Постинг
05.05.2013 18:34 -
„Който побеждава другите е силен; който побеждава себе си е могъщ” Лао Дзъ (есе по философия, разширен вариант за 12 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 5486 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2013 15:12
Прочетен: 5486 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.05.2013 15:12
Лао Дзъ е велик философ, мислител, учител и основател на даоистката школа на мисълта в древен Китай. Това не е истинското име на мъдреца, а почетно название, което според някои от тълкуванията означава „стар майстор”, а според други- „стария мъдрец”, „стария младенец”, „старо дете” или „почитаем господин”. Точната дата на раждане на Ли Ър, на наричания по-късно Ли Дан, не е известна. Легендите за него са различни, но се предполага, че рождената му дата е между 600 и 300 г.пр.Хр. в царство Чу. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Самият Конфуций, впечатлен от личността му, твърдял, че прилича на митичен летящ дракон. Съветите, които изричал Лао Дзъ привличали последователи, но той отказвал да изложи идеите си в писмен вид. Искал философията му да остане естествен начин на живот с доброта, спокойствие и уважение. Вярвал, че поведението на човек би трябвало да бъде направлявано от неговите инстинкт и съвест. Носител е на титлата Върховен мистериозен и първоначален император. На Лао Дзъ е приписвано авторството на „Дао Дъ Дзин”- текстовете на даоистката школа. Смята се, че мъдрецът бил натъжен от злата страна на човечеството и се отправил към пустинята на гърба на воден бивол, изоставяйки цивилизацията. Стигнал до последната порта на великата стена, бранеща кралството, и спрял за чаша чай при пазача. Човекът бил смаян от мъдростта на Лао Дзъ и го помолил да нахвърля няколко откровения за идните поколения. Така се появил текст от 5000 думи в стихове, в които се обяснява Дао. „Дао”, често изписвано като „Тао”, буквално означава „Пътят”, „Великият абсолют” или „тайната на Вселената”. Заглавието на книгата се превежда точно като „учение за безупречен и добродетелен начин на живот според каноните на Дао” (Дао- път, начин; Дъ- добродетелност, безупречно поведение, висок морал, дисциплина; Дзин- канон, правила, учение). Основната концепция в него е У Вей- естествено действие, действие без усилие, действие с най-малко усилие, да знаеш кога да действаш и кога да не действаш, да бъдеш естествен. Този древен китайски текст е най-превежданият класически текст в света след Библията.
Едно от посланията на мъдреца е насочено към самоусъвършенстването и самопознанието. То не отрича величието на това да победиш другите, но определя властта над себе като по-висша ценност.
Даоизмът се приема за религия, уповаваща се на хармонията, връзката с природата и ненасилието, а изреченото в този съвет на Лао Дзъ отвежда към съзнателно усилие човек да бъде добродетелен, да се бори с недостатъците и злото в себе си. Мъдрецът изтъква, че външният свят притежава сила, с която ни противодейства и човек трябва да се стреми да устоява на натиска му. В тази борба за надмощие ние воюваме с хората до нас. Надмощието над тях може да ни направи победители. Но дали тази победа не е такава само според разбирането на спорта за това какво означава да победиш? Дали да притежаваш сила е качество, което те прави боец в смисъла на завоюване на нови територии? Дали то те извежда на почетната стълбичка, поставяйки те над другите, само защото те не са се осмелили да проявят своята воля за победа?
Воинът трябва да познава своя противник. Той трябва да успее да открие силните и слабите му страни и да ги съотнесе към своите достойнства и недостатъци. Силата и надмощието му се проявяват чрез уважението на човека срещу него, чрез способността му да влезе в хармония с него, за да бъде битката честна. Етиката в човешките отношения е основна характеристика на източните учения. Затова и изкуството да побеждаваш не се разбира като умение да причиниш болка на противника, да победиш на всяка цена, да наложиш мощта си, а и като готовност да загубиш от по-добрия. Тя е израз на съвършено владеене на вътрешните сили, на душевен баланс, на покой на ума и духа, в които пътят към победата се саморазкрива в съзнанието на боеца. Пълната му концентрация и непрекъснатата връзка с природните сили са също част от личната сила, водеща към триумф. Неслучайно учението на Дао е в основата на бойните изкуства, обучаващи в овладяване на личността като висш израз на житейска победа. Затова и Лао Дзъ призовава към самопознание, самоовладяване и самоусъвършенстване.
Идеята за самопостигането и обръщането към себе си е позната от наследството на Сократ. Той разбира самоосъществяването като опознаване на самия себе си. Неговият призив е: „Опознай себе си!”. Това е стъпка, която води към победата над самия себе си, за която говори Лао Дзъ. Откривайки собственото си лице, опознавайки собствената си личност, добиваме просветление. Сам източният мъдрец в друг свой текст казва: „Който познава другите е мъдър, който познава себе си е просветлен”. Във всеки от нас се преплитат двете начала на света- бялото и черното, светлината и тъмнината. В мъдростта на Изтока е прието, че те са двете лица на едно и също нещо. Затова хармонията между тях в нашата същност е изключително важна. Може би, с откриването на своите грешки, несъвършенства и недостатъци, не бихме могли да променим нищо в себе си. Но осъзнаването на тяхното съществуване, както и на личните ни качества и предимства, е важна стъпка към приемането на самия себе си. Позналият себе си не отрича своята природа. Не отхвърля нищо като неприсъщо за него и с това се слива с божественото, с висшата сила. Това е състояние на духа, в което хоризонтите са винаги открити пред него. Той се променя винаги и в същото време остава един и същ- непроменим и вечен. Тази диалектика- съчетаване на противоположностите и крайностите, е характерен белег на източното мислене.
Човекът с неговия вътрешен свят е умален модел на света, Космоса, Вселената, Бог. Неговият път към самия себе си, навлизането в дълбочината на личния душевен свят е опознаване на закономерностите в макросвета, в макрокосмоса. Разбирането на основните принципи, които движат явленията и които са причина за съществуването на видимото и невидимото, даряват човека с виждане, което е сравнимо с това на самия Създател. Вероятно, такова послание е вложил в думите си Лао Дзъ, казвайки, че постигналият подобно състояние е могъщ. Могъществото е власт, присъща единствено и само на висшата сила, сътворила света. Затова, за да се съизмери с нея, на човек е потребно да измине пътя на самопознанието.
Разбира се, да се каже, че това трябва да бъде целта на всеки или какво точно трябва да бъде направено за постигането ѝ, е невъзможно, защото нищо не е абсолютна истина. Напълно в духа на източното разбиране за света, Буда казва, че хората не бива да вярват на това, което им се дава като съвети, независимо кой го прави- „дори това да съм аз”- подчертавал Учителят. Това важи и за основните принципи на Дао. Нещата едновременно са и не са. Неуловимостта на битието и познанието, изразена чрез У Вей, позволява на хората да се чувстват свободни и да опитват да откриват и чертаят границите на света. Да се каже, че някой е силен и роден победител или че е победил себе си, винаги подлежи на съмнение. Както и пътят за постигането им. Това, че човек ще приеме да спазва препоръките на мъдрите или ще се отклони от пътя, не му гарантира победа и успех. Ние зависим от изборите, които правим, но и оставаме подвластни на непознаваемото и неизразимото. А това какви сме зависи от нашите опити поне да се докоснем до онова, за което са оставили посланията си мъдреци като Лао Дзъ.
Тагове:
Истинско богатство е това, което предста...
„Който побеждава другите е силен; който ...
Човек е онова, което не е, а не e това, ...
„Който побеждава другите е силен; който ...
Човек е онова, което не е, а не e това, ...
Няма коментари