Примерни есета, ЛИС, теми, реферати, домашни работи за ученици и студенти
Постинги в блога от 13.06.2013 г.
13.06.2013 22:51 -
Милост към всички (есе, БЕЛ, 10 клас)
Няма как темата, поставена в заглавието, да не бъде свързана с религиите, които проповядват любов към ближния. Тази, на която принадлежим и ние- християнската, също е сред тях. Братската обич, приятелството, взаимопомощта са част от нейната идеология. Тя проповядва взаимно разбирателство, хармония в отношенията между хората, прошка.
Способността да се прощава и да бъде разбран човека се приема за висша форма на хуманизъм. Затова и тя е привилегия на силните духом, на способните да съзрат доброто у всеки, независимо от постъпките му.
Да бъдеш милостив не означава да затвориш очите си за стореното от някого. Давайки опрощение, ти проявяваш разбиране към човека и му даваш шанс да се поправи. А и никой не е съвършен- утре постъпилият неправилно може да си самият ти.
Никой не знае какви са истинските подбуди, които тласкат някого в неправилна посока и го карат да постъпва така, както едва ли и той би желал. Затова и се твърди, че няма крайно зли хора, а само такива, чиито постъпки са лоши. Не човекът, а поведението му може да излезе извън рамките на общоприетото. Ние не сме машини, а притежаваме нещо, което древните наричат- душа, а психолозите- психика. Тя често е непостоянна, колеблива, емоционална и способна да ни тласне по неподозиран от нас път, ако не успеем да се овладеем и да оставим разумът да ни води. Това наше неблагоразумие, чието съществуване са установили живелите преди нас, е причина те да призовават идните поколения към опрощение и проява на мъдрост. Разбирайки своето несъвършенство, сме способни да отворим сърцето си за недостатъците на другите. Едно от емблематичните за християнството поучения ни съветва да обичаме ближния като себе си. В това се крие дълбокото прозрение, че всички си приличаме в способността ни да изпадаме в заблуда. Проявявайки милост към другия, ние проявяваме милост и към себе си. С това позволяваме на живота да продължи. Нашият народ казва: „Ако има грешка, има и прошка“. Всички тези напътствия само ни помагат да имаме поведение, което да кара нас и останалите да се чувстваме добре и да бъдем щастливи. Проявената милост освобождава човека от угризенията, самонаказването, болката… Тя е доказателството, че сме способни да обичаме, че имаме сърце. Неслучайно то се свързва с най-висшите чувства, които човек може както сам да изпита, така и да изрази. Не е лесно да бъдем благосклонни и да носим меко сърце, което да бъде отворено винаги към всички. Това е изключително благородство, което в днешно време трудно можем да срещнем, въпреки че този е единственият правилен начин да се чувстваме щастливи. Какво можем да направим и кое е в рамките на нашите човешки възможности? Да се опитваме да бъдем добри в своя кръг от познати- с близките и приятелите си. Да проявяваме съчувствие и да изпитваме състрадание, макар това да се приема за слабост. Защото мъдри може да ни направи само мисълта, че получаваме това, което сами даваме.
Никой не знае какви са истинските подбуди, които тласкат някого в неправилна посока и го карат да постъпва така, както едва ли и той би желал. Затова и се твърди, че няма крайно зли хора, а само такива, чиито постъпки са лоши. Не човекът, а поведението му може да излезе извън рамките на общоприетото. Ние не сме машини, а притежаваме нещо, което древните наричат- душа, а психолозите- психика. Тя често е непостоянна, колеблива, емоционална и способна да ни тласне по неподозиран от нас път, ако не успеем да се овладеем и да оставим разумът да ни води. Това наше неблагоразумие, чието съществуване са установили живелите преди нас, е причина те да призовават идните поколения към опрощение и проява на мъдрост. Разбирайки своето несъвършенство, сме способни да отворим сърцето си за недостатъците на другите. Едно от емблематичните за християнството поучения ни съветва да обичаме ближния като себе си. В това се крие дълбокото прозрение, че всички си приличаме в способността ни да изпадаме в заблуда. Проявявайки милост към другия, ние проявяваме милост и към себе си. С това позволяваме на живота да продължи. Нашият народ казва: „Ако има грешка, има и прошка“. Всички тези напътствия само ни помагат да имаме поведение, което да кара нас и останалите да се чувстваме добре и да бъдем щастливи. Проявената милост освобождава човека от угризенията, самонаказването, болката… Тя е доказателството, че сме способни да обичаме, че имаме сърце. Неслучайно то се свързва с най-висшите чувства, които човек може както сам да изпита, така и да изрази. Не е лесно да бъдем благосклонни и да носим меко сърце, което да бъде отворено винаги към всички. Това е изключително благородство, което в днешно време трудно можем да срещнем, въпреки че този е единственият правилен начин да се чувстваме щастливи. Какво можем да направим и кое е в рамките на нашите човешки възможности? Да се опитваме да бъдем добри в своя кръг от познати- с близките и приятелите си. Да проявяваме съчувствие и да изпитваме състрадание, макар това да се приема за слабост. Защото мъдри може да ни направи само мисълта, че получаваме това, което сами даваме.
