Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Автор: u4ebnimateriali Категория: Бизнес
Прочетен: 3026445 Постинги: 223 Коментари: 17
Постинги в блога от 11.12.2014 г.
       Жан-Батист Молиер е театрален фаворит на Луи ХІV. Тази близост и относителна сигурност правят творбите му критични към актуалните проблеми на тогавашното общество. Действието на комедията „Тартюф“ се свежда до схемата на заплашване на държавните норми от централния герой, който на финала бива изобличен и наказан за поука. В произведението си авторът разкрива човешките слабости лековерие и лицемерие. Взаимно обвързани, те вървят неизменно заедно и могат да донесат непоправими беди на личността и на обществения живот. Комедиографът изобличава двете порочни сили, опирайки се на образи от своята действителност. Авторът на комедията разкрива последствията от лицемерието на Тартюф- неестественото облагодетелстване и разрушаването на мирния семеен свят. Той показва, че тези деяния са възможни, само когато е налице наивен, емоционален и действащ неразумно човек, какъвто е Оргон. В лицата на госпожа Пернел и на Оргон авторът представя носителите на религиозния фанатизъм, породен от догмата. За богаташа гостът му се превръща в изповедник и съветник, по-значим от близките му. Образът на Оргоновата майка обобщава характерните черти на религиозно заслепената тълпа. През цялото развитие на комедийното действие тя остава неизлечимо затъпяла и основен защитник на главния герой. Пернел се противопоставя на близките си, защото е твърдо убедена в религиозното чувство и чест на новодошлия и не може да се примири с отношението на неприязън към него. Синът ѝ страда от религиозна маниакалност, изразена в сляпо преклонение пред Тартюф. Той олицетворява типичните черти на френския богаташ от тази епоха, който не е нито глупав, нито лош, но е лабилен и лековерен. Тези слабости в характера му го правят достъпна жертва на лицемера. Главният герой Тартюф е носител на представата за фалш и лицемерие и изразител на дълбоко социално явление. Превърнал се в синоним на човешкото двуличие, героят е мним набожник, похотливец и измамник. Чрез поведението си, той се превръща в основен виновник за конфликтите в семейството на Оргон. Тартюф не отхвърля обвинението на Дамис, той дори не го отрича. Върху него изгражда самообвинението си, укорите към самия себе си и влага толкова жар във всичко това, че в крайна сметка невинният Дамис е изгонен от бащиния си дом, лишен от наследство. В блестящо изиграната роля на оклеветен, лицемерът приближава своята цел- да заграби имота и богатството на Оргон. Най-силното му оръжие е признанието за тайната на Аргас, който е гонен от властта. Паразитният живот на измамника се дължи на възможността за политическо изнудване. Користното отношение на мошеника към слабостта на верующите, използването на религиозните заблуждения на Пернел и Оргон е разобличено от здравия разум на Дорина и Клеант, от чистото чувство на Валер и Мариана, от пламенната откровеност на Дамис и от умната Елмира. Дорина е носител на безпогрешно чувство за истина и измама, за привидност и истинност. На фалшивите думи за целомъдрие тя отговаря безцеремонно и саркастично, поставяйки на място похотливия мошеник. Непримирим изобличител на безочието на нахалния двуличник е Клеант. Като неподкупен и непримирим съдник, той е първият, който напада заблудения Оргон. След явното му разобличаване обаче, Тартюф нито се примирява, нито се оттегля от набелязаната си цел. Напротив, става още по-нагъл и настъпателен, защото държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон. Лицемерният злодей не само се възползва от наивната доверчивост, за да живее в чужд дом, но стига дотам, че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщата, а самия него да предаде на властта. Със средствата на комедията, сатирата и фарса Молиер разкрива образа на Тартюф като морален фалшификатор. Той доказва, че подобно неетично поведение е възможно само благодарение на лековерието и неразумността. Комедиографът издига разума като единствено възможно демаскиращо начало, а кралската власт като реална, действена, наказваща мощ.             Ползван е следният материал: http://www.zapiski.info/708/t%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8E%D1%84-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5 
