Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Постинги в блога от Юни, 2013 г.
13.06.2013 22:51 -
Милост към всички (есе, БЕЛ, 10 клас)
Няма как темата, поставена в заглавието, да не бъде свързана с религиите, които проповядват любов към ближния. Тази, на която принадлежим и ние- християнската, също е сред тях. Братската обич, приятелството, взаимопомощта са част от нейната идеология. Тя проповядва взаимно разбирателство, хармония в отношенията между хората, прошка.
Способността да се прощава и да бъде разбран човека се приема за висша форма на хуманизъм. Затова и тя е привилегия на силните духом, на способните да съзрат доброто у всеки, независимо от постъпките му.
Да бъдеш милостив не означава да затвориш очите си за стореното от някого. Давайки опрощение, ти проявяваш разбиране към човека и му даваш шанс да се поправи. А и никой не е съвършен- утре постъпилият неправилно може да си самият ти.
Никой не знае какви са истинските подбуди, които тласкат някого в неправилна посока и го карат да постъпва така, както едва ли и той би желал. Затова и се твърди, че няма крайно зли хора, а само такива, чиито постъпки са лоши. Не човекът, а поведението му може да излезе извън рамките на общоприетото. Ние не сме машини, а притежаваме нещо, което древните наричат- душа, а психолозите- психика. Тя често е непостоянна, колеблива, емоционална и способна да ни тласне по неподозиран от нас път, ако не успеем да се овладеем и да оставим разумът да ни води. Това наше неблагоразумие, чието съществуване са установили живелите преди нас, е причина те да призовават идните поколения към опрощение и проява на мъдрост. Разбирайки своето несъвършенство, сме способни да отворим сърцето си за недостатъците на другите. Едно от емблематичните за християнството поучения ни съветва да обичаме ближния като себе си. В това се крие дълбокото прозрение, че всички си приличаме в способността ни да изпадаме в заблуда. Проявявайки милост към другия, ние проявяваме милост и към себе си. С това позволяваме на живота да продължи. Нашият народ казва: „Ако има грешка, има и прошка“. Всички тези напътствия само ни помагат да имаме поведение, което да кара нас и останалите да се чувстваме добре и да бъдем щастливи. Проявената милост освобождава човека от угризенията, самонаказването, болката… Тя е доказателството, че сме способни да обичаме, че имаме сърце. Неслучайно то се свързва с най-висшите чувства, които човек може както сам да изпита, така и да изрази. Не е лесно да бъдем благосклонни и да носим меко сърце, което да бъде отворено винаги към всички. Това е изключително благородство, което в днешно време трудно можем да срещнем, въпреки че този е единственият правилен начин да се чувстваме щастливи. Какво можем да направим и кое е в рамките на нашите човешки възможности? Да се опитваме да бъдем добри в своя кръг от познати- с близките и приятелите си. Да проявяваме съчувствие и да изпитваме състрадание, макар това да се приема за слабост. Защото мъдри може да ни направи само мисълта, че получаваме това, което сами даваме.
