Фигури на речта:

Асиндетон- безсъюзие, изпускане на съюзи, обратното на полисиндетон

Антитеза (от гр.- противопоставяне)- служи за конструиране на простите изречения в рамките на сложното (Пр.: сега или никога; свобода или смърт; тук мъдрец замислен, там…)

Амплификация – синонимно натрупване

Амфиболия (двусмислица)- произтича или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението

Анаколут- непоследователност; стилистичен похват или израз, който се отличава със синтактична или логическа непоследователност, несвързаност, несъгласуваност на думите в изречението или е нарушение на правилната конструкция на израза чрез изпускане на думи

Апосиопеза (от гр.- премълчаване, прекъсване)- място в текста, където ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство; по този начин се предизвиква обрат в мислите на слушателите; графически се обозначава с многоточие- (Пр.: "Това е човек, който... Ах... човек... човек... един човек всъщност."- „Тартюф“, Ж.Б. Молиер; "И мене ми е по-добре в хотела, ама хайде, рекох, Иречек, наш човек..."- „Бай Ганьо“, Ал. Константинов)

Градация (от гр.- постепенно възхождане)- редуване на еднородни части           Възходяща (климакс)- Пр.: "едно име ново, голямо, антично"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов         Низходяща (антиклимакс)- Пр.: "жестока / безока / съдба"- „Песен за човека“, Н. Вапцаров; "Коли, беси, бие, псува..."- „В механата“, Хр. Ботев
        Използва се и като композиционно средство, а не само на ниво синтаксис

Дубитация- ред от въпроси към въображаем събеседник, служещи за поставяне на проблем и обосноваване на начина на разсъждение

Елипса- изпускане на част от изречение, която се подразбира, съкращаване (Пр.: "Една, че две, че три -  усилни /  и паметни години…" - „Градушка“, П.К. Яворов)

Контраст- много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости- картини, образи, описания на душевни състояния и др.; може антитезата да е в основата на контраста (Пр.: "Аз умирам и светло се раждам - / разнолика, нестройна душа, / през деня неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша."- „Черна песен“, Д. Дебелянов)

Полисиндетон- многосъюзие, внася изразителност и напевност (Пр.: "Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, иучени хора, имилиони, и чудесии над чудесиите."- „Дядо Йоцо гледа“, Ив. Вазов; „А вън- ни шум, ни лай, ни вик човешки“-  „В Поволжието“, Хр. Смирненски)

Силепс- съзнателно се свързват граматични елементи, между които няма съгласуване (Пр.: Така че всяко междучасие учениците имахме възможност да излизаме.)
  
Източници от интернет:

homohomini.wordpress.com/2007/04/15/2/
bglog.net/Literatura/5067
pr09.blog.bg/drugi/2010/03/05/retorichni-figuri.504765
www.scribd.com/doc/98020363/uvodlt
www.myschoolbel.info/Pomagala/Pomagalo7BEL/BG_Ezik/2_Hud_Text.pdf
www.referati.org/literatulni-stilistichni-tropi-i-figuri/10490/ref
Уикипедия

Фигури на мисълта:

Алюзия (от лат.- шега, намек)- стилистически и реторически обрат, с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен (заобиколен) път; в този смисъл алюзията е загатване за историческо събитие, литературно произведение или литературен герой

Възклицание- Пр.: "Ох, аз ще взема черния ти срам…"- „Българският език“, Ив. Вазов   Диалогизъм- създаване на илюзия, че публиката е включена в диалога (Пр.: „Песен за човека“ и цялата Вапцарова поезия)

Енумерация (от лат.)- чрез нея ораторът резюмира накратко всички важни изводи, направени след аргументация, като представя тези изводи още веднъж в ефектен и красив ред, като изброява, така че да въздейства силно

Инверсия- промяна на смисъла чрез разместване на думите (определяно и определяемо, епитет и съществително) или чрез промяна в интонацията (Пр.: "Отечество любезно как хубаво си ти"- „Отечество любезно“, Ив. Вазов; "там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше"- „На прощаване в 1868г.“, Хр. Ботев)

