Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Постинги в блога от 27.05.2016 г.
27.05.2016 20:52 -
„Най-добра е тази власт, която прави себе си излишна“ Вилхелм фон Хумболт (есе, Етика, 10 клас)
Не може да се твърди, че властта е добра или лоша. Всеки стремеж на някого да бъде над останалите поражда конфликти. В смисъла на понятието „власт“ са кодирани процесите на завладяване, установяване на надмощие и управление. То предполага ролите на подчиняващ и подчинен, на силен на деня и подвластен, на въвеждане на ред.
Думите на Вилхелм фон Хумболт навеждат на мисълта, че владетелството е нещо негативно, но че е възможно в него да има и положителна страна. Тя се заключава в самоотричането на властта. Когато тя сама отхвърли необходимостта да съществува, може да се приеме за нещо добро.
Светът, в който живеем, е устроен така, че обществото ни има потребност от йерархия. По-знаещите и по-можещите трябва да стоят над по-малко знаещите. Човечеството е установило, че това е най-продуктивният модел, който дава възможност за развитие. В древността жреците и шаманите са изпълнявали тази роля, допитвайки се до боговете и до по-висшите сили. Те са били носители на мъдростта и са посочвали вярната посока за племето, на което принадлежат. Днес тази функция изпълнява образованието. Негова е задачата да изгради личности, които да бъдат водачите на своя народ или държава. И в миналото и днес са били нужни доказателства- умения и действия, удостоверяващи способностите на дадена личност да ръководи, но това ставало и по силата на унаследяването. Проблем на религията е дали хората се раждат изначално равни, на социума- дали е справедливо човек с качества, които не отговарят на заеманата от него позиция, да упражнява контрол над другите.
Да бъдеш водител на хората, ще рече да притежаваш визия за бъдещето. Да бъдеш прозорлив и да притежаваш усет за предстоящото, спрямо което да устроиш делата си. Далновидността е особено важно качество, когато желаеш да бъдеш пътеводна звезда за народа си или за човечеството. Само ум не е достатъчен, трябват и опит, дух и житейска мъдрост, а не всеки ги притежава. Отдавна е установено, че не масата, а индивидът е носител на промяна. Отделният човек е този, у когото се концентрира интелектуална мощ, в чиито възможности е да обърне хода на историята и света. От тук произтича и волята за власт. Отличилата се, разграничилата се от мнозинството личност го надскача и се отделя от него като изразител на по-значими качества, като източник на продуктивност и съзидателност. Честно е да управлява такъв човек и да бъдеш управляван от него. Уменията му са двигател, когато са полезни за всички, и в надпоставеността му няма нищо лошо. Проблем възниква, когато настъпи злоупотреба с властта, а с нея и въпросът за справедливостта.
Кога една власт става излишна? Когато престане да допринася полза на хората, за чийто интерес работи, и когато подчиняващите се са до такава степен съзнателни, дотолкова самоусъвършенствали се, че не се нуждаят от някой, който да ги води. Идеята за човечество, което се самоуправлява, е в известен смисъл утопична. Едва ли скоро то ще достигне етап, в който самὸ да създава правилата, по които живее. В идеологията на демокрацията е заложен такъв стремеж, но все още властимащите не се възприемат като представители на народа, а като хора, които са по-специални и на които се полага привилегии като към изключителни и богоизбрани. Невъзможността да настъпи прелом в съзнанието на по-голяма част от хората е пречка да преминем към съществуване без контрола на властта. Самоуправлението предполага съвкупност от личности с високо ниво на морал, на етични възгледи и възпитание, което да изключва шанс за придобиване на власт заради самата власт и като средство за облагодетелстване, а не като такова за осъществяване на общото благо. При такива условия властта би била и добра и излишна. Би отпаднала като форма за регулиране на отношенията в социума, тъй като равноправието и вроденото чувство за правила и ред биха вършили това.
Властта произтича от естествено или придобито превъзходство, което прави взаимоотношенията между хората стъпаловидни. Тя би могла да изчезне като форма на йерархия, ако бъде постигнато такова равенство между тях, което да не изисква силни и слаби позиции. Тези категории и граници са в умовете ни и в нашите ръце е да ги заличим, ако сме престанали да приемаме властта като действена и необходима.
