Процесът на разработване на международно право, конвенции и насоки за закрила на бежанците започва в началото на 20 век под егидата на Обществото на народите, предшественик на Организацията на обединените нации. Той достига своята кулминация на 28 юли 1951г., когато на специална конференция на ООН се одобрява текстът на Конвенцията за статута на бежанците. Конвенцията от 1951г. за бежанците е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа. Една от основните клаузи на Конвенцията ясно посочва, че бежанците не трябва да бъдат връщани в държава, където имат основателни опасения, че ще бъдат подложени на преследване. Освен това документът определя задълженията на бежанците към приелите ги държави, като определени категории лица- например военнопрестъпници- които не отговарят на условията за получаване на бежански статут. Конвенцията от 1951г. за бежанците признава международния обхват на бежанските кризи и необходимостта от международно сътрудничество и споделяне на отговорност между държавите. Първоначално документът е повече или по-малко ограничен до закрилата на европейските бежанци в годините след Втората световна война. Протоколът към нея от 1967г. разширява нейния обхват и премахва географските и времеви ограничения, с което превръща Конвенцията в наистина универсален инструмент, тъй като проблемът с масовото преселение на бежанци вече е обхванал целия свят. Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават хората да търсят спасение: нарушения на правата на човека, политически или въоръжен конфликт в техните родни държави. Тя е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила и друга помощ, като крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот. Заедно с Протокола към нея от 1967г. Конвенцията вдъхновява приемането на важни регионални инструменти за закрила на бежанците като например Конвенцията за бежанците на Организацията за африканско единство от 1969г. и Декларацията от Картахена от 1984г. за бежанците в Латинска Америка. В международното право бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Бежанците са част от по-широката група на разселените лица. Отличават се от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини. Разликата между бежанците и вътрешно разселените лица е, че вторите не преминават през международни граници. Тези, които искат статут на бежанци, понякога са наричани политически бежанци. Казва се, че на тях им се предлага политическо убежище. Най-често молбите за убежище изтъкват политически и религиозни причини. В света около 10 страни дават квоти на бежанци, които живеят например в бежански лагери. Обикновено това са хора, които бягат от война. В последните години квота получават хора от Иран, Ирак и бивша Югославия.   Видове закрила предоставяна на чужденци на територията на Република България съгласно закона за убежището и бежанците Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по Закона за убежището и бежанците, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила.   Убежище Президентът на Република България предоставя убежище. То се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Президентът предоставя убежище и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това. Молба за убежище, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Президента на Република България.   Статут на бежанец и хуманитарен статут Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут. Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Той се предоставя по преценка на председателя. Когато чужденец има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България и подаде молба за статут в Държавната агенция за бежанците, производство за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут не се образува, а образуваното се прекратява.   Временна закрила Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там.   Пребиваване в Република България Пребиваването в Република България и издаването на разрешение за това са уредени в Закона за чужденците в Република България и се предоставя от Дирекция “Миграция”- МВР. Молба за пребиваване в Република България, подадена от чужденец в Държавната агенция за бежанците ще бъде препратена незабавно на компетентния орган- Дирекция “Миграция”- МВР.   Указания относно реда за подаване на молба за предоставяне на закрила   Молба за предоставяне на статут Може да се заяви желание за предоставяне на статут лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците или пред друг държавен орган. Молбата за предоставяне на статут може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата трябва да съдържа личните данни, както и конкретните искания към Република България. В Държавната агенция за бежанците при МС се извършва обиск от лице, което принадлежи към пола на бежанеца, и ако той притежава документи за самоличност, те биват задържани и съхранени в Държавната агенция за бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение. Следва бежанецът да бъде фотографиран и да бъдат взети пръстови отпечатъци. От изключителна важност е той да съобщи истинските си имена и рождена дата, тъй като това има много сериозни последици за него. Той бива регистриран и питан за биографичните му данни. След като му се направят медицински изследвания, остава под карантина, докато станат известни резултатите. Ако е родител и е придружен в Република България от малолетното си дете, може да поиска статут и за детето със своята молба. Ако е родител, който е придружен в Република България от непълнолетното си дете, детето може да поиска предоставяне на статут със своя молба, която следва да бъде одобрена от родителя.   Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут С регистрацията в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет ще бъде образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут. Производството ще се проведе в съответствие с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета. По силата на международните задължения на Република България, пръстовите отпечатъци на лицата над 14 години се въвеждат в националната и европейската база данни ЕВРОДАК. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. При необходимост с него се провежда интервю.  