Консилацио- познаваш аргументите и има толерантност, но смачкваш с „Но“

Образен парадокс- Пр.: Обичам жените и ги презирам

Паралелизъм (от гр.- успоредно)- съпоставка на два образа или синтактични изрази              Образен паралелизъм- успоредяване на два образа (Пр.: „Черней горо, черней, сестро, двама да чернеем“- народна песен, записана от Л. Каравелов)                Синтактичен паралелизъм- Пр.: "Аз станах. - Небето бе празно и глухо... / Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.“- „Миг“, Д. Дебелянов                 Като композиционно средство- Пр.: "У Недини слънце грее… / Не ми било ясно слънце, / най ми била сама Неда"- народна песен   Повторение- на пасаж, израз, дума или звукове с ритмична или смислоподчертаваща функция (Пр.: "Поздравих пролетта, поздравих младостта"- „Юноша“, Хр. Смирненски)

Реторични възклицания- характерни са за одическите текстове с цел придаване на приповдигнато настроение и изразяване на патоса- (Пр.: "О, Шипка!"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов)
Реторични въпроси- съдържа художествено утвърждение, отговор (Пр.: "Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? / Вслушал ли се е някой досега / в мелодьята на твойте звуци сладки? / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива- / от руйни тонове какъв разкош, / какъв размах и изразитост жива?"- "Българският език", Ив. Вазов)

Реторични обръщения- обръщение към въображаем читател (Пр.: "На теб, Българийо свещена"- „На България“, Ив. Вазов)   Субжекция- поставяне на въпрос и съответно даване на отговор 

На семантично (смислово) равнище. Тропи (троп- начин на изразяване)   Алегория- конкретизация на нещо абстрактно (Пр.: „Приказка за стълбата“ на Хр. Смирненски)   Антономасия- физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества (Пр.: на литературен герой- Хамлет- нерешителност, Плюшкин- скъперничество, Тарюф- лицемерие, Отело- ревност, Квазимодо- външна уродливост и грозота, но душевна красота, Дон Кихот- идеализъм, лудост, въображение, Бай Ганьо- простащина; на митологичен образ- Зевс- власт, Херкулес- сила; на историческа личност- Цезар- користолюбие, Рокфелер- пари)

Апликация- прибавяне, съединяване; стилистичен похват, при който авторът въвежда в художествения текст крилати фрази, пословици, чужди мисли като цитати или перифразирани

Апофтегма (от гр.- стегнато изказване, мъдро изречение, афоризъм)   Гротеска- орнаменти с човешки фигури, птици, животни и чудовища, намерени в Италия; grotte- деформация, парадоксалност, карикатурен вид на предмети или хора (Пр.: описанието на Нено чорбаджи в повестта „Мамино детенце“ на Л. Каравелов; основен похват в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ на Св. Минков)   Евфемизъм- употреба на неоскърбяващи, благоприлични наглед думи вм. по-строги; някои го определят като вид перифраза (Пр.: недостатъчно образован вм. необразован; той ни напусна вм. умря)
Епитет (от гр.- прибавяне)- определение с емоционална окраска, признак на предмет, необикновено прилагателно (Пр.: "руйни тонове"- "Българският език", Ив. Вазов; "тиха усмивка"- "На прощаване", Хр. Ботев). Видове: обикновен, метафоричен и двукоренен.   Ирония (от гр.- насмешка)- полуприкрито се изразява отрицание по емоционален път; една от степените на хумора (Пр.: Неговата нежна половинка.)