Никой не знае какви са истинските подбуди, които тласкат някого в неправилна посока и го карат да постъпва така, както едва ли и той би желал. Затова и се твърди, че няма крайно зли хора, а само такива, чиито постъпки са лоши. Не човекът, а поведението му може да излезе извън рамките на общоприетото. Ние не сме машини, а притежаваме нещо, което древните наричат- душа, а психолозите- психика. Тя често е непостоянна, колеблива, емоционална и способна да ни тласне по неподозиран от нас път, ако не успеем да се овладеем и да оставим разумът да ни води. Това наше неблагоразумие, чието съществуване са установили живелите преди нас, е причина те да призовават идните поколения към опрощение и проява на мъдрост. Разбирайки своето несъвършенство, сме способни да отворим сърцето си за недостатъците на другите. Едно от емблематичните за християнството поучения ни съветва да обичаме ближния като себе си. В това се крие дълбокото прозрение, че всички си приличаме в способността ни да изпадаме в заблуда. Проявявайки милост към другия, ние проявяваме милост и към себе си. С това позволяваме на живота да продължи. Нашият народ казва: „Ако има грешка, има и прошка“. Всички тези напътствия само ни помагат да имаме поведение, което да кара нас и останалите да се чувстваме добре и да бъдем щастливи. Проявената милост освобождава човека от угризенията, самонаказването, болката… Тя е доказателството, че сме способни да обичаме, че имаме сърце. Неслучайно то се свързва с най-висшите чувства, които човек може както сам да изпита, така и да изрази. Не е лесно да бъдем благосклонни и да носим меко сърце, което да бъде отворено винаги към всички. Това е изключително благородство, което в днешно време трудно можем да срещнем, въпреки че този е единственият правилен начин да се чувстваме щастливи. Какво можем да направим и кое е в рамките на нашите човешки възможности? Да се опитваме да бъдем добри в своя кръг от познати- с близките и приятелите си. Да проявяваме съчувствие и да изпитваме състрадание, макар това да се приема за слабост. Защото мъдри може да ни направи само мисълта, че получаваме това, което сами даваме.
05.06.2013 11:59 -
"Умението да се прощава е свойство само на силните, слабите никога не прощават"- Махатма Ганди (есе, Етика, 10 клас)
Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда до края на британското владичество през 1947г. Наречен е още „Баща на нацията“. Неговото учение е основано на идеята за ненасилствени протести за постигане на политически цели. Терминът „махатма“ е от санскрит и означава „велика душа“. Той произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция, а фактът, че Ганди носи прозвището, е доказателство за възвишеността, светостта и мъдростта, с които е допринесла личността му, за да спечели правото над това име.
Махатма Ганди е известен с много свои цитати, мисли и афоризми. Заглавието на настоящото есе е една от прочутите негови фрази, в които е видна идеята за способността на човека да прощава, добре позната ни и от християнството. С нея мъдрецът изразява увереността си, че силен е този, който притежава това велико умение.
За източните учения е характерно да проповядват безграничната и безусловна любов, която произтича от взаимната връзка, която съществува не само между хората, но и между тях и природата и всички нейни същества. Тази свързаност предполага равнопоставеността им. От тук идва и идеята за ненасилието във всички негови аспекти. От нейна гледна точка всяка агресия се тълкува не като нападка срещу друго- различно от теб същество, а срещу себеподобен. За хората на западния свят е трудно да проумеят свързаността и единността на света. За тях съществуват понятия като индивидуалност, личност, Аз. Това разграничение между човека и заобикалящото го е форма на противопоставяне, в която прозира скрит конфликт.
В източната философия не съществува подобен антагонизъм. Поради тази причина отсъства възможността за противоборство. Това е причината да властва разбирането, че човешката сила се състои в умението да прощаваш, да се грижиш за човека до теб, да обичаш всяко живо същество. Дълбоко свързано с него е учението за кармата, което проповядва, че всяко действие има противодействие. Ако проявяваш агресия, такова ще бъде отношението и към теб. Даряваш ли обич, ще получиш взаимност и разбиране. А ако все пак ответната страна не е в този вселенски синхрон, то ти проявяваш своето великодушие и дълбоко разбиране на света и неговите закони, като спазваш правилото за ненасилие, като утвърждаваш доброто и любовта. Постъпвайки така, ти помагаш на човека до теб да види, че има по-добър начин да се отнасяш със света и хората. Така го издигаш до равнището на безпрекословната любов, в която всички са равни.
Конфликтите и противопоставянето предполагат да има „победен“ и „победител“. А това разделя хората. Прави ги различни. Източната мъдрост ни учи на обратното- че в единството и взаимопомощта откриваме силата си на човеци. И в това равенство или допълване няма обезличаване. Това е вид духовна икономика, в която не се налага хората да бъдат едни на други длъжници, но само ако са способни да проявят опрощаващата любов на света.