Съществуват случаи, при които може да се окаже, че друга държава е компетентна да разгледа молбата за статут, като: 1. Съпруг/съпруга или дете на бежанеца са в производство за предоставяне на статут на бежанец, или имат предоставен статут на бежанец в друга държава членка на ЕС. 2. Друга държава членка на ЕС е издала виза или разрешение за пребиваване. 3. Бежанецът е влязъл на територията на ЕС през друга държава членка.      4. Бежанецът вече е подавал молба за статут на бежанец в друга държава членка на ЕС. Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни могат да се използват при обмен на информация с други държави членки на ЕС, за целите на производството. При производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата на бежанеца за предоставяне на статут решаващият орган ако установи, че Република България е компетентна, взема решение, с което образува производство за предоставяне на статут. Ако се установи, че друга държава е отговорна да разгледа молбата за статут, решаващият орган отказва да образува производство за предоставяне на статут в Република България и разрешава прехвърлянето в компетентната държава. Решението бива връчено. То можете да обжалвате в 7-дневен срок от връчването му пред Административния съд- град София, чрез органа, издал решението. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.   Производство за предоставяне на статут I. Ускорено производство- ако производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут приключи с решение да се образува производство за предоставяне на статут в Република България, след влизане в сила на решението, на бежанеца се образува ускорено производство. То се образува и когато не бъде взето решение в сроковете по Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. Производството за предоставяне на статут е изключително важно. Не всеки чужденец бива признат за бежанец и получава закрила от Република България. Интервюто е най-важна възможност за обосноваване молбата за закрила и в интерес е бежанецът да окаже съдействие на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците. След регистрирането, се определя дата за провеждане на интервю, за което бежанецът получава покана. Той трябва да се яви навреме на насроченото интервю. При провеждането му се съставя протокол. При необходимост за нуждите на съответното производство интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта. Бежанецът бива уведомяван своевременно за датата на всяко следващо интервю. Може да заяви желание да бъдете интервюиран от интервюиращ орган или преводач, съответно от тълковник, от съответния пол. Интервюто се провежда на заявен от бежанеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че той владее. Бежанецът е длъжен да представи своите доказателства до произнасянето по молбата, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства. Протоколът бива прочетен и се подписва от бежанеца, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган. Ако лицето откаже да подпише протокола от интервюто това ще бъде удостоверено с подписите на двама свидетели. Причините за отказа ще бъдат отбелязани в протокола. В срок до три дни от образуване на производството интервюиращият орган има правомощието да вземе едно от трите решения: да отхвърли молбата като явно неоснователна; да прекрати производството; да образува производство по общ ред. Ако интервюиращият орган с решение отхвърли молбата или прекрати производството, решението се връчва на бежанеца. Решението можете да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административен съд по настоящия адрес от регистрационната карта. Жалбата следва да се подаде чрез органа, издал решението, като тя спира изпълнението на решението. Подадена след срока жалба се връща срещу разписка. II. Производство по общия ред- то се образува, когато интервюиращият орган вземе решение да образува производство по общ ред, както и когато в тридневния срок от образуване на ускорено производство интервюиращият орган не вземе решение. Издава се регистрационна карта, която бежанецът трябва да носи постоянно у себе си. В срок до три месеца от образуване на производство по общия ред председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което може да предостави статут или да откаже да предостави статут. Председателят може да вземе решение да прекрати производството. Връчва се препис от решението. Решението, с което председателят е отказал предоставянето на статут или е прекратил производството на бежанеца, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез председателя на Държавната агенция за бежанците, като тя спира изпълнението на решението. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато без основателни причини: 1. след надлежно поканване бежанецът не се яви за провеждането на интервю, нито в продължение на 10 работни дни след това; 2. промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център; 3. бежанецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба. Решението за спиране няма да бъде връчено. Спряното производство ще бъде възобновено, когато бежанецът представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, бива прекратено, когато бежанецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането му. Решението за прекратяване ще бъде връчено. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случай, че бежанецът поиска доброволно да се завърне в държавата си на произход, му бива оказано съдействие. III. Връчване на решенията- Решение, издадено от: • решаващият орган в производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на статут; • интервюиращият орган в ускорено производство; • председателя на ДАБ в производство по общ ред бива връчено по следния ред: при явяване в Държавната агенция за бежанците препис от съответното решение бива връчено лично, като съдържанието му бива съобщено на език, който бежанецът владее. Връчването бива удостоверено с подписа на лицето, както и с подписите на преводача, съответно тълковника и длъжностно лице. Ако решението не му бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, ще му бъде изпратено съобщение с обратна разписка. При неявяването на лицето в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка, решението се счита за връчено. Ако съобщението с обратна разписка се върне в Държавната агенция поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. По този ред няма да бъдат връчени единствено решения на интервюиращия орган за допускане до производство по общ ред и на председателя на Държавната агенция за бежанци за спиране на производството.   