Онова, което притежаваме, са вещи и предмети, които имат преходна стойност. Те имат значение за земния ни живот- за оцеляването ни като човешки същества. Много често те са просто прищявка или лукс. А това, което носим в себе си- нашите качества, характерът ни- силите и способностите ни са тези, които ни правят личности. В тях се крие непреходното и истински ценното, защото ни помагат да се променяме и развиваме.

           Светът на вещите е променлив и нетраен. Всеки предмет, който имаме, се изхабява с времето, може да се счупи, повреди или изгуби. Това е така, защото природата му е материална. Тя подлежи на силите на времето. То влияе върху съществуването на вещите и може да направи така, че да се оцелеят за по-дълго или да изчезнат. Това ги превръща в преходни ценности. Ние си служим с тях, за да извършваме ежедневните си дейности, за да улесняваме живота си, за да си спестим време или за забавление. Но техният живот е ограничен във времето. Наистина, те са полезни и нужни. Затова заплащаме за тях или ни ги подаряват, за да ги притежаваме. Но това, оказва се, е временно. Би могло и да се каже, че се ползваме от тях, докато са ни потребни. След това ги заменяме с нови.

          Човекът и неговата личност имат друго значение. Всеки от нас притежава качества, които го отличават от останалите. За един това е способността да пее или рисува, за друг умението да спортува или решава задачи, за трети да майстори нещо с ръцете си. Те ни правят уникални и неповторими и ни помагат да се справяме с проблемите във външния материален свят. Тяхната стойност е неизмерима, защото не се изчерпва с времето и защото винаги ни служат. Те оформят това, което сме, и ни представят пред света. Те са винаги с нас и никога не ни напускат, освен ако самите ние не се откажем от тях. Благодарение на способностите си, ние можем да създаваме и променяме заобикалящия ни свят. Така оставяме следи от непреходното, което е в нас, и то може да се съхрани във времето.

  Качествата на ума ни, силата на волята и сърцето ни са тези, които определяме като непреходни. Всяка тяхна проява ни развива като личности и ни кара да си поставяме нови цели. Това ни помага да осъществим себе си, да реализираме потенциала, който носим. Да се усъвършенстваш е процес, който отваря вратите към вечното.

  Позната ни е поговорката „По дрехите посрещат- по ума изпращат“. В нея народът ни е запечатал откритието си, че онова, което сме, е по-значимо от това, което имаме. Мъдростта на древните разрешава дилемата и определя човека и неговата душа като носители на вечните духовни ценности.