Махатма Ганди е изразител на познато на всички ни правило. Метафорично казано, силата е в слабостта да отстъпиш, дори да изгубиш (изразено с термин в игрите), но благодарение на разбирането за безсмислието на агресията, а не по силата на потиснатата емоция или желанието да проявиш само външно своето великодушие. Такъв човек е открил пътя към правилното поведение- онова, което е добро както за него, така и за останалите, защото не предизвиква опустошение, разцепление или разделение, а съхранява и пресътворява целостта и хармонията на света, в който живеем. С това той утвърждава нещо по-висше от самия себе си, без значение как ще бъде наречено- бог, вселена, космос, природа, енергия или сила, и остава в неразривна връзка с него, даже истинска част от това невидимо за нас, но несъмнено, живо същество.
03.06.2013 21:19 -
Как се пише ЛИС? (в пет стъпки)
Най-лесно е, когато разполагаме с готов план. Ако случаят е такъв, работим по него, сглобявайки опорните точки в единно цяло.
При всички случаи, е необходимо да се познава произведението.
1.Част от предварителната подготовка е запознаването с текста- време на създаване; принадлежност към определено течение (модернизъм, символизъм, авангардизъм, експресионизъм и т.н.), тъй като от това произтичат много от особеностите на текста; жанр на творбата (поема, ода, повест, разказ и т.н.), които определят авторовите похвати, образност и език; теми; идеи; основно чувство и образи (ако е поетически текст). Обикновено този предварителен етап преминава в лекционните часове или в часовете за упражнение и за успешното създаване на ЛИС е необходимо да не са били пропуснати, защото това би довело до затруднения при писането.
2.Анализ на заглавието.
Правилното вникване в съдържанието на заглавието на ЛИС е, може да се каже, половината от работата по съчинението. То ни дава ключа, който ще ни позволи да разгърнем мисълта си и да открием онези важни моменти от разглеждания текст, които ще осмислят съчинението ни, както и ще ни насочат към формулирането на тезата. Примерен анализ: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина. В конкретния случай заглавието на съчинението поставя само един проблем за разглеждане- трябва да се представи един от разказите на Елин Пелин като разказ, в който главна тема е тази за жизнелюбието. Уточнено е, че става дума за жизнелюбието на българина. Това ни насочва към необходимостта да се достигне едно по-широко обобщение и да се разгледат героите като типизирани характери, като представители на тази национална черта.
Хубаво е да си отговорим на въпроса кои са героите в творбата, които са олицетворение на тази черта, и по какъв начин- с кои свои действия или убеждения, я изразяват и доказват, че я притежават. Познаването на съдържанието на творбата особено помага. Затова е и задължително като предварителна подготовка. В разглеждания разказ това са дядо Корчан и Лазар Дъбака- от една страна, като образи символи на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота в творчеството. От друга страна, това е Христина, която танцува заедно с Лазар един от националните ни танци- ръченица. Чрез надиграването, празника и веселието, чрез красотата на своята младост те изразяват своето жизнелюбие и стремеж към осъществяване на любовта и постигане на радост от живота. С този анализ сме конкретизирали и тезата- остава ни само да я формулираме и оформим с две-три изречения. Тези заключения пък от своя страна очертават двата основни момента от композицията на разказа, които ще представляват двете основни ядра, около които ще изградим доказателствената- аргументативна, част на съчинението: творческите пориви на дядо Корчан и Лазар и моментът на надиграването между Лазар и Христина, които ще трябва да проследим.
От тук следват две възможни посоки- да преминем към увода или да формулираме тезата. Ако решим да следваме строгата последователност на съчинението, би трябвало да се насочим към първата. Съществува и друг вариант, който за някои е по-нормалният ход, а именно- да напишем тезата, а увода да добавим чак накрая. Въпрос на лично предпочитание, на стил на работа, на навик и т.н. Аз лично, оформям приблизително тезата си, защото тя е нещо като център, около който се изгражда всичко останало и ми дава пълна яснота за какво ще пиша, но първо записвам увода. Както и ще постъпя в настоящия момент.