Права и задължения на чужденците, получили закрила съгласно закона за убежището и бежанците „Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.”- Чл.5 от ЗУБ. На основание чл.20 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Съгласно чл. 23 ал.1 от ЗУБ, чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците в България, както и от други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила. Чужденец с предоставен статут на бежанец придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; да бъде военнослужещ; други ограничения, изрично предвидени със закон. Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Чужденец, на когото при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците е предоставено убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут или временна закрила, има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Разрешението за това се дава от председателя на Държавната агенция за бежанците. На членовете на семейството на чужденеца се издава разрешение за продължително пребиваване след разрешението за събиране на семейството, издадено при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците. Разрешението за пребиваване е със срок една година с възможност за подновяване, без да се надвишава срокът на пребиваване на титуляря, съгласно чл.25б от Закона за чужденците в Република България. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, който е настанен в Регистрационно-приемателен център следва да напусне сградата на Общежитието, където е настанен, тъй като в същото се настаняват само чужденци в производство за предоставяне на закрила. Чужденците, получили закрила, имат право на труд, социално и здравно осигуряване по реда на българските граждани. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 т.4 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са и лицата с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Задължението за здравно осигуряване възниква от датата на откриване на производството за закрила. До приключване на производството за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут здравноосигурителните вноски се внасят от Държавната агенция за бежанците. След предоставянето на закрила Държавната агенция за бежанците прекратява внасянето на здравноосигурителни вноски. В зависимост от характера на дейността, която се упражнява от лицето и източниците на доходите на същото, то попада в една или повече категории осигурени лица, което определя кой заплаща сумата за здравноосигурителна вноска на лицето. Съгласно чл.109 ал.1 от Закона за здравното осигуряване осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Правата на здравноосигурения са лични и не могат да се преотстъпват или прехвърлят на друго лице. Задължението за осигуряване се прекратява при смърт на чужденеца или с отнемане или прекратяване на статута на бежанец или хуманитарния статут. След получаване на решение за предоставяне на статут, чужденецът представя в Държавната агенция за бежанците адреса на населеното място, в което ще се установи. Държавната агенция за бежанците изготвя писмо до общината на това населено място, въз основа на което чужденецът се регистрира и му се дава ЕГН (единен граждански номер), което е необходимо за издаване на документи за самоличност съгласно Закона за българските лични документи. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право на издаване на документ за самоличност- карта на бежанец, респективно на карта на чужденец с хуманитарен статут. Условията и реда за издаването и получаването им се определят съгласно Закона за българските лични документи. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство. Когато чужденецът придобие българско гражданство има право да поиска изтриване на пръстовите отпечатъци от система ЕВРОДАК. Всеки български гражданин и всеки чужденец следва да знае, че непознаването на законите на Република България не извинява и не е основание за освобождаване от отговорност. По време на производството бежанецът има право: 1. да получи разяснения относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще последва, и за неговите права и задължения; 2. да остане на територията на Република България; 3. на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 4. да получи регистрационна карта; 5. на подслон и храна; 6. на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани. Има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата за статут поради независещи от него причини. Няма да му се предоставят правата на подслон и храна и на социално подпомагане, ако не принадлежите към уязвима група и подаде последваща молба за предоставяне на статут, както и когато производството по молбата му за статут е спряно. Уязвима група са малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Предоставянето или непредоставянето на правото на храна и подслон става с решение на директора на съответния регистрационно-приемателен център. Решението бива връчено на бежанеца. Решението, с което е отказано предоставянето на храна и подслон, може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната му карта. Жалбата се подава чрез органа, издал решението. При издаването на регистрационна карта и при продължаването на срока й не се събират такси. Ако бежанецът изгуби, повреди или унищожи регистрационната карта, при издаването на нова заплаща такса в размер на 10лв., което става в Държавната агенция за бежанците. По време на производството е длъжен: 1. да изпълнява разпорежданията на длъжностните лица и да не пречи при изпълнение на служебните им задължения; 2. да предаде всичките си документи и документите на придружаващите го деца; 3. когато не притежава документ за самоличност, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, както и на придружаващите го деца, семейното си положение, чрез декларация пред длъжностно лице. При посочване на неверни данни носи наказателна отговорност- лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300лв., съгласно чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс; 4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество; 5. да пребивава на адреси, разрешени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Винаги когато иска да промени адреса си, е длъжен да съобщи новия си адрес в Държавната агенция за бежанците; 6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение; 7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 8. да съдейства за изясняване на своя случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица; 9. да даде пръстови отпечатъци. Ако повреди или унищожи вещ, предоставена за ползване от Държавната агенция за бежанците, бежанецът бива наказан с глоба от 50 до 200лв., като заплаща и стойността на вещта. По време на производството за предоставяне на статут носи гражданска, административна и наказателна отговорност съгласно българското законодателство.   