гергана- сянката ѝ е вградена в чешмата. Благодарение на срещата с другостта, националните черти на българина стават достояние на читателя.
Представител на непознатото е везирът, когото Гергана среща при извора вместо Никола. В сблъсъка с него тя разкрива силата си на достойна българка, която защитава родното и се превръща в олицетворение на „своето“.
Девойката е грижовна и отдадена на родителите си. Разкрита е нейната жертвоготовност в името на дома. В разговора с везира тя потвърждава, че дните на българката преминават в труд и полезни дейности, а не в напразно наслаждение на материални блага и бездействие, какъвто начин на живот ѝ предлага везирът. Характерна черта на българите е, че не налагат своята воля над другите. Те са свободни личности, които сами вършат делата си, нямат подчинени и не упражняват власт над хората. Това е форма на егоизъм, която им е дълбоко неприсъща. За Гергана е неприемливо да има слугини, които да работят вместо нея. Българите помагат на другите и са винаги готови да бъдат в тяхна услуга. Създават благата, а не само ги потребяват.
„Своето“ е представено като родно място. То е домът, селото, градинката. Символизира волността и свободата. „Чуждото“ е градът с неговите изкушения и духовно падение. То е място на насилие над личността, където човекът се подчинява на непознати и ограничаващи правила.
Авторът разкрива „своето“ като измерение на духовност и нравствена извисеност в противовес с „чуждото“, което се измерва с материално благополучие. Не своето се изразява в множеството вещи и тяхното притежание- сараи, миндери, прозорци, дрехи, злато и сърма. „Своето“ е еднообразно, но достатъчно, а привнесената култура налага като собствена мярка количеството и многообразието. То е задоволяване на капризи и материални потребности.
Най-силното оръжие срещу опитващата се да доминира чуждост е любовта. Гергана е българка и обича българин. Нейната преданост и вярност към Никола не е само човешка. Тя е израз и на отстояване на националната чест. Девойката брани и рода, и вярата си. Да се отдаде на чужденец би било предателство спрямо народността и своето, би било прекланяне на глава под чужд гнет. Чувствата и вярата не могат да бъдат купени, те нямат материална стойност и са ценности от висш порядък:
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си!
Гергана не приема нито едно от предложенията на везира. За смисъла и силата на нейната непреклонност говори, че сам друговерецът отстъпва пред нея. В нейна чест построява чешма- символ на уважение към защитата на „своето“.
Поемата „Изворът на белоногата“ е възхвала на родното. Тя го прави още по-близко на читателя. Потвърждава принадлежността към него и засилва чувството за национална идентичност.
28.05.2015 13:03 -
Личността на Паисий според „История славянобългарска“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
„История славянобългарска“ е зовът на Възраждането, който свързва миналото и настоящето на българите, отправя взор към бъдещето им. Творбата изразява болката на автора по род и родина. Тя разкрива неговото силно желание да вдъхне вяра на народа си, че има право на духовно и културно битие. Паисий иска да събуди у своя читател стремежа да търси ползата от познаването на историята.
В своята книга Паисий се очертава като патриот, загрижен за съдбата на българите. Той е демократ, който сред широките народни маси търси опора за постигане на европейски ценности. Това го прави новатор, борещ се за превръщането на народа ни в нация, а държавата ни- в политически свободна страна.
Над всичко Паисий поставя чувството за дълг към народ и общество. Той се счита отговорен да буди чувството за историческа памет. Оценява опасността от чуждопоклонничество. Страхувайки се от загубата на спомен за миналото, се заема със задачата да го припомни и възвеличи. Патриотичният му повик звучи от съчетаването на гражданска, политическа, църковна и културна история. Паисий вярва, че славното ни минало е знак за светло бъдеще и че то ни гарантира място в световната култура. Той пристрастно тълкува фактите. Неговата емоционалност, лееща се в публицистични изблици, целѝ да идеализира историята. Лирическите струи въздействат върху съзнанието на българите. Усещат се вълнението и горещото му родолюбиво чувство. Стилът е жив и естествен, гневен и спокоен, следващ душевните подбуди на Паисий да утвърди националното самосъзнание на българите.
Патриотизмът на монаха преследва издигане и утвърждаване на народностните белези- род, език, история. Затова изтъква, че българите са първи сред славяните, които са покръстени и имат своя писменост. Това го представя като духовен учител на своя народ, като негов будител.
Чрез патриотизма си Паисий провежда европейската национална идея и ни приобщава към цивилизования и развиващ се свят. Възрожденецът търси опора за това в демократичната народна среда. Новите обществени сили за него са свързани с народа. Убеден е, че той е активен участник в историята. Затова посочва добродетелите му. На увлеклите се по гръцката култура и на гръцките висши слоеве противопоставя "българската простота и незлобивост", "простите орачи, копачи, овчари и прости занаятчии". Така чертае демократичната програма на националноосвободителното движение.