3.Увод. Казахме вече, че анализът на заглавието маркира основните моменти в съчинението. Казахме, че „Ветрената мелница“ е един от разказите на Елин Пелин, които утвърждават национални черти. Следователно, можем да започнем с това в увода- да посочим творбата като част от кръг творби на певеца на селото, в които той се съсредоточава върху национално характерологичното, и да представим жизнелюбието като нравствена добродетел на народа ни. Втори вариант: бихме могли да го обвържем и с мечтателството като стремеж за постигане на удовлетворение от живота; да говорим за хедонизма (хедонизъм- способност за извличане на удоволствие от живота) в творбата. Трети вариант (може да бъде наречен „стандартен“): за Елин Пелин като „певец на селото“ и за жизнелюбието като част от тази негова голяма тема. Четвърти вариант: връзка и тълкуване на заглавието на разказа. То съдържа, носи и предава идеята за мечтателството и стремежа на българина към сътворяване, към изграждане на свят, различен от ежедневието, който носи наслада и удовлетворение. Примерен увод: „Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Стремежите им ги разкриват като обичащи живота и всички блага, които той предлага. С това авторът утвърждава хедонистичното начало в света и разкрива умението на българския селянин да изживява и пресъздава красотата.
3.Формулиране на тезата. Всъщност, тя ни е почти готова, благодарение на извършения от нас анализ. Остава ни само да я запишем и оформим. Последните три изречения от увода са подготвили прехода към тезата, в която представяме героите като изразители на жизнелюбието. Той може да се направи и с отделно изречение, изведено на нов ред. При мен обаче се получи естествено и няма рязка граница между двете части на съчинението и не ми е необходим преход. Разбира се, съществуват варианти. Примерна теза: Чрез своите герои- Лазар Дъбака и дядо Корчан, Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака. Те откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са главни носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота. Видно е, че тезата е разделена на две, с което очертава и двата ключови момента от изложението на съчинението. В нея се съдържат двете му подтези- творчеството, изобретателският дух и майсторлъкът като израз на жизнелюбието на героите, от една страна, и красотата им в изкуството на танца- от друга.
4.Изложение / Доказателствена, аргументативна част. Примерна първа подтеза: творчеството и изобретателният дух на Лазар Дъбака и дядо Корчан като израз на жизнелюбие и съзидателна дейност. Следва да потърсим в текста онези моменти, които доказват това твърдение. Желателно е да наблюдаваме и авторовото отношение към него. Да следим за негови думи, изрази и похвати, които разкриват и аргументират нашата идея. -психологически портрет на героите, чрез който те са представени като олицетворение на идеализма и мечтателството: дядо Корчан и Лазар Дъбака са с „похватни майсторски ръце“; „изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, а „неуморните ръце“ на дядо Корчан ги осъществяват; -съзидателната дейност на героите- проектите, реализацията им, емоционалният заряд и ентусиазъм на героите; единият им проект е за тепавица, но сушата ражда ново желание и нов план- ветрена мелница. И двете начинания остават недовършени, а действието им автора нарича „ветрено“. С това скрито сравнява характера на героите с този на променливия нрав на природата. Така утвърждава близостта на човека с естественото му начало, а стихийността му като израз на лична свобода.