Интеграция на новопризнати чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут След връчване на решението за предоставяне на статут, новопризнатите чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут могат да се включат в Националната програма за интеграция на бежанците (2011-2013г.) в Република България, която се реализира от Интеграционния център към Държавната агенция за бежанците. В програмата са предвидени мерки и дейности за подпомагане на процеса на адаптация и интеграция на получилите статут през първата година след връчване на решението за статут.   Право на достъп до Националната програма за интеграция. Право на достъп имат: - чужденците, получили статут, които са подали молба за включване в програмата до 20 работни дни след получаване на решението за предоставяне на статут; - лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, пребивавали в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, до 20 работни дни след напускане на дома поради навършване на пълнолетие; - чужденци с предоставен статут, които не разполагат със собствен доход и нямат регистрирана фирма по Търговския закон. Ред и условия за включване и подпомагане по Националната програма за интеграция. Чужденците с предоставен статут подават молба-образец и декларация за материално състояние до председателя на Държавната агенция за бежанците, в срок от 20 работни дни от връчване на решението за статут. С подалите молби кандидати се провежда социално интервю, изготвя се индивидуален интеграционен план (в плана се описват правата и задълженията на кандидата и се набелязват мерки за неговата интеграция) и проектодоговор за участие в програмата. След разглеждане и одобряване на молбите и плановете от Интеграционната комисия към ДАБ, се изготвя предложение до председателя на ДАБ за включване на кандидатите в програмата и следва подписване на договор между кандидата и председателя на Агенцията. Подпомагането по Националната програма за интеграция са обвързани със задължително посещаване на курсове по български език, социална и културна интеграция и курсове за придобиване на професия. Децата на включените в програмата, които са на възраст от 7 до 16 години, са задължени да посещават редовно курсове за изучаване на български език или да продължат образованието си в общински и държавни училища. Чужденецът, получил статут по ЗУБ, или членове на неговото семейство да не пътуват на собствени разноски извън България по време на участието им в програмата, освен в изключителни случаи, след предварително одобрена молба от председателя на ДАБ при МС. При неизпълнение на поетите задължения по индивидуалния интеграционен план, част от сключения договор, без уважителни причини, включеният в програмата подлежи на отпадане от Националната програма за интеграция. Дейности и мерки за интеграция, заложени в Националната програма (2011-2013г.). Те са за период до една година от включването в програмата. Дейностите по интеграция се провеждат в Интеграционния център към ДАБ: - обучение по български език по утвърдена програма и курсове за професионална квалификация. Посещаването има задължителен характер; - социална и културна ориентация- история и география, традиции и празници в Република България; - ежемесечно здравно осигуряване; - стипендия за обучение в курсовете по български език и социално ориентиране; - еднократна социална помощ до максималния размер, определен в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане при напускане на РПЦ и настаняване на квартира; - ежемесечно финансово подпомагане за наемане на жилище и заплащане на комунално-битови разходи на получилите статут; - седмични транспортни карти по време на курсовете за обучение по български език, социална и културна ориентация; - целева помощ за издаване на лична карта, съгласно ППЗСП; - месечна помощ за деца, посещаващи български общински и държавни училища; - учебни материали за непълнолетните деца на включените в програмата лица, които посещават българско училище (учебни тетрадки, пособия, учебни помагала). - заплащане на такси за детска градина.      
Ползвани материали: Бежанец, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%86 Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в: http://www.aref.government.bg/?cat=14 Закон за убежището и бежанците Конвенция за бежанците, в: http://www.unhcr-centraleurope.org/bg/resursi/konvencii/konvenciya-za-bezhancite.html Национална програма за интеграция на бежанците в Република България- 2012/2013г. Убежище, в: http://eu.mvr.bg/Areas/Asylum/default.htm  

                        Социализацията като обект на теоретичен анализ. Терминът „социализация на личността“ няма еднакво определение. Може да се обобщи, че и речници, и определени автори, и теории разглеждат понятието като сложен и многообразен процес, в който личността се променя, като придобива опит, натрупан от обществото и като краен резултат чрез удовлетворяване на потребности личността се развива.Този процес зависи от възпитанието на личността, от индивидуалното и психичното ѝ здраве, от религиозната и национална принадлежност, като към това се добавя и приспособяването на поведението на личността към групата или общността. Това поддържа равновесието във взаимоотношенията и създава социални връзки, които подпомагат натрупването на социален опит у човека. Процесът е двустранен- средата въздейства върху личността, както и тя може да повлияе чрез поведението си върху нея. Развитието на личността се осъществява в и чрез три сфери на проявление: дейност, общуване и самосъзнание. Дейността и общуването са тези, чрез които се развива самосъзнанието. Социализацията обхваща всички процеси, свързани с обучението, възпитанието, приобщаването към социума, които позволяват на личността да участва в социалния живот. В това участва цялото обкръжение на индивида- семейство, съседи, родственици, връстници, средства за масова информация и т.