Категория: Други
Прочетен: 7393 Коментари: 0 Гласове: 1
Трагедията „Хамлет“ на Шекспир, създадена в края на ренесансовата епоха, отразява периода на упадък на всички идеи на хуманизма. Ценностите на идеалистите, вярата им в човека, стремежът към опознаване на света и собствената индивидуалност са в криза. В такива смутни времена, в новото столетие Шекспир пише своята творба. Авторът се стреми да задоволи очакванията на публиката. Затова и си служи с популярен за времето жанр- трагедия на отмъщението, а характерът на главния му герой е подчинен на модното за времето си състояние- меланхолията. Още първите изледователи на образа на Хамлет открояват в трагедията на Шекспир два, съчетани умелохарактерни за елизабетинския театър сценични типа- типът на отмъстителя и типът на меланхолика. Разбирайки за сполетялото баща му, героят прави стъпки по пътя на своя синовен дълг- да отмъсти за смъртта му и да получи възмездие от злосторника за братоубийството. Следването на тази посока е резултат от неговото съзнателно полудяване, от приемането на ролята на шут, който изрича истината под прикритието на шегата. Отмъщението му се осъществява на равнището на конкретни действия и словесна агресия. Героят е активен- понякога на дела, а понякога само на думи. Макар по погрешка, Хамлет убива Полоний, успява да се освободи от злонамерените си “приятели” Резенкранц и Гилденстерн, съчинява изкусно уличаващата интрига на представлението клопка, приема дуела с Лаерт, макар че знае кой е истинският му победител. Чрез тези си начинания Хамлет ни убеждава, че е достоен противник на узурпатора. Синът на убития крал непрестанно тревожи, пряко или непосредствено, нечистата съвест на Клавдий. Високата отговорност на отмъстителя Хамлет го подтиква към внимателното вглеждане във вината на родната му майка Гертруда и в неустойчивата човешка позиция на възлюбената му Офелия. Хамлет е преднамерено остър, саркастичен, на моменти непристойно откровен с тях. Неговата язвителност е продиктувана от безнравствената им пасивност, престъпната отстъпчивост и подкупна женственост. Широко разпространена в английския ренесансов театър е традицията да се представя меланхоличният съзерцател. Според тогавашните представиотличителните характеристики на този темперамент са мнителността, вглъбената разсъдъчност, липсата на желание за действие, склонността да се размишлява върху същността на хората и логиката на човешките взаимоотношения. Героят на Шекспир е действително прекалено предразположен повече към размисъл, отколкото към действие, желаещ да вникне в истинската логика, която предопределя междуличностните отношения в датския кралски двор. Хамлет не е подвластен на злото, което го заобикаля, но сблъсъкът му с него засилва колебанието му за действие. Като човек, който изповядва хуманистичните идеи, той разбира, че то е дълбоко проникнало в човешката душа. Потъването в света на мислите е единствената възможност да се заяви правото на духовно съществуване. Хамлет изпада в трагични размисли, отразени в монолозите му, изпълнени със съмнения. Неговите схващания за неприкосновеността на човешкия живот не са съзвучни с отмъщението, което се налага да извърши. Той непрекъснато си задава въпроси, свързани с екзистенциалното битие на човека. Колебливост възпира ръката му да убие Клавдий, когато той се моли. Опитите на героя да разбере същността на живота чрез въпроси без отговор и съмнения безкрай, го правят герой, носещ белезите на мислител от Ренесансовата епоха. Човек започва да търси смисъла на своя живот, когато достигне такова ниво на личностно развитие, което го кара да се чувства отговорен пред себе си, пред обществото и дори пред поколенията. Вътрешното колебание задълбочава още повече трагизма на разума.        В трагедията Хамлет е представен като сложна личност, поддаваща се на противоречиви тълкувания. За едни, в него надделяват колебливостта и нерешителността, които го правят неспособен нито да носи, нито да отхвърли бремето. За други, мнимата му лудост е форма на мъдрост, която надскача времето, и изобличава греховете на лицемерите чрез словото. Така или иначе, Хамлет е синоним на мислещия и разумен човек, който изживява трагедията на своя живот, търсейки смисъла му в самотата си.  