Представили своята първа подтеза, е добре да направим кратък извод- обобщение на нашата идея. Примерен извод: Своята творческа сила героите влагат в труд, който няма практическо приложение или цел. Той е израз на желанието за себеизразяване и реализиране на личната свобода на личността да бъде създател и да преобразява света, в който живее. Чрез своите герои авторът внушава, че не е важно постигането на една идея или цел, а стремежът към нея, защото всяко ново начало е нов живот, както всяка промяна е белег за развитие и търсене на нова емоция и предизвикателство. Примерна втора подтеза: способността на българина да се весели и надиграването между внучката на дядо Корчан- Христина и Лазар Дъбака- висш израз на жизнелюбие и на авторовите естетически възгледи (на представите му за красиво). -проследяване поведението на Христина като олицетворение на младостта, на зараждащия се живот, на жаждата за любов и красота; наблюдения върху портретната и психологическа характеристика- девойката е закачлива, необуздана, непокорна и игрива (примерен цитат: „Каква е дива кокошчица!“); -предизвикателството на облога за надиграване с ръченица; -красотата на българина в образите на Христина и Лазар, впуснали се в лудешки танц- наблюдения върху сравненията и епитетите (примерни цитати: Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“; Дъбакът е „елен“, а движенията му- „чудни“); авторовите похвати сякаш се опират на народните песни и черпят енергия от самата природа- героите са изобразени като едни от най-фините, най-красивите, най-нежните природни създания, като идеал за красота; проследяване на движенията- героите се носят, ситнят, дебнат се един друг- динамика в изображението; надиграването е представено като борба между мъжкото и женското начало, между земното и небесното; танцът като разтваряне на човешката душа; -победата на Лазар- символ на мъжкото надмощие и нежна власт. Примерен извод: Силата на творчеството е надмогнато от друга творяща сила- любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар (християнска символика на имената и алюзия с Евангелието) и това е знак за могъществото на природата, част от която е човекът. Неговото щастие и любов към живота се състои в подчиняване на нейните правила, в следването на нейната логика и естествен ход.
5.Заключение. То представлява обобщение на всичко казано до момента. В него събираме изводите, които сме направили в хода на аргументацията. Примерно заключение: С разказа си „Ветрената мелница“ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава ново начало, води към промяна и прави живота му красив.
При всички случаи, е необходимо да се познава произведението.
1.Част от предварителната подготовка е запознаването с текста- време на създаване; принадлежност към определено течение (модернизъм, символизъм, авангардизъм, експресионизъм и т.н.), тъй като от това произтичат много от особеностите на текста; жанр на творбата (поема, ода, повест, разказ и т.н.), които определят авторовите похвати, образност и език; теми; идеи; основно чувство и образи (ако е поетически текст). Обикновено този предварителен етап преминава в лекционните часове или в часовете за упражнение и за успешното създаване на ЛИС е необходимо да не са били пропуснати, защото това би довело до затруднения при писането.
2.Анализ на заглавието.
Правилното вникване в съдържанието на заглавието на ЛИС е, може да се каже, половината от работата по съчинението. То ни дава ключа, който ще ни позволи да разгърнем мисълта си и да открием онези важни моменти от разглеждания текст, които ще осмислят съчинението ни, както и ще ни насочат към формулирането на тезата. Примерен анализ: „Ветрената мелница“- разказ за жизнелюбието на българина. В конкретния случай заглавието на съчинението поставя само един проблем за разглеждане- трябва да се представи един от разказите на Елин Пелин като разказ, в който главна тема е тази за жизнелюбието. Уточнено е, че става дума за жизнелюбието на българина. Това ни насочва към необходимостта да се достигне едно по-широко обобщение и да се разгледат героите като типизирани характери, като представители на тази национална черта.
Хубаво е да си отговорим на въпроса кои са героите в творбата, които са олицетворение на тази черта, и по какъв начин- с кои свои действия или убеждения, я изразяват и доказват, че я притежават. Познаването на съдържанието на творбата особено помага. Затова е и задължително като предварителна подготовка. В разглеждания разказ това са дядо Корчан и Лазар Дъбака- от една страна, като образи символи на самотника и чудака, които откриват смисъла на живота в творчеството. От друга страна, това е Христина, която танцува заедно с Лазар един от националните ни танци- ръченица. Чрез надиграването, празника и веселието, чрез красотата на своята младост те изразяват своето жизнелюбие и стремеж към осъществяване на любовта и постигане на радост от живота. С този анализ сме конкретизирали и тезата- остава ни само да я формулираме и оформим с две-три изречения. Тези заключения пък от своя страна очертават двата основни момента от композицията на разказа, които ще представляват двете основни ядра, около които ще изградим доказателствената- аргументативна, част на съчинението: творческите пориви на дядо Корчан и Лазар и моментът на надиграването между Лазар и Христина, които ще трябва да проследим.