н. Тя стига определена степен и завършеност при достигане на социална зрялост. След изграждане на личността формирането по-нататък става чрез непрекъснато съпоставяне на Аза с този на другите. Социализацията е процес на придобиване на умения и способности, благодарение на съвместния живот и общуване с представители на социалната среда, в която детето расте.   Умствената изостаналост в контекста на социализацията и социална адаптация. Педагого-деонтологични проблеми Сериозен проблем на обществото, който е обект на дискусии, е социалната адаптация на лицата, деца и възрастни с умствена изостаналост. Интеграцията им е възможна само при достигане на достатъчна степен на социално-психическа адаптация. Специфичните особености на процеса на социализация при лицата с умствена изостаналост като обща тенденция на тяхното психосоциално развитие, намираме в концепцията на Л.С.Виготски, като една от сериозните и методологически обоснована отправна позиция. Към теоретичните изследвания трябва да се добавят и тези на М.С. Певзнер, В.И. Лубовски, В.В. Ворониева, Ж.И. Назамбаева, Зл. Добрев, Ив. Карагьозов. Клинико-психологическите проучвания фокусират вниманието върху различните аспекти на социална адаптация при тези лица. Основен фактор при формиране на личността е наследствеността. Тя обаче не може да я изгради, тъй като биологичният фонд е необходим, но недостатъчен. Развитието се осъществява в борбата между него и приспособяването към условията на живот. Наследствените структури също се изменят в този процес, благодарение на пластичността на нервната система. Поведението на човека не е определено само от природните свойства на нервната система, но е зависимо от обучението и възпитанието в широкия смисъл на тези понятия. В процеса на формиране на личността постепенно се разширява кръгът от взаимоотношения със средата, образуват се норми и правила на поведение, подкрепяни от реакциите на възрастните. Този процес трябва да е съобразен с индивидуалните особености, възрастовото развитие, темперамента и емоционалното реагиране на детето. Отделни автори сочат различни стадии и механизми на социализацията. От голямо значение е подражанието и „заразяването“ с личните действия и особено- утвърждаването, идентификацията, внушението, уподобяването, адаптацията, ръководството, лидерството, модата, примера, заимстването, ученето и т.н. В семейното възпитание се различават следните интерперсонални системи- майка-дете; баща-дете; родители-дете; братя и сестри-дете; възрастни-дете; семейните роднини-дете; цялата фамилия-дете. Най-важна е първата система, която се определя като матрипедагогика. Втората като патрипедагогика, общото родителско възпитание се обозначава като гонипедагогика. Отношенията между братята и сестрите се разглеждат от аделфипедагогиката. Възпитанието, провеждано от бабите и дядовците се обозначава като геронтопедагогика. Когато детето е осиновено от роднини, тези взаимоотношения се разглеждат от сингенипедагогика. Цялостното семейно възпитание се обозначава като икогенипедагогика. Най-ранната социализация се извършва именно в семейството чрез фамилното възпитание. Постепенно започва и вторичната социализация, при която се усвояват междуличностовите взаимоотношения вън от семейството, където се развива жизненият опит. По особен начин стои този въпрос при децата с умствена изостаналост.   Социопатни девиации в семейството и обществото. Депривация и фрустрация Фрустрацията е въведена като понятие в началото на миналия век и означава измама, мамене, напразно очакване, подмяна, осуетяване, неуспех. С нея се обозначава пречката за задоволяване на либидото, а в сексологията- случаите на ерекция без еякулация. Към фрустрацията се отнася широк кръг от състояния на психиката, които възникват поради неправилни взаимоотношения в семейството и поради липса на нежност, закрила, общуване, уважение, признание и любов, както и поради осъзнаване на невъзможността за постигане на поставени цели. До фрустрация може да доведе всяко неприятно изживяване, причинено от разочарование или лишаване от нещо необходимо на личността. Най-разпространени фрустриращи форми на поведение от страна на родителите към техните деца: афективна хладност и ограничения от страна на родителите, които могат да предизвикат у децата чувство на малоценност, свръхчувствителност, а понякога и враждебно-агресивни пориви към околните; свръхвзискателни родители, потискащи самостоятелността на детето; свръхдоминиращо поведение на родителите с отхвърляне и незачитане на детската личност, което води не само до несамостоятелни, но колебливи и пасивни деца; родителска свръхпротекция. Фрустрираното дете е обикновено свръхчувствително и лесно ранимо, на базата на което могат да се развият невротични състояния, непълноценност и потиснатост, както и депресивни състояния. Фрустрацията предизвиква отхвърляне от обществото на индивида. Депривацията е относително различна и специфична форма на фрустрация, която се получава в резултат на липсата на естествената обич, опора, сигурност и грижа поради ранната загуба на единия или двамата родители, чието пълноценно заместване изобщо е невъзможно. Обособяват се два вида депривация- интелектуална и емоционална. Отделят се: майчина депривация- недостатъчност на общуването с майката и грижите ѝ за детето, в резултат на което се установяват различни смущения в развитието на детето, както и невротични и емоционални разстройства; социална депривация- поради недостатъчна свързаност с обкръжаващата социална среда, поради загуба на близки хора; сензорна депривация- в резултат на различна по вид, степен и тежест сензорна недостатъчност (на слуха, зрението, моториката). Фрустрацията и депривацията при умствено изостаналото дете играят съществена роля в процеса на социализация. Социалната изолация представлява най-тежката депривационна ситуация с много специфични последици за личността- задръжка в психическото развитие, умствена изостаналост, затруднения от речев характер или въобще липса на реч, закъснение или липса на социални навици и пр. Първите срещи на такова дете с училищната среда и училищните изисквания в повечето случаи се оказват решаващи за следващите години на обучение. Необходим е специален педагогически подход. Ролята на учителя е от изключително значение.   