P.S. Ползвани са материали от интернет
Категория: Други
Прочетен: 4308 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12.2014 14:48
Романът за Дон Кихот представя две противоположни гледни точки към света. От една страна е идеализмът на главния герой, а от друга- приземеността на неговия оръженосец, съгласил се да го придружава в подвизите му. Санчо Панса е представител на типа на обикновения човек, чието битие се заключава в обичайното. Оръженосецът е прагматик и материалист. За него от значение са сигурността и земните блага и удоволствия, което го прави и страхлив. В неговите очи светът е такъв, какъвто е, и няма място за мечти и идеали. Ако ги има, те са с материален характер. Образът на Санчо търпи развитие. Благодарение на съвета на услужлив ханджия, Дон Кихот решава, че като истински рицар трябва да си намери оръженосец. Тази длъжност се заема от негов съселянин- Санчо Панса. Подмамен от обещанията на стария идалго, Санчо с готовност тръгва с него. Наивен и добродушен, той вярва на всичко обещано от него. Оръженосецът е антипод на господаря си- той е нисък, дебел и тромав, облечен в селски дрехи, яхнал магаре. Показателно е и името му. Санчо е най-разпространеното име в Испания по онова време, а Панаса означава търбух. За разлика от господаря си, Санчо не търси въображаеми противници в лицето на вятърни мелници. Той е реалист и предпочита да се наслади на добрите кулинарни изкушения и на здравия, непробуден сън- две от най-ценните човешки блага за него. Служейки си с фолклорни пословици и с помощта на бедния си речник, оръженосецът очертава прагматичната философия на живота си. Когато тръгва на път, Санчо не забравя да вземе в дисагите си и мехче вино. По време на нощуването им в гората рицарят отказва да се храни и не мигва цяла нощ, мислейки за своята възлюбена. Селянинът обаче спи непробудно след обилната вечеря. Санчо е далеч от възвишените идеали на своя господар и не ги разбира. Той винаги се старае да осигури необходимите удобства и за него, и за себе си. Тежкият живот го е научил, че първо трябва да мисли за благополучието си, а след това за всичко останало. В началото на произведението оръженосецът все още не разбира духа и стремежите на Дон Кихот. Животът, изпълнен с мир, хармония, любов и справедливост, за който се бори господарят му, за простичкия селянин Санчо Панса няма особено значение и стойност. Той сам твърди, че по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата”, т.е., че е по-добре да имаш малко, но да си е твое, отколкото да гониш ненужни блянове. Въпреки страхливостта си, Санчо никога не изоставя господаря си. Дори когато не участва в битките, оръженосецът не се отдалечава много от “бойното поле”. Качен на някое дърво или скрит зад някой храст, той наблюдава Дон Кихот и искрено му съчувства за пораженията. Щом сражението приключи, верният Санчо веднага му се притичва на помощ иму помага да се оттегли с достойнство. Санчовите мечти и желания са от материално естество. Той съзнава,че няма да промени света, затова неговите копнежи са свързани с власт и пари. Виждайки възгледите на оръженосеца си, Дон Кихот му дава съвети- че човек не трябва да забравя произхода си, ако преуспее; дори и да е от простолюдието, той трябва да държи на хигиената, външния вид и културата си; да е представителен, дори и да не е от знатен род и да запази доброто в себе си, макар и да не е мъченик или светец. В хода на действието се разкрива развитието в образа на Санчо. Вслушвайики се в съветите на Дон Кихот, той променя начина си на мислене. Това добре проличава, когато става губернатор. По време на управлението си той прояввява мъдрост и справедливост. Всички са възхитени от разумните присъди, които Санчо раздава. След осем дни обаче той сам се отказва от поста, изоставя мечтата си да натрупа пари и възвръща вътрешната си свобода. Оръженосецът се отрича от властта и се връща обратно да служи на Дон Кихот, остава верен на своя господар. Финалът на романа е изненадващ, защото въпреки смъртта на рицаря, читателят разбира, че идеалът не си е отишъл. Преобразеният Санчо, повярвал в думите на Дон Кихот, се превръща в негов приемник и последовател. Прагматизмът на оръженосеца се преражда в хуманизъм и героят става изразител на старото ново виждане за света.   Ползван е следният материал: http://www.kaminata.net/obrazat-na-sancho-pansa-analiz-t63734.html 