От тук следват две възможни посоки- да преминем към увода или да формулираме тезата. Ако решим да следваме строгата последователност на съчинението, би трябвало да се насочим към първата. Съществува и друг вариант, който за някои е по-нормалният ход, а именно- да напишем тезата, а увода да добавим чак накрая. Въпрос на лично предпочитание, на стил на работа, на навик и т.н. Аз лично, оформям приблизително тезата си, защото тя е нещо като център, около който се изгражда всичко останало и ми дава пълна яснота за какво ще пиша, но първо записвам увода. Както и ще постъпя в настоящия момент.
3.Увод. Казахме вече, че анализът на заглавието маркира основните моменти в съчинението. Казахме, че „Ветрената мелница“ е един от разказите на Елин Пелин, които утвърждават национални черти. Следователно, можем да започнем с това в увода- да посочим творбата като част от кръг творби на певеца на селото, в които той се съсредоточава върху национално характерологичното, и да представим жизнелюбието като нравствена добродетел на народа ни. Втори вариант: бихме могли да го обвържем и с мечтателството като стремеж за постигане на удовлетворение от живота; да говорим за хедонизма (хедонизъм- способност за извличане на удоволствие от живота) в творбата. Трети вариант (може да бъде наречен „стандартен“): за Елин Пелин като „певец на селото“ и за жизнелюбието като част от тази негова голяма тема. Четвърти вариант: връзка и тълкуване на заглавието на разказа. То съдържа, носи и предава идеята за мечтателството и стремежа на българина към сътворяване, към изграждане на свят, различен от ежедневието, който носи наслада и удовлетворение. Примерен увод: „Ветрената мелница“ е от кръга разкази на Елин Пелин, в които писателят се съсредоточава върху нравствените добродетели на българския селянин. Това са творби, в които човешката душа избликва жива и естествена и се разкрива непредсказуема като природата. Техни герои са мечтателите. Стремежите им ги разкриват като обичащи живота и всички блага, които той предлага. С това авторът утвърждава хедонистичното начало в света и разкрива умението на българския селянин да изживява и пресъздава красотата.
3.Формулиране на тезата. Всъщност, тя ни е почти готова, благодарение на извършения от нас анализ. Остава ни само да я запишем и оформим. Последните три изречения от увода са подготвили прехода към тезата, в която представяме героите като изразители на жизнелюбието. Той може да се направи и с отделно изречение, изведено на нов ред. При мен обаче се получи естествено и няма рязка граница между двете части на съчинението и не ми е необходим преход. Разбира се, съществуват варианти. Примерна теза: Чрез своите герои- Лазар Дъбака и дядо Корчан, Елин Пелин рисува образа на самотника и чудака. Те откриват смисъла на живота си в творчеството. Младите в разказа са главни носители на жизнеутвърждаващото начало. Чрез празника и веселието, шегите и красотата на танца те изразяват жаждата си за любов и радостта от живота. Видно е, че тезата е разделена на две, с което очертава и двата ключови момента от изложението на съчинението. В нея се съдържат двете му подтези- творчеството, изобретателският дух и майсторлъкът като израз на жизнелюбието на героите, от една страна, и красотата им в изкуството на танца- от друга.