Алиенацията- принудителна и търсена от личността с умствена изостаналост Отчуждаването от другите хора, затварянето на човек в себе си е процес, който се назовава с общоприетия термин „алиенация“. Такава съществува дори в големия град, където има „море от хора“. Контактите там са случайни, краткотрайни, делови и студени. Понякога тя е желана като форма на самозащита. Наблюдава се при хора, които съзнателно, целенасочено, с усърдие отстояват своята отчужденост, поради преживяно психотравмиращо обстоятелство. Алиенацията е основен проблем на съвременното общество. Проучванията сочат, че в България днес ролята на семейството, обществото, училището като посредници е сведена до „санитарен минимум“. Тук идва ролята на специалния педагог, който трябва да бъде професионалист и близък човек и който трябва да осъществи т.нар. преднамерена социализация и да влияе в неформалните ситуации на взаимодействие и осъществява непреднамерена социализация.   Педагогическото общуване и състоянията на фрустрация и депривация при умствено изостаналите ученици В общуването в процеса на обучение е налице регламентираност на правата и зъдлженията на учениците и тези на учителя. В годините, които детето прекарва в училище, основна водеща дейност е ученето и съответната учебна дейност, осъществяваща се с помощта на специфична организация. За да се осъществи оптимално педагогическото общуване е потребно педагогът да притежава достатъчно високо равнище на психологическа компетентност, да притежава способност да отстранява комуникативни бариери, да отстранява затрудненията в общуването. Интерес представляват осъществяването на педагогическото общуване, депривационните и фрустрационни ситуации, които съпътстват живота на децата с умствена изостаналост. Наблюдава се потребност да бъдат отработени ситуациите, които да предоставят възможност на учениците да усвоят определени знания и умения за това какви правила е необходимо да се спазват в процеса на общуване.   Антропологични аспекти на общуването и социалната адаптация при ученици с умствена изостаналост В продължение на стотици и милиони години хората общуват помежду си, използвайки тялото и езика си. Направено проучване установява, че децата с умствена изостаналост общуват с околните, използвайки жестове, пози, разположения в пространството, лицеизраз и т.н. В американската литература Едуард Хол изследва пространствените нужди на човека и очертава посока за изследване на човешките взаимоотношения- тази на териториите и зоните. Отделят се различни антропологични области. Комуникацията като процес на предаване състоянието на нещата има два аспекта- междуличностна и масова комуникация. Първият аспект е от особено значение за децата с умствена изостаналост и касае усвояване на пространството, контакти с познати и непознати хора, неумение за отчитане на поведенчески реакции на участниците в процеса и т.н. Според Алън Пийз и Алън Гарнър (2000), всеки човек притежава т.нар. „лично пространство“. Отделени са и са приети четири зони на отстояние, които са пряко свързани с контактите между хората: интимна- 15-46см; лична- 46см-1,22м; социална зона- 1,22м-3,6м; публична зона- над 3,6м. Интимната зона е особено важна- тя е „въздушния преносим балон“. Чрез наблюдения се събира материал, който показва, че децата трудно допускат някого в нея. Личната зона се използва от около 82% от учениците. „Защитени територии“ за ученика, където той се чувства по-уверен и става инициатор са класната стая и коридорът. От особено значение е децата да имат самостоятелна стая, но изследвания показват, че 96% от тях нямат такава. Проведени са изследвания, които сочат, че по отношение на усвояването и защитата на пространството децата с умствена изостаналост имат същите зони като тези в норма. Предпочитат се интимната и личната зона. От значение са свободните пространства. Необходимо е обучение.   Умения за разчитане езика на тялото от умствено изостаналата личност Вербалният и невербален вариант на комуникация е единият от начините личността с умствена изостаналост да усвоява умения за самостоятелно отреагиране и приспособяване. Жестът и мимиката предхождат устната комуникация. Особен интерес представляват проучванията на Кондън и Огстън, изградени върху та.нар. „контекстуален подход“. Според авторите, хората, които страдат от различни патологии проявяват „несинхронно поведение“. Личността с умствена изостаналост е личност, развиваща се върху патологична основа и при нея се наблюдава такова поведение. От направени изследвания по повод използването на жестовете и мимиките, 82% от родителите отговарят, че децата не ги разбират и следователно, те не намират място в процеса на семейното възпитание. Само 48% от децата ги ползват в общуването само с връстниците си. Между тях има таен език, разбираем само за тях, но неразбираем за околните. Децата от по-малката възрастова група по-трудно дешифрират невербалната комуникация, за разлика от учениците между 15 и 18-годишна възраст. Жестовете и мимиките са част от езика на хората, следователно, усвояването им следва да се реализира едновременно с усвояването на експресивната реч и от учениците с умствена изостаналост. Социокултурните условия оказват влияние върху развитието на способностите на децата да разбират невербалната информация, а от тук и на поведението, демонстрирано чрез нея.   Метаезикът и разчитането му от умствено изостаналите ученици Между 60% и 80% от междуличностното общуване се извършва по пътя на словесния обмен на информация. Думите и интонацията ни помагат да разберем по-добре и да открием по-точно истинските послания, отправени от другите към нас. Метаезикът е една от страните в общуването, където е необходимо да се разработят специални подходи за обучение на учениците с умствена изостаналост. Това е езикът, в който са закодирани определени идеи, различни от изказаните в момента на говоренето посредством естествения език. Личността с умствена изостаналост не умее да го разчита. Промяната на акцента в изречението променя изцяло смисъла на посланието, което то носи. Въпреки това, 52% не улавят отделните интонационни акценти. В непосредственото общуване се използват различни клишета, които при лицата с умствена изостаналост служат, за да се запълнят празноти в изказаната фраза. Неумението на учениците с умствена изостаналост да разчитат метаезика може да ги превърне в обект на иронизиране, недвусмислени подмятания. Установено е, че то е в пряка зависимост от степента на тревожност. При провеждане на обучение в способността да разчитат „метадумите“, „метафразите“ и „метаизразите“ показва значителни промени не само в поведението, но и в степента им на тревожност. При успешно разчитане на скритото послание значително се завишава тревожността у изследваните ученици.   