За мен философията е възможност да погледна на живота в дълбочина и, благодарение на упованието в нея, да премина през него. Философстването е размишление върху значими за мен теми, което може да ме извади от критична ситуация, да ме обогати и развие мисленето ми и мен самата. Съществуването на филисофията е доказателство, че светът има различни измерения и че не се заключава само в привидното.
Не всеки човек е склонен да бъде философ, но всеки има своя философия. Дали тя се основава на неговия житейски опит или е формирана под влиянието на прочетеното в книгите, на гледаното във филми или на споделяното в разговори с приятели или в семейството, всеки от нас има гледище по един или друг проблем. Аз също имам свои виждания, които изграждат настоящата ми философия. Предполагам, че с времето тя може да се промени. Когато човек е на определена възраст, за него са важни едни неща, а в друг период приоритетите му стават съвсем различни. Мисля си, че и с мен ще е така.
Философията е средство за преодоляване на трудности. Когато се случи така, че преживяваме тежък момент, чрез философстването бихме могли да се издигнем над него. То е начин да се отстраним от ситуацията, да я погледнем без емоция и да надмогнем болката. Това е смисълът и на израза „гледам философски на нещата“. Тоест, старая се да не задълбавам излишно, а да съм над онова, което ме уязвява и ми причинява страдание. Придобиваният опит от подобни проблеми постепенно гради философията ни за света, а тя пък определя нашето отношение и поведение. Както и обратното всъщност- наблюдавайки нечии постъпки, можем да си направим извод за онова, в което той вярва, за нещата, на които се опира, за виждането му за хората и човешкия живот.
Философията е съвкупност от нашите убеждения за едно или друго. Те се променят във времето, защото и ние самите израстваме, при което отхвърляме вече ненужните от тях и възприемаме нови, които ще ни помогнат да се адаптираме към света. Затова, би могло да се каже, че тя е и метод, чрез който развиваме личността си. Тя ни помага да се усъвършенстваме и да се чувстваме в хармония със себе си. Всичко и всички, които са съвместими с нашите представи, могат само да ги потвърдят, а тези, които не са, да ни накарат да ги преосмислим. Не смятам, че личната философия е нещо окончателно и завършено. Ако е така, подобен човек може да се сравни с религиозен фанатик, а ми се струва, че нещата стоят по друг начин- има вярвания, които оцеляват във времето и се превръщат в ценности, в основа на едно определено философско мислене, а съществуват и такива, които не успяват да се съхранят и остават извън него. При всички случаи хората имат в умовете и сърцата си философски основи, на които винаги се опират.
Човекът е живо същество, което се променя и търпи развитие. Всяко едно наше преживяване добавя нюанс към утвърдените ни вече представи и формира нашата индивидуална философия. Мъдруването самὸ по себе си не води до нищо. Разумът ни служи, за да се справяме с динамичната среда, която ни заобикаля. Самоцелното философстване няма да ни направи философи. Вижданията ни се надграждат съобразно онова, през което преминаваме. То ги моделира и, съзнаваме или не, всеки от нас има фокус, през който гледа на света. Няма по-голяма или по-малка философия, нито по-висша или по-нисша. Тя съответства на собствената ни еволюция и, ако има някаква цел в това да притежаваме любов към мъдростта, каквото е значението на думата „философия“, то тя е да останем човеци.
Философията е една от древните науки, чието владеене се считало за висша мъдрост. В Древна Гърция тя стои най-високо в йерархията и от нея произтичат всички останали. Свързва се с начина на възприемане на света. Тя представя различни гледни точки към него. Може да бъде уподобена на светоглед, на мироглед, на лично преживяване на случващото се с човека и живота му. Философията обобщава всички възгледи по най-важните проблеми на битието.
За мен философията е възможност да погледна на живота в дълбочина и, благодарение на упованието в нея, да премина през него. Философстването е размишление върху значими за мен теми, което може да ме извади от критична ситуация, да ме обогати и развие мисленето ми и мен самата. Съществуването на филисофията е доказателство, че светът има различни измерения и че не се заключава само в привидното.
Не всеки човек е склонен да бъде философ, но всеки има своя философия. Дали тя се основава на неговия житейски опит или е формирана под влиянието на прочетеното в книгите, на гледаното във филми или на споделяното в разговори с приятели или в семейството, всеки от нас има гледище по един или друг проблем. Аз също имам свои виждания, които изграждат настоящата ми философия. Предполагам, че с времето тя може да се промени. Когато човек е на определена възраст, за него са важни едни неща, а в друг период приоритетите му стават съвсем различни. Мисля си, че и с мен ще е така.
Философията е средство за преодоляване на трудности. Когато се случи така, че преживяваме тежък момент, чрез философстването бихме могли да се издигнем над него. То е начин да се отстраним от ситуацията, да я погледнем без емоция и да надмогнем болката. Това е смисълът и на израза „гледам философски на нещата“. Тоест, старая се да не задълбавам излишно, а да съм над онова, което ме уязвява и ми причинява страдание. Придобиваният опит от подобни проблеми постепенно гради философията ни за света, а тя пък определя нашето отношение и поведение. Както и обратното всъщност- наблюдавайки нечии постъпки, можем да си направим извод за онова, в което той вярва, за нещата, на които се опира, за виждането му за хората и човешкия живот.
Философията е съвкупност от нашите убеждения за едно или друго. Те се променят във времето, защото и ние самите израстваме, при което отхвърляме вече ненужните от тях и възприемаме нови, които ще ни помогнат да се адаптираме към света. Затова, би могло да се каже, че тя е и метод, чрез който развиваме личността си. Тя ни помага да се усъвършенстваме и да се чувстваме в хармония със себе си. Всичко и всички, които са съвместими с нашите представи, могат само да ги потвърдят, а тези, които не са, да ни накарат да ги преосмислим. Не смятам, че личната философия е нещо окончателно и завършено. Ако е така, подобен човек може да се сравни с религиозен фанатик, а ми се струва, че нещата стоят по друг начин- има вярвания, които оцеляват във времето и се превръщат в ценности, в основа на едно определено философско мислене, а съществуват и такива, които не успяват да се съхранят и остават извън него. При всички случаи хората имат в умовете и сърцата си философски основи, на които винаги се опират.
Човекът е живо същество, което се променя и търпи развитие. Всяко едно наше преживяване добавя нюанс към утвърдените ни вече представи и формира нашата индивидуална философия. Мъдруването самὸ по себе си не води до нищо. Разумът ни служи, за да се справяме с динамичната среда, която ни заобикаля. Самоцелното философстване няма да ни направи философи. Вижданията ни се надграждат съобразно онова, през което преминаваме. То ги моделира и, съзнаваме или не, всеки от нас има фокус, през който гледа на света. Няма по-голяма или по-малка философия, нито по-висша или по-нисша. Тя съответства на собствената ни еволюция и, ако има някаква цел в това да притежаваме любов към мъдростта, каквото е значението на думата „философия“, то тя е да останем човеци.