4.Изложение / Доказателствена, аргументативна част. Примерна първа подтеза: творчеството и изобретателният дух на Лазар Дъбака и дядо Корчан като израз на жизнелюбие и съзидателна дейност. Следва да потърсим в текста онези моменти, които доказват това твърдение. Желателно е да наблюдаваме и авторовото отношение към него. Да следим за негови думи, изрази и похвати, които разкриват и аргументират нашата идея. -психологически портрет на героите, чрез който те са представени като олицетворение на идеализма и мечтателството: дядо Корчан и Лазар Дъбака са с „похватни майсторски ръце“; „изобретателният ум“ на Дъбака предлага творчески идеи, а „неуморните ръце“ на дядо Корчан ги осъществяват; -съзидателната дейност на героите- проектите, реализацията им, емоционалният заряд и ентусиазъм на героите; единият им проект е за тепавица, но сушата ражда ново желание и нов план- ветрена мелница. И двете начинания остават недовършени, а действието им автора нарича „ветрено“. С това скрито сравнява характера на героите с този на променливия нрав на природата. Така утвърждава близостта на човека с естественото му начало, а стихийността му като израз на лична свобода.
Представили своята първа подтеза, е добре да направим кратък извод- обобщение на нашата идея. Примерен извод: Своята творческа сила героите влагат в труд, който няма практическо приложение или цел. Той е израз на желанието за себеизразяване и реализиране на личната свобода на личността да бъде създател и да преобразява света, в който живее. Чрез своите герои авторът внушава, че не е важно постигането на една идея или цел, а стремежът към нея, защото всяко ново начало е нов живот, както всяка промяна е белег за развитие и търсене на нова емоция и предизвикателство. Примерна втора подтеза: способността на българина да се весели и надиграването между внучката на дядо Корчан- Христина и Лазар Дъбака- висш израз на жизнелюбие и на авторовите естетически възгледи (на представите му за красиво). -проследяване поведението на Христина като олицетворение на младостта, на зараждащия се живот, на жаждата за любов и красота; наблюдения върху портретната и психологическа характеристика- девойката е закачлива, необуздана, непокорна и игрива (примерен цитат: „Каква е дива кокошчица!“); -предизвикателството на облога за надиграване с ръченица; -красотата на българина в образите на Христина и Лазар, впуснали се в лудешки танц- наблюдения върху сравненията и епитетите (примерни цитати: Христина е „като лебед“, а клепките ѝ са „босилкови“; Дъбакът е „елен“, а движенията му- „чудни“); авторовите похвати сякаш се опират на народните песни и черпят енергия от самата природа- героите са изобразени като едни от най-фините, най-красивите, най-нежните природни създания, като идеал за красота; проследяване на движенията- героите се носят, ситнят, дебнат се един друг- динамика в изображението; надиграването е представено като борба между мъжкото и женското начало, между земното и небесното; танцът като разтваряне на човешката душа; -победата на Лазар- символ на мъжкото надмощие и нежна власт. Примерен извод: Силата на творчеството е надмогнато от друга творяща сила- любовта. Христина сякаш „възкресява“ Лазар (християнска символика на имената и алюзия с Евангелието) и това е знак за могъществото на природата, част от която е човекът. Неговото щастие и любов към живота се състои в подчиняване на нейните правила, в следването на нейната логика и естествен ход.
5.Заключение. То представлява обобщение на всичко казано до момента. В него събираме изводите, които сме направили в хода на аргументацията. Примерно заключение: С разказа си „Ветрената мелница“ Елин Пелин утвърждава ценни за българина качества. Той е носител на стихията на волната творческа мисъл. Обича песента, музиката и танца, защото правят тежкия му трудов делник по-лек. Но финалът на разказа показва, че висша ценност за автора, а и за българина, е силата на любовта. Защото тя е двигател на живота, дава ново начало, води към промяна и прави живота му красив.
02.06.2013 18:32 -
Бай Ганьо в нашия живот (есе, БЕЛ, 7 клас)
Алеко е известен със своя критичен поглед към българската действителност след Освобождението. Това отчетливо личи в неговите фейлетони. Той е разочарован от падението на нравите и от несъответствието между високите му идеали, мизерията в новата столица и криворазбраната политика. В творбата си- „Бай Ганьо“, авторът си поставя за цел да изобличи негативните черти на българина. Те са причината името на героя да се превърне в нарицателно, защото чрез тях е представен типът на необразования и малокултурен, но амбициран да забогатее с нечестни средства българин.