Чувството за общност в процеса на социализация при ученици с умствена изостаналост При децата и подрастващите с умствена изостаналост чувството за „връзка“ или „принадлежност“ се изгражда най-често чрез външно внушение и принуда. Изследвания показват, че за учениците понятието „общност“ се свързва най-вече с по-малка група хора, семейството, приятели. При по-малката група чувството за общност изцяло се препокрива с класа и училищната общност, като групата, към която принадлежат е също част от тях. Учениците между 12 и 14г. класират ценностите в следния низходящ ред: семейство, приятели, пари, а след тях здраве и външен вид. Тези на възраст между 15 и 18г.: семейство, пари, здраве, приятели, външен вид.   Разглеждайки чувството за общност при лица с нарушения, се откриват редица фактори, които пречат или подпомагат процесите, свързани с развитието у тях на чувство за общност и принадлежност. Те извеждат необходимостта от социално учене. Чрез него, чрез споделяне на опит, работа в група, игри и т.н., опитът на другите се персонализира за конкретното лице и става по-достъпен и разбираем. Така протича процес на усъвършенстване на възможностите на децата за самостоятелно справяне в рискови ситуации в групата, семейството, институционализираните общности. При работа с лица с нарушение в развитието, и особено при тези с умствена изостаналост, се очертава специфична образователна парадигма.   Умствено изостаналите ученици в процеса на деловото общуване Деловото общуване между деца и деца, деца и възрастни има огромно въздействие върху личността на детето и ученика. Чрез него то получава определен обем от нова информация, овладява умения да общува, изгражда свой стил на общуване с връстници и възрастни. В средата на училището контактите и общуването са подчинени на цялостната организация в училището. Различен е този модел в ситуация на общуване в социалната среда извън училище. Изводите от изследвания с цел да се установят възможностите на ученика да общува делово в позната и непозната среда, с познати и непознати хора навеждат на това, че има връзка между умението да се реализира делово общуване и опита на ученика до момента; учениците изпитват страх да инициират контакт, както с непознат човек, така и с познати- наблюдават се страх, притеснение, несигурност; използването на речта също носи своите особености; недостатъчното развитие на уменията за делово общуване затруднява социалната адаптация и възможностите за самостоятелен живот на изостаналия ученик.   Асертивното поведение като компенсаторен механизъм в процеса на социализация Едно от най-често срещаното отклонение в поведението е свързано със себепознанието, себеутвърждаването на личността с умствена изостаналост. Това води до затруднения в социалните контакти, които често са непреодолими в случаите, когато липсва външна подкрепа. В тази връзка се утвърждава идеята за т.нар. асертивно (себеутвърждаващо) поведение. Тя дава възможност за по-широка интеграция в контекста на личностните и социални умения и разгръща нов вид тенденции в целия образователен модел в училищната и извънучилищната среда- този на справящото се поведение. Уменията, свързани с демонстрирането на асертивно поведение се усвояват в средата, в която то се обучава и живее- семейство, училище, връстници, социална среда. Дефицитите при ученика с умствена изостаналост са свързани с чувството за малоценност и склонност към подчинение на авторитета. Всичко това се проявява в две крайни реакции- от изолираност до агресия. 80% от учителите, работещи с такива ученици нямат яснота по посока на това „какво е асертивно поведение“. По отношение на този проблем родителите се разделят по следния начин: такива, които разбират и осъществяват дейност в тази посока; родители, които осъзнават потребността от формиране на този тип поведение, но не извършват конкретни действия; родители, които имат деформирана представа за това- не разбират понятийното съдържание, но прагматично насърчават детето си за запазване на собствен периметър на действия чрез непозволени действия. За практиката на образованието на лица със специални образователни потребности е необходимо да се утвърдят социални и образователни модели, чиято насоченост трябва да бъде към себепознавателните способности на детето с умствена изостаналост, за неговия живот и възможност за самостоятелност и защитимост, социална равнопоставеност, които ще му осигурят по-голяма центрираност към собствените му интереси, мисли и представи.   Социалната интелигентност като предпоставка за ефективен процес на социализация Карл Албрехт в своя монографичен труд „Социалната интелигентност“ заключава, че социалната интелигентност е едно от най-важните условия за нашето оцеляване като вид. Тя е способността ни да се разбираме добре с другите и да ги привличаме за сътрудничество, без тя да бъде сведена само до комуникативните умения на човека. Тя е по-широко понятие. Авторът предлага свой модел за нея, като определя пет измерения за диагностика: осъзнаване на ситуацията; присъствие; автентичност; яснота; емпатия. Социалната интелигентност включва в своето съдържание социалните умения, които за лицата с умствена изостаналост като обща проява са затруднени. По отношение на първото измерение- ученикът, поради трудности, не е способен винаги правилно да разчете ситуацията, в която е попаднал. Той трудно разчита социалния контекст, поради преобладаващото конкретно-образно мислене. К.Албрехт приема, че социалният контекст се изгражда в три посоки- проксемичен, поведенчески и семантичен. От наблюденията как се проявява личността с умствена изостаналост в тях, могат да се направят следните изводи: лицата с умствена изостаналост изпитват определени затруднения в уменията си да преструктурират пространството. Те ги превръщат в аутсайдери, които не съумяват да контролират своето поведение при променена обстановка. Разчитането на поведенческия контекст е другата страна на социалната интелигентност, която е нарушена и децата реагират импулсивно, а при някои от тях са изработени стереотипни поведенчески модели, а това води до формирането у тях на нагласа за подобно отреагиране и у другия. В семантичния контекст трябва да се отчете фактът за трудностите в разбирането и използването на език- т.