Новаторството на Паисий се изразява в това, че заговаря открито за проблемите и смело посочва пътя за избавление на българите, криещ се в събуждане на заспалите им патриотични чувства.
Авторът открива новото в забравената традиция. Разобличава чуждия политически и духовен гнет; произнася сурова присъда над сънародниците си, които се отричат от народността и езика си. Той ги образова и възпитава, спори с тях, съзнавайки опасността от претопяване. Този негов страстен и открит полемичен тон е новост за литературата ни.
Историографът без страх разкрива истината за робското положение на своя народ. Описва жестокостта и несправедливостта на поробителя спрямо него. Изобличава потисническата и ограбваща система на Турската империя, за да отвори очите на българите, да събуди тяхното родолюбие.
Паисий гледа на света рационално в духа на европейското Просвещение, търсейки ползата за българите. Пред народа ни е задачата за догонване на развиващите се страни. Паисий оценява тази реалност. Разбира потребността „да се обогатиш с разум“ и практично я излага в творбата си. Той провежда новия морал- рационализма, и в това е неговата новаторска сила.
В зората на нашето Възраждане един монах формулира и задачите, и реалните участници в историческото развитие на народа. Политическата му философия вижда българите, които се обединяват в държава, която е свободна и им позволява да творят блага. Будейки патриотизма, Паисий провокира у народа държавническо чувство. Така личността му разкрива своята напредничавост и се превръща в изразител на новия дух на времето.
28.05.2015 12:54 -
Гергана- възрожденски идеал за девойка и жена (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
„Изворът на белоногата“ е текст, създаден изцяло в духа на народно-песенната традиция. В него се преплитат възрожденски идеали, историческа действителност и фантастични елементи от баладата. В центъра му стои тържеството на родното, олицетворявано от образа на девойката Гергана.
Героинята обобщава всички типични за българското селско момиче черти. Надарена с природна красота и душевна чистота, тя носи смелостта и борбеността на своите предци. Това я превръща в идеал за възрожденска девойка и жена.
Гергана е носител на задължителната в народните песни физическа красота. Обрисувана е с характерните за фолклора постоянни епитети- пиле шарено, кротко агънце, бисер между мъниста. Лицето ѝ е снежно, а ръцете- нежни. Тя остава в съзнанието на читателя като светъл и възвишен образ. Авторът гради представата за естествената свежест и неподправеност на българското момиче. То грее със собствена светлина, отразявайки силата на природата.
Девойката от песента не е дарена само с красота от естеството. Вижданията на българина за човешко съвършенство включват и нравствеността. Гергана носи душевни качества, които извеждат образа ѝ извън рамките само на телесното. Тя е работлива. Рано отива на извора за вода, за да ошета навреме и да продължи да се труди на нивата. Изконна черта на българина е неговото трудолюбие и Гергана го притежава- знак за неразривна връзка с традицията.
Героинята носи и смелостта на своите предци. С чувство за собствена чест и достойнство тя разговаря с турския везир, когото среща при извора. Тук проличават и нейните човешка и национална гордост. Грижовна и обичлива, тя държи на своя род и на близките си. Това я прави неподкупна. Нравствените ѝ устои и вътрешна сила не ѝ позволяват да се поддаде на материалните изкушения, които ѝ предлага везирът. Гергана има съзнание за своя произход и място- сама нарича себе си „проста селянка“, но това е израз на самопознание и собствена позиция. Тя е доволна и благодарна за това, което има. Цени даденото ѝ в живота, както и свободата, волността и своето:
„Хубаво всичко на село,
охолно, аго, на воля!“
С присъщата мъдрост на неизкушен от разнообразието на света човек, тя изразява разбирането, че можеш да бъде щастлив само там, където са хората, които обичаш, където си роден и където те заобикаля познатото. Това е условие да бъдеш спокоен и в хармония със себе си.
Може би, едно от най-впечатляващите качества на Гергана е нейната вярност. Тя е предана на любимия си- Никола, и държи на дадената му клетва. Девойката не позволява да бъде покорен духът ѝ и да бъде погазено правото ѝ на свободен личен избор. Тя не допуска посегателство над най-съкровеното- способността да обичаш. Чувствата са интимна сфера, в която личността на човека сама открива своя път. Той не може да бъде насилствено привнесен отвън. Не подлежи на агресия и принуда:
„- На живот ми си господар,
Но на волята не ми си!
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено…“
Против морала е потъпкването на човек от човека. Затова Гергана се противопоставя на опита да ѝ бъдат наложени чужда воля и власт. Това буди възхищението на самия везир. Прекланяйки се пред нейните добродетели, той оттегля искането си. В нейна чест дори на мястото на извора построява чешма.
Гергана става жертва на своята нравствена чистота и на отстояването на националните и човешки ценности. Фантастични сили я погубват. Умирайки, момичето се превръща в дух пазител на чешмата. Фолклорният текст възвеличава безграничната сила на момичето и го прави еталон за ренесансова личност, надмогваща материалното.