Алековият герой е жив и днес със своя груб език и неспособност да възприеме правилата на държавите с култура и добро социално устройство. Пословични са неговият стремеж към власт и пари, които иска да придобие с измама. Келепирът във всичките му измерения е основна негова цел. Героят присъства в целия ни обществен живот и сред хората от различни социални групи, но особено се откроява присъствието му в политическия ни живот.
Не може да се отрече, че с отварянето на границите ни, българинът се научи на културно поведение в другите страни- на възпитано и любезно отношение, на съобразяване с правилата. Все пак има и сънародници, които все още се опитват да надхитрят реда, който властва там и да се възползват от него, без да полагат усилие. Да ползваш благата, да бъдеш консуматор и да смяташ, че всички са ти длъжни са основни отрицателни черти на българите, които все още не са осъзнали, че напредъкът е резултат от вложен труд, а не подаяние. Такива хора можем да срещнем, както у нас, така и сред сънародниците ни, живеещи в чужбина. И все пак, не е нужно да отправяме поглед далеч, за да се сблъскаме с оцелелия до наши дни герой. Достатъчно е да пуснем телевизора или да обърнем внимание на момчета с некавалерско поведение и реч.
Днешният Бай Ганьо не носи антерия и дисаги. Много по-често можем да го видим да говори чрез добре облечени, костюмирани мъже, които разполагат с пари, власт и известност. Те демонстрират своите материални възможности и разчитат да докажат себе си чрез показност, агресия и груб език. Простакът си пробива път с безочие и амбиция, разчитайки на силата на медиите и подкупа, а не на своята образованост и култура. Байганьовците от 21 век карат скъпи коли и се считат за недосегаеми и над закона. За тях не съществува правов ред, а само този, който властва в егоистичния им и меркантилен свят. Все повече ставаме свидетели на наглото отношение на такива хора- най-вече политици, които приемат, че са защитени от закона, само заради общественото си и държавно положение, което заемат.
Едничка цел на съвременния герой на Алеко са властта, парите и славата. И за да ги постигне, той си служи с хората, преминавайки границите на морала. Много по-жив днес е Бай Ганьо от втората част на творбата на писателя- „Бай Ганьо в България“. Дребната му търговийка с розово масло е превърната в голяма политическа игра, а келепирът достига размерите на огромна печалба, придобита със средствата на манипулация и политически шантаж. За него не съществуват обикновени хора- те са само средство и път за осъществяване на целта му- лично облагодетелстване.
Чудовищните рамки на злото, които чертае поведението на този комичен в началото герой, отблъскват съвременния човек, който се стреми към честен, достоен и справедлив живот- живот по правила и закони. Хората се чувстват омерзени и употребени, когато байганьовците си служат с тях и печелят положение, потъпквайки правата им. В повечето случаи обаче, за съжаление, те са безсилни да се противопоставят на мащабите на простащината и аморалността, защото средствата, с които си служи противникът са крайно груби и нехуманни, а понякога могат и да застрашат човешкия живот. Поискат ли да оцелеят, ще трябва да възприемат байганьовско поведение. А тези, които желаят да съхранят себе си, са по-скоро отчуждени и мълчаливо и безучастно наблюдават случващото се.
Бай Ганьо е жив и днес в нашия живот. В това никой не се съмнява. А ще продължава да бъде така, докато българинът сам не осъзнае своите недостатъци. Може би, ни е нужно да се погледнем отстрани и да се опитаме да преодолеем негативните черти на националния си характер. Всеки народ притежава такива, от които се срамува, но ние непрекъснато се връщаме към тях и не спираме да си припомняме, че ги има. Ако се опитаме да видим своите положителни качества като народ и започнем да ги отстояваме, като подкрепяме интелигентния и доказалия се с уменията и знанията си, а не с подлостта и бездарието си, ще успеем да загърбим образа на Бай Ганьо и ще се превърнем в цивилизована и нормална страна.