нар. „семантична дислексия“. Второто измерение на социалната интелигентност е личностното присъствие- лицата с умствена изостаналост лесно се открояват като присъствие в общността. Те са плахи, несигурни, неуверени в себе си в усвояване на ситуацията. Крайните емоционални реакции, които демонстрират тези лица ги правят нежелани участници или партньори в социалната общност. Това прави образа им автентичен. Учителят и специалният педагог трябва да реагират с емпатия, такт, лично присъствие, перспективност, добронамереност и много увереност в правотата на това, което предстои да се случи. Особеностите на социалната интелигентност на личността с умствена изостаналост поставя необходимостта за задълбочен анализ на практиката, свързана с обучението, възпитанието и социализацията им.

Повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев разказва за една обречена любов. Действието се развива през 1918г., в град Търново, по време на епидемия от коремен тиф. В повествованието се преплитат и събития от Втората световна война. В центъра на сюжета е любовен триъгълник, в който попадат отегчената от съпруга си полковник- Елисавета, и сръбският военнопленник Иво Обретенович. Това е повест за способността и силата на човека да прави избор в живота. На фона на разрухата и страданията, глада и смъртта през войната се откроява най-естественият човешки порив към щастие и любов. Срещата между Иво и Елисавета променя изцяло живота им, но обичта им няма бъдеще, защото хаосът на войната е заменил и обезсмислил традиционните човешки ценности. Смъртта на военнопленника е доказателство за края на хармонията, реда и любовта в живота на човека във военно време. Обичта между героите се поражда в момент, в който са подложени на изпитание хуманността и природните човешки потребности. Войната поставя ограничения за свободния дух и го потиска със силата на агресията и дисхармонията. Тя провокира най-нисшите човешки страсти- злобата, гнева и деспотизма. Хората са принудени да действат, за да оцеляват. Съпругът на Елисавета е ярък пример за озлобление. Той се държи грубо и арогантно с пленниците, възползвайки се от положението си на властимащ. Той мрази сърбите. Фанатизмът му стига до там, че огражда лозето си с бодлива тел. За него човешкият живот няма висока цена, което личи от издадената на ординареца заповед да стреля по всеки, който влезе там. Не по-различно се държи той и в собствения си дом със съпругата си. Елисавета е длъжна да изпълнява всяко негово желание, да понася пасивно негодуванието и заповедите му. Тя е красива жена на средна възраст, която се омъжва за него заради патриархалния морал, в който е възпитана, за да си гарантира материална сигурност. Поради това, е изрядна и изпълнителна, потиснала своите чувства и свободна воля, подчинявайки се на реда и дисциплината, установени от съпруга ѝ. Михаил приема брака като една цивилизована форма, каквато е и войната, на която трябва да се служи, без да се проявяват емоции. Той е студен и бездушен. Това прави Елисавета нещастна и затворена. Срещата с Иво става причина да настъпи промяна у героинята. Сърбинът поставя под въпрос привидното равновесие в брака на полковника и учителката. Той се появява като изпитание за разума и повдига тревожния въпрос в съзнанието на Лиза за смисъла на битието ѝ. Любовта е стихийна и непредвидима, но носи живот. Под въздействието ѝ героинята се подмладява и разхубавява, което забелязва дори съпругът ѝ, отдавна пренебрегнал красотата ѝ. Иво е преживял безсмислието на войната и, подобно на Елисавета, и като човек музикант, се стреми към красивото в живота, към топлина в човешките отношения. Тези общи разбирания и ценности сближават героите и карат Лиза да направи своя житейски избор и да вземе решение да избяга с Иво. Също като Елисавета, сърбинът не е свободен. И той е жертва на времето и обстоятелствата. Иво е военнопленник, който е длъжен да се съобразява и подчинява на чужди система и власт, които са в разрез с хуманните му възгледи. След първата среща край оградата, когато като нарушител той открадва праскови от градината на полковника, с всеки изминал ден героят става по-смел. В края на първата седмица той се появява на вратата на стаята на Елисавета, която му подарява ботушите на съпруга си и споделя за нещастния си живот с него. На третата им среща Иво признава обичта си. За него любовта е сила, благодарение на която по-лесно понася положението си. Тя е лъч светлина и отражение на стремежа му към хармония и красота в живота. Епидемията се разраства, гражданските протести зачестяват, броят на дезертиралите се увеличава. Озлобен до краен предел, полковникът заповядва на ординареца да стреля по всеки, който влезе в лозето. Пет дни Иво не посещава Елисавета и тя отива в града да го търси. Любовта им е обречена. Тя не е грях, а порив на две лишени от топлина и близост същества, които копнеят истинско щастие, породено от искрения глас на сърцето. Историческата рамка, чието олицетворение е Михаил, е тази, която налага бездушието и хаосът да завладеят човека и влияе върху съдбите на хората, заставайки на пътя им. Кулминация на повестта е убийството на Иво, а развръзка- самоубийството на Лиза. Въпреки огромната драма, любовта между героите се възправя срещу ужаса на войната. Тя утвърждава силите на доброто, красивото и хармонията. Като сила на живота и промяната, обичта сближава, а не отчуждава хората, както прави войната. Като проявление на природата, тя е тържество над смъртта. Със своята повест Емилиян Станев отправя послание към своите читатели. Макар трагична, историята внушава, че човек не бива да потиска естествените си стремежи и желания. Именно липсата на такива, пораждат безчувствеността, студенината, отсъствието на топлота и обич, а те са, които вдъхват живот и окриляват човека. Любовта е тази, която ни прави хора и съхранява равновесието в света, поддържа хармонията и ни прави щастливи. Тази авторова идея прави повестта предпочитана и тя се радва на популярност и чрез своя екранизация.