Категория: Други
Прочетен: 7391 Коментари: 0 Гласове: 1
Романът на Мигел де Сервантес “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”, създаден през 16в. в Испания, събужда огромен интерес, който е жив и днес. Той пресъздава образа на един обеднял рицар, който все още вярва в доброто. Оставил се на своето въображение, героят се сблъсква с действителността. Разминаването между двата свята той преживява трагично, а това буди смеха на читателя. Дон Кихот е луд идеалист, който вярва в доброто и ценностите на миналото, стигайки до глупост и мъдрост, смело отстоявайки ги в света. Пламенен защитник на любовта, той цени жената като муза и вдъхновителка за подвизите си. Негов висш идеал е свободата.    Особеният начин на възприемане на действителността на главния герой се дължи на лудостта му, в която изпада заради прекомерното четене на рицарски романи. Алонсо губи разсъдъка си, защото вярва в написаното в книгите. Въображаемото е истинската реалност за него и той се превръща в Дон Кихот- борец срещу несправедливостта. Той желае да възкреси един отминал, измислен свят- този на рицарските времена, но се сблъсква с невъзможността да го направи. Външният му вид е изцяло пародиен. Дон Кихот е рицар на достопочтена възраст- около петдесетгодишен. Той е с източена, суха, костелива фигура. Вместо блестяща ризница има ръждясали доспехи. Носи леген вместо шлем и вярва, че отдавна остарелият Росинант е великолепен боен кон. Всичко във външното описание на Дон Кихот е нелепо и противоречи на традиционната представа за рицаря. Дон Кихот е безкористен идеалист. Той гледа на света с различни очи. Вижда го такъв, какъвто би искал да бъде: мелниците стават великани, ханчетата- замъци, овцете- войски. Той е мечтател и романтик. Търпелив и безстрашен, човек на дълга и честта, който защитава слабите в неговите очи. Срещне ли неправда, иска да ѝ се противопостави. Пример за това е случката с овчарчето. Макар да вижда своята безпомощност, той не се отказва и го защитава. Вярвайки в доброто и човека, той се противопоставя на привидното за него зло. Затова и освобождава каторжниците. Мисли, че могат да се поправят. Рицарят с носталгия си спомня отминалите времена. В речта си пред козарите той споделя, че много по-добре би било да се живее в “златните” векове, когато всички хора са били равни. В думите му са вложени мъдрост и ново мислене. Неговите морални разбирания не допускат насилието и неправдата. Затова се бори с всички сили против тях. Но оптимизмът му е отчаян и смешен. Както всички рицари, така и Дон Кихот от Ла Манча издига жената на пиедестал. В неговия свят всичко е свързано с и се поражда от любовта. Неговата избраница е Дулсинея дел Тобоссо, която е обикновена селянка, но в неговите очи- муза и вдъхновителка, свят идеал за жена. Всяко негово дело е продиктувано от мисълта за нея. За Дон Кихот свободата е всичко: “Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека”. За рицаря тя е на върха на копието, както сам казва, висша ценност и човешка привилегия. Дон Кихот носи непримиримостта към злото със силата на фанатик. Той отчаяно вярва в стойности, които са отживели. Въпреки това, в наивното му упование и отстояване на миналото прозира мъдростта на мечтател, който желае свят, изпълнен с красота, справедливост и равенство.   Ползван е следният материал: http://www.neznam.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82-2 
Категория: Други
Прочетен: 29603 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.12.2014 14:51
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026445
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Декември, 2014  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031