Инвектива- грубо охулване, дискредитиране, черен PR; една от степените на хумора   Катахреза- неправилна употреба (Пр.: стрелям с пушка, цветно бельо)   Литота (от гр.- простота, скромност)- обратна хипербола; по пътя на въображението образът се намалява чувствително с цел да се отслаби положителната оценка; употреба на „не“ и „няма“ (Пр.: Хубав ли е филмът?- Не е лош.)   Мейозис- обратното на хиперболата; предмет или негови признаци умишлено се намаляват (Пр.: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.)   Метафора (от гр.- пренасяне)- черти на един предмет се пренасят върху друг, свързване на пряко и преносно значение, скрито сравнение (Пр.: злато човек; мълчанието е злато; "Над старото тържище ален / бе залезът като домат"- "Любов", Ат. Далчев)   Метонимия (от гр.- преименуване)- изразява количествено отношение между част и цяло, като цялото изразява частта; близост между предметите, връзка по място, обстоятелства, средства и др., според някои е вид метафора (Пр.: "желязото срещат с железни си гърди"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; „върхът отговори…“- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; Залата ръкопляскаше.; Прочетох Йовков.)
Насмешка- ниска степен на хумор; изградена е на морална основа; най-често се осмива външният вид   Образен паралелизъм- връзка между поетическото образно изграждане и картини от природата, които се описват в аналогия с човешки преживявания; основен конструктивен принцип е хармонията и съразмерността (Пр.: “Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази”- “ Една българка”, Ив. Вазов; "И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / а буря приглася с нечувана мощ…"- “Арменци”, П.К. Яворов)   Оксиморон- съчетание на противоречиви, взаимоизключващи се понятия (Пр.: живият труп; бързай бавно; смешен плач; близка далечина)   Олицетворение- одухотворяване на предмети и животни, пренасяне на човешки качества върху неодушевеното, персонификация (Пр.: Често срещано в приказките- животните и растенията говорят, изпитват човешки чувства и по аналогия- в литературните творби.)   Метафраза- обозначава особена разновидност на преразказа, чийто израз е максимално близък до литературния текст, съхраняващ общото фразеологично значение; формален еквивалент на израз; различават се три разновидности: преразказ-метафраза (почти буквално възпроизвеждане на текста), преразказ-парафраза и преразказ-коментар   Парадокс- много често се гради на базата на оксиморона; представлява разгърнато твърдение, което противоречи на пръв поглед на здравия разум; обикновено е поднесен под формата на сентенция или афоризъм- (Пр.: Вода гази- жаден ходи или Не сме богати, за да купуваме евтини стоки.)   Парафраза (от гр.- „допълнителен начин на изразяване“)- повторно излагане на текст или пасаж, като се използват други думи; обикновено парафразирането изяснява текста, който се парафразира; определя се като динамичен еквивалент (Пр.: Сигналът беше червен. т.е. Не му беше позволено да продължи. Използването на тоест, именно или подобни са знак за въвеждането парафразата)   Перифраза- название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз (Пр.: Черноморска столица вм. Варна)   Пародия- смешно подобие, несполучливо подражание (Пр.: "глас имам меден загорски"- "Хайдути", Хр. Ботев- "глас имам дрезгав, мечкарски")
Сарказъм- чувство за превъзходство; целѝ промяна на мнение чрез неговото показване; една от степените на хумора   Сатира- разобличаваща нападка; една от степените на хумор, но с критичен елемент; жанр в литературата (Пр.: фейлетоните на Хр. Ботев и на Ал. Константинов са остра политическа сатира на своето време)   Символ (от гр.- знак)- образ с преносно значение; двупланов- обозначаемо-обозначаващо (Пр.: пролетта е символ на новото, пробуждането; сърцето- на любовта)   Синекдоха (от гр.- с подразбиране)- частта изразява цялото (вид метонимия), заместване при пропорционално съотношение, по пътя на алюзията се дава представа за целия предмет, а обхваща част от него (Пр.: "гърди геройски“; „всякой гледа само да бъде напред“- „Опълченците на Шипка, Ив. Вазов; „родна стряха“- „Родна стряха“, Ран Босилек; срам от ралото)   Сравнение- съпоставяне на лица, предмети, явления, непознато с познато, далечно с близко, абстрактно с конкретно с помощта на като че, сякаш, подобно... Видове: разширено и отрицателно (Пр.: отрицателно сравнение- "не ми било…, най ми било…"- в народните песни)   Хипалага- замяна на една дума с друга (Пр.: Африка се бие. вм. Африканците воюват)

Хипербола (от гр.- преувеличаване)- противоположност на литотата (Пр.: "Гореща пот рукна от лицето ѝ."- „Една българка“, Ив. Вазов)

Посочени са някои от тропите и фигурите по класификацията на Аристотел и неговата „Реторика“, като са подредени по азбучен ред. Ползвани са и интернет източници, които са в края на 4-та част.     На звуково равнище:   Алитерация- натрупване на съгласни и групи съгласни (Пр.: "Трясък / оглася планини, полета- / земя трепери… Град! – парчета – / яйце и орех… Спри… Недей… / Труд кървав, боже, пожалей!"- „Градушка“, П.К. Яворов)
Амплификация- синонимно натрупване

Анафора- повторение на думи или изрази в началото на два или повече последователни (или съседни) стиха или изречения (Пр.: "Запей и ти песен такава, / запей ми, девойко, на жалост, / запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост, / как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица..."- „До моето първо либе“, Хр. Ботев)  Звукова анафора- всички основни думи започват с един и същ звук (Пр.: "лунния лик да лови"- "Трепват невидими струни", Н. Лилиев)   Анепифора- началните звукове от първата дума от първия стих и последната от втория (Пр.: бъди… / беди); повторение на цял стих или изречение от началото на първия стих в края на втория (Пр.: Ротата се завръща… Неговата рота.)   Антиметабола- думите от първия стих се повтарят в обратен ред във втория- (Пр.: като подобие на антиметабола може да се оприличи стихотворението на Яворов „Две хубави очи“)     Асонанс- натрупване на гласни (Пр.: "Настане вечер, месец изгрее, /  звезди обсипят свода небесен, / гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен."- „Хаджи Димитър“, Хр. Ботев)

Елизия- изпадане, изпускане на гласни (Пр.: веч, кат)               Синкопа- изпуснатите гласни са без ударение (Пр.: к`ъвто, страданьето)   Епанадиплоз- в началото на стиха се повтарят словосъчетания от предходния стих   Епанадоз- повторение на думи, чийто смисъл се обяснява (Пр.: наглите пламъци, такива пламъци, които…)   Епанастрофа- стихът или строфата започват с изразни форми от финала на предишния стих или строфа   Епанафора- свързващо повторение, последната дума или израз в един стих се повтаря в началото на следващия, анастрофа (Пр.: "отразява ведросини, / ведросини небеса."- „Съмна в сънните градини“, Н. Лилиев)  Звукова епанафора- началните звукове на последната дума от първия стих и първата от втория стих (Пр.: …на нощта: / недейте)   Епентеза- вмъкване на гласни (Пр.: химън, вм. химн) или удължаване на думата (Пр.: ази)   Епифора- повторение в края на стиха (Пр.: "Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха!"- „Тихият пролетен дъжд“, Н. Лилиев) Звукова епифора- завършващите думи в последователните стихове започват с една и съща съгласна или звуково съчетание (Пр.: "чело за гръм грядущ открил"- "На младия", Т. Траянов)   Етимологична фигура- повторение на еднокоренни думи (Пр.: "Ден денувам – кътища потайни / нощ нощувам – пътища незнайни"; „Хайдушки песни“, П.К. Яворов)  Плеоназъм- Пр.: Случайните случки случайно се случват   Зев- Пр.: „Отишла е и я е изяла“   Зевгма- думата, която образува еднотипно синтактично словосъчетание, се употребява в едни от тези словосъчетания, а в други се изпуска, като се приема, че се подразбира; възприема се и като стилистична грешка, като нарушаване на закона на логическото тъждество (Пр.: Дойде дъждът и отрядът на червеноармейците.)   Кинетична инструментовка- натрупването на гласни и съгласни създава впечатление за движение и развитие   Мезоепифора- повторение в края и в средата   Мезофора- повторение в средата на изречението (Пр.: "Ледена стена - под нея съм роден. / Стъклена стена - отвред съм обграден. / Хладната стена - замръзва моят дих. / Вечната стена - с глава я не разбих."- „Ледена стена“, П.К. Яворов)   Метабола- дума или израз се повтарят след няколко думи, с цел да се подчертае значението им- (Пр.: "Пролет моя, моя бяла пролет..."- „Пролет“, Н. Вапцаров)   Ономатопея- звукоподражания (Пр.: "Трак-чук, жан-жин, трака-чука!"- „Калиопа“, П.К. Яворов)   Прозодия- съвкупност от езикови елементи, които изграждат ритмико-мелодичната страна на стиха- интонация, дължина, краткост   Симплок- преплетено повторение (Пр.: на края на града, на края)   Спирално повторение- краят на последния стих се повтаря в началото на следващия: (Пр.: "Заплакала е гората- / гората и планината...;- народна песен; "...че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник..."- „На прощаване“, Хр. Ботев)